РАЗПОРЕЖДАНЕ
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА,
гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 14 ноември 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр.
дело № 4729 по описа за 2018 година намери следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С.С.Н. и Д.С.Н., малолетни, действащи
чрез своята майка и законен представител З.С.Н. срещу С.Д.Н..
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Представените с нея, както и с отговора писмени доказателства следва
да бъдат приети по делото.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРИЕМА
представените писмени доказателства, както следва: от страна на ищцата – Декларация
за семейно, материално и имотно състояние, Удостоверение за получаваните
трудови доходи № 4900-048/19.09.2018 г. от „Кауфланд България" АД, Копие
от удостоверения за раждане №090283/11.02.2009 г. и 103470/03.06.2014 г. на
децата, Копие от Решение № 652/ 05.07.2017 г., постановено по гражданско дело №
3235 по описа за 2017 PC - Стара Загора, договор за наем на недвижим имот от
30.05.2017 г., касова бележка № 27 от 02.08.2018 г.; от ответника – Удостоверения
№ 18 и № 19 от 19.10.2018 г., издадени от Евробилд-15 ООД, за брутния му доход
за период от една година назад.
ДОПУСКА
на основание чл. 159, ал. 2 ГПК по един свидетел на всяка от страните при режим
на довеждане.
СЪОБЩАВА на страните проектодоклад по делото: Подадена е искова молба от З.С.Н. като майка и законен представител на малолетните деца С.С.Н. и Д.С.Н., против С.Д.Н.. Ищцата твърди, че с Решение № 652/ 05.07.2017 г.. постановено по гражданско дело № 3235 по описа за 2017 PC Стара Загора предоставил упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца Д.С.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН ********** на нея, определил местоживеенето им при нея и осъдил ответника да заплаща по сметка с посочен номер, до 15-то число на съответния месец, по 125 лева за всяко от децата. След постановяване на решението бащата се дистанцирал леко от проблемите на децата и тяхното отглеждане. Д.Н. вече бил ученик в средно училище, където учебниците, учебните помагала и пособия вече не били безплатни. Разходите на дете в неговата възраст също се увеличили. С решението на РС – Стара Загора, ползването на семейното жилище било предоставено на бащата и майката и децата се преместили в по-голяма и задоволяваща нуждите на порасналите деца квартира, чиито разходи се увеличили откъм наем ( 250 лева) и консумативи. Същевременно се увеличил размера на минималната работна заплата, определяща и минималния размер на издръжката.
По данни на НСИ разходите на едно дете за тримесечие била 810 лева, т.е. на месец – 270 лева. Отделно за поддръжка на жилището, данъци и осигуровки възрастния заплащал още 500 лева на тримесечие или 267 лева на месец. Ищцата твърди, че получавала брутен доход от средно 880 лв. на месец или чисто 700 лева. Стараела се сама и отчасти с помощта на нейни близки да покрива изменените нужди на децата. Същевременно ѝ било известно, че ответника получавал официален облагаем доход в размер на минималната работна заплата, но в действителност месечния му доход достигал размера на 1000 лева. Всеки един от родителите следвало да отделя минимум по 135 лева за минималните нужди на децата, отделно са парите и за квартирата ( по 83 лева на дете, тоест по 42 лева за всеки родител) и за учебници на голямото дете (по около 25 лева на месец за всеки родител), а само подготовката на учениците за първия учебен ден струвала 500 лева. С оглед на горните обстоятелства досега определения размер на издръжката от 125 лева, която бащата да дава на всяко от малолетните деца се явявал недостатъчен с оглед изменените обстоятелства, подробно описани по-горе. Бащата на детето, който имал възможности да покрива както своите нужди далеч над житейския минимум, не следвало да стои чужд за потребностите на своите деца, независимо че живее разделен с тях и да неглижира тези техни изменени потребности.
Моли съда да измени вече присъдения с Решение № 652/ 05.07.2017 г. , постановено по гражданско дело № 3235 по описа за 2017 PC - Стара Загора размер на издръжката и да осъди ответника С.Д.Н., да заплаща на детето С.С.Н., чрез неговата майка и законен представител З.С.Н., по сметка IBAN *** „Уникредит Булбанк" АД до пето число на -текущия месец месечна издръжка в размер на 160 лева , считано от датата на завеждане на този иск, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата и на Д.С.Н., чрез неговата майка и законен представител по сметка IBAN *** „Уникредит Булбанк" АД до пето число на текущия месец месечна издръжка в размер на 190 лева, считано от датата на завеждане на този иск, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.
Моли да ѝ бъдат присъдени направените от нея разноски в това производство.
Моли съда да задължи ответника да представи удостоверение за настояща месторабота и Удостоверение за доходите за последната година , както и Декларация за семейно и материално състояние.
Моли в режим на довеждане след насрочване на съдебно заседание по делото да бъдат допуснати и разпитани относно твърдените обстоятелства две лица, както следва: Дима Атанасова С. - Божинова, ЕГН ********** *** и Светла Матева Михова, ЕГН: **********c адрес: ***
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото С.Д.Н.. Взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Признава, че от 2017 г. досега в лека степен били се изменили икономическите условия. Не оспорва факта, че децата са пораснали и техните потребности са се завишили, но за изминалата една година същите не се били повишили почти двойно, както била претенцията на ищцата – тяхна майка и законен представител. В този смисъл налице било действително изменение на обстоятелствата, и е допустимо изменението на издръжката, която той дължал, но не и в поискания размер. При определянето му следвало да се съобразят и разпоредбите на чл 142 и 143 от СК.
Видно от съпоставката на доходите – средно около 520 лв. месечно за него, срещу средно около 900 лв. за ответната страна той получавал трудово възнаграждение далеч под това на другия родител.
Заплащаната от него издръжка в размер на по 125 лв. за всяко дете представлявала почти половината от дохода му. С остатъка от около 300 лв. за него било почти невъзможно да задоволи и най-елементарните си нужди за физическо оцеляване. Живеел при баща си, който изцяло плащал всички консумативи на жилището – ток, вода и други, както и в голяма степен обезпечавал храната на ответника за месеца, тъй като той сам не можел да си позволи да се храни пълноценно с този доход, да си купува дрехи и обувки и да заплаща каквито и да било консумативи. Въпреки всички трудности изплащал редовно издръжката. Един по-голям размер на издръжка реално щял да надхвърли възможностите му да я дава без особени затруднения. Абсурдно било искането на ищцата за увеличение на издръжката в общ размер за двете деца до 370 лв., тъй като с остатъка от малко над 100 лв. ответника физически не би оцелял, дори и с помощта на родителите си, които и без това изнемогвали. В същото това време ищцата разполагала с доход средно около и над 900 лв. Очевидно било, че материалното състояние на страните било несравнимо. Предвид тези обстоятелства счита, че макар да били налице обстоятелства, които да допускат изменение на размера на издръжката, увеличаването на този размер за него щяло да бъде непосилно. Единствено и само размер на издръжката в минималния предвиден в чл. 142 от СК бил размера, който бил в състояние да заплаща с доходите, които получава, и в този смисъл неоснователен бил иска за увеличение на издръжката за двете ни деца за размера над минималния праг, установен в закона.
Моли съда да отхвърли като неоснователни и двата предявени срещу него иска за размерите им над 130 лв. месечно за всяко едно от децата и да присъдите в негова полза направените от него разноски съобразно отхвърлителната част.
Моли съда да допусне и разпита като свидетели две лица в режим на довеждане, които да установят твърдените от него факти – къде живее и кой заплаща всички разноски за прехраната му.
На база твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 150. В тежест на ищцата е да докаже основателността и размера на претендираната издръжка за детето. В тежест на ответника е да докаже основанията, поради които счита, че не може да плаща по-голям размер на издръжка, а именно размера на доходите си.
НАСРОЧВА делото в открито заседание на 26 ноември 2018 г., от 13:45 ч., за която дата да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и копие от отговора на ответника.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в установения срок не изпълнят указанията на
съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез
споразумение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: