№ 2232
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20145201 от 23.06.2021г., постановено по гр.дело №90366/2017г. по
описа на СРС, ГО, 171 с-в, ответникът З.М.С., ЕГН********** е осъдена да заплати на И.А.
Т., ЕГН**********, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 20000 лева- обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от
непозволено увреждане причинено на 04.07.2014г. на бул.„Генерал М.Д. Скобелев“ на
кръстовището с ул.„Партений Нишавски“, където ищцата била блъсната от велосипед
управляван от ответника З.С., сумата от 1262 лева- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
04.07.2014г. до окончателното плащане, като искът за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над сумата от 1262 лева до пълния предявен размер от 3102 лева. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 2948,81 лева за разноски съразмерно на уважената
част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта с която исковете са уважени, е подадена
в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от особения представител на
ответника З.М.С.- адв.К.Г. от САК. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като
не е съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и същото не кореспондира с претърпените от
ищцата болки и страдания. Твърди, че претенцията относно имуществените вреди е
недоказана по основание и размер. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне
на исковете, евентуално- намаляване размера на обезщетението, както и присъждане на
разноски.
Въззиваемият ищец не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното
открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява противоправното поведение на ответницата, настъпили вследствие на това вреди
и причинно следствената им връзка с деянието. Презумпцията относно вината не е оборена.
Спорен е размерът на дължимото обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите
лица по СМЕ и СМДЕ се установява, че ищцата е получила следните увреждания: контузия
и хематом челно, рана на лигавицата на горната устна, избит 11 зъб, подвижен участък
на горната челюст в устата (първи и втори горни зъби вдясно- 11 и 12, първи и втори
горни зъби вляво- 21, 22), фрактура на носните кости, счупване на яблъчната кост вляво .
На 09.07.2014г. под пълна упойка е извършено наместване на носните кости. На
23.07.2014г. под пълна упойка е извършено наместване на зигоматичната (яблъчната)
кост. Избиването на първи горен зъб вдясно (11 зъб) не подлежи на самовъзстановяване и е
необходимо поставянена мостова конструкция на съседните (опорни) зъби, което обаче е
отложено до зарастване на фрактурата на горната челюст (според обяснението на вещото
лице в о.с.з. на 21.01.2021г. това зарастване е в рамките на три месеца, ако не се появят
усложнения). Ползвала е 64 дни болнични през периода от 04.07.2014г. до 29.09.2014г. От
показанията на свидетеля С., братовчедка на ищцата, се установява, че е видяла ищцата
непосредствено след инцидента в „Пирогов“. Цялата глава на ищцата била травмирана,
оплакала се че я боли рамото и има избити зъби, треперела и почти не говорела. В областта
на устата и скулите имало кръв и подутина. Два- три месеца била в отпуск. Направили и
операция още след първото приемане в болницата, след което и още една. Ищцата имала
травмирано рамо, за което всяка година провеждала рехабилитация. След инцидента не
можела да се обслужва и да се храни, имала нужда то чужда помощ за период от около два
месеца. Ходела на зъболекар, слагали и планки, но свидетелят не може точно да опише
лечението. Свидетелката Р.- племенница на ищцата, се грижела за нея след изписването от
болницата. Ищцата не можела да се храни, къпе и обслужва сама, хранела се със сламка, не
2
излизала навън, изпитвала болки около два- три месеца. Стоматологичното лечение
продължило около 6 месеца, защото първо трябвало да зарасне челюстта. В момента я болят
ръцете и врата, продължава да ходи на рехабилитация всяка година.
След преценка на горепосочените писмени и гласни доказателства, както и
заключенията на вещите лица по СМЕ и СМДЕ съдът намира, че при определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да вземе предвид безспорно
установените по делото обстоятелства, а именно: ищцата е получила при процесния
инцидент контузия и хематом челно, рана на лигавицата на горната устна, избит 11 зъб,
подвижен участък на горната челюст в устата (първи и втори горни зъби вдясно- 11 и 12,
първи и втори горни зъби вляво- 21, 22), фрактура на носните кости, счупване на яблъчната
кост вляво. Претърпяла е две оперативни интервенции под пълна анестезия, изпитвала е
болки и страдания, които са били интензивни непосредствено преди травмата, не е можела
да се обслужва, да се храни и е имала нужда от чужда помощ за период от около два до три
месеца.
Не се установява „дискова болест в шиен отдел и дегенеративна стеноза на
медуларния канал, спондилодисцит на с4-с5“ да са в причинно- следствена връзка с
процесното деяние, тъй като вещото лице в о.с.з.на 22.10.2020г. е заявило, че очевидно
предхождат травмата, а обострянето им вследствие на инцидента принципно е възможно, но
не е установено безспорно с представените по делото доказателства. Не се установява и
извършването на протетично лечение на избития първи горен зъб вдясно (11 зъб), както и
лечение на останалите травмирани зъби, тъй като представените в тази връзка писмени
доказателства касаят други зъби в различен от травмирания участък (екстракция на 27-ми
зъб и мостова конструкция на 25-28 зъби).
По отношение на претърпените от ищцата имуществени вреди, от представените по
делото писмени доказателства, съпоставени с показанията на разпитаните свидетели и
заключението на вещите лица по СМЕ и СМДЕ, в причинно- следствена връзка с
процесното деяние са следните разходи: сумата от 40,60 лева по фактура от 11.07.2014г.
(л.22), сумата от 11,60 лева по фактура от 24.07.2014г. (л.32).
Останалите представени по делото фактури- за шийна яка от 29.08.2014г.,
зъботехнически услуги от 23.12.2015г., рентгенови снимки от 29.05.2015г. и 21.04.2016г.
(на 25, 27 и 28 зъби), екстракция на 27 зъб от 05.05.2016г., мостова конструкция на 25-28
зъби, както и за медикаменти- милгама, азитрокс, агапурин, далацин, нивалин, волтарен гел,
ринолекс и стеримар спрей са за разходи без установена връзка с процесното деяние.
Предвид гореизложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС съдът намира, че обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 10000 лева справедливо би компенсирало ищцата за
претърпените болки и страдания, изживения стрес и битови неудобства, съобразно
горепосочените критерии. Претърпените от ищцата и подлежащи на обезщетяване
имуществени вреди са в размер на 52,20 лева.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди над сумата от 10000 лева до уважения
размер от 20000 лева и за имуществени вреди над 52,20 лева до уважения размер от 1262
лева, като вместо това бъде постановено друго решение, с което исковете се отхвърлят над
посочените размери като неоснователни и недоказани.
В останалата (отхвърлителна) част решението е влязло в сила като необжалвано.
По отношение на разноските:
Ищцата е направила разноски в размер на 3204 лева за първоинстанционното и 715
лева за въззивното производство, от които има право на общо 1705 лева- съразмерно на
уважената част от иска, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските над сумата от 1705 лева до присъдения размер от 2948,81
лева. Ответникът не е направил разноски в производството.
3
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20145201/23.06.2021г. по гр.д.№90366/2017г. по описа на СРС,
ГО, 171 с-в, В ЧАСТТА с която З.М.С. с ЕГН********** е осъдена да заплати на И.А. Т. с
ЕГН**********, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата над 10000 лева до уважения размер от
20000 лева- обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от непозволено увреждане причинено на 04.07.2014г. на бул.„Генерал
М.Д. Скобелев“ на кръстовището с ул.„Партений Нишавски“, където ищцата била блъсната
от велосипед управляван от ответника З.С., В ЧАСТТА с която ответницата е осъдена да
заплати на ищцата сумата над 52,20 лева до уважения размер от 1262 лева- обезщетение за
имуществени вреди- разходи за лечение и медикаменти от същото непозволено увреждане,
ведно със законната лихва от датата на увреждането- 04.07.2014г. до окончателното
плащане, КАКТО И В ЧАСТТА с която са присъдени разноски над сумата от 1705 лева до
2948,81 лева, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А. Т. с ЕГН********** срещу З.М.С. с
ЕГН********** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата над 10000 лева до уважения
размер от 20000 лева- обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи с в болки и страдания от непозволено увреждане причинено на 04.07.2014г. на
бул.„Генерал М.Д. Скобелев“ на кръстовището с ул.„Партений Нишавски“ и за сумата над
52,20 лева до уважения размер от 1262 лева- обезщетение за имуществени вреди- разходи
за лечение и медикаменти от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва от
датата на увреждането- 04.07.2014г. до окончателното плащане, както и искането за
присъждане на разноски над сумата от 1705 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4