Р
Е Ш Е Н И Е № 200
гр. Разград, 16 декември 2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева
като разгледа докладваното от съдията дело № 234 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на М. М. Г. от гр. В. и Г. М. М. от гр. Р. против Решение № 44.783 по Протокол № 44 от
30.08.2022 г. на Общински съвет – Самуил, с което дава съгласие за възстановяване
право на собственост на наследниците на М.
Г. Г. върху 10 024
дка, като са посочени шест имота в землището на с. Хърсово, общ. Самуил- частна
общинска собственост.
В жалбата и по същество се твърди, че това
решение е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че
определените с него земеделски имоти се намират в друго землище и не се явяват
равностойни на имотите, които е притежавал техният наследодател и които са им
възстановени от Общинска служба по земеделие (ОСЗ)- Исперих, офис Самуил. С
оглед на това се иска от съда да отмени оспореното решение, ведно със
следващите от това законни последици. Претендира се и присъждане на деловодните
разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален
представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я
отхвърли. Претендира за присъждане на разноските по производството.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и становището
на страните и провери изцяло законосъобразността на атакувания административен акт, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок
от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя е основателна по следните
фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството
доказателства установяват, че настоящето административно производство е
образувано по повод искане с изх. № РД-12-04-18-1/ 09.03.2020 г. (л.70- л.73 от
ад. №273/2021 г.), подадено чрез кмета на Община Самуил до
Общински съвет Самуил, с което началникът на ОСЗ на основание чл. 45ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ във вр. с § 27, ал. 2 от ЗСПЗЗ е
поискал да се предоставят от общинския поземлен фонд посочените там земеделски
имоти, находящи се в с. Самуил, обл. Разград, местността „Топ меше“. В него е
посочено, че в ОСЗ е постъпило искане от жалбоподателя М. М. Г. в качеството му на наследник на М. Г. Г. за обезщетяване по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ за 10
дка земеделски земи, които са в строителните граници на с. Самуил, обл.
Разград, местност „Фаик“. Този имот е заявен за възстановяване от неговия
наследодател М. Г. Г. със Заявление от 03.04.1991 г.
С Решение № 125 от 11.06.1992 г.,
постановено по гр. дело № 93/92 г., Исперихският районен съд е признал за
установено по отношение на М. Г. Г., К. М. Г., Г. М. М. и М. М. Г., че притежават правото на собственост върху
посочения по-горе имот. Същото е било обжалвано и с Решение № 113/03.08.1993 г.,
постановено по гр. д. № 182/1993 г. по описа на Окръжен съд – Разград (л. 75- л.76 от ад № 273/2021 г.) е обезсилено,
като преписката е изпратена на Поземлена комисия (ПК) - Самуил за произнасяне
по
компетентност. Липсват данни ПК да се е произнесла с решение за признаване
правото на собственост върху процесните земеделски земи, поради което
реституционната процедура е започнала по заявление депозирано в
законоустановения по чл.11, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи.
С Протоколно решение № 579/15.01.2019 г.
ОСЗ - Исперих, офис Самуил (л. 74 от ад №273/2021 г.) на основание чл. 18ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 27/14.09.1992 г. по чл. 18г от ППЗСПЗЗ признава и
определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Г. Г. с план за земеразделяне върху земеделски земи от 10
дка, находящи се в землището на с. Самуил, обл. Разград. В него е посочено, че
възстановяването следва да стане при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 10б, ал.
1, ал. 2 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, а като мотиви- Решение № 113/03.08.1993 г.,
постановено по гр. д. № 182/ 1993 г. на Разградския окръжен съд. В искането на
ОСЗ това решение е определено като „признателно“ решение, с което е признато
правото на заявителите да възстановят собствеността си. Реалната реституция се
реализира чрез земи от остатъчния поземлен фонд съгласно разпоредбата на § 27,
ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която вменява на общинските съвети задължението да предоставят
земи от общинския поземлен фонд за: установяване на границите на земеделските
имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за
признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или
възстановими стари реални граници; изпълнение на съдебни решения за признато
право на собственост; обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може
да бъде възстановена.
Въз основа на гореизложеното, на
основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ началникът
на ОСЗ - Исперих, офис Самуил е депозирал мотивирано искане за предоставяне на
земеделски земи от Общинския поземлен фонд, както следва:
1. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.9. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 3061 кв.м и стар номер 115009 по картата на възстановената собственост;
2. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.10. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 2376 кв.м и стар номер 115010 по картата на възстановената собственост;
3. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.12. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - друг вид
нива, с площ 1327 кв.м и стар номер 115012 по картата на възстановената
собственост;
4. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.13. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 2358 кв.м и стар номер 115013 по картата на възстановената собственост;
5. Поземлен
имот с идентификатор 65276.115.14. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Самуил, местност „Топ Меше“- общинска частна собственост, вид
територия - земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване - нива, с
площ 904 кв.м и стар номер 115014 по картата на възстановената собственост.
Към искането са приложени копия от
скиците на имотите и от цитираните по-горе решения на ОСЗ и Окръжен съд-
Разград.
Това искане е разгледано на заседанието
на ОбС – Самуил, проведено на 30.09.2020 г. и с Решение № 14.278 по Протокол №
14 от 30.09.2020 г. не е прието. Решението на ОбС –Самуил е оспорено по съдебен
ред и с Решение № 21/ 07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 273/ 2021 г. то
е отменено, като преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
Съдебното решение е било предмет на
инстанционен контрол и с Решение № 6623/05.07.2022 г. по адм. дело № 2789/ 2022
г. на ВАС е оставено в сила. В него е посочено, че Общинският съвет, като орган,
оправомощен да се разпорежда с общинското имущество, има правото да прецени кои
имоти от общинския поземлен фонд следва да предостави на ОСЗ за обезщетяване на
собствениците в хипотезата на § 27, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, в какъвто
смисъл следва да бъдат коригирани указанията, дадени с първоинстанционното
решение.
При така установените факти е изготвена
Докладна записка от заместник-кмета на Община Самуил с вх. № 61-02-780. В нея е
посочено, че в
изпълнение на Решение №21/07.02.2022 г. на Разградски административен съд и
Решение №6623/05.07.2022 г. на Върховния административен съд за възстановяване
право на собственост върху 10 000 кв.м. земеделска земя на наследниците на М. Г. Г., предлага на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА
и чл. 8, ал. 1 от ЗОС Общински съвет – Самуил да вземе решение, с което да даде
съгласие за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Г. Г. върху поземлени имоти - частна общинска собственост
от общинския поземлен фонд с обща площ от 10 024 кв.м., находящи се в землището
на с. Хърсово, община Самуил, област Разград както следва :
1.Поземлен имот с идентификатор 77579.111.625
по КККР, находящ се в с. Хърсово, общ. Самуил, местност „До селото“- частна
общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, с
площ от 1 157 кв.м.
2. Поземлен имот с идентификатор
77579.111.624 по КККР, находящ се в с. Хърсово, общ. Самуил, местност „До
селото“- частна общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива, трета
категория, с площ от 1 179 кв.м.
3. Поземлен имот с идентификатор
77579.111.623 по КККР, находящ се в с. Хърсово, общ. Самуил, местност „До
селото“- частна общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива, трета
категория, с площ от 2 226 кв.м.
4. Поземлен имот с идентификатор 77579.111.622
по КККР, находящ се в с. Хърсово, общ. Самуил, местност „До селото“- частна
общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, с
площ от 676 кв.м.
5. Поземлен имот с идентификатор
77579.111.620 по КККР, находящ се в с. Хърсово, общ. Самуил, местност „До
селото“- частна общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива, трета
категория, с площ от 2 704 кв.м.
6. Поземлен имот с идентификатор
77579.111.692 по КККР, находящ се в с. Хърсово, общ. Самуил, местност „До
селото“- частна общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива, трета
категория, с площ от 2 082 кв.м.
Тази докладна записка е разгледана от
ресорните постоянни комисии на ОбС- Самуил на заседанията им от 29.08.2022 г.,
които са решили, че следва да се допусне до разглеждане на заседанието на ОбС-
Самуил и да се приеме във вида, предложен от вносителя.
На своето заседание, проведено на
30.08.2022 г. Общински съвет –Самуил е приел Решение № 44.783 по Протокол № 44/
30.08.2022 г., което е идентично с предложения проект в цитираната докладна
записка. На заседанието са присъствали 16 от общо 17 общински съветници, като
решението е взето единодушно след проведено поименно гласуване.
Това решение е предмет на съдебен
контрол в настоящето производство. Съдът намира, че то е валиден
административен акт, като издаден от компетентен орган, в необходимата писмена
форма и
при
спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл.
27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА.
Оспореното решение обаче е постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на изискванията
за форма.
В разпоредбата на § 27, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е посочено, че неприключилите производства по обезщетяване със земеделски
земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. Общинските
съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери
по чл. 19 от ЗСПЗЗ при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на
границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската
служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността
в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни
решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците,
чиято собственост не може да бъде възстановена.
Редът и условията, по които се развива
това производство са разписани в чл. 45ж, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Според тях ОСЗ
представя мотивирано искане до кмета на общината. Въз основа на искането кметът на общината
внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание
след постъпване на искането, с решение за предоставяне на имотите в изпълнение
на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
В случая административният орган е
сезиран от началника на ОСЗ при условията на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В този смисъл са и мотивите на Решение №21/07.02.2022 г., постановено по дело №
273/ 2021 г. на Разградски административен съд и Решение №6623/05.07.2022 г.,
постановено по дело №2789/ 2022 г. на Върховния административен съд.
Постъпилото предложение е съобразно изцяло
с изискванията на чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ. Според тази разпоредба ОСЗ прави
мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за
обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с
постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за
обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
Анализът на правната уредба сочи, че това
административно производство се инициира от началника на ОСЗ, който пряко е
овластен от закона да определи неговия предмет и обхват. Общинският съвет
е длъжен да разгледа направеното
мотивирано искане от ОСЗ, въз основа на изложените в него факти и обстоятелства
и при наличие на предвидените от закона предпоставки за обезщетяване на
собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, да приеме
решение за предоставяне на посочените в него имоти за целите на реституционното
производство. В съдебната практика трайно и непротиворечиво се приема, че в
тези случаи общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови
решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на ОСЗ, в
качеството й на единствен решаващ административен орган по възстановяването на
собствеността върху земеделските земи.
Общински съвет- Самуил е нарушил посочените
правила, тъй като по същество не е разгледал и не се е произнесъл по искането,
с което е бил сезиран от началника на ОСЗ. Отправено е мотивирано искане за
обезщетяване на наследниците на М. Г. Г. по реда на чл.
45ж от ППЗСПЗЗ със земи от остатъчния поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ – пет
отделни земеделски имоти, подробно индивидуализирани по землища, номер и площ. На
своето заседание административният орган не е разгледал това искане, а постъпилата
докладна записка от заместник-кмета на Община Самуил, в която обаче изцяло е
подменена волята на вносителя. Недопустимо е кметът (заместник-кметът) на
общината да подменя съдържанието на подаденото чрез него мотивирано искане на
началника на ОСЗ. Той е задължен единствено да го внесе, ведно с преписката към
него, за разглеждане на заседание на общинския съвет, което задължение
произтича пряко от нормативния акт.
В решението на касационната инстанция е
посочено, че Общинският съвет, като орган, оправомощен да се разпорежда с
общинското имущество, има правото да прецени кои имоти от общинския поземлен
фонд следва да предостави на ОСЗ за обезщетяване на собствениците в хипотезата
на § 27, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, в какъвто смисъл следва да бъдат
коригирани указанията, дадени с първоинстанционното решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по
тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното
разглеждане на делото, поради което те следва да се съобразят както от
административния орган, така и от настоящата инстанция.
След като е прието, че в настоящето
производство Общински съвет- Самуил е разполагал с правото сам да прецени кои
имоти да предостави на ОСЗ, следва да се отбележи, че тази възможност за
преценка трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на
неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на
власт.
Целта на реституционния закон е
правоимащите лица да получат като обезщетение равностойни имоти, които по
възможност се намират в същото землище, където са се намирали и отнетите им
имоти. В случая земите на наследодателя на жалбоподателите са били в землището
на с. Самуил, в непосредствена близост до регулационната линия на населеното
място и след отнемането им са включени в строителните граници на селото. С
оспореното решение ОбС- Самуил определя обезщетението да се извърши със
земеделски имоти, находящи се в друго населено място (с. Хърсово), като както в
депозираната докладна записка, така и при обсъждане на решението не са изложени
съображения защо е невъзможно да се предоставят посочените в мотивираното
предложение на ОСЗ имоти, респ. други имоти, находящи се в землището на с.
Самуил и защо определените от него имоти се явяват равностойни по смисъла на
закона.
Съгласно императивната норма на чл. 59,
ал. 1, т. 4 от АПК, индивидуалните административни актове следва да са
мотивирани, като в тях се посочат
фактическите и правните основания, довели до издаването им. В АПК и
ЗМСМА не се предвижда изключение от това изискване за законосъобразност на
актовете, приети от колективните административни органи, какъвто се явява
общинският съвет. В оспореното решение като фактическо основание са посочени единствено
постановените предходни съдебни решения, а като правно основание са посочени
разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от ЗОС, определящи само
компетентността на общинския съвет.
С оглед на това съдът намира, че по
същество в него липсват мотиви и то е постановено при допуснато съществено
нарушение на изискванията за форма.
По принцип мотивите могат да се съдържат
не само в акта, но и да са изложени отделно в съпроводителното писмо или в друг
документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган,
който е издал акта. Те могат да се съдържат и в документи, към които актът
изрично препраща. В казуса такива документи липсват.
Излагането на мотиви в административния
акт е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на
акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е
действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти, въз
основа на които е счел, че следва да упражни предоставените му властнически
правомощия и въз основа на кои нормативни разпоредби. Те определят и рамката на съдебния контрол,
защото в това производство съдът проверява дали изложените в него факти и
обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и
съответстват ли на посоченото правно основание. При липсата на мотиви съдът не
може да прецени дали административният акт е издаден в съответствие с
материалния закон и преследваната от него цел.
Въз основа на така изложените фактически
и правни съображения съдът намира, че Решение № 44.783 по Протокол № 44 от 30.08.2022 г. на Общински
съвет – Самуил се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като
преписката се върне за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по
тълкуване на закона. Подаденото мотивирано искане на началника на ОСЗ за
предоставяне на земеделски земи от общинския поземлен фонд следва да се разгледа
и реши в срока по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ – на първото заседание след влизане в
сила на съдебното решение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените
от тях разноски, които са своевременно заявени и доказани в претендираните
размери - по 500 лв. за всеки от тях.
Мотивиран така Разградският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 44.783 по
Протокол № 44 от 30.08.2022 г. на Общински съвет – Самуил.
ВРЪЩА преписката на Общински
съвет – Самуил за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Общински съвет – Самуил да заплати на М. М. Г. и на Г. М. М. сумата
от 500 (петстотин) лева на всеки един от тях - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ:/п/