Р Е Ш Е Н И Е
№ 1171/09.04.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16263 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против Л.Х.Л. се твърди, че на 01.06.2016г. е подписан договор за потребителски кредит № ***** между ответника и „Фератум България” ЕООД, в качеството им съответно на кредитополучател и кредитор. Твърди се, че кредитополучателят е получил паричен заем в размер на 700 лв., който е следвало да бъде върнат, ведно с начислена договорна лихва, представляваща печалба на кредитора, в размер на 161 лв., за срок от 360 дни. Кредитополучателят бил предложил обезпечение, предоставено от Гарант – „Фератум Банк” ЕООД, като на 01.06.2016г. между кредитополучателя и това дружество бил сключен договор за гаранция с № ***** , по силата на който гарантът се задължил да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно т.5.8. от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството – кредитор имало право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването от длъжника. Кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер на 539 лв. Твърди се, че Л. Л. не изпълнила своите задължения да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от дружеството – гарант. Така гарантът погасил дължимата сума, в пълен размер към „Фератум България” ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възниквал правен интерес от иск против кредитополучателя. Датата на последната вноска по кредита била 27.05.2017г. Била начислена и административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв., на основание чл.10 от Общите условия. На 01.12.2017г. бил сключен договор за цесия между ищеца и „Фератум Банк” ЕООД, по силата на който на ищеца било прехвърлено вземането по процесния кредит. Ответникът не бил извършвал плащания, поради което по договора задълженията възлизали на сумата от 1535.62 лв., от които 700 лв. главница, 161 лв. договорна лихва от 01.07.2016г. до 27.05.2017г., 100 лв. административна такса, 539 лв. такса гаранция, 35.62 лв. мораторна лихва от 28.05.2017г. до 17.05.2018г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 8700 по описа на ПРС за 2018г. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът има вземания от ответника в цитираните размери, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Претендирани са направените разноски в заповедното и исковото производства.
В законоустановения едномесечен срок по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Л.Л., чрез назначения й
особен представител адв.Д., със становище за недопустимост на предявения иск,
поради изтекла погасителна давност. Оспорват се предявените искове по основание
и размер. Оспорва се представителната власт на лицето, представлявало ищцовото
дружество и подписало договор за гаранция № ***** от 01.06.2016г. и Общите
условия. Поради това следвало да се приеме, че не са налице договорни отношения.
Липсвал подпис за съгласие в Общите условия. Цесията не била произвела
действие. Оспорват се авторство, автентичност, съдържание на представените с
исковата молба доказателства – договор за гаранция № ***** от 01.06.2016г.,
договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
– цесия от 01.12.2017г., ведно с потвърждение за цесия, уведомление за
цесия.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 8700 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед № 4838 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.05.2018г., с която е разпоредено Л. Х. Л. да заплати на „АКПЗ“ ООД сумата от 700 лв. главница, 161 лв. договорна лихва за периода от 01.07.2016г. – 27.05.2017г., 100 лв. административна такса за събиране на вземането, дължими по договор за кредит от 01.06.2016г. с „Фератум България“ ЕООД, които суми са платени от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, встъпил в правата на „Фератум България“ ЕООД по договор за гаранция от 01.06.2016г., които вземания са прехвърлени на заявителя по договор за цесия от 01.12.2017г. и приложение от 01.12.2017г. към него, 539 лв. гаранционна такса по договора за гаранция, 35.62 лв. мораторна лихва за периода от 28.05.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2018г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 30.71 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представена разпечатка – Информация за заявка за кредит от дата 01.06.2016г. от Л.Х.Л., Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние.
Представен е договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и „АКПЗ“ ООД на 01.12.2017г. С потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, „Фератум Банк“ ЕООД е потвърдило извършена цесия на всички вземания, цедирани на „АКПЗ“ ООД, съгласно приложение * от 01.12.2017г., неразделна част от договор за цесия. С пълномощно от „Фератум Банк“ ЕООД, „АКПЗ“ ООД е упълномощено да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор от 01.12.2017г.
По делото са представени известие за доставяне № ***** до Л.Х.Л.; 2 бр. уведомителни писма да Л.Л. от „АКПЗ“ ЕООД от дата 22.05.2019г., нотариално заверен препис от договор за придобиване от 01.12.2017г., сключен между „Фератум Банк“ ЕАД и „АКПЗ“ ООД; нотариално заверен препис от потвърждение за сключена цесия; пълномощно от „Фератум Банк“ ЕАД към „АКПЗ“ ООД.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което сумата в размер на 700 лв. е предоставена от „Фератум България“ ЕООД с подписване на договор за потребителски кредит с номер 387070 от 01.06.2016г. по онлайн система за заплащане на ответницата Л.Л.. Според в. л. няма постъпили плащания от ответницата по цитирания договор за потребителски кредит. „Фератум България“ ЕООД е изпратило писмено искане до „Фератум Банк“ ЕАД за погасяване на всички дължими суми, като на 28.06.2017г. е извършено плащане на задължението на ответника от страна на гаранта. Размерът на остатъчното задължение според в. л. е 700 лв. главница, 161 лв. договорна лихва от 01.07.2016г. до 27.05.2017г., административна такса – 100 лв., за събиране на вземането; 539 лв. такса за предоставена гаранция и мораторна лихва за периода от 28.05.2017г. до 17.05.2018г.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-техническа експертиза, видно от което в. л. не е отговорило на поставения въпрос дали е изпратено от „Фератум България“ ЕООД електронно съобщение до електронната поща на ответницата, кога и какво е съдържанието на съобщението, поради непредоставен достъп до системата за изпращане на електронни съобщения на дружеството. Не е възможно според в. л. да се проследи гласова телефонна комуникация за толкова отдалечен период от време, като в. л. е представило в табличен вид изпратените текстови съобщения от „Фератум България“ ЕООД до телефонен номер ***** .
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 8700 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение № 4838 от 31.05.2018г. е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответницата е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните и уеб-сайт, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.
Както вече се посочи, в. л. по допусната съдебно-техническа експертиза не е отговорило на поставения въпрос изпратено ли е от „Фератум България“ ЕООД електронно съобщение до електронната поща на ответницата, кога и какво е съдържанието на съобщението, тъй като не му е бил предоставен достъп до системата за изпращане на електронни съобщения. В. л. е приложило към заключението си разпечатка за изпратени текстови съобщения от „Фератум България“ ЕООД до телефонен номер ***** , като е уточнило, че тъй като информационната система е базирана извън пределите на Република България, не може да се установи автентичността на представените данни. При тези данни се налага извод, че от страна на ищцовото дружество не са ангажирани доказателства за наличието на електронни документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Няма данни по делото за електронната поща на ответницата, респективно какви по съдържание съобщения са пращани до нея, както и дали ответницата е автор на електронна заявка по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ. Разпечатката на текстовите съобщения до посочения по-горе телефонен номер според съда не установяват сключване на договор за потребителски кредит, тъй като от една страна, няма ангажирани доказателства посоченият телефонен номер да е принадлежал на ответницата, а от друга, липсват и категорични доказателства, че доставчикът на финансовата услуга от разстояние е уведомил ответницата своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. Няма доказателства за прилагане и изпращане към евентуално водена между страните по договора за кредит кореспонденция в електронен вид на общи условия и същите да са приети от сочения кредитополучател.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между кредитора и ответницата е постигнато съгласие за сключване на Договор за кредит с № ***** от 01.06.2016г.
При тези данни съдът приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че процесната сума е получена от ответницата на договорно основание по силата на твърдения договор за потребителски кредит, съответно при условията, съдържащи се в него и в посочения договор за гаранция, поради което и предявените искове се явяват недоказани на заявеното основание и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника, който в настоящия случай се представлява от особен представител, чието възнаграждение е заплатено от ищеца, поради и което не се претендират, нито се установява да са направени разноски и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ №
114, със законен представител Т. Я. К. против Л.Х.Л., ЕГН ********** *** искове
за признаване на установена дължимостта на сумите – 700 лв.- главница по
Договор за кредит № ***** от 01.06.2016 г., 161 лв.- договорна лихва за периода
от 01.07.2016 г. до 27.05.2017 г., 100 лв.- административна такса за събиране
на вземането, 539 лв.- такса за гаранция и
35.62 лв.- мораторна лихва за периода от 28.05.2017 г. до 17.05.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4838 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.05.2018г. по ч.гр.д. № 8700
по описа на ПРС за 2018г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.