№ 261
гр.
Велико Търново, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 340/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „ТАФАС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Хаджи Димитър“ № 24, представлявано от М.Х.М.против
Заповед за налагане на ПАМ № 11068/13.04.2021г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект
магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Велико Търново бул. „Никола
Габровски“ № 58 Г, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с Решение №
ГДФК-123/17.05.2021г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ФК“ в
ЦУ на НАП.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
постановяването й в нарушение на материалния закон и в противоречие с
процесуалноправните норми. Въпреки липсата на доказателства за неизпълнението
на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка, се приемало при
извършена контролна покупка на обща стойност 2.20лв. и установена отрицателна
разлика в касовата наличност в размер на 0.70лв. Счита, че срокът за налагане
на мярката е необоснован предвид липсата на мотиви за него, не кореспондира с
целите на закона и противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения моли за отмяна на заповедта и за присъждане на
направените разноски.
Ответникът
– началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
чрез главен ***Павлин С., заема становище за неоснователност на жалбата. Не се
сочели никакви обективни причини, които са препятствали жалбоподателя да
изпълни вменените със закон задължения – Наредба № Н-18. Несъстоятелно намира и
твърдението на жалбоподателя, че няма други установени нарушения. При
определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение, което се изразява в неотчетената продажба, неточното
деклариране на облагаемия оборот, както и липсата на кочан фискални касови
бележки към фискалното устройство, което се използва в търговския обект. Считам, че процесната
заповед е правилна и срокът определен в нея се явява към средния размер, спрямо
максимално предвидения от закона срок от 30 дни. Моли да се потвърди процесната
заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнагарждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На
09.04.2021 г. в 13:55ч. е извършена проверка за спазване на данъчното и
осигурителното законодателство на търговски обект магазин за промишлени стоки,
находящ се в ***, при която е констатирано,
че лицето, в качеството на задължено лица по чл. 3 от Наредба Н-18/2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и извикванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и не
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаването на фискални касови бележки от въведено фискално устройство в обекта.
Преди
легитимация на органите по приходите в 15.58ч. е извършена контролна покупка на
един брой чифт чорапи на стойност 1.00лв. и един брой чифт чорапи на стойност
1.20лв., на обща стойност 2.20лв., заплатени в брой от С.Г.– инспектор по
приходите с един брой банкнота от 5лв. и един брой монета от 0.50лв. плащането
е прието от Анета С.а Топалова, на длъжност продавач-консултант, за което не е
била издадена фискална касова бележка, нито бележка от кочан за ръчни касови
бележки. След легитимацията на проверяващия екип е изведе междинен финансов
отчет и е направена съпоставка на касовата наличност в обекта. Установена е разлика
в касовата наличност от 0.70лв. Към момента на проверката не е
представен кочан за ръчни касови бележки и регистър за косови бележки от кочан.
В магазина се предлагат домашни потреби, канцеларски материали, детски играчки
и малък асортимент дрехи, чехли и чорапи с ценови диазапон от 0.10лв. до
55.00лв.
За
установените факти и обстоятелства от контролните органи е съставен Протокол за
извършена проверка в обект серия АА № 0014892 от 09.04.2021 година.
Констатираното
неиздаване на фискален касов бон е преценено от компетентния орган като
основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна
административна мярка "Запечатване на обект" за срок от 14 дни от
влизане в сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до обекта, като е указано
наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му.
Заповедта е връчена лично на управителя Георги Иванов на 20.05.2021 г. Жалбата
срещу нея е подадена до директора на Дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „ФК“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-123/17.05.2021г. я е отхвърлил
като неоснователна и е потвърдил заповедта. Отхвърлено е и искането да се
намали срокът към минималния предвиден в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС поради високата
обществена опасност на възможността за многократно проявление на установеното
нарушение във времето.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
оспорване административен акт и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно
чл.
186, ал. 3 от ЗДДС компетентен да наложи ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е
представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в
т. 1. на която е посочено, че началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на
ПАМ – запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. Въз основа на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта
е съставена в писмена форма и формално съдържа изложение на реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК. В акта са вписани фактически и правни основания за
издаването му, като има и препращане към съдържанието на Протокола за извършена
проверка сер. АА № 0014892/09.04.2021 г.
Оспорената
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и не е
съобразена с неговата цел поради следното:
Съгласно
приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
/в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 104 от 2020 г. /
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален
бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 3, ал.
1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства предвижда, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка. Според чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
С
оглед приложимото право се налага изводът, че за прилагане на ПАМ от вида на
процесната е достатъчно установяване на нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.
25, ал. 1, т. 1, вр. чл.
3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, каквото в случая е налице –
констатирано е, че за контролната продажба не е издадена фискална касова
бележка, нито касова бележка от кочан. При наличието на тези предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. При налагането на ПАМ
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не
ПАМ, а е длъжен да го стори. Наличието на констатирано нарушение обаче не
освобождава административния орган от задължението да издаде административен
акт, който да отговаря на изискванията по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС.
Нормата
на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС вменява на компетентния орган мотивиране на заповедта,
което изисква не просто посочване на някакъв срок на ПАМ, а определяне на такава
продължителност, която да отговаря на целите на закона и да е съразмерна по
смисъла на чл.
6 от АПК. Видно от Протокола за извършена проверка сер. АА № 0014892/09.04.2021
г. /л. 14 от делото/ общата фактическа парична наличност в обекта е в размер на
157,20 лева, при отчетена от фискалното устройство касова наличност от 157,90лева,
при което разликата е 0.70лв.
В
заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но по
отношение на мотивите и срока на наложената принудителна административна мярка
мотивите са бланкетни. По този начин формално е удовлетворено изискването на чл.
146, ал. 2 от АПК за излагане на мотиви и основания за издаване на
административния акт, но изложените мотиви не съдържат конкретни и ясни
съображения за прилагането на посочения срок на ПАМ. В заповедта в бланкетен
вид и типизирано са посочени обобщени обстоятелства като "размера на
неотчетената продажба", "установената разлика между фактическата
наличност и наличността според ФУ", "местоположението на
обекта", "характера на дейността", "защита на обществения
интерес" и други подобни обобщаващи изрази. Не става ясно по какъв начин
изброяването на тези обстоятелства допринася за определянето на 14-дневен срок
на ПАМ. Размерът на неотчетената продажба възлиза на 2,20 лева, без данни за
други неотчетени продажби от проверяващите органи, а срокът на ПАМ е 14 от
максимално възможните по закон 30 дни. Не става ясно какви са мотивите на
органа за кореспонденцията между безспорното наличие на предходни отчетени
продажби, размера на неотчетената продажба и продължителността на
запечатването. В случай, че се приеме, че съответствието "размер
неотчетена продажба – срок" е адекватно /което според съда не е така/, то
стои въпросът какъв би бил подходящият срок на ПАМ при констатиране на
неотчетени продажби за крупни суми. Липсата на кочан фискални касови бележки
към фискалното устройство не представлява само по себе си основание за налагане
на мярка по чл. 186, ал. 1, б. "а" от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС.
На
следващо място, разлика между фактическа и касова наличност в процесният случай
е 0.70лв. Възможно е
местоположението на обекта и характера на дейността да са определящи, но от
процесната заповед не става ясно какво е тяхното значение за запечатването на обекта
за 14 дни. Налага се извод, че продължителността на действието на наложената
мярка е определена произволно от органа, по негово свободно усмотрение, за
което липсват еднозначни мотиви и обосновка. Използваните общи фрази не
изпълняват функцията на конкретни мотиви, с които административния орган да
обоснове законосъобразността на наложената ПАМ и запечатването на обекта за
процесния срок. Срокът на ПАМ в настоящия случай е безмотивен и доколкото е
ориентиран към средния законово установен такъв, се явява явно несъразмерен по
смисъла на чл.
6 от АПК. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната
сфера на адресата на ПАМ и противно на посоченото в заповедта се игнорира целта
на закона да защити обществения интерес чрез налагането на адекватни на
нарушението мерки. В този смисъл Решение № 5232 от 23.04.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 11916/2020 г., Решение № 5087 от 21.04.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 12238/2020 г., VIII о., Решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 10717/2020 г., VIII о., Решение № 2527 от 23.02.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 13033/2020 г., I о., Решение № 1449 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 9664/2020 г., I о.; Решение № 2486 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13538/2020 г., VIII о.; Решение № 2477 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10994/2020 г., I о.; Решение № 2227 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9216/2020 г., VIII о.; Решение № 2224 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9119/2020 г., VIII о.; Решение № 2083 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
8306/2020 г., VIII о.; Решение № 1999 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
12346/2020 г., I о., Решение № 1987 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2020
г., I о., Решение № 1424 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2020 г., I
о. и др. При затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за
причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната
цел при констатирано еднократно нарушение.
В
обстоятелствената част на ПАМ не е посочено дали нарушението е извършено за
първи път или търговецът е извършвал и преди подобни нарушения. След като от
установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни последици
за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ
за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. В конкретния
случай макар да разполага с възможност да извърши преценка и формално да е
изложил мотиви, административният орган не е обосновал продължителността на
срока за налагане на мярката. Изложените съображения не са съобразени със
спецификата на конкретния случай, а обосноваването на продължителността на
срока по начина, по който е направено, е относимо към всяко нарушение по чл. 186
от ЗДДС. Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове
спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви,
за да бъде заповедта законосъобразна.
Съдът не може да замести органа, а липсата на мотиви е съществено
процесуално нарушение, което води до отмяна на акта като незаконосъобразен. По
изложените съображения жалбата се явява основателна.
При този изход на делото
основателна се явява претенцията на оспорващия за разноски по производството.
Съдът следва да му присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи
на сума 50 лв., представляваща държавна такса.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „ТАФАС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Хаджи Димитър“ № 24, Заповед за налагане на
ПАМ № 11068/13.04.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. Велико Търново бул. „Никола Габровски“ № 58 Г, и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с Решение № ГДФК-123/17.05.2021г. на директора
на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ФК“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „ТАФАС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хаджи Димитър“ № 24, разноски
по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните на основание чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: