РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Варна, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба на П. Й.
Н., чрез адв.Г. /ВАК/ против Решение № 2895 от 09.08.2023 година,
постановено по гр.дело № 2129/2022 година, в частта, с която съдът е
отхвърлил исковата претенция на въззивника Н. против Д. П. Н., ЕГН
********** да му заплати сумата над 5259.09 лева (пет хиляди двеста
петдесет и девет лева и девет стотинки), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по сключен между страните Договор за правна защита и
съдействие с номер 7 от 20.07.2017г., кочан номер 9358, серия Б номер
316573, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението, до
пълния претендиран размер от 20 000 лева, поради неоснователност, както и в
частта, с кояьто ВРС е отхвърлил исковата претенция на П. Й. Н. против Е. Р.
П., ЕГН **********, извършваща правни действия чрез своята майка Д. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес в ***, да му заплати сумата над 5091.71 лева (пет
хиляди деветдесет и един лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по сключен между
1
страните Договор за правна защита и съдействие с № 7 от 20.07.2017г., кочан
номер 9358, серия Б номер 316573, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението, до пълния претендиран размер от 20 000 лева, поради 1
неоснователност, както и в частта за разноските.
В жалбата се излага, че съдът е нарушил материалния закон, че
решението е постановено в разрез с процесуалните правила и че е
необосновано.Излага се още, че в процеса не е било направено възражение
досежно прекомерността на уговореното между страните възнаграждение; че
съдът не разполага с правото да променя договорния размер и оттеглянето на
поръчката не лишава довереника от правото да търси и да иска
възнаграждение.Посочва се, че бидейки процесуален представител на
ответната страна, в рамките на делбеното производство е изнълнявал
стриктно задълженията си и че дори неявяването му в определени заседания,
се дължи на обективни причини, както и че тези обстоятелства не са били
отчетени от решаващия съд.Обръща се внимание на факта, че въззиваемата не
е заплащала въобще адвокатско възнаграждение и в заключение се настоява
съдът да отметни решението в атакуваните му части и да присъди пълния
размер на претенцията / претенциите.
Против въззивната жалба е постъпил отговор от страна на адв.А., като
особен представител на Д. Н. и Е. П..С него се излага, че решението е
правилно и съовтетно на закона, като по тази причина е редно да се потвърди.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба – от страна на адв.А.,
като особен представител на Д. Н. и Е. П. против Решение № 2895 от
09.08.2023 година, постановено по гр.дело № 2129/22 година на ВРС, в
следните му осъдителни части:
В частта, с която е била осъдена Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес в
***, да заплати в полза на П. Й. Н., ЕГН **********, от *** сумата от 5259.09
лв. (пет хиляди двеста петдесет и девет лева и девет стотинки),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по сключен между
страните Договор за правна защита и съдействие с номер 7 от 20.07.2017г.,
кочан номер 9358, серия Б номер 316573, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на възнаграждението;
2
и в частта, с която е осъдена Е. Р. П., ЕГН 2 **********, извършваща
правни действия чрез своята майка Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ***,
да заплати в полза на П. Й. Н., ЕГН **********, от *** сумата от 5091.71 лв.
(пет хиляди деветдесет и един лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по сключен между
страните Договор за правна защита и съдействие с № 7 от 20.07.2017г., кочан
номер 9358, серия Б номер 316573, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
Излага се в тази въззивна жалба, че решението е неправилно и не отчита
множество обстоятелства.Неправилно според жалбата съдът отчита
приложените по делото доказателства; приема се, че Договора за правна
помощ не е бил подписан от процесуалния представител и това го прави
невалиден; приема се, че спрямо Е. П. е налице проект за Договор, но не и
сключен такъв – следователно спрямо първата ответница не е налице
изискуемо задължение, а по отношение на втората липсва сключен
договор.Излага се още, че ищцовата страна не е изпълнявала стриктно
задълженията си, като са налице множество и безпричинни отсъствия от
делото, още повече че за тях не е била давана никаква информация на
въззиваемата Д. Н..Според твърденията в жалбата последната е заплатила
поне 25 000 лева в полза на ищеца, както е видно от собствените й обяснения
пред съда – факт, които не е бил отчетен.В заключение се настоява съдът на
отмени решението в атакуваните му части и да отхвърли претенциите.
Против тази жалба е постъпил отговор, както от страна на П. Н. – лично,
така и от страна на неговия процесуален представител, в лицето на адв.Г..С
отговорите те намират, че въззивната жалба на адв.А. се явява необоснована и
че не кореспондира с материалите по делото.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
След като се запозна с материалите по делото и застъпените от
страните становища, ВОС установи следното:
По делото е наличен Договор за правна защита и съдействие № от
20.07.2017 година, кочан № 9358, серия Б, № 316573 сключен между Д. П. Н.,
Е. Р. П., действаща чрез майка си Д. П. Н. – от една страна, и адв. П. Й. Н. – от
друга. Съобразно дА.те Договора е оказване на правни консултации и
3
процесуално представителство за подялбата на имотите останали от покойния
Р.П.П..
Видно от процесния Договор е, че уговореното възнаграждение в него е
в размер на общо 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, за процесуално
представителство по гр.д. с номер 9384/2017г. – две фази по дело за делба,
като е посочено още, че към момента на сключване на договора няма
заплатена сума.
Видно от приемо-предавателен протокол от 28.10.2021г. Д. П. Н. е
посочила, че е приела от адв. Н. всички документи по гр.д. с номер
14590/2020г. по описа на ВРС и по гр.д. с номер 9384/2017г. по описа на ВРС.
С този приемо-предавателен протокол Д. Н. е оттеглила всички пълномощия,
дадени от нея на адв. Н. и е декларирала е, че не е заплащала адвокатско
възнаграждение.
На 24.04.2017 година Д. П. Н., лично и като майка и законен
представител на детето Е. П., е упълномощила адв. Н. да ги представлява пред
Община Варна и пред съдебните инстанции на България във връзка с подялба
на наследството на Р.Г.П., починал на 29.03.2017г.
От изслушаната е неоспорена пред ВРС Съдебно графологическа
експертиза става ясно, че подписите, положени от името на Д. П. Н. в
представените оригинали на документи – Пълномощно с упълномощител Д.
П. Н. и упълномощено лице – адв. П. Й. Н. от 24.04.2017 година, приложено
на л. 115 от делото и Приемо-предавателен протокол от 28.10.2021 ггодина, с
участващи Д. П. Н. и П. Й. Н., приложен на л. 116 от делото, СА
ИЗПЪЛНЕНИ от Д. П. Н..
От изследването на подписа, положен от името на Д. П. Н. в
представения оригинал на Договор за правна защита и съдействие се
установи, че посочения подпис Е ИЗПЪЛНЕН от Д. П. Н..
Пред ВРС са били разпитани и свидетели – свидетелката П. П. и
свидетелката Е. Д.. Свидетелката П. сочи, че познава Д. Н., като клиент на
кантората по повод дела за делба.Свидетелката сочи още, че Д. Н. е
посещавала кантората поне веднъж месечно; звъняла е по телефона и
съответно те на нея.Когато адв.Н. е нямал възможност да се явява по дела, са
били пускани нарочни молби, както и че няма заседание, на което адв. Н. да
4
не е присъствал без извинителна причина.
Свидетелката Д. сочи, че познава Д. Н., като клиент на Кантората и че
делата са били образувани по нейно искане; че често е идвала в кантората и
че е нямало случай в които адв.Н. да не се е явил без уважителна причина в
съдебно заседание.
По делото са приложени и делбените производства – първа и втора
фаза.Видно е гр.дело № 9384/2017 година, по описа на ВРС е започнало по
искова молба, подадена на 05.07.2017г. от адв. П. Н., като процесуален
представител на Д. Н. и Е. П., действаща чрез нейната майка и законен
представител Д. Н.. Искането е било да бъде допусната делба на пет
недвижими имота между Д. Н., Е. Н. и Д.Д.. В делото е приложено
удостоверение за раждане, от което е видно, че майка на Е. П. е Д. Н.. На
12.06.2018г. е проведено първото по делото съдебно заседание, на което адв.
Н. е присъствал. След това са проведени съдебни заседания на 25.09.2018г.,
13.11.2018г. и 14.05.2019г. Постановено е съдебно решение за допускане до
делба на шест имота. Във втора фаза на делбата е проведено съдебно
заседание на 13.10.2020г., в което адв. Н. е направил искане по сметки.
Искането не е прието за разглеждане в производството за делба. Проведено е
съдебно заседание на 09.02.2021г. На 20.04.2021г. Д. Н. не се е явила и не се е
представлявала в открито съдебно заседание. Следващото заседание е от
15.06.2021г. На 19.10.2021г. Д. Н. е подала молба в съда, с която оттегля
дадените пълномощия на адв. Н.. Постановено е решение във втора фаза на
делбата, като в дял на Д. Н. са поставени имоти: магазин 1 с ид. номер ***,
апартамент 2 с ид. номер *** и апартамент 6 с ид. номер ***2 – на обща
стойност 290 200,00 лв., при размер на дяла в съсобствеността от 274 105.89
лева. В дял на Е. Р. П. е поставен имот – ПИ с ид. номер ***, ведно с
изградените в него жилищна сграда – еднофамилна и селскостопанска
постройка на обща стойност 258 600 лева, при размер на дяла в
съсобствеността 262 947.07 лева.
Становището на съда е следното:
Съгласно задължителната за съда съдебна практика, намерила израз в
решение на ВКС, постановени по чл290 ГПК, а именно №№ 495 от 25. 06.
2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., 623 от 1. 12. 2010 г. по гр. д.
№ 1744/2009 г., ІV г. о., 2ЗЗ от 17. 05. 2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г., ІV г. о.
5
и По 224 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 371/2010 г., ІV г. о. основните
характеристики на Договора за оказване на правна защита и съдействие,
включително на процесуално представителство по дела, дават основание тези
договори между адвокат и клиент да се определят като Договор за поръчка.
Отношенията между адвокат и клиент обаче са предмет на специална
регламентация по Закона за азвокатурата. В отклонение на общото правило
на чл.286 ЗЗД, съгласно което възнаграждението за изпълнение на поръчката
се дължи само когато е уговорено, възнаграждението по договор за
адвокатска защита, съдействие и процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗА. По начало законът предполага
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено
с договор /аргумент от чл.36 ал.2 ЗА/, но това не е задължително - договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение /чл. 36, ал. 3 ЗА/. В цитираното задължително за съда
Решение № 224 от 11. 07. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., ІV ГО е
дадено разрешението, че когато страните по договора не са определили
размера му, то адвокатското възнаграждение е съгласно действащата Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от
извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите,
когато договорът за процесуално представителство е до окончателното
свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото.
Съобразно константната практика на ВКС на Р България договорът за
поръчка по правило е неформален, като тежестта докаже мандатното
правоотношение е за страната, която го твърди. От своя страна
Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не
към договора за поръчка. По правило договорът за поръчка е едностранен, но
е възможно да е уговорено възнаграждение. Наличието на допълнителни
уговорки, не променят характера на мандатното правоотношение, а ако бъдат
установени, могат да имат значение за намаляване на претенцията /напр. чрез
прихващане/. Тежестта да докаже тези допълнителни уговорки е за този,
който ги твърди. Тук важи ограничението за събиране на гласни
доказателства в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, ако стойността на
6
възнаграждението е над 5 000 лв. и в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК,
когато договорът за поръчка е сключен в писмена форма. Плащането на
възнаграждение, когато е уговорено, подлежи на доказване от довереника и
той може да го установи с всички доказателствени средства.
С оглед обсъдените по-горе писмени доказателства следва да се приеме,
че между страните е бил сключен Договор за поръчка - за осъществяване на
правна защита и съдействие и процесуално представителство във връзка с
конкретно визирани дела на ответниците, като сделката е от категорията на
двустрА.те възмездни договори при уговорено задължение за доверителя за
заплащане на конкретна сума /чл. 286 ЗЗД/.Размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36,
ал. 2 от ЗА. Нещо повече, съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗА, при липса на договор,
така и когато страните по договора не са определили размера на
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, то се определя от
Адвокатския съвет съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски
съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал.
4 от ЗА предвижда, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна
сума или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото/с
изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по
граждански дела с нематериален интерес/.
В конкретния случай, по представения Договор са възникнали
задължения за довереника – адв.Н. да извърши определени правни действия и
за доверителя –Д. Н. и Е. П., да му заплати уговореното в абсолютна сума
възнаграждение, чиято изискуемост настъпва от момента на изпълнение на
поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие,
изключая заплащането на уговореното възнаграждение за правна защита в
принудителното изпълнение, което по волята на страните е поставено в
зависимост от събиране на присъдените суми. Принципно доказването на
извършеното плащане на адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска
услуга може да се извърши по различни начини - с документ за банков
превод, разписка, която може да е изрична или инкорпорирана в договор за
правна помощ, и други, годни да установят кога, какво, на какво основание и
7
между кого е извършено плащане. Единствената допустима от закона
хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се
съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА , когато съдебното производство
бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, но
това прекратяване логично трябва да е в ущърб на представляваната страна.
Законът за адвокатурата като специален закон не предвижда никакви
други имуществени последици, свързани с намаляване, връщане или
неплащане на възнаграждение на адвоката при различните форми на пълно
или частично и/или некачествено изпълнение на задължението му.
Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на
положения труд е предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, когато
е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя. При
некачествено изпълнение отговорността на адвоката се реализира по друг ред.
Същият отговаря дисциплинарно по реда на чл. 131 и следващите от ЗА и
имуществено спрямо клиента си за обезщетяване на вреди от неизпълнен
договор. Това са евентуални последици от неизпълнението, които не влияят
на възникването на задължението на доверителя за заплащане на уговореното
в абсолютна сума, дължима при сключване на договора, адвокатско
възнаграждение.
С възражението си ответникът не конкретизира в какво се изразява
според него неизпълнението на дължимата грижа – лаконично е посочено, че
ищеца не се е явявал в съдебно заседание, че не е изпълнил задълженията си;
че не е защитавал правата и интересите на ответниците по разумен начин и в
частност по претенциите по сметки. Няма спор, че производствата са
образувани въз основа на искови молби, които са изготвени от ищеца
адвокатско дружество. Няма спор и че адвокатското дружество е
представлявало двете ответници пред ВРС, а от представените дела става
ясно, че се касае за делба на множество имоти. Прави впечатление, че ищеца
се е явявал в съдебни заседания, изразявал е становища, представял е
документи, а факта, че е отсъствал в едно от съдебните заседания не обуславя
недобросъвестност.Впрочем търсената от него сума не е единствено за
процесуално представителство, тя касае и подготвителната дейност –
изготвяне на книжа, снабдяване с документи и други, която е обемна и
изисква прецизен подход. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението, че ищеца не е положил дължимата грижа при изпълнението на
8
договорните си задължения. Не приемането на претенциите по сметки не
накърнява правата на ответниците, по простата причина, че те могат да ги
заявят в друго производство. Следва да се обърне внимание и на друго –
заявеното възнаграждение е за правна помощ и процесуално
представителство, то не е свързано с конкретен резултат от съдебното
производство.
Видно е от материалите по делбеното производство /вж.л.495/, че със
своя молба от 19.10.2021 година ответницата Д. Н. е уведомила съда за
оттеглянето на пълномощията от адв.Н. ; настояла се производството да се
отложи за друга дата и час . Вярно е, че по делото има доказателства за
упълномощаване на друг адвокат /вж.л.507/, но това не е основание
доверителят да откаже плащане на възнаграждение за положения от адвоката
труд – по аргумент за обратното от чл. 35, ал. 3 вр. ал. 2 ЗА (щом не дължи
връщане на платеното, може да претендира и заплащане на възнаграждение за
положения до отказа труд).Като елемент от същественото съдържание на
договора между страните, възнаграждението е било определено по тяхна
обща воля, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, като абсолютна сума.
Размерът на адвокатското възнаграждение по посочената Наредба е бил само
минимум (база) на договореното възнаграждение, без значение
приложимостта на трикратния размер на адвокатския хонорар по наредбата, в
редакцията към датата на сключване на договора, и конкретния размер на
подлежащите на събиране суми. Възражение за прекомерност на това
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде правено само от
насрещната страна, при което е неприложимо и разрешението по т. 3 от ТР
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер.
В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, според което доверителят
дължи възнаграждение на довереника само ако е уговорено, в чл. 36 ЗА е
залегнал принципът за възмездност на адвокатския труд. Съгласно чл. 36, ал.
1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
9
възнаграждение за своя труд, което по начало се определя с договор с
клиента. Неговият размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 4
ЗА постановява, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с
изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по
граждански дела с нематериален интерес. В случая, обаче заявената
претенция не е такава и това е така, по причина, че ищеца претендира
възнаграждение не само за процесуално представителство по конкретно дело,
а за продължително осъществявана работа (извършване на множество
действия за реализиране на правата на доверителките си). Съгласно чл. 36, ал.
2 ЗА – наличието на съгласие за заплащане на възнаграждение и неговият
размер се определят в договор. Съдът не е компетентен да определя
възнаграждение на адвокат без наличие на сключен договор. Единственият,
на когото законът (чл. 36, ал. 3 ЗА), е предоставил пълномощието да определя
възнаграждение на адвокат при липса на договор, е Адвокатският съвет.
Въз основа на тези дА. съдът приема, че не може да бъде направен
извод за неизпълнение на задълженията по договора за оказване на правна
помощ от страна на адвокат Н. – нещо повече, че не отговаря на истината и се
опровергава от свидетелските показания изложеното, че ответниците не са
били уведомявани за хода на процеса и за действията на съда. Напротив – от
тези показания става ясно, че Д. Н. е била чест гост в кантората на адв.Н.; че
са й били давани разяснения и обяснения. По делото не съществуват дА., от
които може да се направи извод, оттеглянето на пълномощията да е било
основателно. При това положение, неприложими към разглежданата хипотеза
са разпоредбите на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, респ. - на чл. 26, ал. 2 от ЗА, съгласно
които при неоснователно оттегляне на пълномощията, довереникът има право
на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне - се дължи
възнаграждение само за положения труд. От страна на ответниците не се
доказва същите да са изпълнили поетото с договора задължение, и да са
заплатили изцяло или отчасти адвокатско възнаграждение на довереника си.
Нещо повече – доказан факт, е че именно Д. Н. е подписала заявлението,
според което дължимата сума не е била изплатена на ищеца; още повече, че
тя съдържа изявление и че за труда си Н. не е получил никакви пари.
10
Следователно при наличната и неоспорена Съдебно графологична експертиза
да се твърди обратното, е необосновано и необмислено.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че по делото са налице
всички елементи от фактическия състав на посочените разпоредби,
позволяващи да се ангажира отговорността на ответниците, а именно:
валиден договор за поръчка между тях и ищеца, заместен в уговорката си
относно размера на дължимото възнаграждение от повелителни норми
на Закона за адвокатурата; изпълнение на задълженията по него от стана на
ищеца; неоснователно оттегляне на поръчката от страна на доверителя –
ответник, и неизпълнение на задължението му да заплати в полза на
довереника си дължимото адвокатско възнаграждение. Относно дължимостта
на адвокатско възнаграждение съдът приема, че следва да се съобрази с с
установената практика на ВКС по приложимия закон (реш. № 495/2010 г по
гр. д. № 1669/2009 г ІІІ г. о, реш. № 233/2011 г по гр. д № 1588/2010 г ІV г.
о, реш. № 140/2010 г. по т. д № 90/2010 г І т. о, реш. № 236/2017 г по гр. дело
№ 576/2017 г. на ІV г. о ВКС, реш. № 127/2016 г по гр. д. 5964/2015 Г, ІV г. о
на ВКС и др.).
При тези дА., съдът приема, че решението на първата съдебна
инстанция следва да бъде отменено в отхвърлителната му част, и в полза на
ищцовата страна да се присъдят и останалите суми до размера на от по 20 000
лева за всяка от ответниците.
С оглед горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2895 от 09.08.2023 година, постановено по
гр.дело № 2129/2022 година, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата
претенция на въззивника П. Й. Н., ЕГН ********** против Д. П. Н., ЕГН
********** да му заплати сумата от 14 740.91 лева /четиринадесет хиляди и
седемстотин и четиридесет и деветдесет и един/ лева, представляваща сумата
над 5259.09 лева (пет хиляди двеста петдесет и девет лева и девет стотинки) -
дължимо адвокатско възнаграждение по сключен между страните Договор за
правна защита и съдействие с номер 7 от 20.07.2017г., кочан номер 9358,
серия Б номер 316573, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
11
възнаграждението, до пълния претендиран размер от 20 000 лева, поради
неоснователност, както и в частта, с която ВРС е отхвърлил исковата
претенция на П. Й. Н., ЕГН ********** против Е. Р. П., ЕГН **********,
извършваща правни действия чрез своята майка Д. П. Н., ЕГН **********, с
адрес в ***, да му заплати сумата от 14 908.29 лева /четиринадесет хиляди и
деветстотин и осем и двадесет и девет/ лева, представляваща сумата над
5091.71 лева - дължимо адвокатско възнаграждение по сключен между
страните Договор за правна защита и съдействие с № 7 от 20.07.2017г., кочан
номер 9358, серия Б номер 316573, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението, до пълния претендиран размер от 20 000 лева, поради
неоснователност, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати в полза
на П. Й. Н., ЕГН **********, от *** сумата от 14 740.91 лева /четиринадесет
хиляди и седемстотин и четиридесет и деветдесет и един/ лева,
представляваща сумата над присъдените 5259.09 лева (пет хиляди двеста
петдесет и девет лева и девет стотинки) до претендирания размер от 20 000
лева - дължимо адвокатско възнаграждение по сключен между страните
Договор за правна защита и съдействие с № 7 от 20.07.2017г., кочан № 9358,
серия Б № 316573, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението, на основание чл.286 ЗЗД, вр.чл.36 от ЗА.
ОСЪЖДА Е. Р. П., ЕГН **********, извършваща правни действия чрез
своята майка Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати в полза на П.
Й. Н., ЕГН **********, от *** сумата от 14 908.29 лева /четиринадесет
хиляди и деветстотин и осем и двадесет и девет/ лева, представляваща сумата
над присъдените 5091.71 лева (пет хиляди и деветдесет и един и седемдесет
и един) до претендирания размер от 20 000 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение по сключен между страните Договор за правна защита и
съдействие с № 7 от 20.07.2017г., кочан номер 9358, серия Б номер 316573,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
12
молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението, на основание
чл.286 ЗЗД, вр.чл.36 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2895 от 09.08.2023 година, постановено
по гр.дело № 2129/2022 година, в частта , с която ВРС е осъдил Д. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати в полза на П. Й. Н., ЕГН
**********, от *** сумата от 5259.09 лв. (пет хиляди двеста петдесет и девет
лева и девет стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
по сключен между страните Договор за правна защита и съдействие № 7 от
20.07.2017г., кочан № 9358, серия Б, № 316573, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на възнаграждението, както и в частта, с която е
осъдил Е. Р. П., ЕГН **********, извършваща правни действия чрез своята
майка Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати в полза на П. Й. Н.,
ЕГН **********, от *** сумата от 5091.71 лв. (пет хиляди деветдесет и един
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по сключен между страните Договор за правна защита и
съдействие с № 7 от 20.07.2017г., кочан № 9358, серия Б, № 316573, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на възнаграждението, на поснование чл.286 ЗЗД
вр.чл.36 ЗА.
ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН ********** и Е. Р. П., ЕГН **********,
извършваща правни действия чрез своята майка Д. П. Н., ЕГН **********, с
адрес в ***, да заплатят в полза на адв.А. А. Г., Личен номер: ***/ВАК/
сумата от 3 265 лева (три хиляди двеста и шестдесет и пет) лева разноски по
делото пред ВРС – адвокатски хонорар и сумата от 1 635.07 /хиляда шестотин
тридесет и пет и нула седем/ лева – съдебно деловодни разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС, на осн.чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН ********** и Е. Р. П., ЕГН **********,
извършваща правни действия чрез своята майка Д. П. Н., ЕГН **********, с
адрес в ***, да заплатят в полза на П. Й. Н., ЕГН ********** сумата от
13
2 193.17 /две хиляди и сто деветдесет и три и седемнадесет/ лева,
представляващи съдебно деловодни разноски – държавна такса пред ВРС и
ВОС, на осн.чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14