Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.02.2022 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..…… разгледа докладваното от съдия
ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №6604 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №87229 от 11.05.2020г., постановено по гр.дело №60322/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри
състав, се прогласява
на основание чл.349, ал.6 от ГПК обезсилването по право на решение
от 12.05.2014г., влязло в сила на 22.10.2015г. по гр.дело
№60322/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри
състав, в частта, с която на основание чл.349, ал.2 от ГПК е поставен в дял на Е.Г.К., с ЕГН **********, допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент
№181, находящ се в град София, ж.к.“******“,
бл.*********, със застроена площ от 84 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи:
стълбище, апартамент №180,
двор, ул.“Бели Дунав“, и общо помещение,
и заедно с 0.558% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, при плащане в 6-месечен срок
от влизане в сила на съдебното решение на сумата за уравнение на дяла
на М.К.П., с ЕГН **********, в размер на 32000 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението за
възлагане до окончателното й изплащане. С решението се изнася на публична продан на основание чл.349,
ал.6, изр.2 от ГПК допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, представляващ апартамент №181,
находящ се в град София, ж.к.“******“,
бл.*********, със застроена площ от 84 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи:
стълбище, апартамент №180,
двор, ул.“Бели Дунав“, и общо помещение,
и заедно с 0.558% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, като получената парична сума
от продажбата се разпредели между съделителите, съобразно дяловете им в
съсобствеността, както следва: 1/2 ид.ч.
за М.К.П., с ЕГН **********, и 1/2 ид.ч.
за Е.Г.К., с ЕГН **********. С решението е осъдена Е.Г.К., с ЕГН **********, да
заплати на М.К.П., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 във вр.
с чл.81 от ГПК, сумата от 600 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - Е.Г.К., чрез назначен особен
представител адв.Л.М., с която се обжалва изцяло решение №87229
от 11.05.2020г.,
постановено по гр.дело №60322/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав,
като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт като постановен в противоречие на материалния закон. Излага се,
че неправилно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.349, ал.6, изр.2
от ГПК за прогласяване обезсилването по право на възлагателното решение и изнасянето на имота на
публична продан. Твърди се, че недвижимият имот, който е изнесен на публична продан,
представлява единствено жилище за ответницата, поради което на основание
чл.444, т.7 от ГПК е недопустимо изнасянето на имота на публична продан.
Поддържа се още, че ищцата за обезпечаване на вземането си за уравняване на дяла
й е могла да впише законна ипотека, което не е направила, поради което липсва
основание за изнасяне на имота на публична продан. Излага се още, че ищцата не
е поканила ответницата да й заплати сумата за уравняване на дяла й, поради
което последната не е изпаднала в забава и не дължи изпълнение на задължението
й. Отделно от посоченото се твърди, че ищцата разполага със самостоятелен
облигационен иск срещу ответницата за заплащане на сумата за уравняване на дяла
й, поради което липсва основание за прогласяване обезсилването
по право на възлагателното решение и изнасянето
на имота на публична продан. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното
съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли искането на ищцата по
реда на чл.349, ал.6, изр.2 от ГПК, обективирано в молба вх.№5163606/06.11.2017г..
Въззиваемата страна - М.К.П., чрез
адв.Е.М., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС
е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на
закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл.349, ал.6, изр.2 от ГПК за прогласяване обезсилването
по право на възлагателното решение и изнасянето
на имота на публична продан. Твърди
се, че всички изложени доводи във въззивната жалба са неотносими в настоящото
производство, в което съдът извършва единствено преценка досежно обстоятелството дали съделителят,
в чийто дял е поставен имотът,
е
изплатил
в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане определеното парично уравнение, заедно със законната лихва, като в хипотезата, при която уравнението не е изплатено в този срок – какъвто е настоящият случай,
решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична
продан. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списъци
по чл.80 от ГПК.
Производството
по делото е било образувано по искане,
обективирано в молба вх.№5163606/06.11.2017г., подадена от ищцата - М.К.П., по чл.349, ал.6 от ГПК за
обезсилване на постановеното по делото решение за възлагане на имота поради
неплащане в срок на определеното парично уравнение и за изнасяне на делбения
имот на публична продан.
В случая не е налице спор между страните, че с решение
от 12.05.2014г., постановено по делото във фазата по извършването на съдебната
делба, съдът на основание чл.349, ал.2 от ГПК е поставил в дял на съделителя - Е.Г.К.
делбения имот - апартамент №181, находящ се в град София, ж.к.“******“,
бл.*********, като е постановил уравнението
на дяла на съделителя - М.К.П.
да бъде извършено в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане, чрез заплащане на сума в размер на 32000 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
влизане в сила на решението за възлагане до окончателното й изплащане. Постановеното възлагателно решение е влязло в сила
на 22.10.2015г..
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени
към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата
оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените
в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка
с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал.1 и ал.2,
става негов собственик, след като изплати в срока по ал.5 определеното парично
уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този
срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се
възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал.2 и е направил
искане за възлагане в срока по ал.4, ако той заплати веднага цената, по която е
оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дяла му в него.
Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите
им.
Съгласно разясненията, дадени в т.11 на ТР №1/19.05.2004г. по тълк. д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС, по своята
правна същност искането за прогласяване на настъпило обезсилване по право
по чл.288, ал.7 ГПК (отм.) /сега чл.349, ал.6 от ГПК/ съставлява искане за признаване на едно правоотношение - липсата на
валидна престация на сумите, определени по възлагателното решение като паричен
еквивалент на имотен дял на съделителя без дял в натура. Искането касае
установяване на фактите на неплащане в законовия срок и приложение на правните
последици на закона, а именно постановяване на ново решение по извършване на
делбата. Искането за установяване факта на неплащане на дължимите суми за
уравнение на дяловете и настъпилото като последица обезсилване по право на
възлагателното решение, не представлява по своето естество самостоятелна искова
претенция, която да може да бъде квалифицирана като оценяем или неоценяем иск.
По естеството си то съставлява отправено до съда искане делбеното производство
да бъде продължено с твърдение, че съсобствеността все още не е прекратена.
С ТР №1 от 19.05.2004г. по тълк. д.
№1/2004г. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения по приложението
на чл.288 ГПК (отм.); в
редакцията на разпоредбите, действаща след 20.07.1999г. с оглед изменението,
обнародвано в ДВ, бр.64/1999г.. Действащият понастоящем чл.349, ал.6 от ГПК е с регламентация, идентична с тази по чл.288, ал.7 ГПК (отм.);
след 20.07.1999г., поради което и постановките на ТР №1 от 19.05.2004г. по тълк. д.
№1/2004г. на ОСГК на ВКС запазват
своята актуалност. Съгласно т.10 от същото Тълкувателно решение основанието за
обезсилване на възлагателното решение по право и за възстановяване висящността
на делбения процес е неплащането в законовия срок на определеното с това
решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите, като
приемането на извинителни причини по чл.81, ал.1 ЗЗД за
неспазване изискванията на закона е недопустимо.
Видно от разпоредбата срокът за изпълнение и
плащането на сумите за уравняване на дяловете на съделителите имат
характеристиката на отлагателно условие за проявление на конститутивното
действие (вещноправния ефект) на влязлото в сила решение по възлагане. Ако паричното
задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава,
чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните
по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на
срока по чл.349, ал.5 от ГПК не може да заличи последиците на
неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния
срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на
закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно
формулираната норма на чл.349,
ал.6 от ГПК изключва всяка възможност за незачитане
последиците на неизпълнението в шестмесечния срок, предвид произтичащото ex
lege обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила на основанието
за възникване на самото парично задължение, поради което без правно значение е
дали неизпълнението се дължи на извинителни причини по чл.81, ал.1 от ЗЗД по
отношение на длъжника - така т.10 от ТР №1 от 19.05.2004г. по тълк. д.
№1/2004г. на ОСГК на ВКС. В хипотезата на чл.349, ал.6 от ГПК съделителят-длъжник, който възразява, че е изпълнил точно
паричното си задължение, следва да докаже, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК,
позитивните факти на плащането в срок.
В разглеждания случай е безспорно установено, че
шестмесечният срок за плащане на паричното уравнение е започнал да тече на 22.10.2015г. /датата на
влизане в сила на решението, с което имотът е поставен в дял на основание чл.349, ал.2 от ГПК на съделителката - Е.Г.К./ и по правилото на чл.72, ал.1, изр.1 от ЗЗД е
изтекъл на 22.04.2016г.. В настоящото производство съделителката - Е.Г.К. нито твърди, нито
доказва да е изпълнила задължението си за плащане на определеното парично уравнение, поради
което се налага извод, че са налице предпоставките на чл.349, ал.6 от ГПК за прогласяване на настъпилото обезсилване по право на
решението, в частта, в която на основание чл.349, ал.2 от ГПК делбеният
имот е поставен в дял на Е.Г.К.. Като
последица от обезсилването висящността на делбения процес във втората фаза се
възстановява и предвид липсата на предпоставките на предвиденото изключение
в чл.349, ал.6, изр.3 от ГПК, то следва да се приложи основният способ за
извършване на делбата - изнасяне на имота на публична продан.
Изцяло ирелевантни за спора са
изложените във въззивната жалба доводи. Съдът при изнасянето на имота на
публична продан няма задължение да преценя дали в случая е налице хипотезата на
чл.444, т.7 от ГПК. Законодателят в нормата на чл.349, ал.6 от ГПК изрично и изчерпателно и посочил предпоставките, при които съдът е
длъжен да постанови съдебен акт, с който да изнесе делбения имот на публична
продан. В случая тези предпоставки са налице. На следващо място не може да бъде
споделен доводът на въззивника, че след като ищцата за обезпечаване на вземането си за уравняване на дяла й не е вписала
законна ипотека върху имота, липсва основание за изнасяне на имота на публична
продан. Нормата на чл.349, ал.3 от ГПК постановява, че за вземанията за
уравнение на дяла заинтересованата страна може да впише законна ипотека. Касае
се за една правна възможност, възползването от която е поставена изцяло на
преценка на съделителя, в полза на който е възникнало вземане за уравнение на дяла
му. Неоснователен се явява и другия релевиран довод във въззивната жалба, че
ищцата не е поканила ответницата да й заплати сумата за уравняване на дяла й,
поради което последната не е изпаднала в забава и не дължи изпълнение на
задължението й. В диспозитива на възлагателното решение е точно определен срока
за изпълнение на задължението на съделителя, на който е възложен имота – шестмесечен
срок, от влизане в сила на решението за възлагане, респективно при неплащане на
уравнението в този срок решението по възлагането се обезсилва по право /чл.349,
ал.6, изр.2 от ГПК/.
С оглед на гореизложеното въззивният
съд намира, че правилно първостепенният съд е приел, че в случая следва да прогласи настъпилото обезсилване по право на
решението за възлагане при условията на
чл.349, ал.6 от ГПК и доколкото не е налице искане
за възлагане от другия съделител делбения имот, представляващ неподеляемо
жилище, съобразно приетата съдебно-техническа експертиза, следва да бъде изнесен
на публична продан. Поради съвпадение
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение, в т.ч. и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на правно
основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъди сумата от 800.00 лв., представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция, съгласно приложени списъци по
чл.80 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №87229
от 11.05.2020г.,
постановено по гр.дело №60322/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав.
ОСЪЖДА Е.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./