Решение по дело №5578/2011 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                         31.08.2011 г.                                град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

         

 

Бургаският районен съд                                           XXVII-ми граждански състав

на двадесет и трети август                               две хиляди и единадесета година  

в публично заседание в следния състав:

                                                             

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Асен Радев

 

при секретаря Зинаида Монева,  като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5578 по описа на БРС за 2011 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

                     Производството е по реда на чл. 4 във връзка с чл. 8, т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

                     Образувано е по молба за защита, подадена от И.К.К. ***, ЕГН – ********** за издаване на заповед за защита от осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Д. ***, ЕГН – **********, с който молителката е била във фактическо съжителство и от който има дете.

                     Молителката посочва, че на 03.06.2011 год., около 21.30 – 22.00 часа, при посещението й в дома на бащата на Д. ***, с цел да прибере детето им – Д.Д. К., ответникът се е появил на входната врата, започнал е да я обижда и заплашва, заявявайки, че няма да пусне детето с нея. Същият я преследвал до входа на кооперацията, в която живеят И.К. и малолетния Д, е осъществил акт на домашно насилие, като ги е набутал насила в асансьора и са се качили на етажа. След това, въпреки нежеланието на молителката и преодолявайки съпротивата й, влязъл в стаята и е започнал да я бие, като й е нанасял удари по цялото тяло и е скубал косите й. Същевременно я е заплашвал, че ще я убие, ще я вкара в лудница и ще направи всичко, за да й вземе детето. Тъй като детето е присъствало на случката и е плакало, И.К. го е прегърнала с една ръка, а с другата се е предпазвала от ударите на Д.К.. Последният е поискал ключовете от колата, които не са му били предадени, кати при напускането на мястото на инцидента, е взел със себе си преносимия компютър на молителката. Непосредствено след случилото се, К. посетила спешния център за медицинска помощ, където са установили нараняванията й. На 06.06.2011 год.е посетила съдебен лекар.

                     Мерките за защита, които се претендира с молбата да бъдат наложени са: задължаване на Д.И.К. да се въздържа от домашно насилие, забрана да се приближава до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на И.К.К. за срок, определен от съда.

                     Към молбата за защита е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.  В съдебно заседание искането за защита се поддържа от упълномощен от страната процесуален представител. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.

                     Ответникът, редовно уведомен, е оспорил изцяло изнесените в молбата за защита твърдения. Навежда такива в противоположна насока. В съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник. Също ангажира доказателства и претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски.

                     Молбата за защита е с правно основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3  и чл.3, т.3 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл.9 от ЗЗДН за редовност и е депозирана в срок, поради което е процесуално допустима.

                     След съвокупен анализ на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

                     От представеното по делото удостоверение за раждане от *** год. изготвено въз основа на акт за раждане № V – 0031 / 20.02.2008 год. от община Бургас е видно, че детето Д. Д. К. е родено на *** год. от баща – Д.И.К. и майка – И.К.К. – страни в настоящото производство.

                     Приет е и приложения към молбата лист за преглед на пациент в спешното отделение № 5657 / 04.06.2011 год., от който се установява, че на датата, на която е издаден, в 00.50 часа, молителката е посетила спешния център, където е констатирано, че по ръцете и лявото рамо има синини. В тази връзка е и съдебно-медицинското удостоверение № 269 / 2011 год., издадено на 06.06.2011 год. от съдебен лекар при МБАЛ – Бургас, който е установил при прегледа на И.К., че в областта зад лявата ушна мида има болезнен оток, по задната повърхност на лявата мишница има синкаво - мораво кръвонасядане, по задната повърхност на лявото рамо има охлузване на кожата, покрито с червеникава коричка и по вътрешната повърхност на дясната мишница има две синкави кръвонасядания, които е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата.

                     От служебно изисканите справки е видно, че Д.И.К. не е осъждан, срещу него няма други дела по ЗЗДН, както и не се води на отчет в ЦПЗ –гр.Бургас. Същият е представил съдебно-медицинско удостоверение № 273 / 2011 год., издадено на 07.06.2011 год. от съдебен лекар при МБАЛ – Бургас за извършен преглед, при който са се установили кръвонасядания по лицето и рамото, драскотина по шията, ранички на ІІ-ри пръст на дясната ръка, които е възможно да са получени по съобщените време и начин от пострадалия.

                     Изискана е по реда на чл.186 от ГПК полицейска преписка М № 492 / 2011 год.на Пето РУП на МВР – гр.Бургас, приложена в цялост към материалите по делото и образувана по заявление и сведение на И.К.К.,***.2011 год. От материалите по преписката се установява, че на Д.И.К. е съставен протокол за предупреждение на 14.06.2011 год., като са снети обясненията му по случая. В същата не се съдържа докладна от патрула, посетил адреса на инцидента или друг носител на информация, относно твърдяната случка от 03.06.2011 год., освен заявеното от молителката.

                     По делото е разпитан в качеството му на свидетел Д.П.Н. – младши полицейски инспектор в Пето РУП, който завявява, че обслужва района на ж.к.”Лазур” в гр.Бургас и е работил по жалбата. Срещал се е с молителката на няколко пъти, като не си спомня точно за казаното от нея, освен, че е потвърдила заявената от нея информация.

                     Свидетелят И. Х. обяснява, че познава И.К. и Д.К.. Същият е запознат с инцидента, който по думите му е станал в началото на юни, когато Д. се е прибрал в България. Ответникът му се е обадил и му е споделил, че са правили опит да се съберат с И.. Детето е било при родителите му, когато молителката е отишла да го вземе. Пред входа на блока е възникнал спор за ключовете на някакъв автомобил, ползван от И. и собствен на външно за спора лице, като на мястото са присъствали полицаи. По думите на свидетеля, Д. е бил налаган с чехъл по лицето, като е отрекъл да е посягал на И..

                     Свидетелката В. М, близка приятелка на Д. и И. разказва, че на процесната дата, вечерта й се е обадила молителката, плачейки, че Д. я е набил. Помолила е свидетелката да се грижи за детето й – Д, за да може да отиде на медицински преглед и да се снабди с медицинско свидетелство. Свидетелката е отишла до адреса на И. с такси и ги е откарала заедно с детето в нейния дом. Дариян е бил много уплашен, плакал е постоянно, което е препятствало снабдяването на И. с медицинско свидетелство. По  - късно пострадалата е оставила детето и е отишла на лекар. На свидетелката Масларова е направило впечатление, че молителката е имала рани, охлузване по рамото, била е схваната.

                     По думите на свидетелката Ат. Т, приятелка на страните по делото, Д. е минал през офиса й три – четири дни след инцидента и й е разказал подробно цялата случка. Вечерта на 03.06.2011 год. той е бил в дома на родителите си, когато И. е дошла да прибере детето. Той е тръгнал с нея, за да получи ключовете на колата, които са се намирали в квартирата й. На самия праг на жилището, И. се е навела, взела е обувка и е започнала да бие с нея Д., който се е отбранявал. Същият е обяснил на свидетелката, че молителката го е драскала с нокти и го е удряла.

                     Съдът не кредитира събраните гласни доказателства, предвид обстоятелството, че те биха могли условно да се разделят в две групи – на молителката и на ответника по молбата, като при това боравят единствено с изложенията на страните по спора. Никой от свидетелите не е пряк очевидец, присъствал на инцидента. Само свидетелката Масларова е видяла пострадалата в същата вечер и в момент, следващ твърдения акт на насилие, но и в нейните обяснения няма категорични данни за осъществяването му. Както по – горе бе казано, приложената полицейска преписка също не съдържа данни за посещение на полицейски органи на посочения адрес, от където да се заключи, че на въпросните дата и място е регистриран сигнал за инцидент, а е образувана по заявление на И.К. от 13.06.2011 год.

                     Или в обобщение, не е спорно, че среща между страните по делото е имало, също така не е спорно, че тази среща е продължила до дома на И.К., както и че е възникнал конфликт, но от писмените и гласни доказателства не се установява начинът, по който е протекла тази среща – видно от представените съдебно – медицински удостоверения, възможно е нараняванията да са получени както при акт на насилие от страна на Д.К. спрямо И.К., като последният да е наранен при самозащита на пострадалата, а възможно е така също да са получени и при акт на насилие от страна на И.К. спрямо Д.К., твърдян в защитната теза на ответника, който да е нанесъл нараняванията й, отбранявайки се от нападението.

                     Единствено представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържаща възпроизвеждане на изложеното в молбата за защита, досежно нанесен на молителката побой и отправени заплахи, е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН). На същата законът придава презумптивна доказателствена стойност, непреодоляна от останалите събрани доказателства, поради което и изложеното в нея следва да бъде кредитирано изцяло.

                     Предвид така изложения анализ на доказателствения материал по делото, съдът приема, че е осъществено физическо и психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, извършено от ответника спрямо молителката на 03.06.2011 г. Съгласно цитираната разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Според чл.3, т.3 от ЗЗДН овластен да търси защита от осъществено домашно насилие е пострадал от лице, от което има дете, както е в настоящия случай. Действията на Д.К. биха могли да се квалифицират като непозволено засягане на телесната неприкосновеност и емоционалната сфера на молителката.

                     Ето защо спрямо ответника следва да бъдат наложени исканите мерки за защита- задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие, както и забрана да приближава на по – малко от 50 м. жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на И.К.. При определяне на времетраенето им, съдът съобрази времето, необходимо за постигане на възпиращите им цели. С оглед на това, мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от шест месеца, през което време страните да преосмислят отношенията си и преценят последиците от своето поведение.

                     На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН на Д.К. следва кумулативно да бъде наложена и глоба, чийто размер съдът определя на 200 лева, съразмерна на тежестта на извършеното и предвид липсата на данни за доходите му.

                        На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи и задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 30 лева.

                        Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

                     НАЛАГА мерки за защита на И.К.К., ЕГН **********,*** от осъществено спрямо нея на 03.06.2011 год. домашно насилие от страна на Д.И.К., ЕГН – **********,***, ж.к.Лазур”, бл.53, вх.4, ет.1, като:

 

                        ЗАДЪЛЖАВА Д.И.К., ЕГН – **********,***, ж.к.Лазур”, бл.53, вх.4, ет.1, да се въздържа от извършване на домашно насилие.

 

                        ЗАБРАНЯВА на Д.И.К., ЕГН – **********,***, ж.к.Лазур”, бл.53, вх.4, ет.1, да приближава на по – малко от 50 метра жилището на пострадалата И.К.К., ЕГН **********,***, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата, за срок от ШЕСТ  МЕСЕЦА.

 

                        НАЛАГА на Д.И.К., ЕГН – **********,***, ж.к.Лазур”, бл.53, вх.4, ет.1 ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

                     ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

 

                        Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

                        Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

                        Предупреждава Д.И.К., ЕГН – **********,***, ж.к.Лазур”, бл.53, вх.4, ет.1, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

 

                     ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН – **********,***, ж.к.Лазур”, бл.53, вх.4, ет.1, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 30 (тридесет) лева, представляваща държавна такса.

                        Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл.16, ал.3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУП по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице.

 

                        Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

                       

 аседание и гонасрочва за ... на прокуратурата.прави извода за осъществено                                                                 

                                     

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:./п/ Асен Радев

                                                                   Вярно с оригинала: Зинаида Монева