Р Е Ш Е Н И Е №
260115
24.09.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 25.08.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 1419 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
чрез юрк.Н.М. срещу Решение № 1488/22.04.2020 г. по гр.д.№ 17429/2018 г. на
ПРс, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
против Т.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: *** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че Т.Б.Н., ЕГН ********** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, сумата от 4138,93 лева – главница, дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card с номер CREX-11384328 CARD-11384328, активиран на
22.03.2016 г., с максимален кредитен лимит от 4000 лева; 721,50 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.01.2017 г. – 10.11.2017 г.; 210,08 лева –
мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
6494/17.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д.
№ 9114/2018 г. по описа на ПдРС, І брачен състав.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
предвидения в закона преклузивен двуседмичен срок, от легитимирана страна и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Конкретно
жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанионния съд за недоказаност
на възникнало между страните облигационно правотношени епо договор за паричен
заен, както и че същият, бидейки потребителски кредит е недействителен на
осн.чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК при
определяне на ГПР и поради нарушение на изискванет она чл.10, ал.1 от ЗПК
относон размера на шрифта на договора. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените
искове.
В законоустановения срок
по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в
който се мотивира становище за правилност и законосъобразност на решението.
Моли се то да бъде потвръдено.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК и оплакванията в жалбата, въззивният съд намира, че решението е правилно.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 4138,93 лева – главница,
дължима по договор за револвиращ потребителски кредит; 721,50 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.01.2017 г. – 10.11.2017 г.; 210,08 лева –
мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.06.2018 г. до окончателното й изплащане.Искът е предявен след издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9114/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, и подадено възражение от длъжника в
законоустановения срок, във връзка с което са дадени указания и за предявяване
на иск по реда на чл.422 ГПК.
В обстоятелствената част на
исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-11384328 ответницата дала съгласието си, освен за
посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. На 22.03.2016г. активирала предоставената й кредитна
карта № CARD-12762945 с максимален кредитен лимит 4000 лева.Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта.Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно
чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението.Твърди се, че ответницата е преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2017г., когато било
последното плащане по нея, като балансът по същата бил минус 4860,43 лева,
поради което използването й било блокирано от кредитора.Въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените покани за погасяване на натрупаното
задължение доброволно, продължавало виновното неизпълнение, което пораждало
интереса на ищеца от предявяване на иска.Към датата на подаване на заявлението
общият размер на задължението бил 4860,43 лева, включващ претендираните
суми.Въз основа на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК било образувано ч.
гр. д. № 9114/2018г. на ПРС и издадена заповед за изпълнение, срещу която било
подадено възражение от длъжника, а на заявителя били дадени указания за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането в едномесечен
срок.
С писмения отговор по реда на
чл. 131 от ГПК в първоинсатнционното производство ответницата е оспорила
предявения иск.Оспорила е обстоятелството, че е сключила договор за
предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна карта. Оспорва
твърдението, че е получила кредитна карта.Относно представения по делото
договор за потребителски кредит е релевирала възражения за неговата нищожност,
поради противоречие с добрите нрави и неспазване на разпоредбите на чл. 11, т. 7-т.12
и т.20 , както и на чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.
