Р Е
Ш Е Н
И Е
№
09.10.2018 годинa
град Тетевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и
шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Виолета Монова ,като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 908 по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.464 от ГПК във връзка с чл.171 и чл.173 от ДОПК и чл.11 б.“в“ от ЗЗД.
Съдът е сезиран с
искова молба от „ОББ” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **********,чрез
пълномощника юрисконсулт К. И.А. *** с
ЕИК ********,отдел „Местни Данъци и такси ”, гр**********, В.М.Т.-М./удостоверение
за идентичност на имена л.42 , с назначен особен представител адв. П.К. *** ,
мах. ******, която в последствие е
упълномощила адв. Пета К. да я представлява , видно от пълномощно на лист 71 от
делото и „А” ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр**********/конституиран
с определение от 19.01.2018г. ,л. 84/ .
Ищецът-
„ОББ” АД чрез своя пълномощник твърди в исковата молба,
че е кредитор на В.М.Т.- М. по
сключен с нея Договор за ипотечен кредит
от 12.08.2008 година. Като обезпечение по отпуснатия и кредит е приет
следния недвижим имот: договорна ипотека вписана в СВ-Тетевен №87, том1,дв.
Вх.р.№1188/12.06.2008г за поземлен имот с идентификатор № **********по ККП ,с
адрес : град **********, с площ от 1 026 кв. метра , **********, отреден
за жилищно строителство със Заповед №474/21.10.2004 година на Кмета на Община
Тетевен , ведно с построения в имот семеен хотел „VIRGIN“
със застроена площ от 244.50 кв. метра. Имотът е собственост на „А“ ЕООД –град
София. С нот.акт № 91 том 4 ,рег.№ 2218 , дело № 355/2008 година е извършена
поправка на вписаната ипотека.
Поради допуснати просрочия в плащането
на кредита банката се е снабдила със заповед по реда на чл.417 ГПК и
Изпълнителен лист , издадени по ч.гр. дело № 19526/2010 година на Районен съд-град София и е образувала изп.
Дело № 20104330400118 по описа на СИС-град Тетевен. По молба на „ОББ „АД изпълнителното дело е прехвърлено
за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ В.П.и е преобразувано под
нов **********.По делото са проведени публични продани на ипотекирания в полза
на банката недвижим имот , като на последната , протекла в период 20.05.2017
-20.06.2017 година ,същият е продаден за сумата
от 255 111 лева.
На 12.09.2017 година е било извършено
разпределение на постъпилите сума по изпълнителното дело . Съгласно протокола
на взискателя Община Тетевен , отдел
„МДТ“ се разпределя сумата от 44 747.42 лева. Община Тетевен е
присъединена по право по изп.дело относно дължимите местни данъци и такси за
процесния недвижим имот. Съгласно писмо изх.№ 2218/001 от 04.07.2017 година ОТ
е уведомила ЧСИП.,че сумата , която се дължи за данък върху процесния имот по л.10 от ЗМДТ е в размер на
44 747.42 лева , от които 32 323.27 лева- главница и 12 424.15
лева-лихви. Видно от представената справка задължението е формирано от дължими данъци и лихви за
периода 2009-2017 година включително.
В исковата молба се твърди ,че съгласно чл.171 ал.1
ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок ,считано от 1 януари на годината ,следваща годината ,през която
е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.На
това основание ищеца оспорвал дължимостта на задължението за данък върху
процесния имот за периода 2009-2011 година включително ,като твърди ,че сумите:
а/ 1 963.02 лева- главница , дължима за 2009 година ,б/ 4 260.44
лева-главница, дължима за 2010 година и
в/ 4 260.44 лева-главница , дължима за 2011 година , са погасени по
давност.
Твърди се ,че съгласно чл.111 б.”в“ от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. На това
основание ищеца оспорва дължимостта на задължението за лихви върху данъка върху
процесния имот за периода 2009-2014 година включително ,като твърдят, че сумите
: а/ 1 589.77 лева-лихва за 2009 година , б/ 2 990.72 лева- лихва за
2010 година , в. / 2 532.05 лева-
лихва за 2011 година ,г/ 2 090.67 лева-лихва за 2012 година , д/
1 658.34 лева- лихва за 2013 година , е/ 580.93 лева- лихва за 2014 година
са погасени по давност.
В обобщение ищеца твърди , че главниците за данък за
недвижимия имот за периода 2009-2011 година, включително в общ размер
10 483.90 лева , както и лихвата върху данъка за недвижимия имот за
периода 2009-2014 година включително в общ размер 11 442.48 лева са погасени по давност,
поради което сумата не следва да бъде предавана на Община Тетевен , а
разпределението от 12.09.2017 година по изп. Дело ********** следва да бъде
отменено в тази му част.
Молят да бъдат призовани на съд и бъде
постановено решение , с което бъде признато за установено ,че са погасени по
давност:
1/ Данъкът по чл.10 ЗМДТ относно процесия недвижим имот за
периода 2009-2011 година включително в общ размер на 10 483.90 лева ,която
сума включва: а/ 1 963.02 лева- главница , дължима за 2009 година ,б/
4 260.44 лева-главница, дължима за 2010 година и в/ 4 260.44 лева-главница , дължима за
2011 година.
2/ Лихвите върху дължимия данък по чл.10 ЗМДТ относно процесиня имот за
периода 2009-2014 година ,включително в общ размер 11 442.48 лева , кояти
сума включва: а/ 1 589.77 лева-лихва за 2009 година , б/ 2 990.72
лева- лихва за 2010 година , в. / 2 532.05
лева- лихва за 2011 година ,г/ 2 090.67 лева-лихва за 2012 година , д/
1 658.34 лева- лихва за 2013 година , е/ 580.93 лева- лихва за 2014
година.
Моли да бъде отменено извършеното
на 12.09.2017 година разпределение ,с което на Община Тетевен ,
отдел МДТ се разпределя сумата от 44 747.42 лева и да бъде върнато делото
на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал.1 и ал.2 , вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното: Предявен е иск по чл. 464 от ГПК , във връзка с чл. 171 и чл. 173 от ДОПК и чл.111
б.в“ от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК от Община Тетевен е постъпил писмен отговор на исковата молба
,в който се възразява ,че твърденията и изводите в подадената искова молба са
неоснователни и неправилни.Съгласно
чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок позовават се на института на давността ,който не се прилага служебно от органа с
изтичане на 5-годишен срок за плащане на публичното задължение. Твърдят ,че условието
да се приложи погасителната давност е органът да бъде сезиран чрез нарочно
писмено възражение ,което следва да се разгледа/ в конкретния случай-подадено
от притежателя на задължението , а именно собственикът на имота съгласно ЗМДТ/ ,
а искане от „А-БГ“ ЕООД за погасяване на задължения по давност не е отправяно и
възражение във връзка с това не е постъпвало в Община Тетевен.
Оспорват твърденията на ищеца ,че съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД с изтичане на
3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви ,като на това основание оспорва дължимостта на
задължението за лихви за периода 2009-2014 година, тъй като публичните общински
вземания се установяват и събират по
реда на ДОПК , а не по общия ред на ЗЗД. В този смисъл лихвата върху публично
вземане за данък е в хипотезата на чл. 162 ал.2 т.9 от ДОПК и се събира по реда
и в сроковете , уредени с същия кодекс за публични общински вземания.Давността
за лихвите върху публично общинско вземане е същата , както давността за
главницата по това вземане.Твърди се ,че
нямало яснота относно погасителна давност на вземането за тях нямало яснота от
кой точно период ищецът изчислява изтекъл давностен срок. Защо приема
изчисляване на погасителна давност , считано от 2017 година / датата на
осъществената продажба на процесния имот/.Имотът е бил обявен за продан и в
предходни периоди ,но неосъществена продан. Делото е образувано пред ЧСИ през
2014 година. Уточняват , че задълженията за данък на недвижими имоти на лицето
не са претендирани от Община Тетевен пред ЧСИ чрез установяване с акт по реда
на ДОПК и присъединяване на дълга по делото. Задълженията на имота на лицето ,
обект на възлагане/ продажба/ са предоставени на ЧСИ като справка за дължими
данъци за имота / тежести върху имота/ във връзка с продажбата му и прехвърляне
на собствеността на друго лице , а не претендирани от Общината за събиране по
принудителен ред.В този смисъл данъкът
за недвижимия имот се явява дължим в пълния му размер за целите на сделката с прехвърляне на собствеността на
имота. Същият е относим към имота , а не се тълкува ,като вземане за събиране
на Община Тетевен. Именно поради това Община Тетевен ,на чиято
територия се намира процесния имот , е присъединен взискател , а не кредитор по
вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от процесуалният представител на ответницата Вирджиния М.Т.-М. адвокат П.К.. В отговора се възразява
,че предявения иск против ответницата
като физическо лице е неоснователен и тя
не е пасивно легитимирана като ответник в настоящето производство. Видно било от
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 13 ,рег.1920 ,
дело № 286/2008 година кредитополучател и ипотекарен длъжник е ЕООД „А“ ,със
седалище и адрес на управления-град
София. С Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 12.06.2008 година „ОББ“
АД е предоставила на В. М. кредит в
размер на 200 00 лева за ремонт и рекострукция на семеен хотел , собственост на
„А“ ЕООД , като за обезпечаване на кредита се учредява в полза на банката
договорна ипотека върху недвижимия имот , към договора е представен нот.акт за учредяване на
договорна ипотека № 13, дело № 286/2008 година. Договорната ипотека се учредявала
в полза на банката като кредитополучател и ипотекарен длъжник е фирмата- едноличното дружество с ограничена
отговорност , а договора за кредит с това обезпечение е сключен с физическото лице
В.М.. С нот.акт № 91 том 4 ,рег.№2218 , дело №355/2008 година от 02.07.20018
година е отразено ,че на ред 27 стр. първа да се чете , че кредитополучател е В.М.
Ненова. Кредитополучателят В.М. не е собственик на ипотекирания имот.Към
30.06.2017 година фирмата „ Аг“ ЕООД има задължения към Община Тетевен за конкретния имот в размер на
44 731.62 лева. В постановлението за разпределяне на постъпилите суми по
изп.дело № 180/2015 година на ЧСИ В.П.от 12.09.2017 година физическото лице В.М.Т.-
М. не фигурирала като длъжник , а длъжник е
горепосоченото ЕООД.
Съобразно императивния характер на чл.162
ал.2 т.3 от ДОПК местните данъци и такси са публични вземания , а съобразно
чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД привелигировани
са вземанията на държавата за данъци върху недвижим имот. Заявява ,че в конкретния
случай ищцовата страна би могла да обжалва постановлението за разпределение
,което не е направила. Ищцовата страна не е в правата си да прави възражение за
погасяване вземането по давност , това е
право на задълженото лице , в случая „А“ ЕООД .Моли да бъде прекратено
производството по делото по отношение на ответника В.М.Т.-М..
В срока по чл.131 от ГПК от „А-БГ“ЕООД-град
София не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът следва да се произнесе по
допустимостта на предявените искове с правно основание чл. 464 от ГПК , във връзка с чл. 171 и чл. 173 от ДОПК и чл.111
б.в“ от ЗЗД: Предявен е отрицателнен
установителнен иск с правно основание чл. 464 от ГПК, за установяване
несъществуването на вземането на ответника Община Тетевен , тъй като същото според ищеца
било погасено по давност .Ищецът „ОББ”АД
се е снабдил със заповед по реда на чл.417 ГПК и Изпълнителен лист , издадени
по ч.гр. дело № 19526/2010 година на
Районен съд-град София и е образувал изп. Дело № 20104330400118 по описа
на СИС-град Тетевен. По молба на „ОББ
„АД изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните
действия при ЧСИ В.П.и е преобразувано под нов **********.По делото са
проведени публични продани на ипотекирания в полза на банката недвижим имот ,
като на последната , протекла в период 20.05.2017 -20.06.2017 година ,същият е
продаден за сумата от 255 111 лева.
На 12.09.2017 година е било извършено
разпределение на постъпилите сума по изпълнителното дело . Съгласно протокола
на взискателя Община Тетевен , отдел
„МДТ“ е разпределена сумата сумата от
44 747.42 лева, тъй като общината е присъединена по право по изп.дело
относно дължимите местни данъци и такси за процесния недвижим имот. Съгласно
писмо изх.№ 2218/001 от 04.07.2017 година Община Тетевен е уведомила ЧСИП.,че
сумата , която се дължи за данък върху процесния имот по чл.10 от ЗМДТ е в размер на
44 747.42 лева , от които 32 323.27 лева- главница и 12 424.15
лева-лихви.
Искът по чл. 464 от ГПК е
средство, чрез което един от конкуриращите взискатели в изпълнителното производство
оспорва вземането на друг взискател- привиден кредитор на същия длъжник.
Предмет на този иск е установяване несъществуването на вземането, обективирано
в изпълнителния лист, с което привидният кредитор се легитимира като взискател.
В това производство оспорващия взискател може да се позове на всякакви факти,
които изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание, включително и
когато то е установено с влязло в сила решение.Съгласно чл. 464 ГПК когато един
от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той
трябва да предяви срещу него и длъжника по изпълнителното дело иск, който
препятства предаването на сумата от съдия-изпълнителя, определена за кредитора
с оспорено вземане.
Предвиден е преклузивен едномесечен
срок от разпределението за предаване сумата на взискателя. В настоящия случай
безспорно е по делото че дружеството ищец- от „ОББ” АД и
ответника Община Тетевен, са конкуриращите се взискатели спрямо длъжниците В.М.Т.-М. ***0 ЧСИ В.П., поради което съдът
счита че не е налице нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК.Искът по чл. 464
от ГПК по своето естество е отрицателен установителен иск, с който се цели
отричане съществуването на вземане, при конкуренция между взискатели на един и
същ длъжник. Затова е възприето от съдебната практика разбирането, че този иск
не е предоставен единствено и само на първоначалния кредитор срещу останалите
присъединени кредитори. Безспорно чрез иска по чл. 464 ГПК един от
конкуриращите взискатели в изпълнителното производство оспорва вземането на
друг взискател- привиден кредитор на същия длъжник, чието участие в
разпределението на събраните суми изцяло или отчасти осуетява удовлетворяването
на действителния кредитор. Този отрицателно установителен иск е защитно
средство на истинския кредитор. В доктрината /проф. Ж. С. гражданско процесуално
право/ е прието, че присъединеният по свое искане или по право кредитор/какъвто
в случая е община Тетевен/, става страна
в изпълнителния процес и има същите права като първоначалния кредитор- чл. 457
ал.1 ГПК. В съдебната практика в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в т. 5 също се сочи, че всички кредитори, в чиято полза е
допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат
присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението. Без значение е дали са наложени в обезпечителното или в
изпълнителното производство. В този смисъл „ОББ”АД е активно легитимиран да
предяви отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК срещу
кредитор с оспорено от него вземане-Община Тетевен , на основание право-изключващо
или право-погасяващо оспореното право на кредитора ответник.
След принудителната продан се извършва
от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта сума, съобразно
реда, установен в чл. 460 ГПК. При недостатъчност на събраните в изпълнителното
производство суми се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват
с предпочитателно удовлетворение, съгласно чл. 136 от ЗЗД. Остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност.
Ето
защо всеки един от конкуриращите се взискатели има интерес да оспори не само
вземането, но и правото на предпочитателно удовлетворяване при разпределение на
сумите на конкуриращия се в изпълнителното производство ипотекарен кредитор. В
този смисъл за ищеца- „ОББ”АД е
безспорно налице и правен интерес обуславяща привилегията на вземането му от
длъжника по изпълнителното дело , доколкото именно община Тетевен е била предпочетена от съдебния
изпълнител при разпределението на сумите, извършено с Протокола за
разпределение по чл. 460 от ГПК от 12.09.2017 година . Община Тетевен е присъединена
по право, от което произтича правният интерес на
взискателят с вписана ипотека ,
да предяви отрицателен установителен иск, с който да установи несъществуването на вземането на присъединения взискател община Тетевен ,
когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Поради което на това основание ищеца е оспорвал
дължимостта на задължението за данък в полза на община Тетевен върху процесния
имот за периода 2009-2011 година включително ,като твърди ,че сумите: а/
1 963.02 лева- главница , дължима за 2009 година ,б/ 4 260.44
лева-главница, дължима за 2010 година и
в/ 4 260.44 лева-главница , дължима за 2011 година , както и лихвата върху
данъка за недвижимия имот за периода 2009-2014 година включително в общ
размер 11 442.48 лева , която
включва :а/1589,77лв лихва за 2009г.,б/2990,72лв лихва за 2010г , в /2532,05 лв
лихва за 2011г,г./2090,67лв лихва за 2012г.,д/1658,34лв лихва за 2013г ,
е/580,93 лихва за 2014г като твърди ,че са погасени по давност.
Предвидената в чл. 464
ал. 1 ГПК защита на конкуриращия се взискател, възниква от момента на образуванато
по изпълнителното дело и присъединяване
на община Тетевен . Оттогава за него съществува правен интерес от този
иск, тъй като присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното
производство, каквито има първоначалният взискател и извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползуват и присъединилия се взискател-
по аргумент на чл. 457 ал. 1 ГПК. С присъединяването на взискателя община
Тетевен възниква задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение
на постъпленията по делото, съобразно реда на чл. 460 ГПК, поради което с
присъединяването всеки един от конкуриращите се взискатели, има правен интерес
да оспори привилегированото вземане на друг взискател срещу същия длъжник,
независимо дали е първоначален или присъединен взискател.
В съдебната практика трайно се е
установило разбирането, че реализирането на защитата извън визираният в текста
на чл. 464 ал. 1 ГПК едномесечен срок от разпределението, за предявяване на
иска за оспорване вземането на присъединения кредитор, не рефлектира върху
неговата допустимост. Исковата защита е допустима и то без оглед на това, дали
претенцията е предявена в горния срок или извън него. Срокът е от значение единствено с оглед вида
на предявения иск- установителен или осъдителен. Това е така доколкото месечния
срок е предвиден като времева граница, след която съдебния изпълнител изплаща
сумата на взискателя. /в този смисъл са Определение № 756/22.12.11г. по ч.гр.д.
№ 641/11г. на ВКС и Определение № 159/2009г. по ч.гр.дело № 1930/2008г., на І
г.о. на ВКС и Определение № 350/07.05.12г. по ч.гр.дело № 270/2012г. на ГО на
ВКС/.Изложеното води на извода, че предпоставка за допустимостта на
отрицателния установителнен иск по чл. 464 ал.1 от ГПК е още и спазването на
едномесечния преклузивен срок за предявяването му пред съда. В чл. 464 ал. 1 ГПК е предвиден само крайния момент, в който оспорване на вземането или на
привилегията на конкуриращ взискател, може да бъде направено чрез отрицателен
установителен иск- едномесечен срок от разпределението. За настоящия състав е несъмнено, че
едномесечният срок тече от предявяване на разпределението, а не от момента на
изготвянето му или узнаването за изготвянето му от взискателя по друг начин.
Това е така, защото едва с предявяване на разпределението волята на ЧСИ става
окончателна и несъмнена. До предявяване на разпределението няма пречка ЧСИ да
изменя изготвеното по-рано разпределение. След предявяването му обаче същото
става окончателно и едва тогава страните са наясно за начина на извършване на
самото разпределение. По настоящото дело се установи, че разпределение по ИД ********** на ЧСИ В.П.е било извършено на 12.09.2017 дело , но по делото няма данни
кога е било предявено разпределението на ищеца , което си е негов
пропуск . По аргумент на разпоредбата на чл. 462 ал. 2 от ГПК, обжалването на
обявеното разпределение в тридневен срок от някой от взискателите, спира
предавнето на сумата по разпределението, до постановяване на решението на съда
по чл. 463 от ГПК. Доколкото сумата от разпределението все още не е предадена
от ЧСИ на ищеца , то за него налице е правен интерес от завеждането на
отрицателен установителен иск по реда на чл. 464 ал. 1 от ГПК, до момента на
влизане в сила на решението по чл. 463 от ГПК, но това не променя началния
момент на преклузивния срок по чл. 464 ал.1 от ГПК. По делото също няма данни
подадена ли е жалба по чл.463 ал.2 от ГПК в три дневния срок от деня на
предявяване на разпределението от ищеца .Искът е установителен, защото сумата
се задържа по сметка на съдебния изпълнител, съгласно чл. 464, ал. 1 ГПК. В
зависимост от изхода на делото- тя или ще бъде предадена на взискателя /при
отхвърляне на иска/ или ще бъде разпределена между останалите взискатели /при
уважаване на иска/. Ищецът ще има правен интерес от предявяване на
установителен иск и след срока по чл. 464 ал. 1 ГПК, когато сумата не е
предадена от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, напр. поради
наложено обезпечение- спиране на изпълнителното производство/данни за това по
делото няма/. При изплащане на сумата от съдебния изпълнител на взискателя с
оспорено вземане, исковата защита на взискателя ще бъде осъдителния иск, тъй
като същата ще се намира в неговия патримониум, а не по сметка на съдебния
изпълнител. Следователно, пропускането, респ. предявяването на иска извън
посочения в чл. 464 ал. 1 ГПК срок не рефлектира върху правото на защита на
взискателя, който оспорва вземането на друг взискател. Исковата защита е
допустима без оглед на това дали искът е предявен в едномесечния срок по чл.
464, ал. 1 ГПК или извън него. Видът на искова защита обаче ще зависи от това
дали сумата се намира по сметка на съдебния изпълнител или е в патримониума на
взискателя с оспорено вземане-община Тетевен . Данни по делото изплатил си е
ЧСИ В.П.на община Тетевен процесните
суми по делото ищецът не е посочил и не е направил искания в тази насока.
По отношение на направеното възражение
от ищеца за изтекла погасителна давност , то същата е институт на материалното право, поради което
за нея се прилагат тези нормативни разпоредби, които са действали към момента,
през който е започнал да тече давностния срок.
Относно
възражението за изтекла погасителна давност, направено от
ищеца”ОББ” АД отношение на
вземането на ответника Община Тетевен съдът
счита, че такова възражение е недопустимо да се прави от трето на материалното
правоотношение лице, какъвто е ищецът”ОББ”АД., поради което същото не следва да
се обсъжда по същество. В този смисъл
и Решение № 49 от 16.02.2016 г. на ОС - Бургас по т. д. № 130/2015
г., в което също е прието, че „Погасяването по давност не е автоматична
последица от изтичане на давностния срок. Възражението за давност е средство за
защита на длъжника по вземането….”./в сила , определени №260 от 24.04.2017г. по т.д.№2461/2016г ,2-ро т.о. на
ВКС /.
Следователно легитимиран да направи
такова възражение само ответниците: В.М.Т.-М.
и „А” ЕООД, но не и неговия кредитор –
ищеца ”ОББ”АД., тъй като с изтичане на давностния срок не се погасява
самото субективно материално право, а се преклудира единствено възможността за
неговото принудително осъществяване след направено възражение от правно
легитимирана страна .
Следователно за ищеца ”ОББ ”АД, , макар съгл. чл.464 от ГПК да може да се
позовава на всякакви факти, които изключват, погасяват или унищожават
оспорваното притезание, е недопустимо да се позовава на изтекла в полза на
длъжника си погасителна давност спрямо друг кредитор ,която път от своя страна
може да тече само спрямо другия кредитор ответник Община Тетевен , тъй като
давността не погасява и не заличава правата, а само погасява исканията за
принудителното им осъществяване.
Допълнително с оглед изложеното съдът
счита ,че в конкретния случай са
приложими разпоредбите на ДОПК, в сила от 01.01.2006
година. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината
, следваща годината , през , която е следвало да се
плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 на чл. 171 от ДОПК, с изтичането на 10годишен давностен срок,
считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното
задължение,се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите,
когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника . Съгласно чл. 172, ал.1 от ДОПК давността спира: 1/ когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година; 2/ когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3/ когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4/ когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5/ с налагането на обезпечителни мерки; 6/ когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение.
Съгласно ал.2 на чл.172 ДОПК давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая, процесното задължение е възникнало през 2009-2014година
, а именно 1/ Данъкът по
чл.10 ЗМДТ относно процесия недвижим имот за периода 2009-2011 година
включително в общ размер на 10 483.90 лева ,която сума включва: а/
1 963.02 лева- главница , дължима за 2009 година ,б/ 4 260.44
лева-главница, дължима за 2010 година и
в/ 4 260.44 лева-главница , дължима за 2011 година.2/ Лихвите върху
дължимия данък по чл.10 ЗМДТ относно процесния
имот за периода 2009-2014 година ,включително в общ размер 11 442.48 лева
, която сума включва: а/ 1 589.77 лева-лихва за 2009 година , б/
2 990.72 лева- лихва за 2010 година
, в. / 2 532.05 лева- лихва за 2011 година ,г/ 2 090.67
лева-лихва за 2012 година , д/ 1 658.34 лева- лихва за 2013 година , е/
580.93 лева- лихва за 2014 година. Общината е уведомила ЧСИ с писмо изх.№
2218/001 от 04.07.2017 година и давността за него
започва да тече съгласно чл. 171 от ДОПК.
Съобразно чл.191 ал.3,4,5 и чл.162 от ДОПК когато срещу имуществото на
длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята
винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на
Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за
всяко разпределение.Най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по
ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа
информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху
имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за
имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.Съдебният
изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на
удостоверението .
Вписаната договорна
ипотека № 13 ,рег.1920 , дело № 286/2008 година с ипотекарен длъжник е ЕООД
„АдвенчъБГ “ ,със седалище и адрес на
управления-град София за предоставяне на ипотечен кредит от 12.06.2008 година,
ищецът „ОББ“ АД е предоставила на В. М. кредит в размер на 200 00 лева за ремонт и
рекострукция на семеен хотел , собственост на „А“ ЕООД , като за обезпечаване
на кредита се учредява в полза на банката договорна ипотека върху недвижимия
имот, от своя страна, това създава
за община Тетевен занапред специалната
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД този кредитор да
се удовлетвори от процесния длъжников имот с предимство пред всички
останали кредитори, както и преди ищецът , тъй като същият е кредитор по чл.
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД . Ето защо правилно и обосновано ЧСИ е удовлетворил
изцяло вземането на общината . Още по - вземането
на и „ОББ” АД не се ползва със специална привилегия на чл.136 ал.2 от ЗЗД. С тези действия по
принудителното изпълнение, давността е прекъсната и е започнала да тече нова
давност. Или към датата на разпределението от ЧСИ – 12.10.2017 година, не е бил
изтекъл предвиденият в ДОПК давностен срок, за
погасяване на публичните вземания срещу длъжниците , тъй като видно от исковата
молба е било образувано изп. Дело № *********—117 по описа на СИС –Тетевен ,
видно и от молбата за неговото образуване
на л.19 по делото с вх. №188 от 30.07.2010г. , като в последствие делото
е прехвърлено на ЧСИ В.П.с рег. № 879 ,ОС-Ловеч и е образувано под ********** .
По отношение на лихвите за неплатени публични задължения-данъци и осигуровки същите
са публични вземания, тъй като те следват главното задължение/данък,
осигурителна вноска/ и имат същия характер.За неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания.Лихва върху невнесената в
предвидения в закона срок авансова вноска/ за данъци и осигуровки/ се
дължи от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до
датата на внасяне на авансовата вноска, но не по-късно от 31 декември на
годината, за която се дължи авансовата вноска. Например срокът за внасяне на
авансов данък е 30 април.От 01. май данъчно задълженото лице изпада в забава за
тази вноса и дължи лихва върху нея. Максималният период на забавата, за който
се начислява лихва за неплатения авансов данък за първото тримесечие е от
01.май до 31.декември. Давностният срок, с
изтичането на който се погасяват всички публични задължения е регламентиран в
чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тази разпоредба
урежда общата петгодишна и абсолютната десетгодишна
погасителна давност. Нормата е приложима само за публични задължения, затова тя
се явява специален закон по отношение на правилата за давността ,съдържащи се в
Закона за задълженията и договорите/ чл. 110 и сл./. Когато има специални норми
за публичните задължения, общите правила в това число и за кратката тригодишна
погасителна давност за вземания за лихви съгласно чл.111, буква в от ЗЗД , не
намират приложение включително за лихвите за неплатени в срок данъци и
осигуровки. Действително, в чл.171, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност за
по-кратък срок за погасяване на публични задължения. Кратка погасителна
давност се допуска, ако това е предвидена в закон. Под закон следва да се
разбират норми, които уреждат публични задължения и се явяват
специален закон спрямо ДОПК. За сега действащите закони относно
различните публичните вземания / Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за ДДС,
Закон за местните данъци и такси, Кодекс за социалното осигуряване/ не
дават възможност някои от данъците и осигуровките , както и лихвите върху
тях да се погасяват с изтичането на по-кратки от пет години срокове.
По изложените
съображения, предявеният от ищцата иск против ответниците, като неоснователен и
недоказан и процесуално недопустим , следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода
на спора и изричното искане от пълномощника на община Тетевен и представения
списък по чл.80 от ГПК , на основание чл.78 ал.3 от ГПК на общината следва да
бъде присъдена сумата от 400 лева за процесуално представителство=
Воден от изложеното, Тетевенският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от ОББ”
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **********спрямо ответниците Община Тетевен с ЕИК ********,отдел
„М Д и т ”, гр**********, В.М.Т.-М. ЕГН ********** *** , мах. ******и „А”
ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр**********, с правно основание чл. 464 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.171 и чл.173 от ДОПК и чл.111 б.“в“ от ЗЗД, с
който се иска от съда да признае за установено спрямо община Т ,че са погасени по давност сумите за процесния поземлен имот с
идентификатор № **********по ККП ,с адрес : град **********, с площ от
1 026 кв. метра , **********, отреден за жилищно строителство със Заповед
№474/21.10.2004 година на Кмета на Община Тетевен , ведно с построения в имот
семеен хотел „VIRGIN“ със застроена площ от 244.50 кв. метра по
чл.10 от ЗМДТ за периода 2009-2011 година, включително в общ размер
10 483.90 лева , която сума включва
:а/ 1963,90 лв. –главница дължима за 2009г ,б/4260,44лв. главница дължима за
2010г,в/4260,44лв. главница дължима за 2011г, както и лихви върху дължимия данък по по чл.10 от ЗМДТ за недвижимия имот за
периода 2009-2014 година включително в общ размер 11 442.48 лева , която включва
:а/1589,77лв лихва за 2009г.,б/2990,72лв лихва за 2010г , в /2532,05 лв. лихва
за 2011г,г./2090,67лв. лихва за 2012г.,д/1658,34лв лихва за 2013г , е/580,93
лихва за 2014г. като неоснователен , недоказан и процесуално недопустим .
ОТХВЪРЛЯ И ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ОББ” АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление **********да се отмени извършеното на 12.09.2017 година по
изп. Дело ********** на ЧСИ В.П.с рег. №
879 и район ОС-Ловеч разпределение в частта ,в която на община Тетевен , отдел
„Местни данъци и такси „ е разпределена
сумата от 44 747,42 ЛВ , като неоснователен , недоказан и процедуално
недопустим
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „ОББ”
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление **********,да заплати
на О Т с ЕИК ********,” гр**********сумата
от 400 лв.разноски за процесуално представителство .
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението пред ОС –Ловеч.
Районен съдия :