Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СГС, I-22 с-в, в закрито заседание на 06.12.2023г., в състав:
председател: Стефан Шекерджийски
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 811/19г., взе предвид следното:
1. С разпореждане от 05.11.2023г. на ищеца са дадени за пореден път указания да отстрани нередовностите на исковата молба.
Съображенията са следните: при наличие на процесуален представител (хипотеза на правна помощ) неяснотите не са отстранени – разпореждане от 15.12.2022г. Това, по разбиранията на състава, е достатъчно, за да се върне искът.
Въпреки това са дадени странни указания от САС (О. от 13.02.2023г. по ч.гр.д. № 318/23г.).
Именно и по тази причина (освен злоупотребата) впоследствие с О. от 01.03.2023г. правната помощ е прекратена и същевременно е върната исковата молба.
Съобразно указанията на САС (О. от 20.04.2023г. по ч.гр.д. № 864/23г.), въпреки изложеното, самият г-н Д. е уведомен за пореден път.
2. в молба от 05.12.2023г. се сочи, че:
Ищецът бил репресиран (не се сочи от кого и как) и загубил дела за над 100 000 лева. Било му конфискувано имуществото и следвало да изплаща глоба, въпреки липсата на средства. СГС не може да пререшава дела.
Здравословното му състояние се влошило, загубил работата си, доброто си име и приятелката си.
Ако правилно се чете, претендира 1 лев имуществени вреди.
В указанията се сочи, да се уточни размер на имуществените вреди, но и фактическа обстановка, за да се претендират такива. Искът е насочен срещу ПРБ.
3. Ако ищецът е осъден, то това, както бе посочено, задължава съда, а и всички други учреждения, юридически лица и физически лица, включително и самият г-н Д.да се счита за виновен за престъплението, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ – 9 години, съобразно последното уточнение.
Това от своя страна, предполага загуба на работа, особено ако става въпрос за военна служба, ограничаване на социални контакти (проблемът с приятелката) и всички други неблагоприятни неща, описани от ищеца.
Причина за това, отново е поведението на самия ищец, а не ПРБ.
Така, от една страна не е изложена адекватна фактическа обосновка, а такава, която предполага недопустима искова претенция. П. не може да отговоря за неприятните изживявания на ищеца, който изтърпява наказание лишаване от свобода, тъй като не се предполага, че наказанието е приятен период в живота на човека – напротив.
Не се твърди, а и няма данни за оправдателна присъда или отменена мярка за неотклонение – задържане под стража.
Както бе посочено вече (01.03.2023г.), съдебната система има различни функции от това да се извършва епистоларна комуникация с хора, лишени от свобода.
С оглед посоченото, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е:
ВРЪЩА исковата
молба на основание чл. 130 от ГПК
Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред САС в
едноседмичен срок от получаването му от ИЩЕЦА
председател: