Определение по дело №1993/2020 на Административен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

                                                                   

Административен съд                                                    гр. Варна

ТРЕТИ състав

на 23 февруари                                                                  2021 г.

 

В публично заседание в състав:

                                                                                              Съдия: ДАРИНА РАЧЕВА

 

Секретар: Калинка Ковачева

сложи за разглеждане докладваното от Съдията-докладчик

адм. дело № 1993 по описа за 2020 година

При спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК,      

 

Жалбоподателят В.Д.Б., редовно уведомен по реда на чл. 138, ал.2 от АПК, не се явява, не се представлява.

За ответната страна Кмета на Община Варна, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се представлява от юриск. С.Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.  

Заинтересованата страна Г.Т.Г., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Р.Ш., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Заинтересованата страна А.Ю.К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.Ш., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

Юриск. Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: По допустимостта, подал съм молба със становище, че производството трябва да се прекрати. Имам едно допълнително съображение. Посочил съм, че се позовавам на аргумент по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Там е посочено, че само собствениците участват в тези правоотношения и като сравним този текст с текста на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, виждаме, че там са посочени не само собствениците, но и лица, притежаващи други вещни права. Тъй като лицето жалбоподател не е собственик, той има едно запазено право на ползване, но не е собственик, за това считам, че производството не е допустимо. Той не е надлежна страна, няма правен интерес да обжалва и от тази гледна точка би следвало производството да бъде прекратено.

Съдът докладва постъпила молба с.д.№ 1514/28.01.2021г. от адв. Р.Ш. – процесуален представител на заинтересованите страни, с която моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като съгласно представения НА ****, с който жалбоподателят В.Б. и В. Д. Б. са дарили на дъщерите си Д. В. С. и П. В. Д. собствения си ПИ, заедно със сградите в него и същият вече не е титуляр на правото на собственост върху същия ПИ и няма правен интерес да обжалва процесната заповед.

Юриск. Ц.: Уважаема г-жо Председател, връчена ни е по надлежния ред молбата. Запозната съм със съдържанието на молбата и приложените към нея писмени доказателства. Споделям становището на колегата Ш., не смятам обаче, че следва да бъде слаган знак на равенство между императивната разпоредба на чл. 131 от ЗУТ и императивната разпоредба на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Това са две отделни административни производства. Действително оспорващият притежава ограничено вещно право, право на ползване докато е жив върху имота, но считам, че правилно е да бъдат конституирани евентуално собствениците на имота, върху който техния възходящ осъществява право на ползване и който имот е засегнат от трасето на временния път. Едва след като получих молбата узнах за обстоятелството, че е извършена въпросната сделка, обективирана в приложения НА, съгласно която имотът е продаден или дарен на низходящ на настоящия жалбоподател със запазено право на ползване. Той има ограничено вещно право, дори то да е пожизнено, тоест, докато е жив, ще може да осъществява право на ползване. Въпреки всичко не считам, че той има правен интерес да обжалва заповедта за прокарване на временен път, съгласно новелата на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, поради което моля в днешно съдебно заседание да се произнесете с изрично определение в насока предпоставките по чл. 159, т. 4 от АПК – липса на правен интерес. От формална гледна точка, жалбата е допустима за разглеждане, с оглед обстоятелството, че е подадена в законоустановения срок, но предвид факта, че жалбоподателят не е собственик на имота, а право да оспорват заповед за прокарване на временен път имат само собствениците на имоти, засегнати от трасето на временния път, считам, че жалбата му е недопустима, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено.

Адв. Ш.: Претендираме направените по делото разноски, за което представям договори за правна защита и съдействие.

Юриск. Ц.: По искането за присъждане на разноски в полза на заинтересованите страни намирам, че е основателно предвид обстоятелството, че оспорения в настоящото производство индивидуален административен акт е благоприятен такъв и предвид императивната разпоредба чл. 143, ал. 4 от АПК. От своя страна като процесуален представител на ответника, моля да бъде присъдено в полза на Община Варна като ЮЛ юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за плащане на правната помощ и във вр. с чл. 143 от АПК, като максималния размер е 200 лева, ние претендираме минимален такъв от 100 лева.

 

Съдът намира, че с оглед представеното доказателство – НА № ****. на нотариус № 012, според което жалбоподателят В.Д.Б. се е разпоредил с имота, за който се отнася обжалваната Заповед № 3101/21.07.2015г., към момента на подаване на жалбата 09.09.2020г. и към настоящия момент Б. не е собственик на имота.

Предвид това оспорващият няма правен интерес от оспорването, обстоятелство по чл. 159, т. 4 от АПК, доколкото към момента на подаване на жалбата обжалваният акт не засяга негови права, свободи или законни интереси, нито създава задължения за него.

Направените искания за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника и от заинтересованите страни, следва да бъдат уважени, като в полза на заинтересованите страни А.К. и Г.Г. следва да бъдат присъдени разноски съгласно представените договори за правна защита и съдействие в общ размер на 780 лева, а в полза на Община Варна следва да бъде присъдена сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

С оглед гореизложеното, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

                         

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1993/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, ІІІ състав. 

            Осъжда В.Д.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Община Варна сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Осъжда В.Д.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,***, и на А.Ю.К., ЕГН **********,***, сумата 780 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.

 

            Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от днес за ответника и заинтересованите страни, и в 7-дневен срок от получаване на препис от определението за жалбоподателя.  

 

            Разглеждането на делото приключи в 09.57 часа.

            Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

 

                                                                                                          СЪДИЯ:

 

                                                                                                        СЕКРЕТАР: