№ 139
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500344 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, в хипотезата на чл. 274, ал. 2 от
ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 2513/19.05.2021 г. от АНТ. Г. АТ. ЕГН
********** против определение № 112/29.04.2021г., постановено по в. ч. г. д. № 906/2021 г.
по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 48161/23.07.2019
г. от АНТ. Г. АТ. ЕГН ********** за възстановяване на срока за подаване на възражение
против заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. № 1667/2019 г. по описа на РС –
Пловдив.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да върне
делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С определение № 112/29.04.2021 г., постановено по в. ч. г. д. № 906/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив е оставена без разглеждане молба вх. № 48161/23.07.2019 г. от АНТ.
Г. АТ. ЕГН ********** за възстановяване на срока за подаване на възражение против
заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. № 1667/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че молба вх.
№ 48161/23.07.2019 г. е просрочена, което я прави недопустима.
Този извод е незаконосъобразен.
Съгласно чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка
подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Този основен
принцип на правото означава, че съдът е задължен да даде отговор на всяка подадена молба,
като изясни действителното искане на страната, с оглед характеристиките на всяко
производство и твърдяното право.
1
В случая против молителя А. е издадена заповед № 1445/14.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а не заповед за незабавно
изпълнение, както е посочено в обжалваното определение. А. е подал молба вх. №
48161/23.07.2019 г. за възстановяване на срока за подаване на възражение. Окръжният съд е
приел, че тази молба е възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК. След това е посочил, че това
възражение е подадено на 23.07.2019 г., а молителят е узнал за заповедта на 13.06.2019 г.
При това положение съдът е приел, че едномесечният срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК е
изтекъл.
Но окръжният съд е пропуснал да констатира, че
- А. е подал възражение вх. № 41888/25.06.2019 г. ;
- РС е оставил същото без разглеждане като просрочено;
- едва тогава А. е подал молба вх. № 48161/23.07.2019 г. за възстановяване на
срока;
- е проведена процедура по възстановяване на срок;
- е постановено определение № 13666/04.12.2019 г., с което е възстановен срока
за подаване на възражение и което е минало през инстанционен контрол;
- определение № 13666/04.12.2019 г. не е от категорията определения, които
първоинстанционният съд може сам да отменя, тъй като не попада в хипотезата на чл. 253 от
ГПК, според който определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни
или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или
пропуск. Вярно е, че с това определение не е сложен край на делото, но е сложен край на
едно отделно, самостоятелно производство – по възстановяването на срок.
- е постановено определение № 260433/15.01.2021 г., постановено по ч. г. д. №
1667/2019 г. по описа на РС – Пловдив (което незнайно защо е в кориците на в. ч. г. д. №
906/2021 г. по описа на ОС – Пловдив – л. 11, заедно с други оригинални документи от
делото на РС);
Очевидно А. е предприел действия по защита на негови твърдени права. И е
получил някаква защита, но тя е била заличена по начин, който не може да бъде приет за
съответен. Възможната непрецизност на действията на молителя не освобождава съда от
неговите законови задължения по чл. 2 от ГПК, като се отчете обстоятелството, че този
въпрос стои нерешен в продължение на около две години. Тази продължителна правна
нестабилност не е в интерес на страните в производството.
При цялостен, единен и аналитичен анализ на посочените обстоятелства се
налага изводът, че А. е подал възражение, което следва да бъде прието като такова по чл.
423 от ГПК на 25.06.2019 г., то е в срок и следва да бъда разгледано по същество.
Не до тези правни изводи е достигнал окръжният съд, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 112/29.04.2021г., постановено по в. ч. г. д. № 906/2021
г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх. №
48161/23.07.2019 г. от АНТ. Г. АТ. ЕГН ********** за възстановяване на срока за подаване
на възражение против заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. № 1667/2019 г. по описа
на РС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3