Присъда по дело №12154/2020 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда по н.д.ч.х.№12154/2020 г. по описа на СРС, НО,
104 състав:

К. А. Р. е подал тъжба срещу Ю. И. .
Срещу последната е образувано наказателно производство от частен
характер с обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 от НК за това, че като
родител, майка на Ева К. Р.а, за времето от 13.03.2020 г. до 15.09.2020 г. не е
изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно определение №68545 от
13.03.2020 г. по гр.дело №57009/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Трето гражданско отделение, 158-ми състав относно лични контакти с дете, а
именно за определен режим на лични отношения на бащата К. А. Р. с детето
Ева К. Р.а, ЕГН *******.
Частният тъжител, редовно призован, се явява лично и чрез повереника
си, адв.КараИ., поддържа тъжбата, сочи доказателства.
Повереникът на тъжителя, адв.КараИ., счита, че в хода на съдебното
следствие се събраха доказателства, от които категорично се потвърждава
обвинението, изложено в частната тъжба на Кръстьо Р..
Установи се, че същият и подсъдимата имат общо дете, като по гр.дело
№57009/2019 г. на СРС, 158 състав с определение от 13.03.2020 г. са
постановени привременни мерки. Установи се, че също така, че до средата на
месец септември 2020 г. подсъдимата е възпрепятствала ЧТ да осъществява
режим на личен контакт със своето дете, съгласно постановените мерки.
Намира за правно ирелевантно твърдението на подсъдимата, че поведението й
е било продиктувано от обстоятелството, че не е била запозната с
постановените привременни мерки. Както е и изложено в представеното в с.з.
съдебно удостоверение от СГС привременните мерки влизат в сила от датата
на тяхното постановяване и страните са длъжни сами да се информират за
тях, като обстоятелството, че лично не са се запознали не ги освобождава от
задължението да изпълняват привременните мерки. Същите не подлежат на
обжалване и влизат в сила от датата на постановяването им. Счита, че
привременните мерки имат стойност на решение, тъй като същите имат сила
на пресъдено нещо и в този смисъл кореспондират със състава на
престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
Моли съда да уважи частната тъжба и да осъди подсъдимата.
Претендира разноските за адвокатски хонорар.
Частният тъжител поддържа казаното от адв.КараИ..
Защитникът на Ю. И. , адв.В. пледира за оправдателна присъда,
доколкото не се установи, че деянието е извършено.
1

Ю. И. не е възпрепятствала контактите между бащата и детето, дори
напротив оказала е съдействие особено след узнаване на режима и е спазвала
същия, което се установи в това число и от свидетелските показания.
Пропуските на бащата да вижда детето се дължат преди всичко на липса на
собствена инициатива и са продиктувани от негов личен избор. Респективно
по делото се установи, че деянието не е извършено от Ю. И. виновно, с оглед
на това, че тя не е била уведомена за наложените привременни мерки, в това
число и от процесуалния си представител, адв.Х.. Действително Юлия е
присъствала на заседанията по гражданското дело, както е видно от съдебното
удостоверение. Определението за мерките не е докладвано в о.с.з. Доколкото
ответницата е имала процесуален представител тя не е извършвала справки по
гражданското дело сама, нито има такова законово задължение. Дори и да
приемем, че е налице противоправно поведение, същото категорично не
попълва състава на посоченото престъпление по чл.182, ал.2 от НК, тъй като
определението не представлява решение и категорично няма сила на
пресъдено нещо независимо, че е окончателно. Да се приеме обратното, би
представлявало разширително тълкуване на наказателния закон.
Моли изложените аргументи да се вземат предвид и евентуално за
определяне на по-мека наказателна отговорност, респективно за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или определяне на наказание под законно установения предел.
Претендира разноските, извършени от Ю. И. с оглед нейната защита.
Подсъдимата Ю. И. , редовно призована, се явява лично в съдебно
заседание, ползва правото си да не дава обяснения, поддържа казаното от
адв.В..
От фактическа страна:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Ю. И. и тъжителят имат родена една дъщеря - Ева К. Р.а,
ЕГН *******.
Родителите на детето Ева не живеят съвместно.
Детето останало при майката, като бащата потърсил съдействие за
уреждане на взаимоотношенията между родителите по повод на детето от
Софийския районен съд.
С определение №68545 от 13.03.2020 г. по гр.дело №57009/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 158-ми състав
били определени привременни мерки относно упражняването на
2

родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения
на бащата с детето, както и дължимата месечна издръжка на детето Ева.
Подсъдимата не била запозната със съдържанието на горното
определение и отказвала да предава Ева Р.а на тъжителя, съгласно посочените
в определението на съда привременни мерки за лични отношения на детето с
бащата, но междувременно била уведомена чрез полицейски служител за
съдържанието на съдебното определение и от месец септември 2020 г., когато
детето навършило две години, то било предавано на бащата без
придружител.
Подсъдимата Ю. И. не е осъждана.

По доказателствата:
Фактическата обстановка съдът установи въз основа на следните
писмените и гласни доказателства по делото:
1. показанията на свидетелите Вяра Р.а и Олена Здравкова;
2. писмените доказателства, събрани по делото.

При обсъждане на доказателствата:
Писменото доказателство по делото, което има пряка връзка с предмета
на доказване е завереният препис от определение №68545 от 13.03.2020 г. по
гр.дело №57009/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 158-ми състав
Съдът кредитира това писмено доказателство, защото то е официален
документ.
В показанията на св.Вяра Р.а се потвърждава обстоятелството, че Ева Р.а
от месец септември 2020 г., след като детето навършило две години, е
предавано на бащата без придружител.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото те обективно са
изложили данни за тези факти и обстоятелства, които лично и непосредствено
са възприели.
Липсват противоречия между отделните доказателства, поради което не
се налага съдът да извърши подробен и обстоятелствен анализ и оценка на
тези доказателства с оглед позоваването на едни от тях или отхвърлянето на
други, като недостоверни.
Съдът отчита заинтересоваността на свидетелите с оглед на близките им
отношения с всяка от страните, но обективно не се установяват факти, които
да водят до дискредитиране на показанията на някой от свидетелите.
3

В заключение съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка въз основа, на която
съдът е постановил своята присъда.

От правна страна:
Обвинението е за престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
Изпълнителното деяние може да бъде реализирано чрез две проявни
форми - неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение
относно лични контакти на детето Ева с тъжителя, който е нейн баща.
Първата форма бива осъществена, ако деецът не изпълни действие, което
дължи по силата на съдебното решение.
Втората форма на изпълнителното деяние се реализира, когато деецът с
поведението си направи невъзможно изпълнението на съдебното решение.
В двата случая се касае за деяние, което се извършва умишлено – не е
възможно и не е съставомерно непредпазливо престъпление по чл.182, ал.2 от
НК.
От обективна страна обвинението се основава на задължението на
подсъдимата, произтичащо от определение №68545 от 13.03.2020 г. по
гр.дело №57009/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 158-ми състав относно лични контакти на бащата К. А. Р. с детето
Ева К. Р.а.
Този съдебен акт се сочи от тъжителя като годен за изпълнение, който
подсъдимата отказва да изпълнява.
В този съдебен акт няма задължение за подс.И. да предава детето Ева на
баща му, преди навършване на две години.
В тъжбата е посочено, че тъжителят е осъществил лични отношения с
детето през юли от 11:00 ч. до 12:20 ч. и за кратко на 24.08.2020 г.
Подсъдимата не е отказала какъвто и да е достъп на детето до бащата да
осъществи личните си отношения с Ева, а е изложила съображения, свързани
с твърде ниската възраст на детето.
От обективна страна се касае за несъставомерно деяние, защото няма
неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.
Това е така, защото определението за привременните мерки няма
значението на съдебно решение.
Законодателят е употребил изразът «решение», с което е обективирал
своята воля, че това е видът съдебен акт, който е елемент от обективнат
страна на престъплението.
4

На следващо място е необходимо това решение да е влязло в сила, чрез
съобщаването му на страните, което означава да има окончателен характер.
Да се ангажира нечия наказателна отговорност за неизпълнение на
съдебно определение, би означавало да се тълкува разширително
законодателната воля в областта на наказателното правораздаване, което е
недопустимо.
От субективна страна деянието е недоказано, защото по делото няма
доказателства, че съдържанието на процесното съдебно определение за
привременните мерки, е било съобщено на подсъдимата.
Дори подсъдимата да не е позволявала лични отношения на бащата с
детето, тя не е имала умисъл, че не изпълнява какъвто и да било съдебен акт –
в случая определение, което не е елемент от обективната страна на
престъплението по чл.182, ал.2 от НК.
Ето защо съдът намира, че от обективна и субективна страна
престъплението остава недоказано.
Съдът във всички случаи при преценката си за обществената опасност на
деянието следва да изхожда и от интереса на детето.
В случая се касае за дете, което не е било навършило две години и
изложеното в тъжбата /на стр.6 отгоре/ «че детето трябвало да се храни и да
спи и за това го прибира по-рано», не би могло да се тълкува като
противоправно поведение от страна на майката.
Налагането на наказание на майка, за описаното в тъжбата поведение и
то след като тя е започнала да предоставя детето на бащата, би било
несправедливо.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че подсъдимата Юлия И. не е
извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение.

За разноските:
С оглед обстоятелството, че съдът оправда подсъдимата Ю. И. по
обвинението за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, то на основание чл.190,
ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя К. А. Р. да заплати на Ю. И. сумата в
размер на 800,00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът осъди тъжителя К. А. Р. да
заплати по сметка на Софийски районен съд 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.

5

Районен съдия:
Г.Георгиев
6

Номер на акта:	2
Дата:	17 май 2021 г.
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20201110212154
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 септември 2020 г.

Присъда по дело №12154/2020 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите