РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 32 /
15.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1122 по описа на съда за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1,
изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила е касационна жалба от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр.
София срещу Решение № 626 от 25.08.2020г., постановено по адм. дело № 18 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2020г., в частта му с която е
Главната дирекция е осъдена да
заплати на лишения от свобода П.Д.Т.,***, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 850,00лв., причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия в периода от 05.06.2018 г. до 07.01.2020 г.
Касационния жалбоподател, чрез процесуалния си
представител юрк. Чолаков счита съдебното решение в обжалваната му част за
необосновано и неправилно, доколкото първоинстанционния съд не съобразил
впълнота събраните по делото доказателства.
Сочи се, че действително, от представената по
делото справка е видно, че Т. е обитавал помещения с жизнено пространство под
4,00м², но това неудобство е било компенсирано с наличие на
тоалетна, течаща вода, условия за раздвижване и прозорци, през които е могло да
се проветрява помещението.
Твърденията на ищеца, за наличие на лоша хигиена
в килиите се считат за необосновани, доколкото хигиената е перманентно поддържана
от изтърпяващите наказание лишаване от свобода.
Според касационния жалбоподател, в случая не е
установено по несъмнен начин, твърдените от Т. вреди, да са пряка последица от
виновно, противоправно поведение на администрацията. Счита се, че в хода на
първоинстанционното производство, ищеца не е доказал фактическото претърпяване
на твърдените неимуществени вреди.
Иска се съдебното решение да бъде отменено в
обжалваната част, като в тази част се отхвърли заявената от Т. искова
претенция.
3. Постъпила
е касационна жалба от П.Д.Т.,***, срещу Решение № 626 от 25.08.2019г.,
постановено по адм. дело № 18 по описа на Административен съд Пазарджик за
2020г., в частта му с която отхвърлен до размера 50 000,00 лв., над уважения
размер от 850,00 лв., предявения от П.Д.Т., иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лв., отнасящ се за периода от 05.06.2018
г. до 07.01.2020 г. (датата на подаване на исковата молба), през който е
пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са, че вредите са му причинени
от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия и не е осигурявано адекватно лечение на заболяванията му, като П.Д.Т.,***,
е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по
делото в размер на 98,30 лв.
Възраженията се свързват с поддържаните от Т.
твърдения за това, че през процесният период от време, нему не е оказвана необходимата медицинска помощ с оглед
здравословното му състояние. Поддържат се възраженията относно бездействието на
лекаря, отговарящ за здравното обслужване в Затвора Пазарджик. Сочи, че на
26.11.2019г., вечерта е уринирал кръв, но въпреки това не му е била оказана необходимата
медицинска помощ, по повод на което подал жалба до ответната Главна дирекция. В
тоз-и случая, лекарят на затвора му казал, че се преструва и ако иска
медицинска помощ, трябва да си плати. Твърди, че на 06.12.2019г. е претърпял
хирургическа интервенция, но след операцията никой не му дал обезболяващи
медикаменти. На 19.12.2019г. поискал да бъде прегледан от лекар, но такъв
преглед не му бил осигурен. Искал е и друг път да бъде прегледан от лекар, но
бил изгонен, като Началника на Затвора му наложил дисциплинарно наказание със
заповед от 05.06.2018г. През февруари – март 2019г., изтърпял дисциплинарно
наказание в наказателна килия въпреки, че към този момент бил в болнични. Седем
дни бил с температура в наказателната килия.
Иска се, заявената претенция за обезщетение
относно причинените му неимуществени вреди да бъде уважена в пълен размер.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е
основателна и доказана в много по-малък, от първоначално заявения размер.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационните жалба е подадена в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Въз основа на представените в
първоинстанционното производство Справка
изх. № 862 от 05.02.2020г. ; Справка изх. № 1446 от 25.02.2020г. ; Справка изх.
№ 4616 от 30.06.2020г. изготвени от Началника на Затвора Пазарджик ; Справка
изх. № 88/15 от 16.07.2020г. изготвени от Началника на Затвора Пазарджик Писмо
изх. № 11759 от 16.12.2019г. на ГД „Изпълнение на наказанията„ ; Здравния картон на лишения от свобода Т. и
медицинската документация свързана с него ; Протоколи за извършени дезинфекции,
дезинсекции и дератерации ; разпитаният в съдебно заседание на 13.07.2020г.
свидетел Валентин Асенов Коцев първоинстанционния
съдебен състав е приел за установено, че Т. *** на 08.04.2015г.
С оглед заявеният исков период, съдът е приел,
че в периода от 05.06.2018 г. до 13.06.2018 г., Т. е бил настанен в спално
помещение № 706, с площ 37,3м², в което e
имало разположени 8 броя двойни легла
(едно над друго) с площ 1,33м² всяко. В този период,
килията е била обитавана от 16 човека. При това положение, след изключване на
площта от 10,64 кв.м., заета от осемте двойни легла е пресметнато, че останалата площ на килията е
била 26,66 кв.м., тоест всеки от настанените в нея 16 човека е разполагал с
жизнена площ 1,67м².
В периода от 14.06.2018г. до 09.01.2019г., Т. е
бил настанен в спално помещение № 607, с площ 50,70м², в което е имало 10
броя двойни легла с площ 1,33м² всяко. При това положение, след изключване
на площта от 13,30м², заета от десетте двойни легла е
пресметнато, че останалата площ на килията е била 37,40 кв.м. В периода от
14.06.2018г. до 08.08.2018г., в килията са били настанени общо 18 човека, тоест
жизнената площ на всеки един от тях през тези дни е била по 2,08 м².
