Присъда по дело №1317/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 6
Дата: 21 януари 2025 г. (в сила от 6 февруари 2025 г.)
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20221210201317
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. ,,,,, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ,,,,, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Наказателно дело частен
характер № 20221210201317 по описа за 2022 година
и след като се запозна със събраните доказателства, прецени Закона и на
основание чл.301 от НПК във връзка с чл.303 от НПК, Съдът

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. В. К. – роден на ,,,,, г. в гр.,,,,, живущ в гр.,,,,,
ул.“,,,“ № 20, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше
образование, управител на едноличен търговец, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2022г. в двора на къща, находяща се в гр.,,,,,
ул.“,,,“ № 20, около 10.00 часа, чрез нанасяне на удар с крак в областта на
поясната област отзад в ляво, причинил на В. З. М. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, изразяваща се в палпаторна болезненост по задномишничната линия
на лявата поясна област и под ръба на гръдния кош - престъпление по чл.130
ал.2 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.54 от НК
и чл.78а ал.7 от НК му налага наказание “ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/
лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. В. К. – роден на ,,,,, г. в гр.,,,,, живущ в гр.,,,,,
1
ул.“,,,“ № 20, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше
образование, управител на едноличен търговец, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2022г. в двора на къща, находяща се в гр.,,,,,
ул.“,,,“ № 20, около 10.00 часа, е казал унизителни за честта и достойнството
на частния тъжител В. З. М. в негово присъствие, обидни думи, като го
нарекъл „Да Ви еба и смешките“; „Измекяр“; „Нагляр“ и „Мишок“ –
престъпление по чл.146 ал.1 пр.1 от НК, като на основание същият законов
текст във връзка с чл.54 от НК и чл.78а ал.7 от НК му налага наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го оправдава за думата
„Посерковци“.
На основание чл.23 ал.1 от НК от така наложените наказания, съдът
определи най-тежкото от двете, като наложи на подсъдимия И. В. К. едно
общо наказание, най-тежкото от двете, а именно: „ГЛОБА“ в размер на 1000
/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимият И. В. К. да заплати на В. З. М. сумата 400
/четиристотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от
последния неимуществени вреди в следствие на причинена лека телесна
повреда, предмет на престъпление по чл.130 ал.2 НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието –
20.03.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск над уважения размер, до сумата 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимият И. В. К. да заплати на В. З. М. сумата 500
/петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди в следствие на нанесените обиди, предмет на
престъплението по чл.146 ал.1 пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 20.03.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск
над уважения размер, до сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимият И. В. К. да заплати по сметка на Районен съд –
,,,, сумата 50 /петдесет/ лева, представляващи държавна такса върху
уваженият размер на гражданският иск за претендираните неимуществени
вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, сумата 50 /петдесет/ лева,
2
представляващи държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск
за претендираните неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1
пр.1 от НК както и сумата 5 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред ,,,,ски
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните по делото.

Съдия при Районен съд – ,,,,: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 6 от 21.01.2025г., постановена по НЧХД №
1317/2022г. по описа на Районен съд - ...

Производството пред ...ски районен съд е образувано по частна тъжба на
... с ЕГН **********, с адрес: ... против ... – роден на ... г. в гр...., живущ в ...,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше образование,
управител на едноличен търговец, ЕГН **********, като му е повдигнато
обвинение за това, че на 20.03.2022г. в двора на къща, находяща се в ..., около
10.00 часа, чрез нанасяне на удар /ритник/ с крак в областта на поясната
област отзад вляво, причинил на ... лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, изразяваща
се в палпаторна болезненост по задномишничната линия на лявата поясна
област и под ръба на гръдния кош, квалифицирано като престъпление по
чл.130 ал.2 от НК и за това, че на 20.03.2022г. в двора на къща, находяща се в
..., около 10.00 часа, е казал унизителни за честта и достойнството на частния
тъжител ... в негово присъствие, обидни думи, като го нарекъл „Да Ви еба и
смешките“; „Измекяри“; „Посерковци“; „Нагляр“ и „Мишок“, квалифицирано
като престъпление по чл.146 ал.1 пр.1 от НК.
Частната тъжба е подадена в шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК и
е процесуално допустима.
В хода на делото е конституиран като граждански ищец пострадалият от
престъплението – тъжителят ..., като са допуснати до съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове, както следва: граждански
иск, предявен от ... против ... за сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляващи причинени неимуществени вреди от престъплението по
чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието 20.03.2022г. до окончателното й изплащане
и граждански иск предявен от ... против ... за сумата от 1500 лева /хиляда и
петстотин лева/, представляващи причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.146 ал.1 пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието 20.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Претендира се подсъдимия да изплати и направените по делото
разноски от тъжителя.
В съдебното заседание тъжителят ... се явява лично и чрез
процесуалните си представители – адв. ... поддържат тъжбата. В нейна
подкрепа ангажират гласни и писмени доказателства. Повереникът изразява
становище по същество на делото, като намира обвиненията за доказани по
безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да признае
подсъдимия за виновен за всяко от двете деяния, за които са му повдигнати
обвинения и го осъди за всяко от извършените престъпления и доколкото се
касае за извършени множество престъпления, да му бъде наложено едно общо
наказание което намира за справедливо. По отношение на гражданските
1
искове изразява становище, че същите се явяват доказани по основание и
размер и моли съдът да ги уважи в пълен размер. Моли на основание чл.189
ал.3 от НПК да бъдат присъдени на тъжителя и сторените по делото разноски.
Подсъдимият ... се явява лично в съдебно заседание и се представлява от
защитник – адв. ..., не се признава за виновен, дава обяснения по случая, с
които ангажират своя защитна позиция. В съдебното заседание процесуалният
му представител излага становище, че конфликта между страните е
провокиран от тъжителя, но повдигнатите обвинения не се установяват по
безспорен и категоричен начин, поради което се явяват недоказани. Сочи
също, че единствените доказателства в подкрепа на обвинителната теза са
показанията на дъщерята на тъжителя, като цялата ситуация е била
предварително режисирана по начин, да бъде предизвикан ..., да изпадне в
афект и предприеме действия, които да послужат за завеждане на частната
тъжба. Защитникът моли, съдът да признае подсъдимия за невиновен и го
оправдае по повдигнатите му обвинения, както и да отхвърли предявените
граждански искове, като неоснователни. Претендира присъждане и на
направените в хода на производството разноски от доверителя му.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният
по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка
по чл.301 от НПК, установи от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Частният тъжител ... се познавал добре с подсъдимия ..., тъй като
първият е съпруг на ... и негов чичо, а вторият е син на ..., сестрата на
съпругата на частният тъжител .... Отделно от това, всичките живеели в една
жилищна сграда в ..., като по силата на Договор за доброволна делба № 15,
том.II, рег. № 4391/2003г. от 06.03.2003г., семейство ... ползвало апартамент
„А“ на втория етаж, ведно с обособено таванско помещение - ¼ идеална част
от тавана, ½ идеална част от стълбището на двуетажната жилищна сграда,
навес намиращ се на двора и 184,82 кв. м. от свободното дворно място,
отбелязано с червен цвят на скица, представляваща неразделна част от
договора, а семейство ... ползвало апартамент „Б“ на втория етаж, ведно със
зимнично помещение, ведно с обособено таванско помещение над хола - ¼
идеална част от тавана, ½ идеална част от стълбището на двуетажната
жилищна сграда, навес намиращ се на двора и 115,27 кв. м. свободното дворно
място, отбелязано със зелен цвят на скица, представляваща неразделна част от
договора. Първоначално така определените дялове от дворното място между
страните не създавали проблем, като между същите били изградени огради.
Отношенията между семейството на тъжителя и семейството на подсъдимия
последните няколко години обаче се влошили по повод имотни претенции и
неразбирателство, кой и как да ползва имота, като подсъдимия ... не зачитал
действащото разпределение на дворното място съгласно договора за
доброволна делба, като често и по различни поводи влизал в частта от двора,
ползвана от .... Стигнало се до там, че подсъдимият поставил свои маса, пейка
2
и столове в дворното място, което било определено за ползване от
семейството на частния тъжител, в частност на неговата съпруга, като
собственик на части от имота.
Семейството на частният тъжител, често подканял подсъдимия, който
междувременно бил станал собственик на частите от имота, възложени при
доброволната делба на неговата майка ..., да премести металната маса с чадър,
пейката и столовете в тази част от дворното място, предоставена за ползване
от по-рано на последната, но това така и не се случвало. Частният тъжител ...
решил отново да възстанови поставената от по-рано ограда с метална мрежа
между двата дяла от разпределеното за ползване дворно място, както и да
премести масата с чадъра, пейката и столовете в дворното място, отредено за
ползване на ..., като на 20.03.2022г. около 10.00 часа за да му съдейства и
помага извикал приятеля си – свидетеля ..... Двамата мъже след като
започнали работа по двора, на място дошла дъщерята на частният тъжител,
свидетелката ..., която застанала от страни и наблюдавал случващото си.
Малко след това, се появила и майката на подсъдимия, свидетелката ..., която
след като видяла случващото се на двора, по телефона уведомила подсъдимия
..., който от своя страна й наредил да слезе и да предупреди ... и ... да спрат и
да не правят нищо, защото той не е съгласен. След разговор със свидетелката
..., тъй като едната част от оградната мрежа вече била свалена ... и ... пренесли
първо масата, след това пейката и накрая чадъра, от дясната страна на
оградата, от лявата й страна по посока влизането в имота, като частният
тъжител започнал да окача и привързва металната мрежа, възстановявайки
оградата. В този момент, около 10-15 минути след разговора със свидетелката
..., на място в имота дошъл подсъдимия ... видимо ядосан и раздразнен, който
се насочил директно към ..., който в този момент бил приклекнал и връзвал
мрежата, с думите „Какво правиш бе“. Последвал отговор от ..., че връзва
мрежата. След това ..., заставайки близо до клекналия ... замахнал с крак и
ударил с коляното си последния в лявата част на гърба под мишницата. ... при
удара залитнал напред и се подпрял с ръце, след това станал и изблъскал
подсъдими ..., като сложил ръце на гърдите му. В този момент за да
предотврати сблъскване и съприкосновения между двамата, свидетелят ... се
намесил, като застанал между двамата – с гръб към ... и с лице към ... .... В
този момент започнали словесни заплахи, обиди, псувни от подсъдимия ... към
тъжителя ..., като му викал „измекяри, ще ви еба у смешниците, мишоци“ и
други, а последният питал „Какво искаш?“. След известно време на място
дошла полицията, която била извикана от свидетелката ..., чрез телефон 112, и
която още с идването на подсъдимия ... на място започнала да снима
случващото се с личният си телефон, а малко след това в двора влязла и
свидетелката ..., която от своя страна също видяла и чула виковете и заплахите
на подсъдимия, който викал „Цигани, ще продам тука всичко, ще докарам тука
цигани, за да може да се разберете“. Полицаите започнали разговор със
страните по конфликта, като снели обяснения от ... и ..., а впоследствие и им
съставили Протоколи за предупреждение по ЗМВР да не се саморазправят от
3
20.03.2022г. Малко по-късно свидетелят ... си тръгнал от двора, тъй като към
него полицейските служители нямали разпореждания, като оставил
семействата на подсъдимия и частния тъжител да пишат обяснения. На
следващия ден, 21.03.2022г., частният тъжител ... посетил съдебния лекар ... в
СМО при МБАЛ – ..., който след преглед и освидетелстване дал заключение,
че са установени: оплакване от болка по постната област отзад вляво с
палпаторна болезненост в тази област, без наличието на видими
кръвонасядания и охлузвания, като неустановяването на по-изразени и
видими травматични увреждания към момента на освидетелствания, в
предварителните сведения, при които да са му причинени, сочените болки и
страдания, при което му е причинена болка и страдания.
Свидетелката ... установява с показанията си, че е дъщеря на частният
тъжител ..., като на 20.03.2022г. около 10 часа сутринта минала през дома на
родителите си за да ги види. Когато влязла в двора на родителите си на ул. „...“
№ 20, кв. „...“ в гр. ..., видяла баща си ... и ..., които били започнали да
пренасят една тежка желязна маса и чадъра върху масата и пейка, които били
поставени, респ. самонастанили се от нейния братовчед ..., баща му ... и майка
му ... в дворното място, ползвано от семейството на свидетелката. Тъй като за
това били пускали многократно жалби, но нямало резултат семейството били
решили сами да преместят масата. Свидетелката сочи, че на дворното място
към къщата в която живеели двете семейства, вследствие на доброволна делба
между нейната майка ... ...а и сестрата на последната – свидетелката ..., майка
на подсъдимия, било разделено и ползването на свободното дворно място,
като всяко от семействата си оградило своето. След години обаче, когато дела
на ... бил прехвърлен на ..., последният започнал да не зачита доброволната
делба и да проявява претенци и към дворното място ползвано от ...,
вследствие на което и поставил и ползвал желязната маса с чадъра и пейката
именно в това чуждо дворно място, където си канят гости, сядат на двора на
тази маса, заяждат се със семейството й, обиждат ги. В конкретния ден
свидетелката видяла, че баща й и свидетеля ... решили да преместят масата и
тъй като двата парцела са разделени с метална ограда, която се махала от ..., те
я разкачили за да преместят масата. Показала се на прозореца ..., леля на
свидетелката и започнала да ругае и да обижда. Извикала ..., който след малко
дошъл и влязъл в двора на свидетелката с думите „Абе, кво бе“, като с ритник,
с коляно на десния си крак изритал ... в областта под мишницата от ляво, който
в този момент бил приклекнал и връзвал мрежата. Вследстие на удара, ...
залитнал, но се изправил и се насочил към ..., но ... застанал между двамата.
Свидетелката сочи също, че след като ... влязъл в имота им, тя извадила
телефона си и заснела целият случай. Сочи също, че ... през цялото време
псувал и ги обиждал, като казвала „Да ви еба в смешниците, мишоци,
измикяри“ и още много обидни думи. Свидетелката установява, че целият
инцидент протекъл за около 45 минути, тъй като тя извикала полиция по
телефон 112 и след като полицаите дошли им били съставени протоколи и
били разпитвани за случилото се. По-късно, направеният запис с телефона,
4
свидетелката предала за нуждите на преписката. Свидетелката сочи, че когато
дошла полицията, след нея в двора влязла и свидетелката .... Свидетелката
установява, че тогава е преместена масата в двора на ... от техния двор и е
сложена оградната мрежа, която те постоянно разграждат. Сочи също, че
масата е на родителите на ... и на него, както и чадърът също е техен.
Свидетелката след предявяване на скица на л.13 от делото към договор за
доброволна делба № 15 т.2 рег. № 4391 от 2003г. установява, че мястото,
обозначено с червен цвят се ползва от семейството й, а в зелената част я
ползват родителите на ....
Свидетелят .... установява с показанията си, че през месец март 2022г.
бил повикан от приятеля си ... да му помогне да пренесат една маса, пейка и
чадър в дома му в .... Масата и чадър били разположени така, че като влезнеш
в двора имат едно помещение и същите били на площадка пред това
помещение. Двамата пренесли желязната маса, чадъра и пейката от другата
страна на мрежата, като двора бил разделен с мрежа и същите отдясната
страна на мрежата в посока влизането на имота и те ги пренесли от лявата
страна на мрежата. Свидетелят сочи, че ... го повикал да му помогна да
пренесат тези неща, защото те се намирали в неговото място, което ползва и
трябвало да ги пренесат в другото място, на другите съсобственици. Сочи
също, че едната част на мрежата била свалена, когато отишъл и двамата с ...
пренесли първо масата, след това пейката и накрая чадъра. След това се
появила от прозореца на къщата ... и започнала да вика, какво правите, сега
ще се обадя на сина ми, на .... Докато тя говорела отгоре, те започнали да
връзват мрежата. След 10-15 минути от разговора с ... се появил ..., на който
първите думи били какво правиш бе, насочени към .... Отговора бил, че
връзват мрежата. След това ... замахнал с десния крак и ритнал с коляното си
... в лявата част на гърба под мишницата, който в момента на удара бил
приклекнал. При удара ... залитнал напред и се подпря с ръце, след това станал
и изблъскал ..., като сложил ръце на гърдите му. В тоя момент свидетелят
застанал между двамата – с гръб към ... и с лице към .... През цялото това
време имало обиди, закани, псувни, отправени от ... към ..., като казвал
„измекяри, ще ви еба у мишките“, други закани и обиди. ... питал „какво
искаш“, но свидетелят не си спомнял друго да е казал. След известно време
дошла полицията и след нея дошла и госпожата .... Полицаите започнали да
говорят с тях, като свидетелят стоял по-отстрани и след известно време си
тръгнал. Свидетелят е категоричен, че към него не е имало словесни нападки,
нито физически от страна на .... Сочи, че дъщерята на ... била там през цялото
време, като тя извадила телефона си да снима, за което по едно време имала
пререкания с ..., която вече била слязла долу. Сочи, че съпругата на ... - ... била
там през цялото време, както и че пререканията били заради мрежата.
Свидетелят установява също, че полицията била извикана от дъщерята на ... –
..., както и това, че от мястото където били желязната масата и чадъра ги
преместили на 3-4 метра. След предявяване на скица на л.13 от делото към
договор за доброволна делба № 15 т.2 рег.№ 4391 от 2003г., свидетелят е
5
категоричен, че оцветеното в червено място се ползва от ..., оцветеното в
зелено се ползва от .... В червената част, където пише 1020А, там се намирали
масата, пейката и чадъра, в центъра на тази част по негова преценка, като ги
преместили в зелената част, там където пише „Б“, навътре и в посока
дълбочина на парцела, обратна посока на жилищната сграда.
Свидетелката ... установява, че месец февруари или март 2022г., било
студено времето, но не може да съобщи точна дата, тръгнала до магазина и
видяла полицейска кола пред къщата на ... и .... Влязла в имота и тръгнала по
пътеката в двора, като попитала полицаите „какво става пак тука“, но не
получила отговор. Видяла, че отвън на площадката, където имало маса, която
била преместена от площадката, където била по-рано в мястото ползвано от
Костадинов и те се разправяли. На площадката били ..., съпругата му ...,
дъщеря му ..., а от другата страна били ... и .... ... бил ядосан и нервен, като
възпламенено ръкомахал и обиждал ... и ..., като ги наричал цигани и ги
обиждал. Полицаите започнали да пишат протоколи. ... се бил привел, и бил
прежълтял. Впоследствие разбрала свидетелката, че масата била преместена, и
заради тая маса и заради телена ограда бил станал скандала, а ... бил ниско
долу и оправял мрежата, когато ... дошъл и го е ритнал отзад в гръб. Това
свидетелката разбрала от ... и от дъщеря му, но чула, ... ги обижда, като казвал:
„Цигани, ще продам тука всичко, ще докарам тука цигани, за да може да се
разберете“. Свидетелката сочи също, че докато били полицаите на място, ...
продължавал да говори и да обижда ... и в тяхно присъствие. Свидетелката
сочи, че познава страните от 50 – 60 години и е присъствала и на други техни
конфликти.
Свидетелката ... установява, че е майка на подсъдимия ..., като
въпросният ден си била вкъщи и чула на двора да говорят много гласове.
Погледнала през прозореца и видяла ..., ..., ..., ... около маса на площадката,
където я били сложили, като се опитвали да я местят, тъй като масата е доста
тежка. Свидетелката се обадила на сина си ми по телефона и му казала, че са
се събрали много хора долу, а той й казал, че е ангажиран да слезе да им кажа
да не местят нещата, тъй като имат разписани протоколи да не се
саморазправят. Когато свидетелката слязла чадъра, масата и пейката вече
били прехвърлени от другата страна на площадката, от другата страна на
оградата и били преместени. Казала какво е казал ..., че не трябва да се
саморазправят. Сочи, че тогава ... минал зад гърба й, и я ударил с неговия гръб,
за да заключи вратата към площадката, а ... й крещяла в лицето. Свидетелката
се обадила на сина си втори път и му съобщила за случващото се, като ...
много бързо след това дошъл и станали словесни нападки, викове, всички
говорели, всички крещяли. Видяла ... как налетял на ..., а ... го възпирала
отзад. След това видяла, че и ... по-надолу стояла на площадката. Сочи, че
полицаите много бързо дошли, а ... снимала с телефона, правила разни
мимики и физиономии и викала, защо не идва полицията. Полицаите дошли и
за пореден път им казали, че те не могат да решат тези неща, че се решават в
съда. Свидетелката сочи, че се водят такива дела и че те са там да няма
6
саморазправа. Свидетелката сочи, че не е видяла ... да нанася удари на ...,
както и не е видяла ... да нанася удари на .... Имало само словесни престрелки.
Не е чула ... да обижда и да псува, както и не е чула и ... какво е говорил,
защото била шокирана. Свидетелката твърди, че собствеността е на сина й ... и
сега той е собственик, но няма делба, общ е двора, нямат разпределение на
ползване на двора. След предявяване на свидетелката скица на л.13 от делото
към договор за доброволна делба № 15 т.2 рег.№ 4391 от 2003г., същата сочи,
че това е схемата, но тя не е нотариално заверена, и това е че те ще ползват
това място тогава, а сега, след като собствеността е прехвърлена на сина й,
положението е друго. Сочи, че много са влошени отношенията им, откакто
прехвърлили на сина й имота, от около 4-5 години.
Свидетелят ... установява, че е полицай, но не помни да е изпращан като
автопатрул или в друго качество в квартал „...: на ул. „...“ № 20, месец март
2022г. за някакъв скандал. Не познавам страните по делото. В момента работи
в Гранична полиция, но към месец март 2022г. е работил в 01 РУ – ...,
„Опазване на обществения ред“ в „Охранителна полиция“. Посещавал е
сигнали, ходил е, но конкретно не си спомня случая точно, защото на смени е
имало по 4-5 такива сигнала. След предявяване на свидетеля на докладната
записка, от 20.03.2022г., находяща се на лист 53 в приложените заверени копия
от материали от досъдебно производство № 389/2022 г. по описа на 01 РУ – ...,
същият сочи, че му е позната, той я изписал, подписът на същата е негов и
почеркът е негов, но поради дългият период от време, изтекъл от тогава не си
спомня добре случая. Сочи, че е имало спор за някакво дворно пространство,
за имотен спор, както и че са установени страните на ул. „...“, от долната
страна на училището и са им съставени протоколи.
В обясненията си подсъдимия ... твърди, че ситуацията е изцяло
умишлено организирана с поредица от самоуправни действия от семейството
с цел провокация. Сочи, че има влязло в сила съдебно решение, с което е
признат за собственик на мястото, но такова не се представя по делото.
Твърди, че въпреки влязлото в сила решение от 2019г. за собствеността изцяло
в негова полза имат по равни идеални части, но ... прегражда, въпреки текущо
дело към момента за премахване на незаконни огради и преграждения, за
които решенията на Районен съд и Окръжен съд са изцяло в полза на
подсъдимия. Твърди, че е отишъл тогава силно афектиран да защити майка си,
която била видимо разстроена. Признава, че като пристигнал на място, ... бил
клекнал и той го бутнал, но била леко и той седнал на земята, като след това се
изправил и му налетял и после започнал спора на висок тон, поради което
счита, че не изпитвал силна болка.
От приложеното по делото Медицинско свидетелства № 35/2022г. от
21.03.2022г. издадено от д-р ... - съдебен лекар в СМО към „МБАЛ- ...“ АД
(лист 9 от делото) е видно, че по предварителни сведения на освидетелствания
... при инцидент на 20.03.2022г. докато е работил в двора на дома му, връзвал
мрежата в клекнало положение е нападнат в гръб и ритнат в областта на пояса
в ляво от съсед – роднина – син на сестрата, на съпругата му. Намесили се
7
съпругата и дъщеря му и сватя, които го отървали. След това дошъл екип на
полицията. По-късно е имал сърцебиене и повишени стойности на кръвното
налягане. От удара почувствал силна болка в областта на пояса вляво която
все още продължава, като се усилва при движение и натиск. След преглед и
освидетелстване било дадено заключение, че са установени: оплакване от
болка по постната област отзад вляво с палпаторна болезненост в тази област,
без наличието на видими кръвонасядания и охлузвания, като
неустановяването на по-изразени и видими травматични увреждания към
момента на освидетелствания, в предварителните сведения, при които да са му
причинени, сочените болки и страдания, при което му е причинена болка и
страдания.
По делото е прието заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза изготвено по отношение на частният тъжител, като вещото лице на
база данните по делото е приело за установено, че след 10.00 часа на
20.03.2022г. при поставяне на ограда в клекнало положение ... е изритан отзад,
от съсед – роднина, като политнал напред и се опрял на ръцете. При удара е
бил почувствал силна болка в областта на пояса вляво, която по-късно е
продължила, като се усилвала при движение и натиск. Вечерта след инцидента
е имал сърцебиене с повишени стойности на кръвно налягане, установените
травматични увреждания при пострадалия. При прегледа в СМО се установява
горепосочените оплаквания, от болки по поясната област отзад вляво, с
палпаторна болезненост в тази област, без наличие на видими кръвонасядания
и охлузвания. Неустановяването на видими, травматични увреждания, при
извършения преглед, на другия ден след инцидента, не изключва
възможността, за инцидент по начина и време посочени от освидетелствания в
предварителните сведения на медицинското частната му тъжба, както и
потвърден в показанията на свидетелите очевидци. Липсата на обективни
травматични увреждания, не дава възможност да се посочи сигурен ясен
механизъм за причиняване на посочените оплаквания и увреждания, както и
по категоричен начин да се посочи, че му е нанесен побой /удар с крак по
гърба вляво/ от второ лице. Горепосоченото не изключва възможността да му е
нанесен посочения от него и от свидетели очевидци – удар с не голяма сила,
особено в областта на гърба, докато е бил в клекнало положение. В тази
област сравнително трудно се получават видими травматични увреждания,
при нанасянето на не силен, или умерено силен удар, следствие на което да му
е причинена сочената от него болка и страдание, изразяващи се в умерено
силна болка в поясната област, постепенно отшумяваща за няколко дни,
предвид възрастта на тъжителя, без изгледи да остане по-късно и трайно
последици в здравословното му състояние.
По делото е назначена видео-техническа експертиза и две допълнителни
видео-техническа експертизи, изпълнени от вещото лице ..., съответно по
Протокол № 44 от 05.08.2024г.; по Протокол № 64 от 31.10.2024г. и по
Протокол № 2 от 06.01.2025г., от заключенията на които се установява, че
обекта на експертизата – един брой видеофайл, във формат МР“, е
8
регистриран от мобилна камера и е с продължителност 13 минути, като
записаното изображение е цветно, със звук, с резолюция 1920х1080 и с
кадрова честота 30 к/сек. Не се установяват следи от манипулация/намеса
върху записаната информация, поради което може да се приеме, че
предадения запис е автентичен. Заснета е хронология на събития и
участващите в нея лица, като извлечени са снимкови кадри от действията на
заснетите лица, като е заснето лице от мъжки пол, което е облечено в син
работен гащеризон да извършва някакви ремонтни дейности в дворно място
на къща, до метална врата. В същото време към него се приближава второ
лице от мъжки пол, с думите: „какво бе ти … какво“, като го рита с коляното
на десния си крак в областта на тялото, от лявата му страна. При удара с крак,
първото лице залитва на дясно, като се подпира с дясната си ръка в бетонна
колона и след като се изправя избутва с лявата си ръка в областта на корема
приближилото го лице, а с дясната посяга към лицето му в областта на
брадичката. Чуват се думите – „марш от тука … бегай“ от първото лице,
докато се изправя и бута приближилото се лице. При прегледа на кадрите не се
установява допир с дясната ръка на първото лице, облечено с гащеризон с
другото лице от мъжки пол. През целия запис между описаните лица се води
някакъв спор, като няколко пъти от лицето което нанася удара с крак, се чуват
нецензурни обидни думи. При първото допълнително заключение се
установява, че приближилото се лице отправя изрази към лицето с
гащеризона, както следва: „Вие приключихте … вие приключихте … какво
правите всеки път … нали сме у Съда …що снима, как ме удари ли … „; „Ви
не осъзнавате ли, ме секи път като стане нещо, секи път ви влиза по
навътре?“; „Нагляр… немаш нищо тука бе… слушай оти ако те изгони, требва
да идеш при майка ти да целуваш ръка … требва да идеш да се молиш на
майка ти да те прибере … нема къде да живееш…дейба и смешките, чудите се
шо да измислите бе“; „Леле шо ше те направа“; ….и си лъжете децата тука, на
Веска че го прехвърля, Силве на тебе че дадем …. шо че им дадете бе
посерковц … ше им дадете, измекяри – слушкай тука само некой ден леля да
не ти бие шута, нема къде да идеш бе“. От заключението на втората
допълнителна експертиза се потвърждава, че по отношение на лицето с
гащеризона, пристигналото лице е отправило израза: „Нагляр … немаш нищо
тука бе… слушай оти ако те изгонат, требва да идеш при майка ти да целуваш
ръка … требва да идеш да се молиш на майка ти да те прибере … нема къде
да живееш … дейба и смешките, чудите се шо да измислите бе“
От материалите по преписка № 1899-00-2059 от 30.03.2022г. на 01 РУ –
... (лист 224-348 от делото), образувана по жалба на ... срещу ...и, жалба от ... и
... срещу ..., видно, че по същите е образувано досъдебно производство №
389/2023г. на 01 РУ – ... по чл.216 ал.1 от НК, което е приключило с мнение за
прекратяване на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
От писмо рег. № 105810-43 от 12.01.2023г. от Районен център 112 –
София (лист 42 от делото) е видно, че на телефон за спешни повиквания 112
на дата 20.03.2022г. относно инцидент са постъпили обаждания, съответно от
9
телефонен номер ********** в 09.45 часа и в 10.08 часа,от лице което не се е
представило. При изслушване и приобщаване на приложения към писмото
запис, се установява женски глас, който се представя като ... и сочи, че се
обажда от ..., ул.“...“ № 20, кв...., посочва че е ударена от леля си и моли да
бъде изпратена на адреса полиция.
От справката за съдимост на подсъдимия ... с ЕГН ********** (лист 27
от делото) се установява, че същият е неосъждан, както и по отношение на
него не е постановявано освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира в определени части, който приема като логични, последователни и
взаимно допълващи се и подкрепящи се с приложените и приети писмени
доказателства по делото – Медицинско свидетелство № 35/2022г. от
21.03.2022г., материалите по досъдебно производство № 389/2023г. на 01 РУ –
..., ведно с преписка № 1899-00-2059 от 30.03.2022г. на 01 РУ – ..., писмо рег.
