№ 628
гр. Варна, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110202627 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ въз основа на жалба от Хримар
ООД, представлявано от Т.С.С. против наказателно постановление № 03-
013043/26.08.2020 г., издадено от И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че горепосоченото наказателното
постановление е необосновано и незаконосъобразно, с оглед на което се моли съда да
го отмени изцяло и да присъди на дружеството направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.А.Н.
от Адвокатска колегия гр.Варна, редовно упълномощен. По същество адв.Н. пледира,
че нарушението не е доказано, че е допусната грешка при изготвянето на графика,
същата не е била на работа посочената първа смяна и не са нарушени трудовите
права, поради което моли съда да отмени наказателното постановление и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от началник отдел АИПО Д.О., редовно
упълномощена. В съдебно заседание О. акцентира, че нарушението е установено на
база на представени документи, моли съда за потвърждаване на наказателното
постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение
за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на въззивника.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е представляващ Хримар ООД, стопанисващо обект ресторант
1
„Варна“ в гр.Варна бул.Сливница № 1 и бистро „Ко Ши Ям“ в гр.Варна на
ул.Дубровник № 23.
Служителите на Дирекция Инспекция на труда/ДИТ/ гр.Варна Н. Й. З. и М.К.Д.
извършили проверка на Хримар ООД по спазване на трудовото законодателство чрез
проверка в ресторант „Варна“ и по представените в ДИТ гр.Варна документи от
управителя Т.С.. При проверката било установено, че Хримар ООД като работодател
не е осигурило междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа на лицето С.В.В.
ЕГН ********** на длъжност сервитьор, тъй като на 08.06.2020 г. същата е работила
втора смяна от 15 часа до 24 часа, а на 09.06.2020 г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения първа смяна от 08:00 часа.
Към преписката е приложено заверено копие от поименна таблица за отчитане
явяването на работа в Хримар ООД за юни 2020 г. в обект ресторант Варна – за С.В.В.
за 08.06.2020 г. е записана смяна 2 – от 15:00 часа до 24:00 часа, а за 09.06.2020 г. е
записана смяна 1 – от 08:00 часа до 17:00 часа.
От приложеното към административно-наказателната преписка заверено копие
от от заповед № 07/10.01.2018 г. на работодател Хримар ООД е въведено сумирано
изчисляване на работното време месечно за един месец.
Към преписката е приложено заверено копие от правилник за вътрешния
трудов ред в Хримар ООД с посочване на работните смени, между които от 08:00 часа
до 17:00 часа и от 17:00 до 24:00 часа – 8 часа с почивки. Според чл.16 работниците
имат право на непрекъсната междудневна почивка от 12 часа.
Със заповед № /01.06.2020 г. на управителя на Хримар ООД/ приложено
заверено копие/ са определени работни смени, между които от 08:00 часа до 17:00 часа
и от 17:00 до 24:00 часа – 8 часа с почивки.
Приложено е заверено копие от трудов договор № 256/15.05.2017 г. между
Хримар ООД като работодател и С.В.В. като работник за длъжността сервитьор в
ресторант Варна при сумарно отчитане на работното време, на непълно работно време
4 часа. Приложено е и заверено копие от допълнително споразумение към трудов
договор № 256 от 31.12.2019 г. между Хримар ООД като работодател и и С.В.В. като
работник за длъжността сервитьор в ресторант Варна при сумарно отчитане на
работното време, на пълно работно време 8 часа.
На 23.07.2020 г. в 19:00 часа С.В.В. собственоръчно попълнила декларация, че
работи в Хримар ООД от месец май 2017 година, на длъжност сервитьор на обект
Ресторант Варна, с работно време от 17:00 до 23:00 часа, със сключен трудов договор,
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лева, последното получено
на 21.07.2020 г., с два почивни дни и почивка 1 час в работния ден и че е получила
копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения трудов договор и се
подписала.
За проверката бил съставен № ПР20200803/20.08.2020 г. за извършената
проверка, в който е отразено нарушението и е дадено предписание на работещите да се
осигурява междудневна седмична почивка не по-малко от 12 часа. На 20.08.2020 г.
копие от протокола за Хримар ООД получила Т.С. и собственоръчно записала „Ще
възразим в законовия срок!“.
На 20.08.2020 г. главен инспектор Н. Й. З. при Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-
013043 срещу Хримар ООД за това, че на 09.06.2020 г. в ресторант Варна в гр.Варна
бул.Сливница № 1, работодателят не е осигурил междудневна почивка в размер не по-
2
малък от 12 часа на лицето С.В.В. ЕГН ********** на длъжност сервитьор, тъй като на
08.06.2020 г. същата е работила втора смяна от 15 часа до 24 часа, а на 09.06.2020 г. е
започнала изпълнение на трудовите си задължения първа смяна от 08:00 часа. В АУАН
е записано в опис на писмените материали копия от таблица за работното време за
месец юни 2020 г., копие на трудов договор, копие от правилник за вътрешния трудов
ред, поименен график за месец юни 2020 г. Актосъставителят е квалифицирал
нарушение по чл.152 от Кодекса на труда. АУАН е връчен на 20.08.2020 г. на Т.С.С.,
която записала като възражения: “Ще възразим в законовия срок“.
На 31.08.2020 г. в ДИТ гр.Варна е заведено писмено възражение вх.№ 20081033
от Хримар ООД, представлявано от Т.С., че е допусната техническа грешка в графика,
представен при проверката, ресторантът работел само от 17:00 до 24:00 часа и всички
работещи в ресторанта започвали работното си време от не по-рано от 15:00 часа и на
09.06.2020 г., както и през целия месец юни С.В. е работила само втора смяна.
Приложен е поименен график за работа по чл.142 от Кодекса на труда на Хримар ООД
за месец юни 2020 г. за обект ресторант Варна, в който за датите 08.06.2020 г. и
09.06.2020 г. е посочено, че В. е била втора смяна.
По така постъпилото възражение е изготвено становище от старши
юрисконсулт Б.Н., приложено към преписката, че възражението е неоснователно и
следва да се издаде наказателно постановление.
На 26.08.2020 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в
АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.152 от Кодекса на труда и е ангажирал
обективната отговорност на Хримар ООД на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.1 от Кодекса на труда и наложил наказание имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката
Н.З.. З. потвърждава констатациите от констативния протокол и АУАН.
По искане на въззивника в съдебно заседание бе разпитана в качеството на
свидетел С.В.В.. В. свидетелства, че е работила към дружеството като сервитьор в
ресторант Варна на 8 часа само една смяна от 15 до 24 часа. В началото на месеца им
бил предоставян от ръководството за запознаване графика за работа през месеца.
От служебно изготвената справка от Търговски регистър за актуално състояние
е видно, че управители на Хримар ООД са А.И. и Т.С. с начин на представляване
заедно и поотделно.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите
писмени доказателства по делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от
страните, а именно:
1. Приложени към административно-наказателната преписка:
оригинали от: наказателно постановление № 03-013043/26.08.2020 г., издадено от
И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна; акт за установяване
на административно нарушение № 03-013043/20.08.2020 г., съставен от Н. Й. З. –
главен инспектор в ДИТ – Варна;
заверени копия от: становище от старши юрисконсулт Б.Н.; писмено възражение
срещу АУАН; поименен график за Хримар ООД за месец юни 2020 г. за
ресторант Варна, приложен към писменото възражение; декларация от С.В.В. от
23.07.2020 г. 19:00 часа; заповед № 07/10.01.2018 г. на работодател Хримар ООД
за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време; правилник за
3
вътрешния трудов ред в Хримар ООД; заповед № /01.06.2020 г. на управителя на
Хримар ООД за определяне на работни смени; трудов договор № 256/15.05.2017
г. между Хримар ООД като работодател и С.В.В.; допълнително споразумение
към трудов договор № 256 от 31.12.2019 г. между Хримар ООД като работодател
и С.В.В. като работник; поименен график на Хримар ООД за работа за юни 2020
г. в обект ресторант Варна, представен при документалната проверка; призовка
на основание чл.45 ал.1 от АПК от 23.07.2020 г.; идентификационна карта на
Хримар ООД; Протокол № ПР20200803/20.08.2020 г. за извършена проверка на
Хримар ООД; заповед № 0280 от 03.08.2010 г на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда; писмо изх.№ НП-
013043/09.09.2020 г. на ДИТ-Варна; известие за доставяне.
2. Приложени към въззивната жалба и представени от въззивника в съдебно
заседание:
заверени копия:
сигнал от Хримар ООД до ИА ГИТ; сигнал от Хримар ООД до ДИТ;
фактура № 542/21.09.2020 г. от Хримар ООД;
дневно извлечение № 021 от 23.09.2020 г.
оригинал:
списък на претендираните разноски;
3. Служебно изготвени от съда:
Справка от Търговски регистър за актуално състояние на Хримар ООД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на Н. Й. З. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на С.В.В. в частта им, че по принцип е работела
втора смяна като сервитьор в ресторанта, но това не изключва възможността на
посочената дата с оглед епидемиологичните ограничения и въведените нови
организации на робата в ресторантите същата да е била ангажирана и през деня като
първа смяна.