В периода от 09.08.2018г. до 30.11.2018г., в килията са били настанени между 19
и 20 човека, т.е. разполагаемата жилищна площ за всеки от тях е била 1,87м². В периода от
01.11.2018г. до 09.01.2019г. в килията са били настанени между 18 и 19 човека,
тоест жилищната площ с която е разполагал всеки от настанените в нея е била
1,97м².
В периода от 10.01.2019г. до 07.01.2020г. (с
изключение на периода от 22.02.2019 г. до
28.02.2019г., когато Т. е бил в наказателна килия), ищецът е бил настанен в
спално помещение № 801, с площ 30,86 кв.м., в което е имало разположени 5 броя
двойни легла с площ 1,33м²
всяко или общо 6,65м². При това положение, останалата площ на
килията е била 24,21м². В периода от 10.01.2019
г. до 24.01.2019 г. в килията са били настанени общо 8 човека, тоест жизнената
площ на всеки от тях през тези дни е била 3,03 м². В периода от
15.02.2019г. до 21.02.2019г. и в периода от 08.12.2019г. до 06.02.2020г., в
килията са били настанени общо 9 човека, тоест жизнената площ на всеки от тях, през
тези дни е била 2,69 м². В периода от
25.01.2019г. до 14.02.2019г., периода от 01.08.2019г. до 31.08.2019г. и периода
от 07.02.2020г. до 24.02.2020г. в килията са били настанени 10 човека, а в
периода от 01.03.2019г. до 31.07.2019г. и в периода от 01.09.2019г. до
07.12.2019г. според справката, в килията са били настанени между 9 и 10 човека,
като жизнената площ на всеки от тях през всички тези е била 2,42 м².
7. Тези данни не са били оспорени от страните по
делото и доказателства за нещо различно от приетото съда, не са представени в
хода на първоинстанционното производство. Такива възражения не са направени и в
хода на касационното производство.
Въз основа на тях, решаващия съд е формирал
изводите, че за около шест месеца от пребиваването на ищеца в затвора, той е
разполагал с под 2,00м² жилищна площ, а в
продължение на почти два месеца, той е разполагал с малко над 2,00м²., а
именно 2,08м². През около 9 месеца и половина от пребиваването в затвора, Т.
е разполагал със жилищна площ само от 2,42 м², а през повече от 2 месеца
от престоя си в затвора той е разполагал с 2,69 м² жилищна площ. Според
съда, това е значително под международните стандарти, който са 4,00 м² за
човек.
Според съда, налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства, които се установяват от справката и от
показанията на разпитаните свидетели, а именно : В килиите е имало хлебарки и
дървеници, въпреки че е бил направен ремонт. Не е имало резултат от пръскането
срещу вредители. Имало е режим на топлата вода.
ІV. За правото :
8. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
9. Във връзка с поддържаните касационни доводи,
трябва да се съобрази, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, а според чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4,00м².
10. Както се посочи в предходния раздел от
настоящото решение, въз основа на данните представени от Началника на Затвора
Пазарджик, в един твърде продължителен период от над деветнадесет месеца, Т. е
бил поставен в условия, да обитава помещения в които осигурената нему жилищна
площ е била под 4,00м². Тези факти са
несъмнено установени. Сами по себе си, те са достатъчни за да се приеме, че в посочените
от първоинстанционния съд периоди от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание Т. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС. С оглед на това, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Тежестта да обори възведената в чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е за ответника по иска за обезщетяване
на неимуществени вреди, тоест в случая ГД „Изпълнение на наказанията“. В тази
насока обаче, ответната администрация не е заявила и не е представила никакви
доказателства, както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и в
производството по касационно обжалване на съдебното решение.
11. Все в този контекст, трябва да се добави, че
съотнасянето на прежде цитираните правни норми, изключва каквато и да е
възможност да се направи извод, че
наличието на тоалетна, течаща вода, условия за раздвижване и прозорци,
през които е могло да се проветрява съответното помещение, „компенсира“ по
някакъв начин, неспазването от администрацията на изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, да осигури минимална
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода от не по-малко от
4,00м².
Липса на достатъчно жилищна площ е посочена като
самостоятелно основание в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, проявлението на което
е достатъчно за да се приеме, че осъденият е бил подложен на нечовешко или
унизително отношение и е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Този факт, както и продължителния период от
време, през който Т. е бил поставен в тези условия, обосновава впълнота присъдения
от първоинстанционния съд размер на паричната обезвреда.
12. С оглед твърденията заявени от Т. в
подадената от него касационна жалба, трябва да се констатира, че с оглед
данните съдържащи се в Здравния картон на лишения от свобода Т. и медицинската
документация свързана с него, не се констатира за исковия период от време, по
отношение на него да не е оказвана необходимата и навременна медицинска грижа и
лечение.
Твърденията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Узунов, за това че „…
Лекарите в затвора не му(т.е. на Т. - пояснението наше) обръщаха внимание. Те
му казваха, че нищо му няма…“ и
Коцев, за това, че „…Лекарката не му
обърна внимание навреме и накрая му сложиха катетър…“, сами по себе си, не
са достатъчни за да се приемат за несъмнени и истинни, твърденията на Т., че е
претърпял негативни физически и психически състояния, в резултат на отказана
или неоказана навреме медицинска грижа и лечение. В този смисъл, присъденото от
решаващия съд обезщетение е явно справедливо, с оглед интензитета и времето през
което Т. е бил поставен в неблагоприятна за обитаване жизнена среда.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 626 от 25.08.2019г., постановено по адм. дело № 18 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ
:
1./П/
2. /П/