Решение по дело №2973/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 390
Дата: 8 юли 2009 г. (в сила от 31 юли 2009 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20092120102973
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ R-980                                            08.07.2009 година                                         град Бургас                     

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                       трети граждански състав

На двадесет и пети юни                                                               две хиляди и девета година 

В публично заседание в състав                                                              

 

                                                                                  Председател: ІІІ гр.състав

 

при секретаря ІІІ гр. състав

като разгледа докладваното от съдията ІІІ гр.състав

гражданско дело № 2973 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по искова молба на К.Д. с ЕГН **********, в качеството й на законен представител на децата й Н. Д. К. и К.Д.К. против Д.Т.К. с ЕГН **********,***, с която се претендира увеличаване размер на присъдена с решение по гр.д. № 1991/2005 г. по описа на БРС издръжка, която бащата е осъден да заплаща за всяко едно от децата си от 30 лв. на 80 лв. месечна издръжка за всяко дете.

Предявените искове са с правното основание чл. 86 във вр. с чл. 82, ал.1 от Семейния кодекс.

Като основания за увеличаване размера на присъдена издръжка се сочи, че същата е в минималния размер по ПМС 38 и не може да задоволи потребностите на децата, които са порастанали – едното е на пет години, а другото на осем – ученичка. За нея е добре да посещава занималня и изучава английски език, което е свързано със съответните разходи за това – месечна такса над 100 лв. По-малкото дете Кая също посещава детска градина, по която месечната такса е в размер на 40 лв. и допълнително се заплаща гимнастика. Децата често боледуват и това увеличава нужната им месечна издръжка. Сочи се също така, че въпреки по-високия размер на трудовото възнаграждение на майката, който е около 900 лв. на месец, същата не е в състояние сама без помощ да издържа децата си. Майката и децата живеят в дома на бабата – майка на К.Д., заедно с втория съпруг на бабата. Майката на децата поемала ежемесечно режийните разходи за дома, възлизащи на половината от възнаграждението й.

Не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът сочи, че към настоящия момент няма възможност да заплаща издръжка в търсения размер, тъй като е без работа, но очаква всеки момент да започне такава. Твърди също така, че не преставал да се грижи за децата си. 

            Д „СП” – Б., конституирана като страна в производството на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозиран социален доклад изготвен от нея.

Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактически и правна страна следното:

            Видно от актове за раждане, представени по делото и от решението по гр.д. № 1991/2005 г. по описа на Бургаския районен съд се установява родствената връзка между страните, както и обстоятелство, че към настоящия момент децата живеят при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права. С решението по горното дело ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка за децата си Н. и К. в размер на по 30 лв. за всяко дете.

Видно от представената служебна бележка средния месечен нетен доход на майката възлиза на 1102,70  лв., като същата работи от 14.11.2008 г. като технически сътрудник в „Лукойл България Бункер” ЕООД. Писмени доказателства за доходите на другия родител по делото няма. Същият е заявил само, че към настоящия момент е безработен и очаква да започне работа.

Личният лекар на децата е издал бележка, че децата често боледуват от респираторни инфекции и ангини.

От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” се установява изложеното в исковата молба относно възрастта на децата, както и че едно дете е ученичка – ще бъде втори клас, а друго посещава детска градина. Майката живее на посочения в исковата молба съдебен адрес, а бащата в общинско жилище под наем, където заплаща месечен такъв в размер на 65 лв. Бащата живее заедно с майката си и семейството на брат си, като всички са със здравословни проблеми и без постоянни доходи. По данни от ответника в доклада е отбелязано, че същият поради здравословни проблеми е напуснал работа, като от две години работи на частно, като към момента се занимава със довършителни строително-монтажни работи и получава дневни около 15-20 лв. По данни от ответника в доклада е отразено също така, че майката често пътува на командировки, през което време бащата се грижи за децата си. Между тях и него е изградена силна емоционална връзка. Не е заплащал определената издръжка от 30 лв. за всяко дете, но е купувал на децата си дрехи, обувки и всичко, което им е необходимо; подпомагал е семейството, като е заплащал сметките за мобилния телефон на майката им. Децата са периодично при него и бащата покрива част от разходите им, поради което не може да заплаща издръжка в по-висок размер. 

Въз основа на така установени факти, релевантни за решаването на делото, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

            Императивната разпоредба на чл. 82, ал.1 от СК предвижда задължение на родителите да издържат своите деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От друга страна законът сочи, че размерът на издръжката следва да бъде определен не само съобразно нуждите на детето, но и съобразно възможностите на лицето, което е задължено да плаща тази издръжка.

По делото доказателства за нарастналите нужди на децата от момента на присъждането на издръжка не са ангажирани. Независимо от това съдът намира, че от обстоятелствата, при които е определен размера на издръжка през 2005 г., са настъпили промени и са налице нараснали нужди на децата, с оглед на тяхното израстване. Изминали са повече от три години, децата са порастнали; Н. е вече ученичка, а К. посещава детска градина. Това обстоятелство само по себе си обуславя необходимостта за увеличаването на издръжка им.

Съдът намира, че с оглед установените нараснали нужди на децата  и липсата на изключителни обстоятелства, обуславящи необходимостта от по-голяма издръжка от обичайната за деца на тяхната възраст, каквито биха били влошено здравословно състояние, проява на изключителни дарби и интереси и т.н., необходимата обща средномесечна издръжка за всяко от децата е в размер от 160 лева за Н., която е на 7 години и 140 лева за К., която е на 4 години. Съдът намира, че всеки от родителите, следва да участва в издръжката на децата, но предвид високия месечен доход на майката и липсата на постоянен доход на бащата и отчитайки обстоятелството, че бащата често полага грижи за децата си, счита, че майката следва да поеме на този етап по-голямата част от издръжката на децата си, а бащата да плаща 70 лева от месечната издръжка необходима за по-голямото дете и 60 лв. от месечната издръжка за по-малкото.

При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че исковете за изменение на издръжката чрез увеличаването на нейния размер са основателни до сумата от 70 лв. месечна издръжка за Н. и 60 лв. за К. При този извод следва също така да бъдат отхвърлени исковете над уважения размер от 60 лв., съответно 70 лв. до пълния претендиран размер от 80 лв. Касае се до искове за увеличаване на издръжката, поради което същата следва да се присъди от датата на подаването на исковата молба, така както е и поискано с нея.

При този изхода на спора и предвид частичното уважаване на исковете следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищците, действащи чрез своята майка и законен представител сумата от 70 лв. за направените по делото разноски.

Следва също така на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 във вр. 78, ал. 6 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати държавна такса по сметка на БРС в размер на 100, 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 86 от СК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

           

Изменя размера на издръжката, присъден с решение № 1808 от 17.10.2005 г. по гр.д. № 1991/2005 г. по описа на Бургаския районен съд от 30 лева на 70 лева за детето Н. и от 30 лева на 60 лева за детето К. и осъжда бащата Д.Т.К. с ЕГН **********,*** да заплаща месечна издръжка за детето си Н.Д.К. с ЕГН ********** в размер на 70 лв. /седемдесет лева/ и месечна издръжка за детето си К.Д. К. с ЕГН ********** в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, чрез тяхната майка и законен представител К.Д. с ЕГН **********,***, считано от 24.04.2009 г. до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане до окончателното им заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 70 лв. /седемдесет лева/, като отхвърля исковете в останалата им част над уважения размер до пълния претендиран размер от 80 лв.

Осъжда Д.Т.К. с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 100, 80 лв. /сто лева и осемдесет стотинки/.

Постановява предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдените издръжки.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ІІІ гр. състав

 

Вярно с оригинала:

НД