Р Е Ш Е Н И Е
№
12.11.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Лилия Димитрова, и прокурора.........................., като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№3643/2018г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “Е.М.” ЕООД, ***, чрез адв. М. Н., против А.А.Х., с която се твърди,
че на 16.07.2014г., е подписан договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-10841559, между „***” ЕАД- като кредитодател и ответника- като кредитополучател,
за сумата от 691,71лв., от които сумата от 589лв- цена на фиксираната стока и
сумата от 90,71лв.- размер на кредита за застрахователна премия; сумата е
уговорена да бъде върната на 22 месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 38,24лв. Първата погасителна вноска е с падеж 20.08.2014г, а
последната – на 20.05.2016г. Посочва се, че кредитът е отпуснат при годишен
процент на разходите-25,53% и при лихвен процент в размер на 23,27%, за срока
на договора. Посочва се също, че месечните вноски по кредита включват главница,
застрахователна премия, надбавка, покриваща разходите на кредитора и добавка-
печалба на кредитора. Твърди се, че след усвояване на кредита, ответникът не е
изпълнявал задълженията си по внасяне на месечните погасителни вноски, като
непогасената сума е в размер на 456,02лв.-главница и 83,08лв.-договорна лихва.
Твърди се че между кредитодателя и ищеца на 02.06.2015г., е сключен рамков
договор за цесия и Протокол №6/09.11.2015г., въз основа на които е прехвърлено
вземането на кредитора спрямо ответника Х.. Твърди се, че до ответника е
изпратено съобщение за станалото прехвърляне, като му е даден 15 дневен срок за
доброволно изпълнение, връчена лично на 13.11.2017г. Твърди се, че задължението
е окончателно падежирало, и е изискуемо. Твърди се, че въз основа на заявление
по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№386/2018г, по
описа на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника Ал. Х., че дължи сумата от 456,02лв.-главница и
сумата от 83,08лв.- договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Отв. А.А.Х.,
р. пр., в срока за отговор, не изразява становище по предявения иск .
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №279/16.01.2018г, по ч. гр.д.№386/2018г. по описа на ПлРС, по което
дело, по реда на чл. 415, ал., т.2 от ГПК, са изпратени указания до кредитора.
В указаният 1-месемен срок от съобщението, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същия е допустим.
Безспорно по делото се установява,
че между „***” ЕАД, гр. София, като кредитодател, и отв. А.Х.-
като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с №
CREX-10841559/16.07.2014г. От съдържанието на договора се установява, че в
полза на кредитополучателя, е отпуснат кредит за закупуване на стока, в размер
на 589лв., и общ размер на кредита- сумата от 679,71лв. Установява се, че в
размера на кредита, е включена сумата от 90,71лв.- застрахователна премия, по
застраховка „сигурност на плащанията”, групова полица №5/2008г. Установява се също,
че договора е сключен при ГПР 25,53% и годишна договорна лихва в размер на
23,27%, като общият размер на дълга е сумата от 841,48лв. Установява се също,
че страните са уговорили погасяване на кредита- на 22 равни месечни вноски, всяка
размер на 38,24лв., за периода м. август.2014г. -м. май.2016г, с падеж- 20-то
число на месеца. Безспорно по делото се установява също, факта на закупуването на
стоката, на 16.07.2014г., на стойност 589лв. с ДДС.
По делото се установява също,
факта на сключване на рамков договор за цесия, от 02.06.2015г, между „***” ЕАД, гр. София- като цедент и ищеца „Е.М.” ЕООД,
***- като цесионер, въз основа на който са прехвърлени вземанията, включени в
анекси 1А до В. Видно от представеното с ИМ, извлечение от Анекс 1А, се установява,
че вземането спрямо ответника, по
договор № CREX-10841559/16.07.2014г., е включено в цесията. По делото се
установява също, че отв. Х. е уведомен за станалата цесия на 20.11.2017г.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: на ответника Ал. Х. е
предоставена сумата от 589лв., за закупуване на стока, към която сума е
добавена сумата от 90,71лв.- застрахователна премия, при годишна лихва от
23,27%- или сумата от161,77лв. ВЛ е установило, че от датата на сключване на
договора, ответникът е заплатил общо 8 пълни погасителни вноски, с падежи от
20.август.2014г.- до 20. март. 2015г, като са останали непогасени месечните вноски с падежи 20.април.2015- до
20. май. 2016г. ВЛ е изчислило, че към датата на цесията- 02.06.2015г, отв. Х.
не е заплатил следните суми- главница от 456,02лв., договорна лихва, в размер
на 21.04.2015-20.05.2016г и неустойка за забава- 21,62лв. ВЛ е установило също,
че от страна на ответника, няма други
плащания.
По делото, съобразно разпределената
доказателствена тежест, няма представени доказателства, от страна на ответника,
за плащане на дължимите суми.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, е изцяло основателен и следва
да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника Ал. Х., че
същият дължи сумата от 456,02лв.- главница и сумата от 83,08лв.- договорна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-12.01.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №279/16.01.2018г,
по ч. гр.д.№ 386/2018г. по описа на ПлРС. По делото безспорно се установи факта
на съществуването на валиден договор за заем, въз основа на който, в полза на
ответника- като заемател, е отпусната сумата от 589лв., за закупуване на стока,
усвоена от него. Безспорно се установи и факта на сключването на валиден договор за цесия, с
предмет- вземането на кредотора по
договора за заем, въз основа на
който договор, ищецът в настоящето производство, се легитимира като кредитор
спрямо ответика Х.. По делото се установи също факта на частично изпълнение на
задълженията по договора за заем, от
страна на ответника, чрез заплащането на
8 погасителни вноски, от уговорените общо 22. По делото се установи също
и факта на изтичане срока на договора,
както и липсата на други плащания по
него. На основание изложеното, съдът намира, че спрямо ответника Ал. Х. е
налице валидно, изискуемо и ликвидно вземане по договор №
CREX-10841559/16.07.2014г.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от него в настоящето производство разноски в размер на 215лв,
включващи внесена д.т. от 75лв. и 140лв.- разноски. Следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№ 386/2018г
на ПлРС, в размер на 25лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл. 240,
ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че А.А.Х., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “Е.М.” ЕООД, ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***-6, сумата от 456,02лв.-главница и
сумата от 83,08лв.- договорна лихва, дължими въз основа на договор №
CREX-10841559/16.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-12.01.2018г. до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№279/16.01.2018г, по ч. гр.д.№ 386/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.М.” ЕООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***-6,, сумата от 215лв., съставляващи
направени по делото разноски и сумата от 25лв.
– разноски по ч.гр.д.№ 386/2018г.
по описа на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: