№ 6623
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.ова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100501977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
чрез юрисконсулт К. срещу решение № 20073 от 05.12.2023г., постановено по
гр. д. № 52404/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 170 с-в.
С обжалваното решение ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, с ЕИК ******* е
осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“, с ЕИК *******, сумата
3325,93 лева, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 19-
0300/030/5000477, с период на застрахователно покритие 15.05.2019г.-
14.05.2020г., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
15.05.2019г., за което е образувана застрахователна полица щета №
0300/19/747/501105, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 08.09.2021г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата 647,63 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.10.2019г. -
07.09.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
1
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява
приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с
договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от
установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредите на основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на
ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между делинквента и ответника.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане с увредения, както и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди.
2
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на
ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между водача на МПС Мазда и ответника.
Видно от приетата по делото САТЕ, писмените и събраните гласни
доказателства, всички вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Установява се и, че механизмът на ПТП отговаря на описания в исковата
молба и протокола за ПТП, поради което неоснователни са възраженията на
жалбоподателя в тази връзка.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че вината за
настъпване на ПТП е изцяло във водача на лек автомобил Мазда. Същият не е
осигурил достатъчно разстояние при разминаване. Съгласно заключението на
САТЕ, щетите по л.а. м. „Митсубиши“ се намират в причинна връзка с
механизма на ПТП. Настъпилият сблъсък между двата автомобила е бил
предотвратим, ако водачът на л.а. „Мазда“, с рег. № ******* не беше навлязъл
в насрещната пътна лента, когато по нея се е движил л.а. „Митсубиши
Паджеро“, с рег. № *******. От изисканата административно-наказателна
препика се установява, че на П.Ч. е било издадено наказателно постановление
за това, че не е осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване, с
което е нарушил чл. 44, ал. 1 ЗДвП. В проведеното съдебно заседание вещото
лице пояснява, че автомобилът на Ч. е навлязъл в насрещното пътно платно.
От разпита на св. Янакиев се установява, че именно водачът на лек автомобил
Мазда е навлязъл в неговото платно за движение, като се е „врязал“ в неговия
автомобил. Ето защо, правилно СРС е приел, че причина за настъпване на
процесното ПТП е единствено поведението на водача П.Ч..
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че СРС не е взел
предвид показанията на разпитания св. Ч.. Видно от протокола за разпит по
делегация, същият е посочил, че не може да каже точно в момента на удара в
коя лента за движение на платното е настъпило ПТП-то. Противно на
твърдяното във въззивната жалба, свидетелят не е посочил, че ударът е
настъпил в неговото платно. Напротив, твърди, че не помни. По – нататък в
показанията посочва, че „вероятно“ е станало в неговото платно. Не помни
предприетите маневри. Посочва и, че не помни какво точно се е случило. Ето
защо, всички събрани писмени и гласни доказателства, установяват вината на
водача на лек автомобил Мазда.
3
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки
за уважаване на иска, поради което оплакванията във въззивната жалба в тази
връзка са неоснователни. Предвид обсъдените доказателства, съдът приема за
доказано, че между ищеца и водача на увредения автомобил е сключен
договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма за
увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети; че
съществува валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” между
водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
е платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно
право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна
стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при
деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените
вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване
повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 6 651, 86
лева, а размера на ликвидационните разноски 15 лева е в рамките на
обичайните разходи за оценка и ликвидация на щети. СРС е взел предвид
извършеното доброволно частично плащане от страна на въззивника -
ответник.
С оглед на изложеното, искът правилно е уважен до остатъка за плащане
от 3325.93 лв.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва
4
да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 836.83 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20073 от 05.12.2023г., постановено по гр.
д. № 52404/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 170 с-в.
ОСЪЖДА „ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, с ЕИК *******, да заплати на ЗАД
„Алианц България“, с ЕИК *******, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 836.83 лв., представляваща направените във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5