РЕШЕНИЕ
№ 12794
гр. [***********], 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110133122 по описа за 2021 година
Предявени са главен и насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,
във вр.чл.79, ал.1 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Е. К. против
[********], с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [********], целият с
площ от 217 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор № [********] по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-
56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, вид собственост – частна, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./,
номер по предходен план № 1730, кв.18, парцел III, заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор № [********].1, със застроена
площ от 67 кв.м., брой етажи – един и постройка на допълващо застрояване с
идентификатор № [********].2, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи – един, при
съседи на имота: имоти с идентификатори № [********], № [********] и №
[********], въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение.
В производството е приет за съвместно разглеждане наред с първоначално
предявения иск, предявен от [********] против А. Е. К. иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че Общината е собственик на същия недвижим
имот с идентификатор № [********] по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, находящ се в в
[********], целият с площ от 217 кв.м., по силата на давностно владение за период по-
1
дълъг от 10 години.
В първоначалната искова молба и последващите уточняващи молба ищцата
твърди, че е единствен наследник по закон на Е.М.С., който с писмен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.01.1974 г. закупел от П.М.С.
дворно място, находящо се в [***********] предградие, с площ от 200 кв.м., заедно с
построената в него жилищна постройка-къща с площ от 30 кв.м., състояща се от 2 стаи
и антре. Сочи, че в издадено от данъчната служба „[***********]“ удостоверение от
1975 г. било записано, че посочения недвижим имот е записан на наследодателя й и за
него се плащат дължимите данъци и такси. Поддържа, че съгласно влязлата в сила
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-
56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, процесния недвижим имот представлява поземлен
имот, находящ се в [********], целият с площ от 217 кв.м., съставляващ поземлен имот
с идентификатор № [********] по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, вид собственост –
частна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план № 1730, кв.18,
парцел III, заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №
[********].1, със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи – един и постройка на
допълващо застрояване с идентификатор № [********].2, със застроена площ от 5
кв.м., брой етажи – един, при съседи на имота: имоти с идентификатори № [********],
№ [********] и № [********]. Ищцата твърди още, че през 2005 г. решила да се снабди
с констативен нотариален акт на основание давностно владение за земята, но от
ответната община било отбелязано, че недвижимия имот с площ от 217 кв.м. има
общински характер съгласно АДС № 1640 от 11.09.1970 г., който се влядал от
праводателя на наследодателя на ищцата., а през 1997 г. е издаден и АОС №
280/12.03.1997 г. Според ищцата, процесния недвижим имот никога не е имал характер
на общинска собственост, като от 1947 г. до днес винаги е бил частна собственост.
Собственост на нейното семейство и единствено семейно жилище за нея е от 1974 г. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящия иск за собственост въз основа на давностно
владение, продължило повече от 10 години. Претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответната
община се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че
за поземления имот с идентификатор № [********] има влязла в сила кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД
на АГКК. Поддържа се, че в кадастралния регистър общината е отразена като
собственик на имота въз основа на документ – Акт за общинска собственост №
280/26.02.1997 г., преди това за имота са били издадени и АДС от 1966 г. и 1970 г.
Поддържа се още, че предвид предназначението на територията от една страна, а от
2
друга – липсата на лице, което стопанисва имота, общината го е заела на законно
основание и е упражнявала фактическа власт върху него добросъвестно, явно и
непрекъснато в продължителен период от време. Според ответника, исковата
претенция не съответства на имот – съществуващ към настоящия момент, който да
бъде придобит по давност или да е обект на правна сделка. В случай, че все пак се
установи, че ищцата упражнява фактическа власт върху определена площ от квадратни
метри, то съгласно действащото законодателства, същите не могат да бъдат придобити
по давност. Сочи се още, че имотът не би могъл да съществува като самостоятелно
УПИ, а единствено би могъл да бъде придаден към друг имот, за да бъде постигната
необходимата площ в съответствие с устройствения закон. Оспорват се твърденията на
ищцата за давностно владение, както и че процесния имот е този, за който е представен
предварителен договор. Позовава се на разпоредбата на чл.86 ЗС, съгласно която не
може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска
собственост, а преди нея на ЗС от 1951 г., според който не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост. Излагат се доводи, че от
съставения за имота АДС е отбелязано, че същия е придобит от държавата на
основание чл.6 ЗС /ДВ, бр.92/1951 г./, след извършена проверка и установяване, че
няма собственик. Ето защо, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване,
че актувания имот е имал собственици, с ясен източник на техните собственически
права. Предявяват се насрещна искова претенция, като се поддържа становище, че
общината е собственик на процесния недвижим имот. По изложените в отговора и
насрещната искова молба доводи се иска отхвърляне на предявените искови претенции
и уважаване на предявените насрещни такива. Претендират се разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на насрещната искова молба се
изразява становище за недопустимост на насрещния иск, а по същество за неговата
неоснователност. Оспорва се съдържанието и истинността на съставения АДС от 1966
г. Сочи се, че същия е съставен без правно основание, не е отбелязано от коя дата
имота се счита за държавен, от което се установява, че никога не е бил във владение на
държавата. Оспорва се и обективираната на гърба на акта схема с доводи, че не е ясно
кой я е изготвил. Аналогични доводи са изложени и по отношение на АДС от 1970 г.,
който също се оспорва относно истинността и съдържанието му. По отношение на
съставения АОС се изразява становище, че не е налице идентичност между имота,
описан в АДС, като отново не е посочена дата, от която имотът е във владение на
общината. Оспорват се твърденията на ответника относно владението на имота, с вече
изложените в исковата молба твърдения, че от 1947 г. имотът е частна собственост. По
изложените съображения се иска съда да отмени определението, с което е приел за
съвместно разглеждане насрещния иск, а по същество - да го отхвърли като
неоснователен.
3
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен саморъчно написан договор от 04.01.1974 г., съгласно
който П.М.С., в качеството на продавач, продава на Е.М.С., в качеството на купувач,
200,00 км.м. от дворното си място и постройка с две стаи, състоящи се от 30 кв.м. В
договора липсва друга индивидуализация на недвижимия имот.
Видно от удостоверение, издадено от [********], район [***********] на
20.10.1995 г. е, че при проверка в данъчната служба е установено, че Е.М.С. има
записан недвижим имот – къща и дворно място, находящо се на [***********] № 49а
от 1974 г., като от момента на деклариране до 1995 г. лицето плаща дължимите местни
данъци и такси.
По делото е приложена и скица - копие от неодобрен кадастрален план на
[***********] предградие, в която е отразено, че имотът е заснет през 1992 г. с пл.№
1730 и нанесен в кадастрален лист № 196 и е записан ва Е.М.С.. По графични данни
имотът съдържа 240 кв.м., като попада в регулационния план на местност
[***********] одобрен със Заповед № РД 50-09-591/08.10.1986 г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от
[********], район [***********] е, че посочения по-горе купувач Е.М.С., е починал на
14.07.2002 г., като е оставил трима наследници по закон – съпруга – починала на
31.08.2007 г. и три деца, сред които ищцата в настоящото производство.
Видно от приложените по делото удостоверения, издадени от СРС е, че другите
двама наследници на Е.М.С. – Д. Е. С. и М.Е.С., са заявили отказ от наследството му,
като отказите им са вписани в особената книга на съда.
По делото са приложени актуални скици и данъчна оценка на поземлен имот с
идентификатор № [********] по КККР, одобрени със Заповед КД-14-56/23.04.2013 г.
на ИД на АГКК, с адрес: гр.[***********], район [***********], [***********], ведно
с попадащите в имота жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор [********].1,
със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи: 1 и постройка на допълващо застрояване с
идентификатор [********].2, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1. По делото е
приложена и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот
с идентификатор № [********], изготвена от ГИС [***********].
По делото е приложен Акт за частна общинска собственост № 280/26.02.1997 г.
за имот описан като „стар общински имот, представляващ терен между [***********],
[***********], {*********] и ж.п.линия, съставляващ 13 330 кв.м. площ. Видно от л.2
на акта е, че със Заповед № СОА19-РД57-9/03.06.2019 г. на Кмета на [********] се
отписва част от АОС – поземлен имот с идентификатор 68134.2822.279 с площ от 396
кв.м. и поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1729 с площ от 251 кв.м.
По делото е приложен и Акт за държавна собственост на недвижим имот №
4
1619/29.10.1966 г. за същия имот с площ от 13 330 кв.м. с обективиран на гърба план на
терена.
По делото е приложен и Акт за държавна собственост на недвижим имот /със
задраскан №/ от 11.09.1970 г. по отношение на „стар общински имот № 6 от пол.100 от
930 кв.м., при съседи [***********], М.С. и СГНС, П.Б.“. В акта е посочено още
„празно място, завзето от П.М.С.“. На гърба на акта е вписан саморъчен текст, без
данни за автор – „имот пл.№ 6 (1956) е идентичен с имот с пл.№ 292 в кв.20 по плана
на {*********] от 1990 г.“.
Видно от приложената по делото Заповед № ИК 1083/16.09.1996 г. на СГНС –
Изпълком е, че във връзка с инвентаризация на държавните имоти и организиране
нанасянето в кадастъра, е назначена комисия, която да извърши проверка. По делото е
приложен доклад, в изпълнение на заповедта, от който не се установяват релевантни за
делото факти.
По делото е приложен списък № 1 /без дата/, съдържащ имена на лица, заели
държавни места, по коти се признават права съгласно Правилника за приложение на
Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни
дворни места. От този списък не може да се обоснове извод, че касае района, в който се
намира процесния недвижим имот, поради което съдът го приема за неотносим към
предмета на спора и не го обсъжда.По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите С.Р.Д. и Ж.Л.С..
В показанията си св.Д. разказва, че ищцата й е съседка – живее на
[***********]-ма № 49 А и я познава от 1977 г. В имота живеели нейните родители,
които го купили през 1974 г., а ищцата живее в него от раждането си и до момента.
Свидетелката описва, че дворното място е около 250-300 кв.м., а застроената площ към
30-35 кв.м. Миналата година ищцата направила ремонт на къщата и на двора. От ляво
имотът граничи с Р.П., а от дясно – с П.М. и неговите наследници. Свидетелката
разказва, че преди родителите на ищцата да закупят имота, той бил един общ двор с
двора, в който сега живеят наследниците на П.М.. След като го купили, родителите на
ищцата го разделили от имота на М. с ограда.
В показанията си св.С. разказва, че познава ищца още от раждането и през 1976
г. Знае, че последната притежава имот, находящ се в [***********] предградие,
[***********]-ма № 49 А. Описва, че дворното място е около 250,00 кв.м., а къщата
около 30-40 кв.м. Разказва, че родителите на ищцата закупили имота през 1974 г., като
през 1982 г. направили новата къща. До тогава в имота имало една по-малка къща.
Купили къщата от П.М., от когото свидетелката лично знае, че живее на това място от
1950 г. Свидетелката разказва, че ищцата живее в имота от раждането си и полага
грижи за него.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
5
дадено. Видно от същото е, че при изготвянето му, вещото лице е проучило всички
приложени по делото документи, като е направило и допълнителни проверки,
подробно описани в констативно-съобразителната част от експертизата. В
заключението вещото лице е посочило, че от извършените проверки се установява
идентичност на имота по договора от 04.01.1974 г. с имота, отразен на скица, издадена
от „Софгео“, находяща се на л.10 от делото, а последния е идентичен с ПИ [********],
отразен на скица, издадена от АКГГ, находяща се на л.26 от делото. Според вещото
лице, имотът описан в договор да покупко-продажба от 04.01.1974 г. е част от имота,
описан в представените по делото АДС и АЧОС. От приложените материали и
извършените проверки, вещото лице е констатирало, че отчуждителна процедура не е
извършвана, защото общината е считала, че имотът е „стар общински имот“, а след
като не е извършена отчуждителна процедура, то обезщетение не е изплащано. Към
заключението вещото лице е изготвило комбинирана скица - Приложение № 1.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по
отношение на установителните е изрично регламентирана от законодателя. В
качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при
условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв
интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в
отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на иска
твърдения, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, на основание
осъществено давностно владение, настоящият съд приема, че за същата съществува
правен интерес от избраната форма на защита.
Същевременно, с оглед данните по делото за издаден Акт за частна общинска
собственост и изрично заявеното от ответника в отговора оспорване на предявената
искова претенция, съдът намира, че именно ответната община е пасивно процесуално
легитимирана по предявения иск.
С оглед предходното, предявения с първоначалната искова молба установителен
иск следва да бъде разгледан по същество.
По иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗС в тежест на ищцата е да
докаже елементите от фактическия състав на твърдяния придобивен способ – изтекла в
нейна полза придобивна давност, в т.ч. упражнявано явно, трайно и несмущавано
владение на процесния недвижим имот с намерение за своене в продължение на
процесния период.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване, наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
6
които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: да наличието на
противопоставимо на ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот на
годно правно основание.
Настоящият съд, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема, че в хода на съдебното дирене ищцата доказа 10-
годишно постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение на
недвижим имот с идентификатор № [********] по КККР, одобрени със Заповед КД-14-
56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.[***********], район [***********],
[***********], ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка.
Съгласно задължителните разяснения по т.3 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е
възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание
чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите
права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
В мотивите към тази точка е посочено, че правото на позоваване на придобивното
основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на
владелеца, а се наследява от неговите наследници, поради което може да бъде
упражнено от тях в евентуален съдебен спор за собственост. Настоящия случай е
именно такъв.
Действително, представеният по делото частен писмен договор от 04.01.1974 г.
няма вещно-прехвърлителен ефект, поради което същият не легитимира праводателя
на ищцата като собственик на описания в него имот. Този договор обаче удостоверява,
че наследодателя на ищцата е придобил владението върху процесния недвижим имот,
предмет на възмездната сделка, в деня на неговото подписване.
Наличието на предвидените в чл.79, ал.1 ЗС предпоставки за придобиването на
имота по давност се установяват и от събраните по делото гласни доказателствени
средства. Същите се явяват допустими, тъй като обстоятелствата, за който са
допуснати /упражняване на фактическа власт върху вещ/ не попадат сред забраните на
чл. 164, ал. 1 ГПК. Съдът кредитира показанията и на двете разпитани свидетелски – Д.
и С., тъй като са еднопосочни и непротиворечиви, и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства. В показанията си и двете свидетелки разказват, че А.,
която е родена през 1976 г., живее в имота още от раждането си. Преди това там са
живеели нейните родители. Видно от показанията на св.С. е, че преди това, още от
1950 г., в имота е живял П.М.. В показанията си свидетелката Д. разказва още, че
откакто помни – от около 1970 – 1971 г., кварталът е бил застроен и съществува във
вида, в който е и към настоящия момент. Свидетелите разказват, че в имота на ищцата
имало една по-малка къщичка, а през 1982 г. родителите й направили „новата къща“.
Сочат още, че миналата година ищцата направила „страхотен ремонт“ на къщата и
двора. Двете свидетелки установяват още липса на спорове относно собствеността на
имота от 1974 г. до настоящия момент.
7
В подкрепа на установеното от свидетелите е записването на имота на името на
наследодателя на ищцата в регулационния план, одобрен със Заповед № РД 50-
09.591/08.10.86 г., както и в разписен лист от 1992 г. на кв.{*********] /видно от
приложената по делото скица – л.10/. Видно още и от приложеното по делото
удостоверение, издадено от [********], район [***********] през 1995 г. е, че Е.М.С.
/наследодател на ищцата/ има записан недвижим имот – къща и дворно място,
находящо се на [***********] № 49а от 1974 г., като от момента на деклариране до
датата на издаване на документа, лицето плаща дължимите местни данъци и такси.
Съдът намира за неоснователни изложените в писмения отговор доводи относно
наличието на пречки за придобиване по давност на имота, поради забраната на чл.86
ЗС и чл.6 ЗС /ДВ, бр.92/1951 г./.
В решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., ІІ г. о. на ВКС е
прието, че актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността
на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като
общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за
общинска собственост. Налице е препращане към приетото с ТР № 11 от 21.03.2013
год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС и решение № 149 от 12.06.2013 год. по гр.
д. № 647/12 год. ІV г.о. Съставът на съда в цитираното решение приема, че горните
съображения са приложими само в случаите, когато в акта за общинска собственост е
посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което
собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е
посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая ответната община не
може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения по делото Акт
за общинска собственост № 280 от 26.02.1997 г. Като правно основание за придобиване
на имота в акта е посочен чл.2, ал.2, т.5 ЗОбС (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г.). Аналогично
на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото значение на констативния
нотариален акт, на основание чл.179, ал.1 ГПК актът за общинска собственост се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти,
а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по
силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост, до доказване на
противното. Общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен
8
актът за частна общинска собственост, но само в случаите, когато в акта е посочено
конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността
върху актувания имот е придобита от държавата или общината /акт за отчуждаване,
респ. придобиване на права/. Когато в акта е посочена само правната норма,
послужила като основание за актуването /какъвто именно е процесният случай/,
същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост, тъй като
собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин
/чл.77 ЗС/, и следователно актовете, които по силата на закона имат легитимиращ
ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение
на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са
издадени /в този смисъл са решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ
г. о.; определение № 541 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2019 г., I г.о., ВКС /.
Съставянето на акт за общинска собственост само по себе си не представлява
основание за придобиване право на собственост от общината, ако не съществува
конкретно придобивно основание. Актовете за държавна и общинска собственост имат
констативно, а не конститутивно действие, като в случай че отразената в тях
принадлежност на правото на собственост се оспорва, както е в случая, в тежест на
общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание, въз основа на
което е придобита собствеността /в този смисъл са решение № 321/14.10.2011 г. по гр.
дело № 1167/2010 г. на I г.о. на ВКС, решение № 310/03.01.2012 г. по гр. дело №
456/2011 г. на II г.о. на ВКС и др./. Само по изключение, когато по силата на
нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината,
респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за общинска или
държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като същата
удостоверява наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост
от общината или държавата /решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 51/13 г. на ІІ
г.о. на ВКС/. Подобна хипотеза обаче в настоящия случай не е налице. Поради това в
доказателствена тежест на ответника е да докаже в условията на пълно доказване
правото си на собственост върху процесния недвижим имот.
По делото е приложен Акт за държавна собственост № 1619/29.10.1966 г., при
посочено основание за одържавяване „стар общински имот въз основа на Заповед №
ИК 1083/16.09.1966 г. на СГНС“. Цитираната заповед е приложена по делото, като
видно от същата е, че има предмет „извършване не инвентаризация на държавните
имоти в районните народни съвети, както и организиране нанасянето в кадастъра на
имотите в отделите „Архитектура и благоустройтво“ при изпълнителните комитети на
районните съвети“. Основание за собственост на държавата върху описания имот не се
установява. Аналогично е и положението при издаването на АДС от 11.09.1970 г.,
където също не е посочено основание на какво основание се одържавява имота.
Съставянето на акт за държавна собственост не представлява основание за
9
придобиване право на собственост от държавата, ако не съществува конкретно
придобивно основание. Съгласно чл. 6 ЗС /редакция от 1951 год./ държавни стават
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които
нямат друг собственик. Първата хипотеза не е налице, тъй като същата предполага
осъществяване на такъв юридически факт, чиято правна последица според
предвижданията в нормативен акт се състои в изгубване правото на собственост от
досегашния му носител и преминаване му в патримониума на държавата. Както бе
посочено и по-горе, в двата цитирани Акта за държавна собственост не е посочено
основание. Не е налице и втората хипотеза на чл.6 ЗС /в първоначалната му редакция/,
за да премине имотът в патримониума на държавата - като такъв без собственик. Видно
от показанията на свидетелите е, че преди да го продаде на родителите на ищцата,
имотът е бил на П.М. още от 1950 г., като последния отглеждал животни в него.
Следва да се има предвид, че принадлежността на правото на собственост не е
обусловено от наличието на документ. Както е прието в правната доктрина,
придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок. Както е прието в т.2 на ТР № 4 от 17.12.2012 год. по т. д. №
4/12 год. ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок, т.е. няма пречка да се признае владелецът за собственик по давност
към миналия момент – този на осъществяване на фактическия състав на чл.79 ЗС.
С оглед предходното, при анализ на събраните по делото свидетелски показания,
които както бе посочено и по-горе са последователни и логични, не противоречат на
останалите събрани писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани,
по делото се установява непрекъснато владение на имота от страна на наследодателя
на ищцата, продължило в повече от необходимия срок по чл.79, ал.1 ЗС, поради което и
към 1984 г. е налице осъществяване на фактическия състав на придобивната давност и
имотът е придобит на оригинерно основание от страна на последния.
С оглед предходното и при липсата на конкретно придобивно основание за
одържавяване на имота при актуването му през 1966 г /1970 г./, настоящият съд
приема, че имотът не е станал държавна собственост, а от там следва и липсата на
легитимация на общината като собственик. Аналогично е и приетото в ТР № 11 от
21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС по отношение на
легитимиращото действие на акта до доказване на противното.
Предвид гореизложеното, предявеният положителен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗС.
10
Към настоящият момент съдът намира за необходимо да преразгледа мотивите
си относно допустимостта на предявения насрещен иск. Това е така, тъй като с
първоначалния и с насрещния иск се иска да бъдат установени едни и същи права на
един и същи правен субект, който в първия случай е ответник, а по насрещния иск е
ищец. Уважаването на първоначалния иск изключва правния интерес от предявяването
на насрещен иск, тъй като и по двата иска може да се получи една и съща защита на
страната, чието правно твърдение отговаря на действителното правно положение, и
една и съща санкция срещу страната, чието правно твърдение не отговаря на
действителното правно положение.
С оглед предходното, насрещния иск следва да бъде оставен без разглеждане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните
по делото е, че ищцата е направила разноски за държавна такса СТЕ и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2045,78 лева. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК. Това е така, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / действащ към датата на
приключване на устните състезания/, минималния размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 808,92 лева. По делото са проведени четири открити
съдебни заседания, като е приет за съвместно разглеждане насрещен иск. Ето защо,
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева, не е
прекомерно. С оглед предходното, направените от ищцата разноски следва да бъдат
възложени на ответника в пълния им размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС по отношение на [********], БУЛСТАТ {*********], с
адрес: гр.[***********], {*********], представлявана от {*********], че А. Е. К., ЕГН
********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.[***********], район
[***********], ж.к.{*********], [***********], целият с площ от 217 кв.м.,
съставляващ поземлен имот с идентификатор № [********] по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на
АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план № 1730, кв.18,
парцел III, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с
идентификатор № [********].1, със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи – един и
11
постройка на допълващо застрояване с идентификатор № [********].2, със застроена
площ от 5 кв.м., брой етажи – един, при съседи на имота: имоти с идентификатори №
[********], № [********] и № [********], въз основа на продължило повече от 10
години давностно владение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от [********], БУЛСТАТ
{*********], с адрес: гр.[***********], {*********], представлявана от Кмет
Йорданка Фандъкова против А. Е. К., ЕГН ********** насрещен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1 ЗС - за признаване за установено по
отношение на ответника, че {*********] е собственик на същия недвижим имот с
идентификатор № [********] по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, находящ се в в
[********], целият с площ от 217 кв.м., по силата на давностно владение за период по-
дълъг от 10 години, като процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 33122/2021 г. по описа на СРС в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [********], БУЛСТАТ {*********], с
адрес: гр.[***********], {*********], представлявана от {*********] да заплати на А.
Е. К., ЕГН ********** сумата от общо 2045,78 лева, представляваща направени
разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която е оставен без разглеждане предявения иск и е обезсилена
издадената заповед, решението има характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба през Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12