Решение по дело №61/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 159
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20191510200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

24.04.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

IV Н О

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

18 април

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н А Х

 

61

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 348а-101 от 26.11.2018г., на Началник на РУ Дупница, с което на Д.В.С. с ЕГН:**********,***,на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 500.00 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Жалбоподателят,  в жалбата и в съдебно заседание моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно прави искане да бъде намален размера на наложеното наказание до минимално предвидения в закона.

Въззиваемата страна РУ на МВР гр.Дупница – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         От фактическа страна:

Съставен е АУАН  с № 348а-51 от 13.11.2018г.,срещу Д.В.С. с ЕГН:**********,***, за това, че на 11.11.2018г., около 12.30 часа в гр.Дупница,като е стояла на пътното платно по Главен път Е-79,ПП-1,км.329+500,в района на пътен възел „Байкал”, е препятствала движението по пътя и не е изпълнила издаденото устно разпореждане от полицейски орган,и с действията си всячески пречи на служителите да изпълняват служебните си задължения-с което е нарушил чл.64,ал.4 от ЗМВР.

 

         Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя , който  в  графата бележки и възражения не отразил да има такива.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП №348а-101 от 26.11.2018г.,  с което за нарушение на чл.64,ал.1 от ЗМВР на осн.чл.257 от ЗМВР наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя В.Н.С. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че той и колегата му въпросния ден Били на работа и изпълнявали служебните си задължения на Главен път Е-79.На място имало много хора,които препречвали лентите за движение,и след ката Началника на РУ Дупница им казал да отстъпят и да освободят лентите за движение,не те взели думите му под внимание,като на мястото бил и жалбоподателя,който също не взел думите под внимание.Същото при разпита си е заявил и свидетеля М.М.П.,както и свидетеля Б.К.Д..Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители тъй като същите са обективни, логични и безпристрастни и се подкрепят от събраните по делото доказателства.Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел   , тъй като същия не е очевидец, а и показанията му са в разрез със свидетелките показания на които съдът дава вяра.

 

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – Началника на РУ Дупница.      АУАН също е съставен от компетентно лице.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –трите имена, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗМВР предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му в случаите, когато то не представлява престъпление, с налагане на наказание от 100 до 500 лева. Според ал.4 на чл.64 ЗМВР "разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление..." 

Нормата на чл.264, ал.1 ЗМВР предвижда санкция от 500.00 до 100.00 лева за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, доколкото извършеното не представлява престъпление.

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е описано даденото от полицейския орган разпореждане към лицето /адресата на акта /.

Това разпореждане попада в кръга на правомощията на полицейския служител. Общата разпоредба на ал.1 на чл.64 ЗМВР установява изискване за издаване на разпорежданията в писмена форма. Издаването на разпореждания от полицейските органи в устна форма или чрез действия е предвидено в ал.2 на чл.64 ЗМВР наред с писмената форма, като законът поставя за тях допълнителни изисквания. Устното разпореждане предполага невъзможност за издаването му в писмен вид, съгласно ал.2 на чл.64 ЗМВР. В конкретната хипотеза, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция от органите на реда, настоящият състав намира, че устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на ал.2, предл.първо на чл.64 ЗМВР.

Безспорно даденото от полицейския служител разпореждане към жалбоподателя,което е било задължително за него, при действието на императивната разпоредба на ал.4 на чл.64 ЗМВР, не е изпълнено.

 Неизпълнението на разпореждането е описано в акта за установяване на административно нарушение и възпроизведено в наказателното постановление достатъчно конкретно, за да позволят на санкционираното лице да разбере срещу какви факти следва да организира защитата си.

 

 Неизпълнението на полицейско разпореждане е  нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, според който текст това разпореждане е задължително за изпълнение. Нормата на чл.257 от ЗМВР съдържа целия  състав на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на полицейско разпореждане, така че става безспорно ясно за какво е наказано лицето и е безспорно доказано извършеното от жалбоподателя. Задължението за спазване на полицейските разпореждания е регламентирано в чл.64 ал.4 от ЗМВР.

Санкционната разпоредба на  чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда административно наказание "глоба" в размер от 100 до 500 лева за извършено нарушение, квалифицирано като такова по чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. При този нормативно определен размер на наказанието, според съда административно – наказващият орган необосновано е наложил санкция към максималния размер, предвиден в закона. По делото няма данни жалбоподателя да е допускал подобни нарушения на законодателството, поради което състава на съда намира, че  нарушението е извършено за пръв път. В този смисъл според съда справедливо наказание, което изцяло ще способства за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН би било наказание в минимален размер, а именно "глоба" в размер на 100 лева.

Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като "маловажен", доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи, точно обратното.

 По горепосочените мотиви, Съдът

                                                                  

 

               Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 348а-101 от 26.11.2018г., на Началник на РУ Дупница, с което на Д.В.С. с ЕГН:**********,***,на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание –„ ГЛОБА „в размер на 500.00 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР,като намалява глобата от 500.00 лева на 100.00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: