РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
02.08.2018г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на 25.06.2018г- двадесет и пети юни
две хиляди и осемнадесета година, при участието на секретаря Дафинка
Карамфилова, докладваното от председателя на съдебния състав нахд № 243.2018г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 17-1030 -009484 от 15.01.2018г. на
Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с което на Г.М.М.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 300 лева – триста
лева, за нарушение по чл. 139 ал.5 от ЗДвП.
По
същество:
Страните, редовно призовани за съдебно заседание, не
взимат становище по жалбата. В същата се иска отмяна на обжалваното НП поради
незаконосъобразност и неправилност на същото, както и като издадено при
съществено нарушение на процесуалните разпоредби.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взима становище по жалбата.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 16.12.2017г.за нарушение, сочено за
извършено същия ден, а НП за него е издадено на 15.01.2-018г., поради което и
съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетел – очевидец по установяване на нарушението, като екземпляр от същия му
е надлежно връчен, с разяснени права на възражения в 3- дневен срок.
АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП
– тези по чл.57 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен орган -“младши
автоконтрольор“ при сектор „Пътна полиция“ – град Пловдив, съгласно чл.189
ал.1от ЗДвП и Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, съгасно т.
1.3 от която заемащите длъжност „Полицейски инспектор VI-III“ степен с функционални задължения по контрол на прътното
движение и „Младши автоконтрольор II-I“ степен, в СДВР- ОДМВР и в техните териториални
структурни звена, изпълняващи служебните си задължения на изпълнителски и
младши изпълнителски длъжности в звената „Сигма“ в ОДМВР- в рамките на
обслужваната територия.
Съгласно чл.
42. от ЗМВР, (1)
Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите
им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на
министъра на вътрешните работи. (2)
(Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Областните дирекции са основни структури на МВР за осъществяване на дейностите
по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3,
6 - 9. (3)
В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни
управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от
задачите и дейността им.
Към
ОДМВР Пловдив функционират и шест градски Районни
управления "Полиция" , РУП Карлово, РУП Асеновград, РУП Раковски,
РУП Стамболийски, РУП Първомай, РУП Хисар, РУП Труд и 4 полицейски участъка.
В този смисъл и като отчете, че горецитираната заповед
касае правомощия на атосъставителя на целия териториален обхват на ОДМВР-
Пловдив, намери, че същият се явява и териториално компетентен да съставя
актове за установяване на административни нарушения.
Налице е компетентност и на издателя на обжалваното НП,
съгласно чл. 189 ал.12 от ЗДвП и горецитираната заповед.
Относно твърдяно
нарушение на чл. 57 ал.1т.5 от ЗАНН, е налице пълно описание от фактическа
страна на съставомерните елементи от фактическия състав на вмененото
административно нарушения и обстоятелствата, при които то е извършено, с което
съдът намери, че в пълнота е спазено това нормативно разписано изискване за
съдържание на НП, с което в пълнота се дава възможност на жалбоподателя да
разбере какво административно нарушение му се сочи за вменено, поради което и
наведеното в обратния смисъл възражение в писменото становище, се отхвърля от
съда като неоснователно.
След като не намери допуснати съществени процесуални
нарушения, съдът разгледа делото по същество.
От
фактическа страна:
На 16.12.2017г. около 11,30 часа на главен път ГП I-8, 253 километър, полицейските служители А.Н. и Г.М. били на работа като автопатрул по охрана движението
по пътищата, като са били спрели със служебния автомобил на КПП от Главен път I – 8, 253 километър, след табелата,
указваща края на село Поповица., извън населеното място, където имало
допълнително постановена табела, че автомобилите задължително трябва да се
движат с винетен стикер.Спрели за проверка лек автомобил „БМВ 530“, който се е
движел без закупен и поставен винетен стикер за движение по републиканската
пътна мрежа, коъто спрели и установили, че същият се управлява от водача –
жалбоподателят Г.М.М.. За това на същия бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено и обжалваното НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетелите А.Н. и Г.М., които съдържат логични,
последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по
делото документи. Същите, като надлежно приобщени и достоверни, съдът
кредитира, а именно: Заповед № 8121з - 952 от 20.07.2017г. на Министъра на
вътрешните работи. справка за нарушител.
От
правна страна:
При така приетите за установени факти по делото, съдът
намери от правна страна следното:
Безспорно от показанията на свидетелите – полицейски
служители Н. и М., се установява, че на мястото – извън населеното място,
където същите са спрели за проверка управляваният от жалбоподателя лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № 053М099“, се е движил по главен път I-8-
253 км., е имало поставен знак Д
25, указващ изискване за движение с винетен стикер, поради което и наведеното в
обратния смисъл възражение поради неизискване на справка от Знаково стопанство
– град Садово, предвид доказаността на
този факт с непротиворечиви показания на двама свидетели, се отхвърля от съда
като неоснователно.
Като неоснователно се отхвърля и наведеното възражение за
незаконосъобразност на обжалваното НП предвид на това, че се касае за посочване
на бланковия номер на съставения на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, изписан с черен
курсив в ляво на бланката на акта за установяване на административно нарушение,
който е напълно коректен, което налага отхвърляне на наведеното възражение като
неоснователно.
Като неоснователно се отхвърля и наведеното възражение за
това, че не е посочено в кой пътен участък от път I-8, тъй като това е сторено с посочване на конкретния
километър, а имено- км. 253, както в съставения на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение, така и в обжалваното НП, поради
което и наведеното в обратния смисъл възражение, се отхвърля от съда като
неоснователно.
Като неоснователно се отхвърля и наведеното възражение за
липса на посочване коя категория
конкретно МПС е управлявал жалбоподателя, за да се прецени дали за него
следва да се заплаща такса за движение по пътищата, тъй като това е сторено с
изрично посочване на категорията МПС – М1 на управляваното от жалбоподателя
МПС, както в АУАН, така и в обжалваното НП, това е сторено, поради което и
съдът отхвърли като неоснователно наведеното възражение.
Като неоснователно се отхвърля и наведеното в писменото
становище възражение за това, че в АУАН и в НП съдържа описание на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, различно от посочената за нарушена
правна норма, а именно: чл. 179 ал.3т.4 от ЗДвП, тъй като при проверка
текстовото изписване на фактическия състав на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, не се констатира соченото разминаване с нормата на чл.179 ал.3т.4 от ЗДвП, поради
което и съдът отхвърли наведеното възражение като неоснователно.
Като неоснователно се отхвърля и неведеното възражение за
това, че същото е назаконосъобразно поради това, че по погрешка в него е
посочено, че се обжалва пред Районен съд- Пловдив, вместо пред Районен съд-
Асеновград. Това не е основание за незаконосъобразност на НП, тъй като не е
налице нарушение на материалния закон, когато се слушат аргументи за
незаконосъобразност, а е налице грешка от процесуален характер, при
която обаче не е налице нарушено право на защита, тъй като е посочена възможността
за обжалване на издаденото НП, а факта, че неправилно е посочен съда, пред
който това може да стане, е основание, в случай на жалба, изпратена до указания
в обжалваното НП съд, да се препрати същата на местно компетентния да разгледа
делото съд.С оглед на това, наведеното възражение, се отхвърля от съда като
неоснователно.
Като неоснователно се отхвърля и наведеното възражение за
това, че не е извършено вмененото на жалбоподателя административно нарушение, с
оглед на това, че се касае за вменяване неговото извършване на километър 253,
което се сочи, че е село Поповица на територията на населеното място, където
винетен стикер не е необходим, като видно от разпечатката за километрите на път
I-8, то село Поповица е на км. 252,5, а на около 500 метра
след края на селото, където именно сочат, че и са се намирали полицейските
служители, спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил, вече е извън населеното място, както това се
установява и от техните показания и от соченият от тях факт, че е имало
поставена табела за изискване за винетен стикер, поради което и наведеното в обратния смисъл
възражение, се отхвърля от съда като неоснователно.
Така, от обективна страна, след като намери, че
жалбоподателят с действие - управление
на МПС категория М1 – „БМВ 530Д“ с рег. № 053М099, по републикански път I-8, километър 253, което съгласно чл.149 ал.1т.2 б.“а“ от ЗДвП е моторно превозно средство за превоз на пътници, в които
броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8; извън населено
място, при задължение за заплащане на винетна такса по чл. 10 ал.1т.1 от ЗП,
съгласно чл. 139 ал.5 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава
на вмененото му този законов текст административно нарушение.
От субективна страна, като отчете, че непосредствено
преди мястото, където жалбоподателят е бил спрян от полицейските служители за
проверка, е имало поставен знак Д25, изискващ винетен стикер, то съдът намери,
че като е управлявал МПС без такъв, жалбоподателят от субективна страна, е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение с пряк умисъл.
С оглед на това, като отчете, че е налице както обективен, така и субективен
състав на вмененото му административно нарушение, съдът намери, че
отговорността на жалбоподателя за неговото извършване, е законосъобразно
ангажирана.
Съдът намери, че е законосъобразен извода на
административно- наказващият орган за липса на маловажност на случая, предвид
на това, че се касае за нарушение на просто извършване, с което не са засегнати
в по-ниска степен охраняваните от жалбоподателя обществени отношения от
нормалните такива, с посочената за нарушена правна норма.
По отношение на наложената за това административно
нарушение глоба в размер на 300 лева- триста лева, съдът намери, че същата е
законосъобразно определена в посочения абсолютен размер, поради което и в това
отношение, обжалваното НП се явява законосъобразно.
С оглед на изложеното, съдът намери, че обжалваното НП е
постановено при спазване на административно-производствените правила и е законосъобразно,
поради което и следва да бъде потвърдено, мотивиран от което и на основание чл.
63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
17-1030 -009484 от 15.01.2018г. на Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“- Пловдив, с което на Г.М.М., ЕГН – ********** с адрес: ***, е
наложена глоба в размер на 300 лева – триста лева, за нарушение по чл. 139 ал.5
от ЗДвП.
Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата
страна.
Същото
подлежи на обжалване пред Административен съд- град Пловдив, чрез Районен съд-
Асеновград, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в
НПК.
Районен съдия: