М О Т И В
И
към
присъда по НОХД № 186/2019 г. по описа на ПРС
ІV н. с.
Районна прокуратура Пещера е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия И.И.П. *** ЕГН **********, за престъпление по чл.129
ал.2,във вр. с ал.1 от НК за това,че на 31.12.2018г. в района на к.к. „Цигов
чарк“, землището на гр. Батак, обл. Пазарджик умишлено причинил средна телесна
повреда на Т.С.Д. *** изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и
околоочна област, разкъсноконтузна рана на роговицата и лимба; хифема - кръв в
предната очна камера; иридодиализа; сътресение на ретината; кръвонасядане по
клепачите на лявото око, довело до трайно отслабване на зрението на лявото око
-престъпление
по чл. 129, ал.2, във
връзка с ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия така както е предявено. Пледира
съдът да го признае за виновен и да му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК , а именно
наказание „Лишаване от свобода” за срок
от една година , който на основание чл.
66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Повереникът на частния обвинител – адв.
Ст. Ч., пледира за осъдителна присъда с налагате на наказание лишаване от
свобода в размер на една година с прилагане на института на чл. 66 от НК, както
и присъждане на разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия - адв. Ан.Т.,
в съдебно заседание релевира факти обосноваващи искане за признаване на
подсъдимия за невиновен по така
повдигнатото обвинение, тъй като
деянието не било извършено от подс. П..
Подсъдимият
П. в своя лична защита твърди, че е
невинен, както и че иска оправдателна присъда.
Обвинението на Районна прокуратура Пещера
е повдигнато срещу И.И.П. за посоченото престъпление при следната фактическа
обстановка:
През месец
декември 2018г. св. Н., св. В., св. А. и св. В. организирали посрещането на
Нова Година 2019г., наемайки от св. И. две вили „Нора“, от вилно селище „Елхови
лес“, намиращи се в к.к. „Цигов чарк, землището на гр. Батак, обл. Пазарджик. На
31.12.2018г. се събрали свидетелите Т.Д., П.Н., П.В., С. Н., Е.Д., И. Арангелово, П.В., Г.В., А.Т. и
подс. И.П.. Около 15:00-15:30ч. всички се прибрали във вилата, в която щели да
празнуват и посрещнат Новата Година.В един момент подс. П. и св. В. излезли на
верандата на вилата и започнали да хвърлят пиратки. След известно време излязъл
и св. Д. от вратата на хола, водеща директно на верандата, виждайки го подс. П.
хвърлил в лицето на св. Д. възпламенена пиратка, която го ударила в лявото око,
взривявайки се. В резултат на удара и действието на нагнетен газ /въздух/ от
избухналото пиротехническо средство - пиратка св. Д. паднал назад по гръб, като
от лявото му око започнало да тече кръв и не можел да вижда.
Подсъдимият не се признава за виновен,
като депозира обяснения пред съдебния състав.
В съдебната фаза на производството
пострадалият Т.С.Д. е конституиран като частен обвинител, като поддържа
обвинението наред с прокурора. Съдът не прие за съвместно разглеждане
предявения граждански иск в размер на 30 000 лева, представляващи неимуществени
вреди от деянието.
В проведените съдебни заседания се
установиха следните обстоятелства :
В
съдебно заседание е прочетено заключението по назначена съдебно –медицинска експертиза в досъдебното производство, от чието заключение е видно, че пострадалият Т.С.Д. *** на
31.12.2018г. е получил контузия на лявата очна ябълка и околоочната област;
разкъсноконтузна рана на роговицата и лимба; хифема - кръв в предната очна
камера; иридодиализа; сътресение на ретината; кръвонасядане по клепачите на
лявото око. Гореописаните травматични увреждания са получени в резултат на
действието на нагнетен газ /въздух/ от избухнало пиротехническо средство.
В
хода на съдебното следствие са изслушани вещите лица – д-р П.М. и д-р Ц.К., които
дават подробни обяснения за механизма на причиняване на увреждането, както и периода
на оздравителния процес и вероятността от настъпване на пълно оздравяване.
От датата
на травмата пострадалия постъпва на лечение в очно отделение на Окръжна
болница, след това в УМБАЛ „Свети Г.“ гр. Пловдив с много ниско зрение в
резултат на кръвоизлива в окото, в резултат на разкъсване на тъкани и в
резултат на отток на ретината. В резултат на проведеното лечение зрението
постепенно се възстановява, но не напълно и окончателно, няма пълно
възстановяване. По
отношение на механизма дават заключение, като са се с съобразили материалите по
делото, и след изслушване на свидетелите в съдебно заседание. Уточняват, че се
касае за случая на така наречената взривна вълна. Ударната вълна представлява
сгъстен въздух, който се разширява в резултат на взрива на пиротехническото
средство, действа като твърд тъп предмет и в случая има травмираща сила и
разкъсване на тъкани, които са намират в затворена кухина. Това означава, че
механизмът на причиняване на телесната повреда, който сочат свидетелите
отговаря на травмата на пострадалия и на писмените данни, въз основа на които е
изготвена експертизата. Оздравителния
процес в резултат на тези преки увреждания превишава 30 дни, като за целите на
експертизата и за диагностична яснота д-р К. е прегледала пострадалия преди
заседанието, за да установи състоянието на пострадалия година след увреждането.
Като вещото лице К. е констатирала белег
от проведената хирургична интервенция, разкъсване на ириса в неговия корен в
меридиана на 4 часа, с периферно помътняване на лещата и зрението, трайно
променено до 0,6, като при изписването
от УМБАЛ „Свети Г.“ той е 0,8-0,9, а в момента е 0,6 в резултат на промените в
лещата. Освен това при отток в ретината винаги остават посттравматични
изменения, които не дават възможност за ясно зрение. Експертизата е приета в открито съдебно заседание.
Прочетена е по делото и съдебно-техническа експертиза,
която дава заключение че компакт дискът,
обект на експертизата и предаден от подс. П. с приемо-предавателен протокол от
20.05.2019г./л.188 ДП/, на който е свален видеофайл, от която се установява, че
записаното изображение е цветно, без вкопирани в кадър данни за дата, час и наименование на камера,
със звук. Не са установени данни за манипулация
върху записаната информация, като същият е с продължителност от 15 сек.
и 23 милисек. и е с начален час 10:22:36 ч. и краен час на
запис 10:22:52 часа на 31.12.2018г. Тъй като експертът е установил, че времето
е по Гриниуч, то актуалното към зимното часово време и факта, че е правен в България, следва да е с начало
12:22:36 ч. и край 12:22:52 ч. на
31.12.2018г.
На експерта беше поставена и
допълнителна задача, да възпроизведе на хартиен носител съдържанието на видео
файла. Като експертизата беше приета в о.с.з. На кадрите се вижда подс. П. и
св. В., които танцуват на верандата на вилата и св. Т., който излиза от вратата на холчето към
верандата, като на самата врата има поставени ресни против комари – кафеникави,
а на прозореца в хола откъм вътрешната страна има пуснати щори. Експертизата е приета в открито съдебно
заседание.
По делото са разпитани свидетелите очевидци
Т.С.Д., П.И.Н., П.В.В., С.Й.Н., Е.А.Д., И.П.А., Г.Т.В., П.Т.В., А.Т.. Разпитана
е и бащата на пострадалия С.Т.Д., както и Д.В.И., наемодател на вилите,
проведени бяха и очни ставки, както и обяснения даде и самия подсъдим.
По делото бяха приети и следните
писмени доказателства справка за
съдимост рег. № 84/11.02.2020 г. на л. 97-98 от делото; Постановление за
прекратяване на наказателно производство вх. № 1120/2016 г. от 24.10.2016 г. на
РП – Пещера; Протокол № 44/13.03.2020 г. за извършена
видеотехническа-експертиза, ведно с приложен един брой компакт диск с надпис
„РУ на МВР – Пещера, преписка № 315000-4007/2019 г.; Съдебномедицинско
удостоверение № 2/2019 г. на л. 13-14 от ДП; писмо от УМБАЛ „Св. Г.“ с
приложена медицинска документация: история на заболяването № 611 на л. 18-19,
Епикриза на л. 20; Анестезиологичен лист
на л. 21, предопретивен протокол на л. 22, Анамнеза на л. 23-26, Удостоверение
от ТД на НАП от 10.01.2019 г. на л. 27, резултат от образно-диагностично
изследване от отделение по образна диагностика на л. 28-29 от ДП; медицинско
направление на л. 30-31, резултат от клинична лаборатория на л. 32-33 от ДП, лист
за преглед на пациент на л.34-35, кардиограма на л. 36-37, клинико-терапевтичен
лист на л. 38-43, Епикриза на л. 44-45,
лист за преоперативна анестезиологична консултация и преценка на л. 46-48,
декларации на л. 51-53, направление за хоспиталицация на л. 54, епикриза на л.
56, квитанция № ********** от 11.01.2019 г. на л. 57; Писмо от МБАЛ Пазарджик
АД с приложена История на заболяване № 63/02.01.2019 г. с приложени медицинско
документи: история на заболяването № 63/02.01.2019 г., направление за хоспитализация
на л. 61; амбулаторен лист № 2/02.01.2019 г. на л. 62, лист за прегрлед на
пациент на л. 63, талон за заплащане на потребителска такса на л. 64,
декларации на л. 65-67, анамнеза на л. 68-77, Епикриза на л. 78-79; Справка за
съдимост рег. № 97/21.02.2019 г. на л. 111-112; Характеристична справка на И.И.П. на л. 113-114; Писмо от ТД на НАП,
офис Пазарджик на л. 123 от ДП; Писмо от ДСИ при РС-Пещера изх. №
2116/13.05.2019 г., ведно с представени преводни нареждания 4 бр.;
Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на л. 131-141; Протокол №
64/16.05.2019 г. по ЧНД 100/2019 г. по описа на РС – Пещера за разпит на св. Е.Д.;
Протокол № 63/16.05.2019 г. по ЧНД 99/2019 г. по описа на РС – Пещера за разпит
на св. И.А.; Протокол за представяне на фотоснимка на л. 177; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на л. 187; Протокол за
доброволно предаване на л. 188; Протокол за оглед на местопроизшествие на л.
202-214, ведно с фотоалбум; Определение № 68/05.06.2019 г. на РС – Пещера по
ЧНД № 115/2019 г. на л. 223-224; Протокол № 119 от 21.06.2019 г. за извършена
експертиза на л. 236-239, прие се и един брой компакт диск с надпис „РУ
на МВР – Пещера, преписка № 315000-4007/2019.
Съдът извърши и оглед на чат-
кореспонденция от телефона на св. П.Н. от дата 01.01.2019г.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.И.П. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи,
не осъждан, ЕГН **********.
През месец
декември 2018г. св. Н., св. В., св. А. и св. В. организирали посрещането на
Нова Година 2019г., наемайки от св. И. две вили „Нора“, от вилно селище „Елхови
лес“, намиращи се в к.к. „Цигов чарк, землището на гр. Батак, обл. Пазарджик.На
31.12.2018г., преди обяд, пострадалия
св. Д. и св. Н. пристигнали на наетите вили, като били посрещнати от
наемодателя св. И.. След тях пристигнали св. В. заедно с приятеля си подс. П.,
св. В. - неин брат и св. Т.. След това пристигнали св. В. и св. Н., а накрая св. А. и св. Д.. При разтоварването на багажа и внасянето му
във вилите, подс. П. започнал да хвърля пиратки, на тревната площ, като след
забележка спрял да хвърля. Св. Д., св. Н., подс. П., св. В. и В. и Т., следвало
да спят в задната вила, където си оставили багажа, а св. В., св. Н., св. А. и св. Д., следвало да спят в
първата вила / до пътя/ ,където щели и да празнуват. След като пристигнали
започнали да си внасят багажа и да
изнасят пейки и столове от задната вила, за да ги сложат в първата. Св. Д. следвало
да се занимава със скарата. Не след дълго пострадалия Д. и подс. П. отишли за
риба на язовира, но се върнали скоро след това. Към 15:00-15:30ч. всички се
прибрали в първата вила, в която щели да празнуват и посрещнат Новата Година,
като се настанили в хола, с изключение на св. Т., който отишъл да спи в другото
помещение, тъй като прекалил с алкохола. В един момент подс. П. и св. В.
излезли на верандата на вилата и започнали да хвърлят пиратки. Не след дълго
излязъл и св. Д. навън. В момента, в който св. Д. излязъл от врата на хола,
водеща директно на верандата, една възпламенена пиратка хвърлена от подс. П. към
св. Д. го ударила в лявото око, взривявайки се. В резултат на удара и
действието на нагнетен газ /въздух/ от избухналото пиротехническо средство -
пиратка св. Д. паднал назад по гръб, като от лявото му око започнало да тече
кръв и не можел да вижда.
Подс. П. отишъл
до пострадалия св. Д. и му казал, че му няма нищо, както и че бил „женчо“ и да
не се преструва.
Веднага след
това пострадалия св. Д. и св. Н. отпътували, за да търсят медицинска помощ, като
след като не намерили такава във ФСМП Пещера, отпътували за УМБАЛ „Св. Г.“ АД -
Пловдив. Там на свидетеля му била обработена раната, както и му били изписани
успокоителни. След това пострадалия заедно със св. Н. се върнали обратно на
вилата в к.к „Цигов чарк". Пострадалият св. Д. се оттеглил в другата вила,
тъй като не се чувствал добре.
Към 22:00-22:30ч. свидетелите Н., В., А., Д., Н. и
Д. напуснали вилите и си тръгнали, тъй като подс. П. станал агресивен, започнал
да хвърля пиратки заедно със св. В. и в помещението, където се хранили.
Пострадалият св. Д. провел лечение за времето
02.01.2019г - 04.01.2019г. в Очно отделение в „МБАЛ Пазарджик" АД - гр.
Пазарджик и за времето 04.01.2019г - 11.01.2019г. в Клиника по очни болести в
УМБАЛ „Св. Г." ЕАД - гр. Пловдив, където били извършени хирургични
интервенции. Проведено било комплексно лечение. При изписването от клиниката
зрителната острота на лявото око е =0.8/0.9 , вътреочното налягане = 13,2 mmH.
По доказателствата :
Горната
фактическа обстановка съдът възприе от разпита на св. Т.С.Д., П.И.Н., П.В.В., С.Й.Н.,
Е.А.Д., И.П.А., като съдебния състав
кредитира изцяло показанията на тези свидетели, които са последователни и взаимно допълващи се.
Св.
Дияна И., св. Т. и св. С.Д. не се очевидци
на инцидента. Св. Т. единствено е чул викове и е отишли да види какво се е
случило.
Св.
В. не е видяла какво се е случило, тъй като е седяла с гръб към вратата на хола, водеща на
верандата.
Св.
Н., В., Н., Д., А. са били непосредствено до пострадалия Д. преди да излезе
навън и са възприели, че излизайки от вратата на холчето на първата вила,
където празнували, подс. П. е бил прав на последната най-горна стълбичка на
верандата, хвърлил е пиратка към вратата и в момента, в който св. Д. е излязъл,
същата се е възпламенила пред него, пред лявото му око. В резултата на това
пострадалия е паднал по гръб назад към холчето. Св. Н., В., Н., А. и Д. депозираха показания, че подс. П. е
дошъл веднага след това и е започнал да казва на пострадалия да не се преструва, както и че не го е ударил. Даже
след като св. П.Н. и пострадалия тръгнали да търсят спешна помощ, подс. П. е
продължил да обижда пострадалия, че бил „женчо“ и че „имал големи очи, затова
пиратката го ударила“.
Горните
свидетели – св. Н., В., Н., Д., А., установиха, също така, че на прозорците на
холчето и вратата на същото към верандата не е имало пуснати щори, тъй като св.
В. и св.В. са ги били събрали след като пристигнали, тъй като вътре било тъмно.
Наред
с това съдът кредитира показанията и на свидетелите че не е имало завеса / ресни/
за мухи- бел.м./ на вратата, тъй като всички ясно си спомниха, че такава е
имало на задната вила.
Действително не стана ясно кой и кога е
свалил тази завеса/ ресна от първата вила, тъй като и св. И. депозира показания,
че щори и ресни е имало и на двете вили, и когато отново са дошли напролет и
двете вили си били с щори и ресни, но в момента на инцидента свидетелите
очевидци потвърждават, че на вратата първата вила до пътя, не е имало ресни,
или завеса. Св. И. депозира показания и че когато е оставила вилите на св. Н.,
са били и двете със спуснати щори, след което са си тръгнали.
Освен това в подкрепа на показанията, че
щорите са били събрани , е и приетия по делото Протокол относно експортиране на
един брой снимка от чат- кореспонденция / л. 177-178 от ДП/ от телефона на св. А.,
от който се вижда, че втория прозорец откъм дворчето е без пуснати щори, като
снимката е изпратена на 31.12.2018г. в 14:49 часа. Че това е страничното прозорче от хола на първата
вила, се потвърди и от показанията на св. И..
В показанията си св.П.В., както и
четените на досъдебното производство, твърди категорично, че заедно със св. В.
са събрали щорите, тъй като в холчето било тъмно. Последното кореспондира и с показанията на св.
И., че е оставила вилите с пуснати щори.
Действително заключението по допуснатата
допълнителна задача към вещото лице сочи че към 12 : 30 часа на 31.12.2018г. щорите са били пуснати, но последното
потвърждава показанията на св. В., а именно че след като са започнали да качват
багажа по вилите и приготвят нещата за празнуването, са събрали щорите, защото
им е било тъмно. В този смисъл и на една от възпроизведените кадри от
видеофайла се вижда св. Т. който излиза, именно в потвърждение на основното
твърдение, че щорите са били пуснати и след това са били събрани. Действително
се вижда ресна на входната врата, за която не можа да се установи, свалена ли е
била, прибрана на страни, но св. Н., В., Н., Д.
и А. бяха категорични, че не е имало такава, тъй като са имали пряка
видимост и са възприели подс. П. на последното най-горно стъпало на верандата.
Дори св. А. и св. Д. депозираха показания, че в този момент са били изправени, тъй като са танцували, и
са могли да видят доста голяма част от тялото на подс. П..
Съдебния състав не кредитира показанията
на св. В., В. и Т., както и на обясненията на подс. П., че преди да пострада св.Т.
в холчето са били само П.В., Г.В., П.Н., пострадалия Т.Д. и подс. П., а св. В.,
А., Д. и Н. са пушили марихуана и са си
отишли по стаите. Освен че двете групи свидетели дават противоречиви твърдения
по тези обстоятелства, то и показанията на св. В. и св. В. са вътрешно
противоречиви, а св. Т. не е бил в момента, в който е пострадало окото на св. Д..
Св. П.В. даде показания, че е седяла до
вратата, на диванчето с гръб към прозореца, като не е видяла инцидента, не е и
прибирала щорите заедно със св. В., но депозира данни че пострадалия Д. ходейки
е влязъл в холчето, затваряйки вратата, държал се за окото и нищо не казвал. В проведените очни ставки същата поддържаше
тази теза.
Св. Г.В. също депозира показания, които
освен, че са вътрешно противоречиви противоречат и на обясненията на подс. П.
и показанията на другите свидетели – В.,
Н., Д., А., Н., Д.. В тази връзка в разпита си пред съдебния състав заяви, че
следвало да спи във първата вила заедно с останалите - И., П. и А.Т./ тези
свидетели в показанията си казват че е следвало да спят в задната вила- бел.м./, около 16 : 00 часа всички без Т. си легнали
по стаите, а останали той, И.П., П. , П.
и Т.. Тогава И. и Т. отишли за риба / към 16 :00 часа –бел.м./ , като ги нямало
около час. След това при хвърлянето на пиратки отвън с излизането на Т. нещо го
ударило, хванал се за окото, бил се извикал Т. и затова се обърнал. В
последствие при същия разпит твърди, че бил с гръб към вратата и хвърлял пиратки към
пътя, И. бил до него на два метра също с гръб към стаята и с лице към пътя, той
бил в лявата страна на терасата, а И. в дясната страна на терасата. Твърди
впоследствие, че бил видял и чул Т. да излиза от вратата, била изтропала
вратата, „той Т. за това излезе да хвърля пиратки“, но не го е видял да държи
нещо, само предполагал. Отново в същия разпит казва, че чул гръм от пиратка и
се обърнал и видял Т. да се държи за окото, като последния нищо не бил казал.
Отново в същия разпит св. В. твърди, че в холчето на първата вила и на двата
прозореца имало “ дървени, хоризонтални вътрешни щори“, които били затворени, както и че на
вратата имало ресни. Твърди, че като видял вечерта Т. след като се върнали от
болницата бил без превръзка на окото. Отново в същия разпит твърди, че св. С.Н.,
П.В., И.А. и нейния приятел / св. Д.-
бел.м./ и А. са употребили марихуана вътре в стаята, час и половина преди
инцидента. Видял, че пушили марихуана. Съдът прочете показанията на св. В.,
дадени на досъдебното производство на л.156, в които твърди че бил видял как
подс. П. хвърлил пиратка в момента в когато тя гръмнала, Т. в това време излязъл и пиратката или част
от нея го ударила в окото и той се хванал за окото. Св. В. заяви пред съда , че
не знае какво е ударило Т.Д.. Прочетени бяха и показанията му досежно часа на
инцидента, като същият депозира данни, че е било преди 20 :00 часа.
Св. П.В.
депозира показания че след като обядвали влезли в хола на първата вила –
тя, П.И. и Г. , а останалите си отишли по стаите, като Т. и И. отишли за риба. Заяви,
че са пушили навън, на верандата пред
входа на вилата , а не вътре. Твърди че преди инцидента били в холчето само тя,
П., Т., И. и Г.. Твърди че преди да стане инцидента И. и Г. били на верандата с
гръб към хола и с лице към пътя. Твърди, че тя нищо не е видяла. Т. излязъл след И. и Г. и след малко се
върнал държейки се за окото, казал че го боли, не е падал, ходейки е влязъл
вътре, нищо не бил казал, имал една точка кръв, „И. и Г. видяха какво е
станало“. След това дошли други свидетели от стаите си. Имало щори вертикални ,
широки щори, а на вратата имало пластмасови ресни. Твърди и че пострадалия не е
излизал да види скарата , а да хвърля пиратки, тъй като на обяд всичко били
изяли.
Св. А.Т., депозира показания, че
пристигнал към 12:00 часа с И., Поли и Гошо, като трябвало да спи във втората
вила, а да се съберат и да празнуват в
първата вила. Преместили едната маса от горната вила в предната вила, където
трябвало да се съберат. Седнали да пият, а И. и Т. отишли за риба, след това
той си отишъл в стаята, защото изпил много алкохол, и не заварил Т. и И. да се връщат от рибата.
Заяви и че с И., нейния приятел, П. пушили марихуана в първата вила вътре, като марихуаната
приятеля на И. я бил донесъл. Твърди че бил разбрал, че някой е хвърлял пиратка
, не бил виждал Т., от останалите
разбрал някой хвърлил пиратка и някой е пострадал. Съдът прочете показанията му
от досъдебното производство, на л. 159, където е депозирал показания, че „И. ми
каза това, което ми казаха и всички останали, че е хвърлил пиратка и нещо от
нея е хвръкнало в окото на Т..“ Св. Т. се отрече от показанията си на
досъдебното производство, както и че не си бил прочел протокола и така го
подписал .
Св. Д., баща на пострадалия, заяви че си
спомня, че на 31.12.2018г. Т. се прибрал към 22:30 часа, с превръзка на окото, като казал че били във
вилата е някакво момче му хвърлил пиратка
в краката, докато излизал от вратата и тя подхвръкнала и го ударила в окото. Съдът прочете
показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство относно това къде
е гръмнала пиратката, на л. 158 , като свидетелят депозира данни, че тогава му
е казал, че в лицето му е гръмнала и че тогава по -ясен е бил споменът му.
Обяснения даде и подс. П., който
депозира сведения, че към 12:00 часа на 31.12.2018г. били пристигнали на вилите
в
Цигов чарк - той, П., Г. и А., а преди
тях били пристигнали П. и Т.. Преместили
маса, диванче и печки от вилата, където щели да спят, и ги сложили във вилата,
където щели да празнуват. Изпекли и се
прибрали вътре и Т. поискал да ходи за риба, като подс. П. се съгласил да отиде
с него. Забавили се час и малко и
заварили във вилата вътре А., П.В. , Е.Д.
и на Е. приятелката/ И.А. –бел.м./ , които били „видимо бледи“. Разбрал от тях,
че били пушили марихуана, като отишли да си легнат. Твърди, че излезли с Г. и Т.
да хвърлят пиратки, като Т. поискал да хвърля от техните и отишъл да вземе още
от холчето на вилата. Като при второто излизане навън на Т., тъй като подс. П.
не бил видял кога е излязъл, а св. Г.В. му казал, че Т. се държал за окото,
понеже нещо го ударило. Казал на св. В.,
че пострадалия Т. се прави и нищо му нямало, тъй като по-рано докато били за риба имал намерение да
си тръгне от вилата. Поискал да види окото на Т., но не видял нищо и си мислел,
че той се прави. Твърди, че никой не го е обвинявал, станали недоразумения с
другите и те решили да си тръгнат.
При проведените очни ставки
противоречията в показанията на св. В. и В. се задълбочиха, като същите
изнесоха съвсем различни данни от дадените предходни разпити, а именно св. В. каза че в момента на инцидента на
всички прозорци е имало пуснати щори, вертикални, правоъгълни, отвътре на
прозорците, а после твърди че събрали щорите към 16 :00
часа, когато започнало да се стъмва и светнали лампата. Преди инцидента Т. е
излязъл, затворил е вратата на излизане, след това е влязъл ходейки и държейки
се за окото. Както и че вътре в холчето са употребявали марихуана П., А., С., И.
и Е., както и че Т. и П. оставили на масата марихуаната, след което всички си
легнали заедно. Т. излязъл и взел пиратки, тъй като на скарата нямало нищо,
всичко били изяли на обяд. Св. В. депозира данни и че подс. П. е бил на
верандата , но не знае къде точно, тъй като е била с гръб към нея.
Св. В. също изложи противоречиви
показания, твърдейки при очните ставки, че подс. П. бил на верандата, не знае
на колко метра, в най- предния й край
близо до стълбите, но бил върху верандата, после в предния край на парапета на верандата, както и че видял пиратка в ръцете
на Т., когато излизал, както и че А., С., И. и Е. употребили вътре във вилата
марихуана, впоследствие само А., П., Е. и С., после А. ,П., С., И. и Е.,както и че доста след
инцидента влезли в холчето от стаите си И.
и Е., П. и С..
При
проведената очна ставка с подсъдимия П. отново твърдеше , че подсъдимия е бил на
верандата отдясно на него, като Т. бил зад тях, обърнал се и видял Т. да се държи за окото, тогава разбрал
че е той. Твърди, че всички били
вътре във вилата, когато се пушило марихуана, като при последващ разпит вече не
може да каже дали са били там И. и Т..
При проведените очни ставки и обясненията дадени от подс. П. и възникнаха
също портиворечия в обясненията на подс. П., уточни че бил на циментираната част
около вилата, не на верандата, после в най – долния край на стълбището, после
когато влязъл вътре след като разбрал че на Т. му има нещо, чул че пострадалия Т. викал, после го видял да си
седи на масата, после Т. обикалял около
масата и викал „кво стана уе, ще изчупя цялата вила“, когато се върнали от риболова всички били
напушени, било видно тъй като се „хилили като варени глави и гледат като
бльонове, очите им са червени“, след това твърди че видял марихуана на топчета,
Е. и А. имали по едно топче. Твърди че С. не е употребявал марихуана , а
другите – П., И., Е. и Т. били видимо напушени. Твърди че след като на Т. му
свършили пиратките влязъл да си вземе още от хола , както и че не е чул Т. да извика, че не що го
ударило.
При повторен разпит на св. А.Т., същият
отрича да е имал в себе си марихуана,а е пушил от тази на Е.Д., потвърди и че
през 2016 година при извършена проверка са намерени у него наркотични вещества,
като в тази връзка беше прието Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 24.10.2016г.
Поради което съдът намира, че посочените
двама свидетели св. В. и св. В., освен
че не са могли да наблюдават непосредствено случващото се, то и депозираните от
тях показания са вътрешно противоречиви и противоречат на показанията на св. Т.,
Н., В., Н., Д. и А., които са възприели случващото се непосредствено.
Съдът
намира техните показания за колебливи и непълни, ето защо не кредитира с доверието
си показанията на тези свидетели .
Подсъдимият П. даде обяснения, които освен
защитно, са и доказателствено средство, като в случая съдът ги намира единствено
като защитно такова, като не ги кредитира с доверие, тъй като те останаха
изолирани. Съдът не възприема защитната
теза на подсъдимия, че не е бил на верандата , както и че не е хвърлял пиратка
към вратата на верандата в момента в който излязъл пострадалия Т.Д., тъй като
се събраха и писмени и гласни доказателства в обратна посока.
Въз
основа на възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :
Повдигнатото обвинение е за престъпление
по чл. 129,ал.2,във вр с ал. 1 от НК, а именно наказателна отговорност следва
да се понесе, когато е причинена средна телесна повреда, като наказанието е до
6 години лишаване от свобода. Като деянието е съставомерно само при умишлено
причинена средна телесна повреда.
Като в ал. 2 на чл.129 от НК,е посочено
че средна телесна повреда е налице, ако е причинено трайно отслабване на
зрението. По смисъла на закона отслабване на зрението е налице, когато е
намалена способността на увреденото лице да възприема въздействията на външния
свят чрез зрението такива, каквито са в действителност. Ограничаването на тези
способности има различни степени. Под "трайно" отслабване на зрението
следва да се разбира един сравнително по-дълъг период на болестно състояние,
чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни. Отслабването на
зрението може да продължи за по-дълго време и да се превърне в постоянно, но
това не е необходим елемент за съставомерността на деянието. Терминът
"трайно" има предвид само времетраенето, а не и характера на тези увреждания.
В настоящия случай вещото лице доктор М. посочи, че е продължил повече от
тридесет дни /ППВС 3/1979 т. 8/.
От възприетата по делото фактическа
обстановка безспорно се установи авторството на деянието, а именно подс. П., хвърляйки
пиратка към верандата, в момента в който излиза пострадалия Д., същата се възпламенява близо до лявото му око,
вследствие на което лявото му око е увредено.
Авторството на
деянието извършено от подс. П. е безспорно установено, както и другите
обстоятелства относно време, място и
начин на извършването, които се
установиха по един безспорен и категоричен начин от гласните доказателства чрез
разпита на св. Д., Н., В., Н., А., Д., ,които съдът по изложените по-горе мотиви
кредитира с доверието си.
Субект на престъплението
е всяко наказателно отговорно лице, като законодателят не поставя специални
изисквания към личността на подсъдимия, нито за заемане на конкретна
длъжност. Не се установиха обстоятелства
изключващи вменяемостта на подсъдимия, поради което същият
е субект на престъплението по чл. 129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК.
Обект на престъплението
са онези обществени отношения, които целят
запазването на телесната цялост и
нейният интегритет. В настоящия случай се установи посегателство върху
телесната цялост на пострадалия Д., което е довело до трайно отслабване на
зрението. Видно и от заключението на приетата СМЕ.
Изпълнителното деяние
се осъществява чрез причиняване на телесното увреждане, характеризиращо се с
трайно отслабване на зрението. Безспорно се установи, че причиняването на
телесното увреждане е вследствие на действието на нагнетен газ
/въздух/ от избухнало пиротехническо средство , резултат от ударната вълна.
Формата на вината
е умисълът, като в настоящия случай той е евентуален. Причината за формиране на
този извод от съда, е поведението на подсъдимия и действията му преди и след възпламеняването
на пиратката. Освен че пострадалия е
паднал и се държал за окото, викайки, подс. П. го е наричал „женчо“, че нищо му
нямало. Като след като са отишли да търсят спешна помощ подс. П. е продължил да
обижда пострадалия, както и да хвърля пиратки вътре във вилата.
Посоченото
по-горе мотивира настоящия състав да възприеме извода, че подсъдимият е
действал при условията на евентуален умисъл, тъй като е бил наясно, че хвърляйки пиратки към
верандата, при излизането на някой от вътре, от холчето би могъл да го нарани, като
следва да се отчита и възрастта и житейския опит на подсъдимия, могъл е да
предвиди настъпването на последиците от действията си, но му е било безразлично
настъпването на тези вредни последици. Още повече че след падането на
пострадалия е продължил да го обижда.
Вредните последици,
които са настъпили от деянието на подс. П., се изразяват в нарушаване на
телесната цялост, в трайно отслабване на зрението на лявото око на пострадалия.
Ето защо от обективна и субективна
страна, престъплението по чл. 129,ал.2 във вр. ал.1 от НК, беше безспорно
доказано.
Относно индивидуализацията на наказанието.
Относно определянето на наказанието
съдът отчете, следните смекчаващи отговорността обстоятелства - младата възраст
на дееца/24г. към момента на извършване на престъплението/, липсата на
достатъчно житейски опит, ниска степен на обществена опасност на личността му, чистото съдебно минало видно от Справката за
съдимост има само едно наложено наказание по чл. 78 а от НК . Подсъдимият не е
семеен и не е трудово ангажиран, видно от Декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха сравнително негативните характеристични данни в приетата по делото
Характеристика, от която е видно че същия е конфликтен, както и факта, че е продължил да обижда
пострадалия и да хвърля пиратки, което прави деянието особено морално укоримо.
Съдът счита, с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал.
1, т. 2 от НК и за замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко
наказание. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
някое изключително такова, като според настоящия съдебен състав определянето на
наказанието в рамките, посочени от закона, би отговаряло на целите, посочени в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК.
Тези обстоятелства мотивираха съда да
наложи наказание на подсъдимия при лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като счете, че адекватният размер на деятелността и личността на
подсъдимия е наказание “лишаване от свобода” за срок от една година.
Съдът, като взе предвид, че в процесния
случай са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1
от НК, а именно - така наложеното на подс. П. наказание "лишаване от
свобода" е за срок от една година, като подсъдимият към
датата на извършване на деянието не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, видно от справката за съдимост, намери,
че за постигане целите по чл. 36, ал. 1 НК определеното наказание не
следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде отложено за минималния
предвиден от закона изпитателен срок, а именно - три години. Младата възраст на подс.П.,
са достатъчни, за да се направи
положителен извод за законосъобразно и резултатно прилагане на условното
осъждане спрямо него. Личностните и характерови
особености на този подсъдим също гарантират, че е възможно целите на
специалната превенция да бъдат успешно реализирани чрез освобождаване на
подсъдимия от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Така определеното по вид и размер наказание,
съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на дееца и за
постигане целите на лична и генерална превенция съгласно чл.36 от НК.
Подсъдимият беше осъден на основание чл.
189 от НПК да заплати по сметка на ОД МВР разноски за експертизи сумата от 412,72 лева, както
разноски по сметка на РС Пещера в размер на 413,28 лева, както и 5 ,00 лева при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдебният състав постанови и дискът
приложение към видео-техническата експертиза да остане по делото.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :