Решение по дело №1813/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по жалба на Д. Д. И. с [ЕГН] депозирана чрез адвокат Т. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000530/22.07.2024 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, буква „А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанията за това. В същата се навеждат аргументи за незаконосъобразност на издадената ЗППАМ, както и за спиране изпълнението на заповедта на основание чл.166 от АПК.

Подадена е в срок и жалба от Д. Д. И., чрез адв.Н. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000530/22.07.2024 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“, като се излагат аргументи, че заболяванията на жалбоподателят не са такива, които налагат явяване за освидетелстване от ТОЛЕК. С оглед на това се твърди незаконосъобразност на издадената ЗППАМ.

Претендира отмяната на оспорената заповед и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание се явява лично, представлява се от адв.Т.. Излагат се аргументи за отмяна на оспорената ЗППАМ и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – Началник Група към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“ изразява становище за неоснователност на жалбата, не изпраща процесуален представител, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се отхвърли същата и да се потвърди оспорената ЗППАМ. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР [област]. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.а от ЗДвП е установяването, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания и до отпадане на основанието за това се отнема временно СУМПС.

В сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-[област] е постъпило копие на Експертно решение №0452 от заседание №131 от 12.08.2021 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МИ - МВР, видно от което Д. Д. И., [ЕГН] е преосвидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години - до 01.08.2024 г. Като водеща диагноза в решението е посочена "Нарушение на вестибуларната функция". Като общо заболяване в решението е посочено "Комбиниран отоневрологичен синдром с превалиране на централната компонента. Шийна и лумбална спондилоартроза и остеохондроза. Лумбална дискова болест - дискови протрузии на всички нива. Полирадикулопатия С6, С7, С8, Л5 и Ес1. Артериална хипертония II ст. умерена степен. Постъпили и копия на предходните две експертни решения от ТЕЛК, издадени на Д. Д. И., като водещи диагнози на лицето са посочени - "Множество повърхностни травми на китката и дланта. Като общи заболявания са посочени - "ХНП Л5 ЕС1 радикулопатия Л5 ЕС1 БИЛ. Спондилоартрозис цервиколумбалис. Радикулопатия С6 С7 /ЕМГ/ Комб. Отоневр. синдром със статична и локомоторна атаксия от лека към средна срепен. Увреждане на лъчев нерв. Травматична лезия на десен радиален нерв - М. VI115 г. Видно от постъпило Заявление- декларация Вх. №162024052178858/21.05.2024 г. Д. Д. И., [ЕГН] е заявил желание за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното експертно решение.

В постъпило Медицинско направление за ТЕЛК №20240425459934/25.04.2024 г., като водещо заболяване на Д. Д. И., [ЕГН] е посочено "Световъртеж от централен произход". Като диагнози на придружаващи заболявания са посочени: "Шийночерепен синдром, Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, Увреждане на лъчев нерв, Увреждане на седалищен нерв, Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност". Изпратено е писмо до председателя на Транспортна областна лекарска експертна комисия при Многопрофилна транспортна болница [населено място] за предоставяне на становище по въпроса - предвид регистрираните заболявания на лицето Д. Д. И., [ЕГН], следва ли същия да се яви на преглед пред ТОЛЕК за преценка на физическата му годност като водач на МПС.

В постъпил отговор от 12.04.2024 г. на Многопрофилна транспортна болница [област] ( адресиран и до жалбоподателят И.) е посочено, че Д. Д. И., [ЕГН] подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК.

На 22.07.2024 г. Началникът Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [област] издал оспорената ЗППАМ, в която приел, че са налице основания за освидетелстване на Д. Д. И. от ТОЛЕК, тъй като са установени две и повече заболявания изискващи индивидуална преценка за получаване на СУМПС съгласно Приложение №1 от "Наредба №3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР [област], с която заповед са длъжностните лица, които могат да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП.

Така посоченото определяне на длъжностни лица по ЗДвП от страна на директора на ОД на МВР [област], съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

На следващо място, според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до отпадане на основанието за това, за който се установи, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания.

В разглеждания случай принудителната административна мярка е наложена след извършена проверка във връзка с постъпили в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [област] документи за това, че жалбоподателят има влошено здравословно състояние.

За прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на неотговаряне на медицински изисквания, констатирана от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност, годността или негодността за управление на МПС да се установи от специалисти, гарантират правото на лицето на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде защитен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б "а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през изследване от ТОЛЕК, която дава заключение за заключението за физическа годност при повече от едно заболяване, което изисква индивидуална преценка.

Съдът установи от приетите по делото доказателства, заболяванията, които са установени при жалбоподателят попадат в приложното поле на т.12 и т.14 от Приложение №1 към чл.4, ал.2 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории.

При тези обстоятелства Съдът намира, че към датата на издаване на процесната ПАМ са били налице основания за това, като принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при "видимо" установяване на несъответствие с медицинските или психологически изисквания да отнемат свидетелство за управление на МПС.

Следва да се посочи изрично, че законосъобразността на издадената ЗППАМ се преценява към момента на издаването и. Очевидно е от доказателствата по делото, че в последствие е установено, че жалбоподателят отговаря на физическите изисквания за категории АМ, В, С с тип очила.

Предвид изложеното обжалваната заповед представлява законосъобразен административен акт, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на Д. Д. И. с [ЕГН] депозирани чрез адвокат Т. Т. и адв.Н. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000530/22.07.2024 г., издадена от Н. Г. към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, буква „А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанията за това

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.