№ 105810-43 от 12.01.2023г. от Районен център 112 – София, приетите от съда
заключения по съдебно-медицинската експертиза и видео-техническата
експертиза и свидетелството за съдимост на подсъдимия.
От правна страна:
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
съдът намира за доказани по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият
... е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията, за които са
му повдигнати обвинения, съответно по чл.130 ал.2 от НК и по чл.146 ал.1
пр.1 от НК.
Обект на престъплението по чл.130, ал.2 от НК са обществени
отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а
субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което макар и да не
се е стигнало до разстройство на здравето, а само до ограничено смущение,
изразяващи се в болка – краткотрайно неприятно усещане от физически
контакт или страдание – една продължаваща болка, законодателят е
квалифицирал тези състояния като нарушена телесната неприкосновеност
изразена в причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е
налице въпросната квалификация, следва да е налице такова увреждане на
здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129
от НК. Съставомерно по чл.130, ал.2 от НК е всяко причиняване на болка
и/или страдание, без разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на
анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения
във физиологическите му функции, извън болката и страданието
(Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС). От субективна страна
деянието е наказуемо само, когато причинената болка и страдания са
причинени умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален
умисъл.
10
За да е налице осъществено престъплението обида по чл.146 ал.1 от НК
от обективна страна, следва субекта на престъплението, каквото е всяко
наказателно-отговорно лице, чрез действие да каже (пр.1) или разгласи (пр.2)
нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие.
В конкретния казус се касае единствено за казване на унизителни за честта и
достойнството думи, относно пострадалия в негово присъствие. В практиката
се приема, че за да е налице престъпното деяние и за разлика от клеветата
следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото лице са
засегнати т. е., че това е съставомерна последица на деянието по чл.146 от НК.
Необходимо е обидата – думите или действията да са възприети от
пострадалия и по този начин да засягат обекта на престъплението – честта
и личното достойнството на пострадалия. От субективна страна обидата е
умишлено престъпление и се извършва при пряк или евентуален умисъл.
За да може да се реализира претендираната гражданска отговорност, е
необходимо да се установи извършен граждански деликт. Принципно е
възможно едно деяние да не е престъпление, но да има качеството на
граждански деликт. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД
се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, в случая от всяко едно
отделно престъпление. Процесните деяния, до колкото сами по себе си
покриват и признаците на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, следва да
съставляват виновно и противоправно поведение на подсъдимия и да са
причинили на пострадалите неимуществени вреди /болки и/или страдания или
др./, които са пряка и непосредствена последица от тези деяния. Именно
кумулативното наличие на тези предпоставки обуславя уважаването или не на
предявените граждански претенции, за всеки отделен случай. Доколкото
съдът установи основателността на такава претенция, следва като отчете вида
и характера на причинените на пострадалия неимуществени вреди и тяхната
продължителност да определи справедливо обезщетение по смисъла на чл.52
от ЗЗД за пострадалия, а при претенция над заявената, да отхвърли същата в
частта си над уважената такава като неоснователна.
По отношение на обвинението по чл.130 ал.2 от НК – лека телесна
повреда:
В настоящият случай и при така установена фактическа обстановка и от
събраните доказателства се установи от обективна страна, че на
инкриминираната дата – на 20.03.2022г., време – около10.00 часа и на
установеното място – в двора на къща, находяща се в ..., подсъдимият ...
причинил на ... лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания, без разстройство на здравето, като му причинил травматични
увреждания, изразяващи се в палпаторна болезненост по задномишничната
линия на лявата поясна област и под ръба на гръдния кош. Установено е по
делото, че подсъдимият ... на инкриминираната дата е нанесъл удар с коляното
на десния си крак в областта на поясната област отзад вляво на пострадалия ...,
който в този момент бил приклекнал, като именно този удар му е причинил
11
разглежданото травматично увреждане. В подкрепа на този извод са показания
на свидетелите ... и ..., който гласни доказателства формират една група
свидетелски показания, произтичащи от преки очевидци на случая. Всичките
тези свидетели са категорични, че между пострадалия ... и подсъдимия ... на
въпросното място и време е имало инциденти, при който ... първоначално
отишъл при пострадалия, като започнал словесно да го провокира, заплашва и
обижда, което принудило последния да се защити, като с ръцете си го избутал
назад за да предотврати евентуален удар. Именно тази съпротива от страна на
пострадалия била възприета и изтълкувана от свидетелката ... Кстадинова,
като агресия към синът й – подсъдимия .... Именно поведението на
подсъдимия ..., изразяващо се в нанасяне на удар с коляно в лявата поясна
област и под ръба на гръдния кош на пострадалия ..., мотивирало свидетелката
... да потърси съдействието и защитата на полицията, обаждайки се на
телефон 112 от една страна, а от друга сочи на желанието на подсъдимия да
накаже пострадалия – лелинчо си за това, че е преместил масата с чадъра и
пейката от другата страна на оградата. Всичко това било възприето лично и
непосредствено от свидетелите-очевидци, както и от пристигналите на място
полицейски служители, в лицето на свидетеля ..., изготвил и докладна записка
по случая, и свидетелката ..., която след като влязла в имота установила, че
скандала е именно по повод преместването на масата с чадъра и пейката в
дворното място, отредено от по-рано за ползване от семейството на
подсъдимия .... Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, като
същите са еднопосочни, логични и последователни, взаимно подкрепящи се и
в съответствие с писмените доказателства, а именно медицинските документи
приложени по делото и заключението на съдебно-медицинската експертиза по
отношение на пострадалия .... Към тази група показания на свидетели –
очевидци, съдът причислява и показанията на свидетелката ..., като кредитира
същите в частта им, че същата е видяла как вазниква скандала и какъв е
поводът същият да се случи, като сама извикала сина си – подсъдимия ... за да
вземе отношение по действията на ... и свидетелят ...., както и в частта, че не е
видяла. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им, че не е
видяла как се нанася удара от подсъдимия на пострадалия, тъй като тези
обстоятелства не се подкрепят, а напротив отричат се от останалите свидетели
очевидци, а също така не кореспондират и с обективните находки за налични
травматични увреждания при прегледа от съдебен лекар на пострадалия, както
и с изводите на приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза
изготвена по отношение на .... Втората група гласни доказателства, изхождаща
свидетели, които макар и не преки очевидци на инцидента, са възприели
ситуацията, подсъдимия и пострадалия непосредствено или малко време след
случая, а именно свидетелите ... и .... Всичките тези свидетели установяват по
безспорен и категоричен начин, че на процесното място и време между
подсъдимия ... и пострадалия ... е имало инцидент, при който на последния са
били причинени травми по лявата поясна част на гърба. Тези свидетели са
категорични, че отношенията между семействата на пострадалия и
12
подсъдимия са силно обтегнати, недобри и то от дълго време (2018г.), като
между тях често се случвали и скандали. Именно в тази им част, съдът
кредитира гласните доказателства в тази група, доколкото същите се
подкрепят и от останалите гласни и писмени доказателства. В тази насока са и
обясненията на подсъдимия, които съдът съобрази, че освен средство за
защита са и годно доказателствено средство, не оспорват основният факт, че
между пострадалият и подсъдимият на процесното място и време възникнало
стълкновение, като в тази им част същите съдът кредитира. Действия на
подсъдимия съдът възприе като лично участие в осъществяване на
престъплението по чл.130 ал.2 от НК. На следващият дзен след тази
физическа интервенция на подсъдимият, пострадалият посетил съдебен лекар
за преглед и документиране на причинените му травматични увреждания,
като именно тогава са установени за първи път и травматичните му
увреждания. Това обуславя извода, че именно подсъдимият ..., посредством
нанесеният удар с коляното на крака си е причинил травматичните
увреждания – палпаторна болезненост по задномишничната линия на лявата
поясна област и под ръба на гръдния кош. Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетелите ... и .... Видно от медицинското удостоверение,
както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, е че с оглед
обективните находки при прегледа на пострадалия, са му причинили болка и
страдание, като травматичните увреждания, описани като палпаторна
болезненост по задномишничната линия на лявата поясна област и под ръба
на гръдния кош, добре отговарят да се дължат на удар с крак по гърба вляво от
второ лице, като разположението й изключва в известна степен, удар върху
неравност от терена при падане. Описаните обективни травматични
увреждания, отговарят да са причинени по време и начин посочен от тъжителя
в частната тъжба, предварителните сведения на медицинското свидетелство и
от някои от свидетелите очевидци, като по своя медико-биологичен критерий
са причинили болка и страдание, в умерено силно интензитет, постепенно
отшумяващи за няколко дни, предвид възрастта на пострадалия, без изгледи да
оставят по-късни и трайни последици в здравословното му състояние.
Подсъдимият ... е действал с точна, ясна и осъзната цел, да накажат
пострадалия ... за това, че дръзва да отстоява определеното му за ползване
дворно място, установено с договор за доброволна делба и оспорва
нарежданията в тази връзка на подсъдимия, като за постигане на целта си
нанесъл побой, респ. установените травматични увреждания на пострадалия,
като с това му причинил лека телесна повреда. С тези си действия ... е искал
да накажат пострадалия за случващите от преди това спорове и да
демонстрират доминантно поведение над него. От субективна страна
деянието е извършено в условията на евентуален умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и макар да не е искал
да ги причини конкретно, е допускал тяхното настъпване. От изложеното
следва извода, че в съзнанието на подсъдимия са били отразени, както
13
противообщественият характер на процесното деяние, така и обществено
опасните последици от него, но въпреки това е осъществил същото, като е
причинил болка и страдание на пострадалия.
Предвид изложените по-горе правни изводи, съдът призна подсъдимият
... за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК. При
определяне размера на наказанията, съдът съобрази степента на обществена
опасност на извършеното престъпление, насочено срещу основно човешко
право и ценност, каквито са здравето и телесната цялост на човека. За
извършеното от подсъдимите престъпление, квалифицирано от съда като
такова по чл.130 ал.2 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание
„Лишаване от свобода” до шест месеца, без да е предвидил минимален размер
на наказанието или “пробация” или глоба от сто до триста лева. От
ангажираните по делото доказателства се установи, че подсъдимият не е
осъждан и от процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди,
но при преценката си доколко са налице всички законоустановени
кумулативни предпоставки за приложение императивната разпоредба на
чл.78а ал.1 от НК, съдът съобрази, че в настоящия казус единствено
подсъдимия ... не отговаря на тези условия, доколкото се касае за хипотеза на
обвинението, съставляваща множество престъпления, предвид и повдигнато
такова по чл.146 ал.1 пр.1от НК, поради което и по аргумента на чл.78а ал.6 от
НК намира, че не следва подсъдимия да се освободи от наказателна
отговорност. При преценката си какво наказание да наложи на подсъдимия,
съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало и липсата на други противообществени прояви, дадените обяснения,
които макар и извеждащи защитна за подсъдимия теза спомогнаха за разкр...е
на обективната истина, а като отегчаващи вината им обстоятелства
единствено това, че престъплението е извършено макар и в частен имот в
светлата част на денонощието, но е станало достояние и на съседите. Предвид
изложеното съдът на основание чл.130 ал.2 от НК във връзка с чл.54 от НК и
чл.78а ал.7 от НК му наложи наказание “Глоба” в размер на 300.00 /триста/
лева. Именно такова по вид и размер наказание съдът намира, че ще постигне
в най-пълна степен целите на наказанието по чл.36 от НК.
Относно предявения граждански иск, съдът уважи същия до размера на
400 /четиристотин/ лева, като осъди подсъдимият ... да заплати тази сума, като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130
ал.2 от НК на пострадалия ..., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършване на деянието – 20.03.2022г. до окончателното
й изплащане. Съдът намира присъденото обезщетение за справедливо,
отчитайки причинените болки, страдания и другите нематериални последици,
причинени на пострадалия от престъплението, предвид това, че те са пряка и
непосредствена последица на виновно извършено от подсъдимия деяние,
както и изявлението на вещото лице за периода на възстановяване на
пострадалия. Подсъдимият е бил длъжен да спазва общото си задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД да не вредят другиму, като се
14
въздържат от извършване на такива противоправни действия, с който да
застрашават живота и здравето на друг човек и в частност на пострадалия.
Съдът отхвърля гражданския иск в частта над уважения размер до сумата
1500 /хиляда и петстотин/ лева, като неоснователен, с оглед недоказаност и
прекомерност на претендираното обезщетение.
По отношение на престъплението по чл.146 ал.1 от НК - обида:
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира за доказано
по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият ... е извършил от
обективна и субективна страна вмененото му с частната тъжба престъпление
по чл.146, ал.1, пр.1 от НК. В настоящият случай и при така установената
фактическа обстановка и от събраните доказателства се установи от
обективна страна, че на инкриминираната дата - на 20.03.2022г., на
установеното място - в двора на къща, находяща се в ... и време - около 10.00
часа, подсъдимият ... е казал в присъствието на частния тъжител ... унизителни
за честта и достойнството му думи, като подсъдимият е осъществила
изпълнителното деяние на обидата, като му казал думите „Да Ви еба и
смешките“; „Измекяр“; „Нагляр“ и „Мишок“. Визираните квалификации
несъмнено са отрицателна оценка за личността, включително и в контекста на
осъщественото физическо малтретиране и посегателство над пострадалия от
страна на подсъдимия, и обидни от гледна точка на господстващият морал в
обществото и именно, като обида са възприети и квалифицирани, както от
частният тъжител, така и от свидетелите ..., дъщеря на пострадалия и ....,
намиращи се в инкриминираният момент в непосредствена близост до
пострадалия и подсъдимите и възприемайки непосредствено случващото се.
Съдът приема, че подсъдимият е извършители на това престъпление като
кредитира изцяло показанията на тези свидетели, които са чули пряко и
непосредствено обидните думи. В подкрепа на тези изводи се явявят и
заключенията по основната и двете допълнителни видео-технически
експертизи, по които вещото лице с максимална доза на достоверност е
категоричен, че подсъдимият в хода на словесната си агресия към пострадалия
го е наричал „Нагляр“, „Деба и смешките“. Свидетелите ..., дъщеря на
пострадалия и .... са категорични и последователни в твърденията си, че лично
са възприели отправяните обидни думи от страна на подсъдимия ... по адрес
на частният тъжител и то на място, в присъствието на други хора.
Категорични са показанията на свидетелките и в насока, че причина за това
поведение на подсъдимия ... е именно обстоятелството, че видял тъжителя да
издвършва действия по преместване на маса с чадър и пейка от ползването от
него дворно място, в дворното място ползвано от подсъдимия и да привързва
телената ограда, с която двете места са разделени, като това бил и повод да
търси саморазправа с .... Установи се по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимия ... е обидил тъжителя и с това, че му казал и го нарекъл
„Измекяр“; „Нагляр“ и „Мишок“, които думи безусловно са обидни и
нанесени в присъствието на пострадалия, като същите са в състояние да
осъществят състава на престъплението по чл.146 ал.1 пр.1 от НК. Наред с
15
това, от събраните по делото множество гласни доказателства, не се установи
от обективна страна, подсъдимият ... да е наричал и казвал на пострадалия ...
думата „Посерковци“, поради което в тази му част от това обвинение, съдът го
прие за недоказано от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл от страна и на подсъдимия ..., тъй като той е съзнавал
общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
желаейки да изрази неодобрителното си и негативно отношение към частният
тъжител. Подсъдимият е съзнавал също, че с процесните квалификации ще
засегне личността, честта и достойнството на тъжителя, който е възприел
обидите лично и в присъствието и на други лица.
Като отчете, че за престъплението чл.146, ал.1 от НК законодателят е
предвидил налагане на наказание „Глоба” в размер от 1 000 лева до 3 000 лева
и като прецени изложените по-горе съображения за неприложимост по
аргумента на чл.78а ал.6 от НК на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК в
казуса по отношение на подсъдимия, поради това, че се касае за престъпление,
извършено в хипотеза на множество престъпления с престъплението по чл.130
ал.2 от НК съдът намери, че за това престъпление на подсъдимия ... следва да
се наложи съответно наказание. Съобразявайки възприетото по-горе
съотношение на смекчаващи спрямо отегчаващите вината обстоятелства,
както и възрастта на подсъдимия, съдът наложи на подсъдимия ..., на
основание чл.146 ал.1 пр.1 от НК във връзка с чл.54 от НК, наказание „Глоба“
в размер на 1000 (хиляда) лева. Именно такива по вид и размер наказания
съдът намира, че ще постигнат в най-пълна степен целите на наказанието по
чл.36 от НК.
Като съобрази, че двете престъпления, съответно по чл.130 ал.2 от НК и
по чл.146 ал.1 пр.1 от НК са извършени от подсъдимия ... в условията на
реална съвкупност, като същият е осъден за всяко от двете преди за което и да
е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.23 ал.1 от НК
от така наложените наказания, определи най-тежкото от двете, като му
наложи едно общо наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Относно предявения граждански иск, с който се претендират репарации
за обезвреда относно претърпените неимуществени вреди от престъплението,
свързани с накърняване на чувството за чест и достойнство на тъжителя ...,
съдът намира за установено следното: касае за противоправно и виновно
деяние, което е в причинно-следствена връзка с настъпили неимуществени
вреди за частния тъжител, изразяващи се в накърняване на негово чувство за
чест и достойнство, за които трудно би могло да се намери равностоен
паричен еквивалент. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността
16
за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които
са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от
ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. От процесното деяние
пострадалия е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими в пари,
и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на
принципа на справедливостта. Предвид характерът на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, съдът счита, че справедливо и адекватно обезщетение по
чл.52 от ЗЗД за причинените на частния тъжител неимуществени вреди за
процесното престъпление е такова, в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ... неимуществени вреди в
следствие на нанесените от подсъдимия ... обиди, предмет на престъпление по
чл.146 ал.1 пр.1 от НК, платими ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършване на деянието – 20.03.2022г. до окончателното
й изплащане. Съдът отхвърли, като неоснователни и недоказания предявените
граждански иск срещу подсъдимия ... над уважения размери, до сумата 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
По изложените съображения съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
17
Съобщи за изтекли лични данни