Съдът кредитира поименната таблица за отчитане явяването на работа в
Хримар ООД за юни 2020 г. в обект ресторант Варна, представен при документалната
проверка, в който за С.В.В. за 08.06.2020 г. е записана смяна 2 – от 15:00 часа до 24:00
часа, а за 09.06.2020 г. е записана смяна 1 – от 08:00 часа до 17:00 часа, тъй като е
представен от самото дружеството и според съда отразява обективно положения труд
от работниците и служителите. В този смисъл съдът не кредитира приложения към
писменото възражение срещу АУАН график за работа по чл.142 ал.2 от Кодекса на
труда на Хримар ООД за месец юни 2020 г. за обект ресторант Варна, където за С.В.В.
е отбелязано, че на 08.06.2020 г. и на 09.06.2020 г. е била втора смяна от 15:00 до 24
часа, тъй като този график е представен на по-късен етап от разследването и
съществува вероятност да е изготвен единствено за целите на проверката.
Съдът кредитира изцяло приобщените други писмени доказателствени
средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
4
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на 09.09.2020 г. на служителя на
дружеството К.Т., видно от известието за доставяне – заверено копие, жалбата срещу
него е входирана на 15.09.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима – спазен е срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН
подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, пред компетентен
съд, поради което следва да бъде разглеждана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган - инспектор от Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна - държавен контролен орган съгласно изискванията на чл.416 ал.1 от
Кодекса на труда.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентен орган – директора на Дирекция Инспекция на
труда гр.Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № 0280 от
03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция
по труда.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият
орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност
на Хримар ООД гр.Варна.
Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.152 от
Кодекса на труда. Нормата на чл.152 от Кодекса на труда вменява в задължение на
всеки работодател да осигури на работника непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа. В представеното и приложено заверено копие от
Правилник за вътрешния трудов ред в Хримар ООД, обект – магазин кв.Чайка бл.50 в
Раздел III. Работно време, почивки и отпуски, чл.14 е посочено, че работното време се
определя със заповед на работодателя. Съгласно чл.15 ал.1 нормалната
продължителност на работното време в обект ресторант Варна е 40 работни часа
седмично при петдневна работна седмица. Според ал.3 на същия член при сумирано
изчисляване на работното време периодът на отчитане се установява от работодателя.
В чл.16 е посочено, че работниците имат право на непрекъсната междудневна почивка
от 12 часа. Към преписката е приложено заверено копие от заповед № 07/10.01.2018 г.
на работодателя Хримар ООД за въвеждане на сумирано изчисляване на работното
време. Въпреки, че няма приложената към административно-наказателната преписка
заповед, изискуема по чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с
която работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, съдът приема, че именно такава е била
организацията на работа в обекта. Според чл.15 от Правилника за вътрешния трудов
ред в Хримар ООД в обекта първа смяна е от 08:00 до 17:00 часа, а втора смяна – от
15:00 до 24:00 часа.
От приложеното към административната преписка заверено копие от таблица
за отчитане явяването на работа в Хримар ООД за юни 2020 г. в обект ресторант Варна,
5
представен при документалната проверка, за С.В.В. за 08.06.2020 г. е записана смяна 2
– от 15:00 часа до 24:00 часа, а за 09.06.2020 г. е записана смяна 1 – от 08:00 часа до
17:00 часа. По делото е установено, че в стопанисвания от Хримар ООД обект –
ресторант Варна в гр.Варна бул.Сливница № 1, дружеството в качеството на
работодател не е осигурило непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа
на лицето С.В.В. на длъжност „сервитьор”.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.414 ал.1 от Кодекса на труда предвижда административно
наказание глоба или имуществена санкция за работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в размер от 1 500 до 15 000 лв. Съдът счита, че наложеното
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева е завишено и не отговаря на
тежестта на нарушението. В административно-наказателната преписка не са
ангажирани доказателства за други нарушения на дружеството в тази област, поради
което съдът приема, че нарушението е извършено за първи път. Наложена е
имуществена санкция, която според съдът не отговоря на тежестта на
административното нарушение, още повече, че от това нарушение не са последвали
имуществени или други щети за клиентите на дружеството или държавата, поради
което съдът намали размера на имуществената санкция към предвидения в закона
миниум от 1 500 лева.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че проверяващите не са
установили лично и непосредствено, че посоченото лице действително е изпълнявало
трудови функции във времето от 15:00 часа до 24:00 часа на 08.06.2020 г. и от 08 часа
на 09.06.2020 г. Тези факти се установяват от поименна таблица за отчитане явяването
на работа за юни 2020 г. в обект ресторант Варна, предоставена от самото дружество, в
която за С.В.В. за 08.06.2020 г. е записана смяна 2 – от 15:00 часа до 24:00 часа, а за
09.06.2020 г. е записана смяна 1 – от 08:00 часа до 17:00 часа. Проверката е извършена
през месец юли 2020 г. и проверяващите не са имали физическа възможност да
установяват факти от месец юни 2020 г.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че ресторант Варна работи/приема посетители/ във вечерните часове и през
останалото време служителите на длъжност сервитьор няма как да изпълняват трудови
функции с оглед на задълженията им по длъжностна характеристика. Не бяха
представени доказателства, че ресторант Варна работи с клиенти единствено във
вечерните часове. Като ресторант е съвсем нормално да приема клиенти и за обяд,
когато те също следва да се обслужват от сервитьори, чиято работна смяна не попада в
определената в обекта втора смяна от 15 до 24 часа. Няма представени доказателства
какви са били задълженията на работещите на длъжността сервитьор по длъжностна
характеристика. Не се представиха доказателства какво е било работното време на
ресторант Варна към датата на извършване на нарушението, въпреки че няма пречка
работниците в дружеството да извършват трудова дейност в полза на дружеството и
извън рамките на посоченото работно време на ресторанта.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като
6
наказващият орган не е извършил допълнителна проверка за изясняване на спорен
въпрос – дали посоченото в представената таблица съответства на действителните
факти. По постъпилото възражение срещу съставения АУАН е извършена проверка,
макар то да е входирано извън тридневния законов срок и дори след издаване на
наказателното постановление. Изготвено е становище от юрисконсулт по
възражението, в наказателното постановление също е отбелязано, че се приемат
аргументите на юрисконсулта за неоснователност на възражението. От въззивника се
твърди, че е допусната грешка в представената на проверяващите таблица за отчитане
явяването на работа за юни 2020 г. в обект ресторант Варна и че с възражението срещу
АУАН е представен коректен график за м.юни в ресторант Варна. Но в представения
график за работа по чл.142 от Кодекса на труда на Хримар ООД за месец юни 2020 г. за
обект ресторант Варна е отразено не само различна работна смяна за В. за дата
09.06.2020 г., а именно втора смяна, а са различни всички смени за В. от представения
пред проверяващите график и то единствено за това лице. Поради това съдът не
кредитира представения с писменото възражение график, а този, който е представен от
въззивното дружество при проверката и счита, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото
към административно-наказателна отговорност юридическо лице.
Съдът счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно
нарушение. Нарушението е в сферата на осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд и пълноценното възстановяване на работника, поради което не може
да се каже, че неговата обществена опасност е незначителна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
От въззивника в съдебно заседание бе направено искане за присъждане на
направените разноски. Бяха представени доказателства – списък за претендирани
разноски, заверено копие от фактура № 542/21.09.2020 г. от Хримар ООД, извлечение
от банкова сметка за получен превод по фактурата /л.22-24/ за изплатено от Хримар
ООД възнаграждение от 370 лева на упълномощения по настоящето дело адвокат А.Н..
От процесуалния представител на въззиваемата страна Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна в съдебно заседание също бе направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт -
тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
7
когато се измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се
потвърди. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По силата на ал.5 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000
лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а съгласно ал.5 от същия член в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 370 лева, а минималното юрисконсултско възнаграждение е 80 лева.
Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
370 лева, въззиваемата страна направи искане за присъждане на юрисконсултско
8
възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата на настоящия
случай – изменение на размера на наложеното с наказателното постановление
наказание, участието на процесуални представители и на двете страни в едно съдебно
заседание с разпит на двама свидетели, специфичната материя, изискваща време и
усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и
ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в
случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 370 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящето дело е с интерес 2000 лева, формиран от размера на наложената
имуществена санкция. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК
заплатените възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се
достига до извода, че в случая е уважена част от 25 % от иска на въззивника, съответно
75 % на ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда
справедливи възнаграждения се получава адвокатско възнаграждение за въззивника в
размер на 92.50 лева и юрисконсултско възнаграждение за въззиваемата страна в
размер на 60 лева.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция
от 2000 лева на 1500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление № 03-013043/26.08.2021 г., издадено от
И.А.И. – директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Хримар ООД,
Булстат 148 007 386, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Дубровник №
23, представлявано от Т.С.С., за извършено нарушение на чл.152 от Кодекса на труда
на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като
намалява размера на санкцията на 1 500 лева.
Осъжда Дирекция Инспекция по труда гр.Варна да заплати на Хримар ООД,
Булстат 148 007 386 сумата от 92.50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Осъжда Хримар ООД, Булстат 148 007 386, да заплати на Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна сумата от 60 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Хримар ООД чрез адвокат А.Н. и на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Варненски административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10