РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Ямбол, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101846 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от К. П. К. от гр. Я., чрез адв. А.Д. от
АК – гр. Я., против „Транс Русенов“ ЕООД - гр. Я.. С исковата молба се твърди, че от
06.02.2017 год. до 12.03.2021 год. ищецът е работил без прекъсване в предприятието на
ответника като *** по силата на трудов договор, прекратен със заповед № ***/12.03.2021 г.
на осн. чл.325, т.1 от КТ. Още се твърди че на 06.09.2019 год. ищецът е придобил право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с разпореждане на ТП на НОИ гр. Я.
издадено въз основа на заявление от 30.09.2019 г., като на ищеца е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.09.2019 год. Твърди се, че на практика
трудовото правоотношение с ответника е прекратено след като е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Поддържа се, че на осн. чл.222, ал.3 КТ ищецът има право
на обезщетение от работодателя - ответник в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца в размер на сумата от 1600 лв., както и законна лихва,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, до датата на депозиране
на исковата молба. Твърди се още, че по сключения договор ищецът има право на 20
работни дни платен годишен отпуск, както и, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за последните 3 години - по 20 работни дни за 2019 г., 20
работни дни за 2020 г. и 4 работни дни платен отпуск за 2021 г. Поддържа се, че ответникът
дължи на ищеца и законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, до датата на депозиране на исковата молба. На следващо място се твърди,
че ответното дружество неправомерно е удържало сумата от 200 лв. от месечното
възнаграждение на ищеца за пране на влекач, като в съдебно заседание ищцовата страна
1
уточнява, че сумата от 200 лв. е удържана от месечното възнаграждение на ищеца за
м.02.2021 г.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. А.Д. от АК Я. чрез когото се поддържа исковата пертенция като се
прави уточнение, че сумата от 200 лева била удържана от трудовото възнаграждение на
ищеца за м.февруари 2021 год., и се прави искане за произнасяне от съда с неприсъствено
решение по чл.238 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по исковата молба,
същият не се явява в съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
осн. чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 ЗЗД, а именно: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение от 2 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение - 12.03.2021 год. до датата на депозиране на исковата молба в
съда – 14.07.2022 год. в размер на 209.61 лв., както и законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; иск по чл.224, ал.1
КТ за сумата от 1540 лв., представляваща обезпечение по чл.224 КТ за неизползван годишен
отпуск от по 20 работни дни за 2019 год. и за 2020 г. и 4 работни дни за 2021 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
12.03.2021 год. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.07.2022 год. в размер
на сумата от 217.78 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; както и с иск
по чл.128 КТ, във вр. с чл.242 КТ за сумата от 200 лв., част от дължимо трудово
възнаграждение на ищеца за м.02.2021 г. неправомерно удържано за пране на влекач.
Предявените искове са процесуално допустими като предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни при наличието правен интерес за ищеца и липсата на
отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на исковете и срещу надлежен
ответник – работодател на ищеца.
По делото са ангажирани писмени доказателства: АПС на „Транс Русинов“ ЕООД към
дата 13.07.2022 г., зав. копие на заповед №***/12.03.2021 г., зав. копие на справка изх. №
***/12.03.2021 г., зав. копие на разпореждане № **********, зав. копие на показа за
плащане зав. копие на товарителница от 25.06.2021 г., зав. копие на товарителница -
обратна разписка на „Еконт“ от 28.09.2021 г. и зав. копие на Справка от персоналния
регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. при
пенсиониране към дата 14.07.2022 г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели лицето М. П.А.
2
/сестра на ищеца/, видно от показанията на която брат и е ***. Пенсионирал се във фирмата
на ответника. Запозната била със случая защото лично писала до дружеството покана за
доброволно плащане, изпратена с обратна разписка, но те отказали да получат писмото. При
прекратяване на трудовото му правоотношение на брат и не били изплатени дължимите
обезщетения, както и отпуски за определен период от време, отделно му била удържана и
сумата от 200 лева, за които счетоводителката му казала, че се удържат за пране на кабината
на влекача. Удържани му били без специален документ. Имало хвърчащо листче, на което
счетоводителката била написала на последната му заплата – 200 лева пране на влекач.
Допусната, изслушана и приета по делото бе и съдебно икономическа експертиза,
видно от заключението на вещото лице по която на основание декларираните от
работодателя „Транс Русенов“ ЕООД пред НАП данни за осигуряването на К. П. К.,
претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на две брутни трудови
възнаграждения към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 12.03.2021 год.
е 1 323,40 лева. Законната лихва върху главницата от 1323,40 лева, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 12.03.2021 год. до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.07.2022 год. е в размер на 180,40 лева. Тъй като ответното
дружество не представя молби и заповеди за отпуск на ищеца, както и трудовия му договор,
експертизата не може да отговори колко дни платен годишен отпуск му се полагат за 2019
год., 2020 год. и 2021 год., както и дали същият е ползвал платен годишен отпуск за 2019
год., 2020 год. и 2021 год., и ако е ползвал – колко дни и за коя година. Съгласно чл.155, ал.4
КТ общият размер на полагащият се на ищеца платен годишен отпуск за 2019 год., 2020 год.
и 2021 год. е 44 работни дни. За 44 работни дни брутният размер на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1, т.1 КТ е 1455,74 лева. Законната лихва
върху главницата от 1455,74 лева, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 12.03.2021 год. до датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.07.2022 год. е в размер на 198,16 лева.
Съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищецът чрез
процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си като наред с това
заявява, че същото е изготвено на база справка в регистъра на НАП по отношение на ищеца,
тъй като е осъществило връзка с представител на ответонот дружество, поискало е
необходимата му информация и имали уговорка за среща като в последния момент срещата
3
била отменена и спрели да отговарят на обажданията и. Ползван бил само регистъра. В
съдебно заседание вещото лице сочи още, че тъй като не е видяло ведомостите за заплати не
може да твърди със сигурност, че сумата която е декларирана пред НАП съответства на
брутното трудово възнаграждение, което е начислено на ищеца във ведомостта за
м.февруари. Възможно било да има разлика с оглед класове и други допълнителни
начисления. Същото се отнасяло и за обезщетението по чл.224 за неплатения отпуск. Те
били декларирани от работодателя, но дали съответствали на ведомостта, вещото лице не
може да каже.
При тия фактически данни установяващи се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице, както и разясненията дадени от същото в
съдебно заседание, съдът намери, че установеното по делото обосновава в достатъчна степен
основателността на всички искове претенции така както са предявени с исковата молба.
Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковите претенции следва да се уважат изцяло, тъй като освен друго
невъзможността на вещото лице да даде категорични отговори на поставените му задачи се
дължи и на собственото на ответника поведение, от което последният не би следвало да
черпи права за себе си.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски, като с оглед представените
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, следва ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 900,00 лева.
Тъй като се касае за трудов спор и ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, следва и с оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника да са възложи заплащането на дължимите
държавни такси по предявените искове с правно основание 222, ал.3 КТ в размер на 64,00
лева, два иска по чл.86 ЗЗД в общ размер на 100,00 лева, по иска с правно основание чл.224,
ал.1 КТ – 61,60 лева и по иска по чл.128 КТ – 50,00 лева, както разноските за вещо лице
заплатени от съда в размер на 250,00 лева или общо сумата от 525,60 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „Транс Русенов“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., *** представлявано от Я.Д.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на К. П. К. с ЕГН *** от гр.Я.,*** сумата от 1600,00 лева, представляваща
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, ведно
със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
4
12.03.2021 год. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.07.2022 год. в размер
на 209,61 лева, както и законната лихва върху главницата от 1600,00 лева от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 14.07.2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „Транс Русенов“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я.,***, представлявано от Я.Д.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на К. П. К. с ЕГН *** от гр.Я., ***сумата от 1540,00 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от по 20 работни дни за 2019 год. и за
2020 год. и 4 работни дни за 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 12.03.2021 год. до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.07.2022 год. в размер на 217,78 лева, както и законната лихва
върху главницата от 1540,00 лева от датата на депозиране на исковата молба в съда -
14.07.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.128 КТ, „Транс Русенов“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Я,, ***, представлявано от Я.Д.Р. ДА ЗАПЛАТИ на К. П. К. с ЕГН
*** от гр.Я., *** сумата от 200,00 лева, представлява направена удръжка от трудовото му
възнаграждение за месец февруари 2021 год. за пране на влекач.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 ГПК, „Транс Русенов“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Я., ***, представлявано от Я.Д.Р. ДА ЗАПЛАТИ на К.
П. К. с ЕГН *** от гр.Я., *** сумата от 900,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.6 ГПК, „Транс Русенов“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Я., ***, представлявано от Я.Д.Р. ДА ЗАПЛАТИ в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавни такси и
разноски по делото в общ размер на сумата от 525,60 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5