РЕШЕНИЕ
№ 2570
гр. Пловдив, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. А.
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330101778 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на наследство по чл. 69 ЗН на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО /празно, незастроено/, цялото с площ от **** кв.м., съгласно
издадената скица от общ. Р., съставляващо УПИ ****, от кв.*** по действащия
регулационен план на село Ц., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № **** г., при граници:
от север: УПИ ****, от запад улица, от юг: УПИ ***, от изток: УПИ ***, който имот е
идентичен с поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на село Ц., общ. Р., обл. П.,
одобрени със Заповед ******г. на ИД на АГКК, при граници имоти с идентификатори: ****,
******, ***** и *****.
Производство е инициирано по искова молба вх. № ***** от **** г. на Л. С. Г., ЕГН
**********, заместена по реда на чл. 227 ГПК от наследника си по закон – С. В. Г., ЕГН
********** и М. С. Е., ЕГН **********, които искат да се допусне съдебна делба с П. И. В.,
ЕГН **********, С. И. В., ЕГН **********, Ю. Г. Г., ЕГН **********, Г. И. Х., ЕГН
********** и Н. И. Н., ЕГН **********, като е изложено, че процесният недвижим имот е
придобит по наследство от Д. З. Ц., починала **** г., техен общ наследодател.
В писмен отговор П. И. В., С. И. В. и Ю. Г. Г. се присъединят към исковата молба,
като сочат, че искат допускане на съдебна делба според наследствените квоти на страните.
Съделителите Г. И. Х. и Н. И. Н. не вземат становище по делото, не подават отговор
на исковата молба и не се явяват в първото по делото открито съдебно заседание.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че
съдебна делба следва да бъде допусната в обема на наследствените квоти на страните по
делото.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че делбеният имот е
придобит с протокол за делба от **** г. по гр.д. № ****г. на Пловдивския околийски съд от
1
общия на страните наследодател - Д. З. Ц., починала **** г., която е оставила две колена
наследници: това на сина си Т. С. Ц., починал **** г., и това на дъщеря си Й. С. И.,
починала **** г., като всяко коляно е наследило по една втора идеална част от имота.
Наследници от коляното на Т. С. Ц. са съделителите Л. С. Г., починала на **** г., заместена
от С. В. Г., М. СТ. ЕР., П. И. В., С. И. В., Ю. Г. Г., а наследници от коляното на Й. С. И. са
Г.. И. Х. и Н. И. Н..
Между наследниците от коляното на Т. С. Ц.квотите се разпределят по следния
начин: по *** идеална част за С. В. Г., М. С. ЕР., П. И. В., С. И. В. и *** идеални части за
Ю. Г. Г.. Това е така, тъй като Т. С. Ц. е оставил за наследници преживяла съпруга, починала
**** г. и три деца, които са също и нейни наследници, като всяко коляно е наследило по ***
идеална част от притежаваната от техния пряк наследодател *** идеална част от правото на
собственост на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. Съделителите от това коляно са внуци на Т. С.
Ц. и преки наследници на трите му деца.
Между наследниците от коляното на Й. С. И. квотите се разпределят по следния
начин: по *** идеални части за Г. И. Х. и Н. И. Н. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
По делото е налице следната процесуална хипотеза, съделителите от коляното на Т.
С. Ц. доказват основанието, от което произтича възникналата между съделителите
съсобственост, това че имот е бил собственост на общия на страните наследодател - Д. З. Ц.,
както и кръга на наследниците му по закон, като искат да се допусне съдебна делба.
Наследниците от коляното на Й. С. И. проявяват пасивно процесуално поведение, като не
вземат становище по делбата, не подават отговор и не се явят в първото открито съдебно
заседание. Съделителите от коляното на Т. С. Ц., т.е тези, които искат допускане на съдебна
делба, представят в първото по делото открито съдебно заседание констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка от **** г. ( л.**), по силата на който Г. И. Х. и Н. И. Н. са
признати за собственици на целия делбен имот по наследство и изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Представят и нотариален акт от **** г., по силата на който Г. И. Х. и
Н. И. Н., последната лично и като пълномощник на своя съпруг – К. П. Н., се разпореждат с
делбения имот чрез покупко-продажба в полза на С. Г. Ц. Съделителите С. В. Г., М. С. Е., П.
И. В., С. И. В. и Ю. Г. Г. отричат Г. И. Х. и Н. И. Н. да са придобили по давност техните
идеални части и искат отмяна на констативния нотариален акт.
Във връзка с горното настоящият съдебен състав намира следното:
Делбеното производство е особено исково производство, при което с постановеното в
първата фаза на делбения процес съдебно решение се формира сила на пресъдено нещо
относно това между кои лица, при какви квоти и по отношение на кои имоти следва да се
допусне съдебна делба. Съдебното решение преклудира всички ненаведени от съделителите
оспорвания на съсобствеността, които биха довели различен извод относно това кому
принадлежи правото на собственост и при какви квоти. Ето защо съделителите, които
оспорват правата на друг съделител, следва да наведат своите възражения в срока по чл. 342
ГПК, като се позоват на придобивно основание, което изключва правата на останалите
съсобственици, или на някои от тях, поддържайки, че именно те са титуляри на оспорените
права. Правото на собственост е абсолютно право и като такова не може да принадлежи в
един и същ обем в патримониума на повече от един правен субект, т.е. не може две лица да
са собственици на един и същ имот, респективно на едни и същи идеални части от един и
същ имот, на различни придобивни основания. Винаги едното придобивно основание
конкурира и изключва другото. В разглежданата хипотеза особеност на казуса е това, че
съделителите, които разполагат с констативен нотариален акт за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, не представят констативния нотариален акт на съда. Същият е
приобщен като писмено доказателство по почин на съделителите, които отричат признатите
с констативния нотариален акт в полза на Г. И. Х. и Н. И. Н. права, оспорвайки по същество
тези съделители да са собственици идеални части от имота на основание изтекла в тяхна
2
полза придобивна давност. Тук следва да се отбележи, че придобивната давност е правен
институт, който не се прилага служебно от съда, по аргумент от чл. 120 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗС.
Ето защо съделител, който твърди, че е придобил притежавани от друг съделител по
наследство идеални части, следва да се позове на изтеклата в своя полза придобивна давност
в рамките на преклузивния срок по чл. 342 ГПК, като посочи начален и краен период на
давността и обоснове качеството си на владелец. В случая Г. И. Х. и Н. И. Н., макар и да
разполагат с констативен нотариален акт, не се позовават на изтекла в тяхна полза давност.
Според разясненията на ТР № ****г. на ОСГК на ВКС констативния нотариален акт /КНА/
има легитимиращо действие, като съдържащата се в него констатация за принадлежността
на правото на собственост, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от
него факт. Ето защо при спор за собственост, лицето, което разполага с констативен
нотариален акт, следва да докаже фактическите (придобивните) основания, от които
произтича правото, на което това лице се легитимира като титуляр с КНА.
В настоящия съдебен процес съделителите Г. И. Х. и Н. И. Н. нито навеждат
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, нито доказват фактическите
основания за придобиване на процесния имот по давност, а именно изтекъл период от време,
през който тези съделители са владели процесния недвижим имот като свой. Съделителите,
които искат допускане на съдебна делба оборват легитимиращото действие на КНА като
доказват, че имат права по наследство, които са несъвместими с извода на нотариуса, че
делбеният имот е индивидуална собственост на Г. И. Х. и Н. И. Н..
Следва да се подчертае и още нещо, че след като Г. И. Х. и Н. И. Н. не навеждат
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност и не посочват период на давността,
то процесуално легитимирани да участват в делба са единствено наследниците по закон. В
производството по съдебна делба съсобствениците са задължителни необходими другари,
като кръгът на процесуално легитимираните лица се определя окончателно в първото по
делото открито съдебно заседание, в зависимост от наведените от съделители конкуриращи
придобивни основания, на база които се прави извод кои лица биха били съсобственици,
при доказване на фактическия състав на едното или другото придобивно основание. Когото
съделител се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, излагайки твърдения, че
давността е изтекла по време на брака му с неучастващо до този момент в делбения процес
лице, то тогава следва да се предприемат съответните процесуални действия по
конституиране на това лице като задължителен необходим другар по делото. Това е така,
тъй като правото на собственост се придобива с изтичането на давността, според
разясненията на 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, а според разясненията на ППВС № 5/1972 г., ако
давността е изтекла по време на брака, върху придобитата по давност част възниква
съпружеска имуществена общност. След като обаче Г. И. Х. и Н. И. Н. не се позовават на
придобивна давност, е без правно значение дали хипотетично тези съдели са били в
граждански брак. Постановено съдебно решение в първата фаза на делбения процес ще
отрече правата на съделителите, разполагащи с констативен нотариален акт за изтекла
давност.
Установява се, че в хода на процеса Г. И. Х. и Н. И. Н. са прехвърлили правото на
собственост върху целия делбен имот в полза на трето лице. Спрямо приобретателя
съдебното решение също ще формира сила на пресъдено нещо. Според разясненията на т. 3
от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС при извършено разпореждане със спорното право от
съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във
фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК. Ето защо в
настоящия съдебен процес разпоредилите се съделители ще участват като процесуални
субституенти на приобретателя, който ще се яви обвързан от решението по допускане на
съдебната делба. В отношенията прехвърлител-приобретател, прехвърлителите на права,
признати в полза на други съделители, ще носят отговорност за евикция към приобретателя.
3
При това положение съдебната делба следва да се допусне между страните по делото
според наследствените им квоти. Съдебното решение за допускане на делба има характер на
уважен положителен установителен иск за собственост, поради което по реда на чл. 537, ал.
2 ГПК следва да бъде отменен издадения в полза на Г. И. Х. и Н. И. Н. констативен
нотариален акт до обема права, признати в полза на останалите съделители.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на сления недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО /празно,
незастроено/, цялото с площ от *** кв.м., съгласно издадената скица от общ. Р.,
съставляващо УПИ ****, от кв.*** по действащия регулационен план на село Ц., общ. Р.,
обл. П., одобрен със заповед № **** г., при граници: от север: УПИ ****, от запад улица, от
юг: УПИ ****, от изток: УПИ **** който имот е идентичен с поземлен имот с
идентификатор № ***** по КККР на село Ц., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед ***** г.
на ИД на АГКК, при граници имоти с идентификатори: *****, *****, ***** и *****,
КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: С. В. Г., ЕГН **********, конституирана по реда на
чл. 227 ГПК на мястото на Л. С. Г., ЕГН **********, починала в хода на делото на **** г.,
М. С. ЕР., ЕГН **********, П. И. В., ЕГН **********, С. И. В., ЕГН **********, Ю. Г. Г.,
ЕГН **********, Г. И. Х., ЕГН ********** и Н. И. Н., ЕГН **********, ПРИ СЛЕНИТЕ
ДЕЛБЕНИ КВОТИ: по *** (****) идеална част за С. В. Г., М. СТ. ЕР., П. И. В. и С. И. В.;
**** (****) идеални части за Ю. Г. Г. и по **** (****) идеални части за Г. ИЛ Х. и Н. И. Н..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на . И. Х., ЕГН
********** и Н. И. Н., ЕГН ********** констативен нотариален акт от **** г. № ***, том.
**, рег.№ ***, нот.дело № *** г., по описа на нотариус ******, с район РС-П., рег. № *** на
НК в частта му, с която Г. И. Х., ЕГН ********** и Н. И. Н., ЕГН ********** са признати
за собственици на основание придобивна давност на *** (****) идеална част от следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО /празно, незастроено/, цялото с площ от **** кв.м.,
съгласно издадената скица от общ. Р., съставляващо УПИ ****, от кв.*** по действащия
регулационен план на село Ц., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № **** г., при граници:
от север: УПИ ****, от запад улица, от юг: УПИ ****, от изток: УПИ ****, който имот е
идентичен с поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на село Ц., общ. Р., обл. П.,
одобрени със Заповед **** г. на ИД на АГКК, при граници имоти с идентификатори: *****,
*****, ***** и ****.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4