РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Попово, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100474 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД - Търговище, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Търговище, бул. „29-ти януари“ №3 против П. П. П., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. П., обл. Т., ул. „В.А.“ №, при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правното основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът П. П. П. е потребител на ВиК услугите,
предоставяни от „Водоснабдяване и канализация” ООД, град Търговище, за водоснабден
имот с адрес град П. ж.к. „З., бл. , ап.
През отчетния период от 15.06.2017 г. до 22.05.2023 г. ответникът бил потребил ВиК
услуги, за които са издадени общо 49 броя фактури. Твърди се, че съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от оператора, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Вземанията по така
издадените фактури са били изискуеми и просрочени.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение, с
което исковете да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1878.15 лв., представляваща главница по издадени 49 броя фактури за
потребени ВиК услуги за периода от 15.06.2017 г. до 22.05.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.03.2024 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
556,41 лв., начислена за периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2023 г.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител, оспорва предявените искове.. Твърди се, че липсват доказателства,
които безспорно да установят, че ответникът е собственик, ползвател или в негова полза има
учредено вещно право на строеж върху имота, за който се твърди, че са предоставени ВиК
услуги.
Твърди се, че представените документи като карнети, фактури, справки и заявления за
1
разсрочено плащане, където фигурира името на ответника, не са достатъчни, според
ответната страна, за категорично установяване на това, че П. е бил потребител на ВиК
услугите за процесния период.
Прави се възражение за частично погасяване на претендираното задължение по давност.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.03.2024 г.) всички вземания (главница и лихви) за период преди 21.03.2021 г. са погасени
по давност.
Въз основа на изложеното, се моли за цялостно отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани.
При условията на алтернативност, ако съдът приеме, че ответникът е потребител на ВиК
услуги, се желае исковете за сумите, отнасящи се за периода до 21.03.2021 г., да бъдат
отхвърлени поради погасяването им по давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на предявените
искови претенции.
Ответната страна, редовно призовавана се представлява от особения си представител
адв. Н. Г., която пледира за отхвърляне на исковите претенции за част от исковия период
като погасени по давност.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД:
По делото са представени 49 фактури, издадени за отчетен период от 15.06.2017 г. до
22.05.2023 г., за предоставени ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване, на обща стойност 1 878.15 лв.,
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва потребителите от ВиК
оператора, действащи към процесния период.
На 29.03.2024 г. ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Търговище е подало до Районен съд – Попово заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника П. П. П..
Въз основа на заявлението, на 29.03.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 93 по ч. гр. д. № 188/2024 г. на Районен съд – Попово против длъжника П. П.
П. за заплащане на сумата от 1 878.15 лв. – общата стойност на ползвани, но незаплатени
ВиК услуги по издадени 49 бр. фактури за периода от 01.04.2019 г. до 01.06.2023 г., сумата
от 566.41 лв., представляващи лихва за забава за периода 01.05.2019 г. – 01.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.03.2024 г.), до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 48.89 лв. – разноски по делото за заплатена държавна
такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите установителни искове.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 79 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице, имащо правен интерес от установяване
на дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Исковете имат за предмет установяване на съществуването на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По тези искове ищецът, следва при условията на пълно и главно доказване да установи
по безспорен начин съществуването на вземането си спрямо ответника – длъжник.
Въпреки че по делото не е представен титул за собственост досежно процесния обект на
потребление, представеното споразумение от 17.07.2023, подписано от ответника
(приложено по делото), представлява извънсъдебно признание на обстоятелството, че той е
2
потребител на предоставяните ВиК услуги. С подписването на това споразумение
ответникът изрично е признал ползването на ВиК услугите за процесния имот, което
обстоятелство го обвързва по правоотношението с доставчика на услугите –
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Търговище.
Извънсъдебното признание от страна на ответника представлява годно доказателствено
средство, което няма пречка да бъде използвано за установяване на съществуването на
облигационното правоотношение между страните, дори при липса на документ за
собственост или учредено вещно право на ползване.
По делото се установи, че имотът, находящ се в гр. П. жк. „З. бл, ап., ползван от
ответника П. П. П., е водоснабден и за него е открита партида с абонатен номер 1253026,
поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото
дружество по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2 б. “а” от ДР на ЗРВКУ.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. договорните отношения във връзка с
доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при публично известни Общи
условия, като ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от договорното
правоотношение между страните.
Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ,
аналогична с тази по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи "потребител" на водоснабдителни и канализационни услуги е всяко физическо лице
- собственик или ползвател на имот в етажна собственост. Съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 1
и ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ,
бр. 88 от 8.10.2004 г.), в сила от 11.10.2004 г., отношенията между ВиК дружеството и
заварените потребители се уреждат с публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор, по които общи условия заварените потребители в срок
до 30 дни след влизането им в сила имат право да предложат различни условия.
Операторите имат задължение да публикуват ОУ на електронната си страница в най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник- чл. 8, ал. 3. В случая отношенията
между страните се регулират от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор на "Водоснабдяване и канализация" ООД Търговище в редакцията им от 2014 г.
(приети с решение № 0У-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. "Новинар" на
21.08.2014 г.), влезли в сила, считано от 21.09.2014 г., по арг. от посочената по-горе
разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - Търговище е доставяло в обекта, ползван от
ответника П. П. П., питейна вода и е предоставяло услуги по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води.
В исковата молба се претендира заплащане по 49 броя фактури, издадени за периода
01.04.2019 г. – 01.06.2023 г., за отчетен период 15.06.2017 г. – 22.05.2023 г., на обща стойност
2 444.56 лв., от които 1 878.15 лв. главница и 566.41 лв. лихва за забава.
Ползването на ВиК услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ООД - гр. Търговище, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в
пресата и на сайта на дружеството.
Съдът приема, че представените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
действали за процесния период, се явяват обвързващи ВиК оператора и титуляра на
партидата. При наличието на Общи условия, ВиК операторите сключват индивидуални
договори само в случай, че има договорени условия различни от тези в Общите условия / чл.
8, ал. 2 от посочената Наредба № 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че "в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да представят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените
от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения." По делото не бяха събрани доказателства за предложени и приети условия,
различни от одобрените Общи условия, поради което Общите условия обвързват ответника
3
и без приемането им.
Ето защо, като потребител на предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 62, ал.
2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в 30-дневен срок от
фактурирането им.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че между
страните са възникнали валидни облигационни отношения за доставка на питейна и
отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на
ответника партида, по която да се отчитат консумираните от него количества вода. Въз
основа на отчетеното са издадени и отделните квитанции, удостоверяващи месечното
потребление на абоната. Задължение на ответника е да заплаща ежемесечно извършените от
ищеца доставки, като в случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага,
съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.
Представено е извлечение от електронното досие на абоната, от което е видно, че
партидата е открита на името на ответника и се отнася за процесния имот. Начинът на
отчитане показанията на водомерите и отразяването на показанията на измервателните
устройства - водомерите - по партидата на абоната, е подробно посочен в Глава шеста
"Заплащане на услугите В и К" на цитираната Наредба № 4. Показанията на водомерите се
отчитат от длъжностни лица на "ВиК" оператора, като отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета / чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 /, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена възможност на абоната да
подава възражения до "ВиК" оператора срещу определено заплащане на изразходваното
количество вода в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане. Такова възражение от
ответника против начислени задължения за плащане не се установи да е постъпвало в
ответното дружество и не са представени доказателства в тази насока.
Видно от представените фактури, на ответника П. П. П., като абонат с № 1253026, са
начислявани количества вода за периода от 15.06.2017 г. до 22.05.2023 г..
С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникват
договорни отношения, по силата на които "ВиК" ЕООД – Търговище се задължава да
доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането /чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В
и К услуги на потребителите от "ВиК" оператор/. Задълженията за заплащане на изразходена
питейна и отведена и пречистена канална вода са периодични задължения, поради което не е
нужно уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и
задължение за плащане е уредено в Общите условия. При закъснения за заплащане на
задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД, което възражение
съдът следва да разгледа като своевременно направено. Задължението на потребителите е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, защото касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо
тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната.
На 14.07.2023г. ответникът е подал заявление за разсрочване на задължението си към
ВиК оператора и по този повод на 17.07.2023 г. между „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Търговище и П. П. П. е подписан споразумителен протокол за разсрочено плащане на
процесните задължения. Ответникът, като потребител на „ВиК“ услуги, е поел задължение
да изплати дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида с абонатен номер
1253026 за имот, находящ се в гр. Попово, жк. „Запад“ бл.2, ап.26, за периода от 15.06.2017 г.
до 22.05.2023 г., възлизаща общо на 2269.95 лв.
Между страните не съществува спор, относно факта, че ответникът е подписал
посоченият документ. Споразумителният протокол от 17.07.2023г., представлява частен
документ, подписан от лицето, което го издава. В този смисъл, съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Всеки неоспорен по реда на
чл.193 от ГПК частен писмен документ, е автентичен и истински, като същият има
4
формална доказателствена сила относно съдържащото се признание. Налице е извънсъдебно
признание на факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В този
смисъл е и постоянната съдебна практика: Решение № 261/2013/22.01.2014 по дело
№2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о. Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012
г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ;
решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. и др.
Със споразумителният протокол от 17.07.2023г., ответникът е признал съществуването на
вземанията обективирани в него и в този смисъл давността е прекъсната на осн. чл. 116, б.
“а” от ЗЗД, като е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност /чл. 117 ЗЗД/,
която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/29.03.2024г./ не е изтекла.
До прекъсването на давността, тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД е изтекла относно вземанията по 15 броя фактури, издадени в периода 01.04.2019г. –
01.06.2020 г., на обща стойност 674.50 лв.
Дължимата главница по 34 броя фактури, издадени след този период, за отчетен период
18.05.2020 г. – 22.05.2023 г., възлиза на 1203.65 лв., до който размер искът е основателен и
доказан, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 1878.15 лв., следва
да се отхвърли поради погасяване на вземанията по давност.
Върху начислената сума, дължима за ВиК услуги при неизпълнение на задължението на
потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението.
С оглед дължимостта на главницата в размер на 1 203.65 лв., по процесните фактури,
издадени в периода 01.07.2020 г. – 01.06.2023 г., за отчетен период 18.05.2020 г. – 22.05.2023
г., се дължи обезщетение за забава, възлизащо общо на 278.19 лв.
До този размер искът за лихва за забава е основателен и доказан, а за разликата над
посочената сума, до пълния претендиран размер от 566.41 лв. и за периода 01.05.2019 г. –
16.07.2020 г, искът се явява неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/29.03.2024г./, до окончателно изплащане на задължението.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 48.89лв., а в исковото производство са сторени
такива за държавна такса в размер на 76.30 лв. и 543.46 лв. за възнаграждение за особен
представител.
Следва са се отбележи, че реално дължимата държавна такса за исковото производство е
48.49 лв., която подлежи на присъждане, а надвнесената сума в размер на 27.81 лв. подлежи
на възстановяване, в случай че бъде поискана.
Предвид на това, че настоящото производство не е с особена фактическа и правна
сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 50.00 лв. в заповедното производство и 100 лв. в исковото.
Така общият размер на разноските в заповедното производство възлизат на 98.89 лв., а
в исковото производство на 691.95 лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца,
пропорционално на уважената част от претенциите, следва да бъде присъдена сумата от
60,19 лв. разноски в заповедното производство и 421.17 лв. разноски в исковия процес.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. П., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. П. обл. Т., ул. „В. А.“ №, че ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД - Търговище, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. „29-ти януари“ №3, СУМАТА от 1
203.65 лв. /хиляда двеста и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - главница,
представляваща цена за ползвана и неизплатени ВиК услуги, за абонатен № 1253026 за
обект, находящ се в гр. П., жк. „З. бл., ап., за отчетен период 18.05.2020 г. – 22.05.2023г. и
СУМАТА 278.19 лв. /двеста седемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ - лихва за
забава за периода от 17.07.2020г. - 01.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /29.03.2024г./, до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 93/29.03.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 188/2024 г. по описа на Районен съд – Попово.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над 1 203.65 лв. до пълния претендиран размер от
1878.15 лв., както и иска за лихва за забава за периода 01.05.2019 г. – 16.07.2020 г. и за
разликата над 278.19 лв. до пълния претендиран размер от 566.41 лв., поради погасяванена
задълженията по давност.
ОСЪЖДА П. П. П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес гр. П., обл. Т.,
ул. „В.А.“ №, ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД -
Търговище, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. „29-
ти януари“ №3, СУМАТА от 60.19 лв. /шестдесет лева и деветнадесет стотинки/ -
разноски в заповедното производство и СУМАТА от 421.17 лв. /четиристотин двадесет и
един лева и седемнадесет стотинки/ - разноски в исковия процес, пропорционално на
уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6