Първоинстанционният съд е
приел в решението си, че по делото не е установено заплащането на заемната
сума, респ. че същата е реално усвоена от ответника.Поради това и с оглед
реалния характер на договора за заем решаващият съд е направил извод за
недоказаност наличието на сключен договор за предоставяне на заем чрез кредитна
карта между страните, съдържащ описаните в исковата молба и допълнението към
нея параметри.Районният съд е приел също, че процесният договор е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
Представен е по делото
договор между страните от 02.08.2015г. , подписан от ответницата / авторството
по отношение на тази страна не е оспорено/, за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX, съгласно който на въззиваемата е бил отпуснат потребителски кредит в
размер на 189 лева.Съгласно т. 12 от договора кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от
10 000 лева.Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя
след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на
кредитополучателя.Във всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде не
по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита.Ако в
този срок не бъде издадена кредитна карта, настоящият раздел не произвежда
действие и ефект между страните.Всички задължения, произтичащи от този документ
и свързани с ползването на кредитна карта, ще
възникнат само след активирането от кредитополучатея на издадена
кредитна карта по съобщения на
кредитополучателя от кредитора начин.Съгласно т. 17 кредиторът ще
изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не
по-малко от веднъж годишно.Кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна
вноска до изплащането на начислените задължения, покриваща задължението в
последователност разноски, лихви, главница – т. 18 от договора.В т. 20 е
предвидено, че кредиторът ще блокира кредитната карта по искане на
кредитополучателя при изтичането на валидността и/или неплащане на една или повече
месечни погасителни вноски.Съгласно т. 21 кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя.С кредитната карта ще бъде доставен документ –
приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.Задължения на
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
С исковата молба е
представено като писмено доказателство Приложение към сключения договор между
страните, съдържащо условията за ползване на кредитна карта, което приложение е
подписано едностранно само от представител на кредитора.Представено е и месечно
извлечение по кредитната карта за период 16.09.2017г. – 13.10.2017г.
До кредитополучателя е
изпратено писмо с обратна разписка /препис от която е приложен на л. 33 от
материалите по делото/, отразяваща получаването на документи лично от нея на 22.03.2016г.
До кредитополучателя е изпратена
и покана за доброволно изпълнение на задълженията по кредитната карта, получена
чрез баща на 21.11.2017г.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което на Т.Б.Н. като кредитополучател е отпуснат револвиращ потребителски
кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – София с кредитен лимит 1000 лева
според находящото се по делото Приложение към договора за потребителски кредит
от 02.08.2015 г. По данни от месечното извлечение по кредитната карта CARD
-12762945 от 13.10.2017 г. е
посочен кредитен лимит 4000 лв., а използваният такъв е 4860,43 лв., т.е.,
превишението на лимита е 860, 43 лв .Размерът на задължението на
кредитополучателя по предоставената кредитна карта към датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК е, както следва: дължима главница – 4138,93 лева;
дължими лихви – 721,50 лева, мораторна лихва върху главницата за периода
10.11.2017г. – 11.05.2018г. – 210,40 лева.
След анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите
на страните, въззивният съд намира за правилен извода на районния съд относно
липсата на доказателства за получаване на издадената кредитна карта от
ответника, респ. за наличието на сключен договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта между страните.В случая липсват конкретни доказателства, че
картата е предадена на картодържателя, като приложената обратна разписка,
удостоверяваща получаването на документи от ответницата, не може да обоснове
безспорен извод в тази насока.Само фактът, че с картата са теглени пари в брой,
не е достатъчен, за да се приеме, че именно ответницата е теглила сумите,
посочени в заключението на вещото лице /в този см. решение № 10 от 19.07.2016г.
по т. д. № 3386 по описа за 2014г. на ВКС, I т. о./.Вещото лице е посочило, че за изготвяне на
заключението е прегледало движението на средства при „БНП Пъриба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, гр. София.Съдът намира, че от счетоводните записвания в
счетоводството на дружеството, не бил могло да се установи по безспорен начин,
че за извършените платежни операции, е дадено нареждане от въззиваемата.При
постъпило възражение срещу заповедта, ищецът по иска по чл. 422 от ГПК носи
доказателствената тежест да установи своето вземане, като в това производство
извлечението от счетоводни книги не се ползва с материална доказателствена сила
и не изпълва изискването за пълно, главно доказаване на спорните факти.
Предвид гореизложеното и
настоящият състав на съда приема за недоказано възникването на задължение за
връщане претендираните суми от въззиваемата като картодържател.Поради това
въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора
на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски, които се констатираха в размер от 1390 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1488/22.04.2020г.,
постановено по гр. д. № 17429 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, ІІ
гр. състав.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А.“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д.Т.Д. – зам. управител, да заплати на Т.Б.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1390 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 2 от ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :