Решение по дело №1035/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20194430201035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Плевен, 07.06.2019. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                                 Председател: Венелин Николаев

                                                          Съдебни заседатели:  ........................

                                                                                     Членове:

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. № 1035 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-0938-000370/24.01.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М.н.Г.К.И. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева, за това, че на 01.01.2018г. в 16:30 часа, в гр. Плевен, бул. ”Данаил Попов”, с посока на движение ул. „Гренадирска“, като водач и управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ ***, не представя СУМПС и КТ; Не е изпълнил задължението си да заплати наложена глоба в срок с НП №15-0938-003684/2015г., влязло в сила на 12.10.2016г. – нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г.К.И., който го обжалва и моли съда да го отмени като неправилно, незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка  в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание  следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на И. – 07.03.2019г., и датата на депозиране на жалбата му пред наказващия орган – 13.03.2019г. - съдът счита, че последната е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

Акт за установяване на административно нарушение №370 е съставен на 11.01.2018г. от Д.А.Х. на длъжност *** при СПП в ООП към О.н.М. срещу Г.К.И. ***, ЕГН ********** за това, че последният на 11.01.2018г. около 16:30 часа, в гр. Плевен, бул. ”Данаил Попов” до №13, с посока ул. „Гренадирска“, като водач и управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Туарег” с рег.№ *** извършва следното: 1. Не представя СУМПС и КТ; 2. Не е изпълнил задължението си да заплати наложена глоба в срок с НП №15-0938-003684/17.09.2015г., връчено на 04.10.2016г., влязло в сила на 12.10.2016г. – нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП, вр. с чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал акта без да изложи възражения.

Съдът като извърши служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия НП, констатира съществени нарушения на процесуалните правила, водещи самостоятелно до отмяна на НП, а именно:

Налице е противоречие относно датата, на която се твърди, че е извършено деянието в акта за установяване на административно нарушение и тази в наказателното постановление, а именно: Акта за установяване на административно нарушение е съставен на 11.01.2018г. за деяние извършено на 11.01.2018г., като на същата дата акта е връчен на нарушителя. В наказателното постановление  е посочено, че деянието е извършено на 01.01.2018г.

Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно  отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура и финализиращия я такъв – наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателя в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

Различието в посочване на задължителният реквизит-дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството.

Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора по същество. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на визираното наказателно  постановление. С оглед на това, излишно е разглеждането на спора по същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. Както се изложи по-горе, в случая е  неприложима хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.

Предвид горното, Съдът

 

 

 

                                     Р   Е   Ш    И :

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №18-0938-000370/24.01.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към О.н.М. с което на Г.К.И. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева, за това, че на 01.01.2018г. в 16:30 часа, в гр. Плевен, бул. ”Данаил Попов”, с посока на движение ул. „Гренадирска“, като водач и управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ ***, не представя СУМПС и КТ; Не е изпълнил задължението си да заплати наложена глоба в срок с НП №15-0938-003684/2015г., влязло в сила на 12.10.2016г. – нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: