№ 9615
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110171574 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Столична община да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД сумата от 418.50 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..... вследствие на
ПТП от 03.10.2019г., настъпило на общински път в гр. София, на ул. „Й. Бакалов- Стубел“ в
посока към бул. „Околовръстен път“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 14.12.2021г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 03.10.2019г. в гр. София, на ул. „Й. Бакалов- Стубел“ в посока
към бул. „Околовръстен път“ застрахованият при него по силата на договор за имуществено
застраховане „Каско“ на МПС лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..... попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че
отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били
причинени увреждания по предна и задна десни гуми и по предната дясна лята джанта на
стойност 418.50 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице с
платежно нареждане от 23.04.2020г. Застрахователят отправил регресна покана до
ответника, получена от последния на 05.11.2021г., да възстанови стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение, което последният не сторил. При тези съображения в
настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане, законна лихва
върху него, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че към датата на ПТП не е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ с предмет процесния лек
автомобил, като подчертава в тази връзка, че представените от ищеца с исковата молба
общи условия не носят подпис за застрахования, поради което не следвало да се приеме, че
го обвързват. Оспорва доказаността на застрахователното събитие, за възникването на което
не бил представен протокол за ПТП, както и на причините за него, като оспорва в тази
връзка доказателствената стойност на представените от ищеца декларации и снимков
1
материал. В условията на евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на МПС, който, като не съобразил скоростта на движение на автомобила
с пътната обстановка, допринесъл за настъпване на инцидента. Като самостоятелен довод за
неоснователност на претенцията сочи обстоятелството, че поддръжката и ремонтът на
процесния пътен участък били възложени на „Трейс груп холд“ АД по силата на сключен
помежду им договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015г. и на конкретно възлагане от
08.03.2019г., като възложеният ремонт бил завършен на 27.05.2019г., поради което счита, че
е положил дължимата грижа за поддръжката на пътния участък. А евентуалното наличие на
неравност на същия се дължи на некачествено изпълнение от страна на изпълнителя по
договора „Трейс груп холд“ АД, във връзка с което ищецът заявява искане за конституиране
на посоченото дружество като негов помагач и предявява срещу него обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД за осъждане на „Трейс груп
холд“ АД да му заплати сумата от 418.50 лева, представляваща обезщетение за вреди от
некачествено изпълнение на договорното задължение на дружеството да извърши ремонта
на процесния пътен участък, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноски, в случай че
Столична община бъде осъдена да заплати сумата по иска с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ. Така предявеният обратен иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство с определението от 10.12.2022г., постановено по реда на чл. 140 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от третото лице- помагач на ответника и ответник по предявения обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД, с който същият
оспорва иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, считайки, че от представените с
исковата молба доказателства не се установяват сочените от ищеца механизъм на ПТП,
настъпилите в резултат от него вреди, както и причинната връзка между ПТП и
уврежданията. Наред с това оспорва и обратния иск по подробно изложени в отговора
съображения, признавайки наличието на договор между общината и „Трейс груп холд“ АД,
но считайки, че по силата на този договор дружеството няма задължение за постоянна
поддръжка на процесния пътен участък, а е извършвало единствено текущ ремонт на същия,
като този ремонт е приет без забележки от общината, поради което счита, че не носи
отговорност за евентуални неравности по процесния пътен участък, както и за некачествено
изпълнение на възложената му работа. Допълва наред с това, че не се установява дупката, в
която се твърди да е попаднал лек автомобил „Рено“, да се намира в рамките на конкретно
ремонтирания от дружеството въз основа на конкретното възлагане от Столична община
пътен участък.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП (попадане
в дупка на пътното платно), в причинна връзка с което да са причинени вреди на
застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на
работници или служители на ответника, на които последният в качеството си на стопанин на
пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и
отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от
общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена
2
застраховка „Каско“ в полза на правоимащите лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е изпълнил задължението си да поддържа изправен пътния участък, като вземе мерки за
обезопасяване и сигнализиране на неравностите на пътя, както и конкретно поведение на
водача на МПС при управлението му, допринесло за настъпване на пътния инцидент.
Процесуално задължение на ответника в качеството му на ищец по обратния иск е да
установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на договорно
правоотношение с „Трейс груп холд“ АД, по силата на което последното е било длъжно да
извърши ремонт на процесния пътен участък, вкл. на мястото на настъпване на конкретното
ПТП, изразяващо се в попадане в дупка, като при установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника по обратния иск е да установи качественото изпълнение на възложения
ремонт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената и
неоспорена доказателствена съвкупност се установява, че към датата на процесния пътен
инцидент между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е съществувало
облигационно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, имащ за
предмет именно този автомобил. Това е така, доколкото представената по делото
застрахователна полица носи подписи и за застраховащ, и за застраховател, с което е спазена
изискуемата от закона, в частност нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за
действителност. Наред с това, изрично в застрахователната полица е посочено, че
потребителят на услугата е запознат със съдържанието на и е получил екземпляр от всички
документи, съставляващи неразделна част от договора, вкл. приложимите към него общи
условия, както и че ги приема, под което изявление застраховащият се е подписал, с което е
удостоверил верността на изложеното в последния смисъл. С оглед на това необосновано е
съждението на ответника, че липсата на представени по делото подписани от застрахования
общи условия обуславя извод за недействителност на съглашението. Нещо повече, след като
страните по правоотношението са приели същото за действително, позовавайки се на
съдържанието му, реглемантирано и от въпросните общи условия- застрахованият, като е
сезирал застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като е
изплатил същото, никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още
по- малко това би могло да стори трето за договора лице, каквото е ответникът по
регресната претенция- арг. нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и съдържащите се в т. 2а от
Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК,
задължителни за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се
установяват от адресираното от собственика на увредения лек автомобил до ищеца
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, както и приложените към него
декларации от М. М. в качеството му на водач на МПС и Е. М. в качеството й на свидетел
на ПТП, съгласно които при движение по ул. „Й. Стубел“ в гр. София в посока към бул.
„Околовръстен път“ лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..... попаднал в дълбока дупка на
пътното платно, в резултат от което били разкъсани десните му предна и задна гуми, а
предната дясна джанта била надрана. Данните в този смисъл се потвърждават и от
събраните по делото гласни доказателства, за които не съществува основание да се
разглеждат като недобросъвестни и/или недостоверни- показанията на свидетеля М. М.,
който твърди, че няколко месеца, след като през м. август 2019г. си купил процесния лек
автомобил, попаднал с него в несигнализирана дупка в десния край на платното за
движение, в резултат от което предната дясна гума на МПС била изцяло разрязана, от
задната дясна гума имало отрязано парче, а предната дясна джанта била изкривена.
3
В допълнение, така възпроизведеният в писмените и гласните доказателства
механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на съдебно- автотехническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените
задачи, доколкото при експертното изследване вещото лице е достигнало до извод, че
описаният в заявлението до застрахователя механизъм на произшествието е възможен,
правдоподобен, преценявайки изложеното в него от гледна точка на техническата му
обоснованост.
Настъпилата в резултат на ПТП вреда по двете десни гуми на автомобила се
установява от отразеното в уведомлението за щета и от опис- заключение по щета, съставен
от застрахователя, а причинната връзка между вредоносния резултат и инцидента се
потвърждава от неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата
експертиза.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, респ., че именно ответникът в качеството си на
стопанин на пътя е задължен да поддържа пътната мрежа и да обезпечава отстраняването и
сигнализацията на препятствията по нея- в този смисъл са и изричните изявления на
последния в уточнението на исковата молба от 22.12.2022г.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. А съгласно изричната разпоредба
на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява тези
дейности чрез служителите си и чрез други лица, на които е възложил извършването им,
поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия, като на
основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага оборимо.
Тук следва да се изясни, че противно на поддържаното от ответника в отговора на
исковата молба, от представения по делото Договор с рег. индекс СО15-РД-55-
355/11.06.2015г., сключен между Столична община и „Трейс груп холд“ АД и приложенията
към него не се установява общината да е възложила на дружеството постоянната текуща
поддръжка на процесния пътен участък, доколкото същият не фигурира в приложение № 11
към договора, в което съгласно клаузата на чл. 1.1.1 от съглашението са описани улиците и
булевардите в рамките на I зона на Столична община- „Район Витоша, Лозенец, Средец и
Триадица“, по отношение на които изпълнителят има задължение да извършва всички
дейности, необходими за постигане на уговореното ниво на поддържане. Дори и от
доказателствата по делото да се установяваше противното, обаче, същото само по себе си не
би могло да обоснове извод за неоснователност на заявената срещу Столична община
претенция, доколкото, както бе разяснено, отговорността на последната пред собственика на
увреденото имущество е гаранционно- обезпечителна (безвиновна) и се ангажира,
доколкото общината е стопанин на пътя и като такъв е отговорна за поддържане на доброто
му състояние чрез свои служители или чрез възлагане на трети лица.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото
наличие на неравност на пътя- дупка, която въпреки вмененото им задължение за това не е
била сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и
безаварийното ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на
4
противоправното и виновно поведение на служители на ответника, поради което последният
е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им
стойност, която в случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с
възстановителната стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Неоснователен е доводът на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредения автомобил, доколкото не се установява соченото в отговора на исковата
молба поведение на водача на МПС по управление на автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост. Тук следва да се изясни, че наличието на необезопасена и несигнализирана
дупка на пътя не съставлява предвидимо препятсвтие и не следва да се възприема за
естествено състояние на пътната настилка, поради което на водачите на МПС не би могло да
бъде вменено задължение да управляват автомобилите си със съзнанието за наличие на
дупка на пътя.
От представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане от
23.04.2020г. се установява, че за обезщетяване на собственика на МПС за вредите във връзка
с процесното ПТП ищецът е извършил плащане в размер на 418.50 лева.
Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза стойността, необходима
за ремонта на лек автомобил „Рено Клио“, респ. за привеждането му във вида и състоянието
отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
сумата от 568.30 лева.
С оглед на това и доколкото възприетата от вещото лице сума надвишава заплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение, искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен, с което следва да се приеме за
осъществено вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност срещу „Трейс груп холд“ АД обратен иск.
Както бе изяснено, съобразно фактическите твърдения на ответника- ищец по
обратния иск, предмет на този иск е вземането на последния за обезщетяване на
претърпените от него вреди от некачествено изпълнение на възложен на „Трейс груп холд“
АД ремонт на процесния пътен участък.
Установява се от представените Договор с рег. индекс СО15-РД-55-355/11.06.2015г.,
сключен между Столична община и „Трейс груп холд“ АД, приложение № 11 към него,
писмо с изх. № СОА19-ТД26-3549/08.03.2019г. на заместник- кмета на Столична община,
направление „Транспорт и траснпортни комуникации“ до „Трейс груп холд“ АД, приложена
към него утвърдена програма за текущ ремонт на район „Лозенец“ за 2019г., както и от
протокол № 45 от 17.06.2019г. за установяване на завършването и заплащане на натурални
видове строително- монтажни работи, че съобразно уговореното между страните в чл. 1.1.2
от договора Столична община е възложила на „Трейс груп холд“ АД извършването до
27.05.2019г. на конкретни строително- ремонтни дейности по конкретно посочени пътни
участъци (невключени в приложение № 11 към договора), сред които и ул. „Й. Стубел“, на
която е настъпил процесният пътен инцидент. Установява се от утвърдената от кмета на
район „Лозенец“ програма за текущ ремонт за 2019г., както и от протокола от 17.06.2019г. за
приемане на конкретно възложените и извършени СМР, че по отношение на ул. „Й. Стубел“
е възложена направата на асфалтови кръпки при ръчно изрязване и ръчно полагане на
плътен асфалтобетон на площ от общо 33.41 кв. м. и обкантване на кръпките с битумна
паста в размер на 79.90 метра. Възложено е следователно извършването на частични
ремонтни дейности на определни участъци от улицата, а не на цялата улица, поради което и
при липсата на други данни не би могло да се приеме, че процесната дупка, в която на
03.10.2019г. е попаднал лек автомобил „Рено Клио“ се е намирала именно в рамките на
ремонтираните по- рано- в периода от м. март до май 2019г., участъци от ул. „Й. Стубел“,
5
поради което и не би могла да бъде извършена преценка доколко наличието на процесната
неравност на пътното платно се дължи на некачествено изпълнение на възложените СМР,
респ. да се приеме, че изпълнителят на същите е отговорен за претърпяната от възложителя
вреда, изразяваща се в стойността на уврежданията по попадналия в дупката лек автомобил.
По изложените съображения и доколкото съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса процесуалното задължение да докаже задължение на
„Трейс груп холд“ АД да извърши ремонт именно на процесния пътен участък принадлежи
на ищеца по обратния иск, в какъвто смисъл са указанията на съда в доклада по делото,
последният следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на това
обстоятелство, като предявеният от него обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 860.00 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, в т. ч. за заплатени държавна такса,
депозити за възнаграждения на вещото лице и свидетеля, както и адвокатски хонорар.
Сторените от ответника в това му качество и в качеството му на ищец по обратния иск
разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени.
В полза на „Трейс груп холд“ АД в качеството му на ответник по обратния иск
разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е заявявана претенция такива да са
реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД
Столична община да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ...., сумата от 418.50 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..... вследствие на
ПТП от 03.10.2019г.- попадане в несигнализирана и необезопасена дупка, настъпило на
общински път в гр. София- на ул. „Й. Бакалов- Стубел“ в посока към бул. „Околовръстен
път“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 14.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК- сумата от 860.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258
ЗЗД за осъждане на „Трейс груп холд“ АД, ЕИК *********, да заплати на Столична община
сумата от 418.50 лева, представляваща обезщетение за вреди от некачествено изпълнение на
договорното задължение на дружеството да извърши ремонт по ул. „Й. Стубел“ в гр. София
по силата на сключен между страните Договор с рег. индекс СО15-РД-55-355/11.06.2015г. и
конкретно възлагане на СМР с писмо с изх. № СОА19-ТД26-3549/08.03.2019г. на заместник-
кмета на Столична община, направление „Транспорт и транспортни комуникации“, и
приложена към него утвърдена програма за текущ ремонт на район „Лозенец“ за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника
„Трейс груп холд“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6