Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1871/21.10.2019г. град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на първи
октомври, две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 3714 по описа на съда за 2019 година,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0433-000191/27.06.2019
г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на Г.Д.Г. ЕГН **********
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на
чл.137а ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Да се изпратят съобщения на Г.Д.Г. чрез адв.Н.П.и на
Първо РУ при ОД на МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII на Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Първо РУ при ОД на МВР
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на Г.Д.Г. срещу Наказателно
постановление № 19-0433-000191/27.06.2019 г. на началника на Първо РУ при ОД на
МВР-Варна, с което му е наложено посоченото по-горе административно наказание.
В жалбата въззивникът посочва, че посоченото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да отмени същото. Като
доводи за това посочва грешно изписан регистрационен номер на МПС и неправилно
изписване на имената на собственика.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.Н.П.от Адвокатска колегия гр.Варна, редовно
упълномощен. По същество адв.Пеев моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно поради сгрешен номер на МПС.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
След като прецени обжалваното поставление,
с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 20.06.2019 г. св.П.Д.Д. и П.П.Д.– младши полицейски инспектори в Първо РУ при ОД на МВР
– Варна били на работа като пеши патрул и обслужвали територията на Колхозен
пазар Варна. Около 10:15 часа, при обход на ул.Ангел Кънчев полицейските служители забелязали лек автомобил Фолсксваген Голф с рег.№ KP53ZWJ, управляван от
жалбоподателя Г., който не бил поставил обезопасителния
колан, поради което спрели автомобила.
На 20.06.2019 г. св.П.Д.Д. –
младши полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д бл.№ 780744 на
въззивника за това, че на същата дата около 10:15 часа в гр.Варна на ул.Ангел
Кънчев на кръстовището с ул.Стара планина в посока от ул.Дрин
към ул.Д-р Пискюлиев управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ KP53ZWJ,
собственост на Г.Д.Г., без да използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила. Според актосъставителя въззивникът е
извършил нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
Актът бил предявен същия ден на въззивника, който записал, че има възражения. В
законоустановения тридневен срок не са направени писмени възражения срещу
съставения АУАН от Г.Г..
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият
орган е издал Наказателно постановление № 19-0433-000191/27.06.2019 г., като е
възприел изцяло констатациите, описани в АУАН и е приел, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което съответно е наложил административно
наказание глоба в размер на 50 лева на водача Г..
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя П.Д.Д.. Според неговите показания
времето било слънчево, имали са добра видимост, поради натоварения трафик,
паркирани автомибили и пешеходци, автомобилите се
движели бавно по ул.Ангел Кънчев и те ясно видели, че Г. управлява автомобила
без поставен обезопасителен колан. Спрели автомобила
и обяснили на водача, че ще му бъде съставен АУАН, Г. им обяснил, че има
здравословен проблем, поради което не е поставил колана, но не представил документ,
потвърждаващ това твърдение, поради което му бил съставен АУАН.
Съдът кредитира свидетелските показания на св.Д. като
обективни и отговарящи на останалите доказателства по делото. Съдът кредитира и
писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и приобщени към материалите по делото на
основание чл.183 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, в
изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването
и провеждането на административно - наказателното производство, съдът прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на Г.Г. на 08.08.2019 г. Жалбата срещу
него е заведена на 13.08.2019 г. Жалбата е подадена в срока на обжалване, от
надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима.
АУАН е съставен от компетентен орган - младши полицейски
инспектор П.Д.Д. от група Териториална полиция в
сектор Охранителна полиция на Първо РУ при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от
служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните
работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП, Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 365з-4328 от
01.11.2017 г. на директора на ОД на МВР Варна и Протокол рег.№
433р-22521/16.10.2017 г.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган - началника на Първо РУ при ОД на
МВР Варна съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи.
В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия орган
по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Относно нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП, че
въззивникът не е използвал обезопасителен колан, с
който МПС е било оборудвано, съдът счита, че същото е доказано безспорно от
обективна и субективна страна. В съдебно заседание бе разпитан в качеството на
свидетел актосъставителя П.Д. В., който потвърди констатациите в акта и уточни
местоположението на нарушението. Размерът на наложеното наказание е фиксиран,
поради което не съществува възможност за неговото изменение.
На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. От това следва, че фактическата обстановка, описана в
АУАН има обвързваща доказателствена сила, докато не
бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени средства. На
основание чл.320 ал.1 и чл.327 ал.1 от НПК въззивният
съд се произнася по допускане на поисканите от страната с жалбата доказателства
и по събирането на такива с оглед изясняване на неизяснените факти и
обстоятелства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания
до ВРС в жалбата си и по време на съдебното дирене, поради което не успя да
обори презумираната от закона доказателствена
сила на констатациите в АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което била
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Чл.149 ал.1 т.2 б.а указва, че към категория
М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на
местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, какъвто безспорно
бил автомобила, управляван от жалбоподателя. Съгласно посочената законова
разпоредба водачът е длъжен да носи обезопасителен колан, когато автомобилът е в движение.
Законодателят изрично е посочил разпоредба, която се съдържа в чл.137а ал.2 от ЗДвП, според която определени категории лица могат да не използват обезопасителни колани. От представените по делото
доказателства става ясно, че жалбоподателят не принадлежи към нито една от
изброените категории лица в чл.137а ал.2 от ЗДвП, поради което е бил длъжен да
използва обезопасителен колан. Ето защо съдът намира,
че наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП. Настоящата инстанция приема за установено по безспорен начин, че
на посочената дата въззивникът е управлявал МПС без да е поставил обезопасителния си колан. Това обстоятелство, при ясна
дневна видимост, било забелязано от полицейските служители и в тази насока няма
възражения от страна на Г..
Съдът не приема направеното възражение с въззивната
жалба, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно
изписване на имената на собственика Георги Д.Г., а в талона той бил записан
като Георги Г.. В случая не се касае за неправилно изписване на имената на
собственика, а изписване на трите имена в наказателното постановление и само
името и фамилията в талона.
Съдът не приема направеното възражение с въззивната жалба
и в съдебно заседание, че наказателното постановление е незаконосъобразно
поради грешен номер на МПС. Действително регистрационният номер на автомобила е
бил KP53ZWJ, той е изписан така в АУАН, но в наказателното постановление е
отразен като KP532WJ. Съдът счита, че в случая се касае за техническа грешка при
изписване на петия знак от номера с оглед визуалното
сходство между латинската буква Z и цифрата 2. Но тази грешка по никакъв начин
не внася колебание относно индивидуализацията на МПС и факта на неговото
управление от въззивника Г. без използване на обезопасителен
колан, поради което съдът счита, че в случая не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС, поради което следва да се презюмира, че
той познава правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията си
като водач на МПС. Ето защо, неизпълнението на задължението му да използва обезопасителен колан при управление на МПС означава, че той
е извършил деянието виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
За да се твърди, че е налице нарушение на правото на
защита, следва процесуалните нарушения да бъдат съществени и да попречат на
нарушителя да организира правото си на защита в пълния му обем. В настоящия
случай нито един от посочените доводи, заедно или поотделно не са убедителни,
мотивирани и доказани и водещи до извод, че са възпрепятсвали
въззивника да организира пълноценно защитата си, ерго,
да са налице основания наказателното постановление да бъде отменено на
процесуално основание, а приложената по делото справка за въззивника като водач
на МПС навежда по скоро до извод за системно незачитане правилата на ЗДвП. В
акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано
пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка
сторил в развилото се съдебно производство.
Поради изложеното съдът прави извода, че атакуваното
наказателно постановление не страда от пороци, които да налагат отмяната му.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: