Решение по дело №362/2018 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Едноличен търговец Е. Д. С. с фирма Е.-П.-Е. С.”, със седалище [населено място], с правно основание на иска чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, против О. П., с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 39 000 лева, ведно със законна лихва от 14 583,55 лв., претърпени от Заповед № 134/14.02.2006 год. и 1 000 лв., ведно със законна лихва в размер на 500,00 лева, претърпени от Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община Приморско.

В тази връзка ищцата заявява, че е претърпяла вреди, изразяващи се в големи болки и страдания, изключително силен с. от вида на унищожения търговски обект, от плячкосването на цялото и имущество там-стока и вещи, при това поощрено от местната общинска власт, от претърпяната огромна имуществена вреда, от обезмислянето на живота и, от оставане на нея и семейството и без ясна икономическа перспектива за десетилетия напред, изпадане в състояние на циклична д., на потиснатост, безпомощност и безперспективност за решаване на възникналите по вина на ответниците проблеми.

В открито съдебно заседание ищцата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Е. А., който поддържа исковата молба, с претенция за разноски по представен списък. В писмени бележки развива подробни съображения в тази насока с молба съдът да уважи иска, като осъди Община Приморско да заплати на Е. Д. С. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на нищожните заповеди в размер на главница от 40 000 лв., заедно с мораторни лихви в общ размер 26 008,69 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска (18.02.2011 г.) до окончателното заплащане на сумата.

В открито съдебно заседание, ответниците Община Приморско и Кметът на Община Приморско, редовно и своевременно призовани, се представляват от надлежно упълномощен адв. П. К., който оспорва иска и моли съда да отхвърли същия, като неоснователен. Претендира разноски в производството. В писмени бележки развива подробни съображения в тази насока.

В открито съдебно заседание заинтересованата страна З. Г. Б., редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по иска.

В открито съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Сливен, редовно и своевременно призована, чрез своя представител моли съда да постанови решение при съобразяване със събраните по делото доказателства, съдебния акт на Върховния административен съд и заключенията на приобщената по делото съдебна експертиза.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за наем № 4 от 28.04.1993г. между ОФ „Т." - Приморско от една страна и ЕТ „Е. - П. " Бургас и ЕТ „В. “ [област] от друга са били предоставени под наем следните обекти: Т. магазин - К.и Д.-П. за срок от 5 месеца, считано от 01.05.1993г. при наемна цена общо 120 000лв.(неденоминирани). (л.11-12 от АД № 423/2011 г. на БАдмС) С анекс към този договор от 01.10.1993г. ЕТ "Е. – П. “ [област] е наела магазин Д.-П. за срок от 01.10.1993г. до 31.12.1993г. - 3 месеца при месечен наем 3800лв., или общо за 11400лв. (неденоминирани). (л.13 от АД № 423/2011 г. на БАдмС).

С нов договор без дата между страните ОФ „Т.“ - Приморско от една страна и ЕТ „Е. - П. " [област] от друга са били предоставени под наем следните обекти: Х. - К.за 50000лв и магазин Д.-П. за 95000лв или общо наемна цена 125000 лв. за срок 1994 г. (л.14-15 от АД № 423/2011 г. на БАдмС).

Магазин „Д.“ бил заведен като материален актив в баланса на бившата ОФ „Т." - Приморско с балансова стойност 40980лв. съгласно удостоверение изх.№ РД- 119/26.05.1993 г. Магазинът се намирал на пресечка от север [улица]и от запад [улица], граничеща с крайморски парк и подход за пристанището на Приморско, като преди е бил в непосредствена близост до старата сграда на Общинската администрация (сега Районното управление на Полицията). Представлявал метален павилион, поставен на бетонови основи, с настилка с мозайка и мозаечни и мраморни плочи, с размери 14,00 х 9,00 м. или с площ 126кв.м, според Констативен протокол от 03.02.2006г. на Община Приморско, а според Удостоверение № 3462/29.10.1997г. на Община Приморско застроената площ на обекта е 145 кв.м и с година на построяване 1980 год. - за Магазин „Д.". Видно от писмо изх.№ 967 от 12.04.1996 г. на Кмета на гр.Приморско, магазин Д. на [улица] построен върху имоти пл.№ 377 и пл.№ 380. (л.42 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС).

При действието на ЗППДОП (отм.) ищцата подала предложение за приватизация с вх. № Е-94-36/18.09.1995 г. до тогавашния компетентен орган по чл.3, ал.4 от закона, а именно Общински съвет - Царево. Последвал мълчалив отказ от страна на административния орган, който ищцата обжалвала по съдебен ред. Отказът бил отменен с решение № 9856/04.11.2003 г., постановено по адм.д. № 6026/2003 г. по описа на ВАС, поправено с решение № 8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело (л.16-22 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Съдът приел, че ищцата е направила предложение за приватизация на магазина в срок и към момента на подаването му е била в наемно правоотношение с ОФ „Т." - [населено място]. Приел още, че по безспорен начин е доказано обстоятелството, че магазинът е обособена част съгласно §2 от ДР на ЗППДОП (отм.). Наред с установените положителни предпоставки, съдът достигнал до извода, че липсват отрицателните предпоставки по чл. 38 от закона, обуславящи правото на собственика да откаже предложението за приватизация и пречките за поисканата приватизация, а именно - че магазин „Д." не е бил включен в годишната приватизационна програма на общинския съвет. При така установеното наличие на положителните материалноправни предпоставки по чл. 35, ал. 1, т. 2 и отсъствието на отрицателните по чл. 38 от ЗППДОП (отм.), Върховният административен съд прогласил мълчаливия отказ на общинския съвет за незаконосъобразен, като същевременно административният орган бил задължен, при условията на §17, ал. З от ПЗР на ЗПСК, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП (отм.) да вземе решение за приватизацията на тази обособена част при условията на чл. 35, ал. 2 и извърши следващите се по отменения закон действия.

С Указ на президента на Република България №258/18.07.1997 г. е настъпила промяна в административно-териториалното устройство на Община Царево, като от същата е отделена и обособена нова община с административен център гр. Приморско.

Кметът на Община Приморско издал заповед №103/16.02.1999 г., с която наредил премахването на съществуващите постройки в посочените имоти, сред които и имот с пл.№377 по плана на [населено място], където бил разположен и процесният магазин (л.23-24 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Със заповед № РД-09- 15/18.04.2000 г. на Областния управител на Област Бургас, е прогласена нищожността на заповед №103/16.02.1999 г. на кмета на Община Приморско (л.25-27 от АД № 423/2011 г. на БАдмС).

Ищцата подала ново заявление до ОбС — гр. Царево за приватизация с вх.№139/30.04.2004 г., като отново последвал мълчалив отказ, който бил отменен с влязло в сила решение № III-276/2005 г., постановено по адм.д. № 595/2004 г. по описа на БОС (л.28-29 от АД № 423/2011 г. на БАдмС), потвърдено с решение №10519/28.11.2005 г. по адм.д. № 6322/2005 г. по описа на ВАС, 4 отделение (л.30-33 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Съдът, имайки предвид настъпилата промяна в териториалната компетентност, задължил ОбС - Приморско, при условията на обвързана компетентност, да вземе решение за приватизация в полза на С..

Общински съвет - Приморско приел решение № 450/25.11.2005 г., с което отказал всички предложения за приватизация на процесния магазин. За да се мотивира за този отказ, административният орган приел, че магазин „Д." не представлява обособена част от ОФ „Т." - Приморско, поради което липсвали предпоставките на чл. 35 от ЗППДОП (отм.). Този административен акт ищцата е оспорила първо по административен ред и с писмо изх.№ 9197-3/09.01.2006 г., Областният управител на ОАЦ - Бургас приел за нищожно решение № 450/25.11.2005 г. на ОбС — Приморско и дал указания да се приеме решение съобразно съдебните актове на ВАС (л.34 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Ищцата обжалвала и по съдебен ред този изричен отказ за приватизация на магазина, като с влязло в сила решение № I-155/14.06.2007 г., постановено по адм.д. № 43/2007 г. по описа на БОС е прогласена нищожността на решение № 450/25.11.2005 г. на ОбС — Приморско, като отказът да открият процедура за приватизация е отменен и съдът изрично и отново е дал задължителни указания на органа по чл.3, ал.4 от ЗППДОП (отм.) да вземе решение за приватизация на обособена част — магазин „Д." от ОФ „Т." - Приморско при условията на чл.35, ал.2 от ЗППДОП (отм.), във вр. с §17, ал.3 от ПЗР на ЗПСК (л.35-38 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Решението на БОС е потвърдено с решение на ВАС № 3717/31.03.2008 г., постановено по адм.д. № 11580/2007 г. по описа на съда (л.39-41 от адм.д. № 423/2011 г. на БАдмС).

С четири броя жалби вх.№ 874, 875,876 и 977 от 02.02.2006 г. жители на [населено място] сигнализирали кмета на общ. Приморско за грозяща и опасна полумасивна сграда, намираща се в близост до сградата на общинската администрация в Приморско и представляваща бивш магазин на ОФ „Т.“ - Приморско. (л.33—36 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС) На 03.02.2006 г. комисия от служители на община Приморско извършила проверка във връзка с подадените жалби и съставили констативен протокол от същата дата, с който установили, че в УПИ VIII-377 в кв.29 по плана на гр. Приморско е изградена паянтова постройка с размери 14/9 м., от скелетна метална конструкция остъклена с дограма с метални профили (винкели) и покрив от „LT“ ламарина със собственик З. Б.. Постройката се ползвала по предназначение като „Магазин за промишлени стоки“ през летния сезон. Същата била неестетична, нехигиенична, застрашена от самосрутване предвид корозиралата и амортизирана конструкция. Сградата била вредна в санитарно-хигиенно отношение и застрашавала живота и здравето, сигурността, безопасността и спокойствието на гражданите. (л.37 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС). С изх. № 320 от 03.02.2006 г. на основание чл.179 ал.1 от ЗУТ и горепосочения протокол, Кмета на община Приморско издал предписание до З. Б. да премахне изградената паянтова постройка с размери 14/9 м. в УПИ VIII-377 в кв.29 по плана на гр.Приморско, със срок 13.02.2006 г. (л.38 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС).

Кметът на О. П. издал заповед № 134/14.02.2006 г., с която на основание чл.179 ал.2 от ЗУТ разпоредил на З. Б. в тридневен срок да премахне паянтова постройка с размери 14/9 м. в УПИ VIII-377 в кв.29 по плана на гр.Приморско (л.39 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС). Със заповед № 142/15.02.2006 г. кметът на О. П. е оттеглил своята предишна заповед №134/14.02.2006 г. (л.40 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС).

На 18.02.2006 г., неизвестни лица започнали разрушаването на магазина. Ищцата узнала за предприетите действия от свои близки, които станали свидетели на фактическото премахване на магазина. Когато С. пристигнала на място, същата установила че магазинът е полуразрушен.

С вх. № 2284 от 27.03.2006 г. ищцата сигнализирала Кмета на О. П. за извършвани строителни работи в УПИ VIII-377, 380 в кв.29 по плана на [населено място], където се намирал наетия от нея магазин, самоуправно съборен на 18.02.2006 г. В отговор е изпратено писмо изх.№ 900 от 04.04.2006 г., че не са констатирани в този имот строително –монтажни дейности и незаконно строителство. (л.43-44 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС).

Вследствие премахването на магазина и неуспехите във връзка с процедурата по неговата приватизация, ищцата изпаднала в състояние на дълбока д., на потиснатост, безпомощност и безперспективност за решаване на възникналите проблеми. На С. се наложило редовно да посещава п., като специалистът е констатирал нанесените й п.травми. Нейното състояние се задълбочило с преживяните два тежки депресивни периода. Ищцата била лекувана с а. с временен терапевтичен ефект. Състоянието й е наложило лечение и в болнично заведение за времето от 03.02.2011 г до 16.02.2011 г., Освидетелстването на Стамова от психолог през 2014 г. и последващите преки контакти на ищцата със св. Б. водят до извода за трайни, неотзвучаващи и задълбочаващи се психологични деформации у ищцата в следствие на проточилата се в продължение на близо 24 години процедура за приватизация на процесния обект, бездействието на Общинския съвет в Приморско и органите на общинската администрация на Община Приморско, както и физическото унищожаване на обекта. Ищцата се отчуждила от предишния си приятелски кръг, тежко понесла лишаването и от магазина, както и трудностите във връзка с невъзможността да упражнява търговска дейност в него. По данни от св. С. – лекуващ п. на С. от 2006 г., при първия п. преглед тя се явила със сериозни оплаквания – п. настроение, б.т, н.ие за живот, като споделила, че са резултат от сериозна житейска п., останала без препитание за себе си и д.я си; проведено било първото амбулаторно лечение с временен успех, след което до 2011 г. п.й състояние налагало няколко х. и не се стигнало до пълно и.. До настоящия момент С. е се лекувала при свид. С. амбулаторно, поради почти хронифицирано състояние, състоянието й не се подобрява, а оплакванията продължават, хипотетично, но до голяма степен можело да се предположи, че п.й състояние е стимулирало появата на о. заболяване. В последните няколко месеца провеждали контролни прегледи, със смяна на терапията, която включвала а, аи т. Няблюдавало се неблагоприятно развитие на п.й състояние. Свид. Т., п. на ищцата заявява, че без знанието на С. община Приморско е съборила обекта, у била цялата й стока и живота й. С. изгубива вяра във всичко, не намирала смисъл да живее, състоянието й не бележело подобрение, останалата т.продължавала и до днес, чрез спомени и сънища. Според свид. Т. състоянието на С. не се подобрявало, а задълбочавало, спряла да се грижи за д. си, виждала само м картини.

По делото е извършена и приета като неоспорена съдебна психолого-психиатрична експертиза, изготвена от вещи лица д-р Л. Д. - п. и п В. М.. Съгласно заключението, след случилите се събития през 2006 г. (събарянето на магазина) и 2016 г. (лечението на о. заболяване) С. е в криза на с., при която ситуативно преживява безпокойство, о., страх и т, причинени от ссъбитие, като кризата се дефинира като б. преживяване, страдание, причинено от събитие с травматичен заряд. Кризисните състояния са ограничени по продължителност, като в рамките от 24 часа до 5 седмици лицето би следвало да мобилизира и възстанови своите вътрешни и външни ресурси. Описани са четири етапа, като според последния такъв, личността може да възстанови нормалното си състояние на функциониране, след месеци, седмици има одобрение в състоянието й, видимо са овладени някои от симптомите, предизвикани от с.а, предвид обстоятелствата, видимо тя е по-стабилна и устойчива, но на ниво, в което далеч не е била преди кризата. Според експертизата, ищцата е с изразена т. като трайна характеристика на личността, изразява формирана нагласа към интерпретиране на различни въздействия с б. и з., преживяване на н.и вътрешна н., водещо до генерализиране на ефекта, нивото на д. е с показател за тежка д., има данни за п. нарушения, н., висока т. в съчетание с бърза и., висока в.и р., с. от неизвестното, н. на силата на д. със силата на п., страх от възможен н., ниска у., ниска о., з., в. в себе си, с л. на добро чувство за реалност, н. преценка за ежедневната д., вътрешно н., склонна към б. т., р. на моменти, л.на ефективни п.защити е направило лицето в голяма степен у.а по отношение на случващото се. Преживяването на шока от с. е възприето като п., з.на п., с. за ф. и п. й с.т, чувство, че е поставена в ролята на „ж.“ по отношение на случилото се. След събитието на 18.02.2006 г. и преживяната . на с., благодарение на наличните ресурси, получената подкрепа и л.е, състоянието на С. донякъде се е възстановило. Смята се, че кризата е разрешена, когато лицето е възвърнало п. си равновесие и е способно да функционира по задоволителен и а. начин. Разрешаването на кризата във времето се определя от наличието или н. на б. фактори, като в случая на С. тези фактори не са били в достатъчна степен ефективни, предвид нейната личностова структура, у. от с.а. Посоката на развитие на вътрешните субективни преживявания довела до н. възприемане на събитието или н.ситуационна п. и/или липсват механизми за с., което от своя страна е довело до н. на проблема, поради което н. продължава. Вещите лица формират извод, че С. е преживяла остра реакция на с., вследствие на о. събитие, с внезапно начало, предизвикало ш. и последващите за к. т. и п.симптоми; к.а на с. не е разрешена напълно, поради което п. н.т, съпроводена от последствията на п. т.продължава. При разпита в съдебно заседание експертите заявяват, че всичко, което става в ума се отразява и на тялото, чрез с.. Когато не може един проблем да се преработи, симптомите или проявите идват от страна на тялото под формата на симптом. Вещите лица не отричат с., но не могат да заявят, че това е единствената причина, предизвикала о. з., не могат да посочат точно от кои три т. факта (отказа на общинския съвет и двете заповеди на кмета на общината) са трите възприятия на ищцата като т.преживявания.

По делото е изготвена и единична съдебна психологична експертиза от вещото лице Д. К., според която, че въпросните събития се преживяват от С. като силно с. и т.. Субективно те са възприети като създаващи изключителен, екстремален с., надхвърлящ възможностите на субекта да се справи. Те се явяват отключващ фактор за изявилата се т. - д.с. и детерминират настъпилите изменения в личността и п.й функциониране в дългосрочен план.

Преживяното в годините има статут на хронична т.за С.. То е довело до съществени изменения в п. и е. аспект, чийто интензитет е различен във времето. Нарушенията засягат п. й за себе си (засегнати биват чувствата на а., с.и с.), е. стабилност (ф., лесна р.т), социалната включеност (о.) и желанието на субекта (в посока потискането му). Психологическата т.е придружена от разместване на п. пластове и д., което продуцира ефекти в дългосрочен план.

Претърпените житейски н. се възприемат от С. като посегателство засягащо личността и погазващо такива нейни ф. като доверие и връзка с другите.

В съдебно заседание вещото лице Д. К. пояснява, че възприятията на ищцата не биха могли да се отделят като причина за п. на п.от едното и другото събитие. Може да се каже само, че има едно наслагване и задълбочаване на проблема с отмяната на гласуването на допълнителната сесия, която е назначена в общинския съвет и това се додава в цялата проблематика.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели и изслушаните експертизи между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума до 18.02.2011 г. в размер на 15 083.50 лева, както и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане, произтичащи от мълчаливия отказ на ОбС – Приморско да изпълни съдебно вмененото му задължение за вземане на решение за приватизация на магазин “Д.”, находящ се в [населено място], [улица], като обособен обект на ОФ „Т.“ [населено място], както и вследствие нищожността на Заповед № 134/14.02.2006 год. и Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община Приморско, като неимуществените вреди се изразяват в претърпени б. и с. и трайно продължаващо болестно състояние на ищеца. (т.1.8 от обстоятелствената част на исковата молба).

По така подадената на 18.02.2011 г. искова молба е образувано адм.дело № 423/2011 г. по описа на АдмС Бургас. С определение № 361 от 24.11.2011 г. по това дело производството по подадената искова молба е разделено, като за разглеждане по същото дело са оставени претенциите на ищцата по т.1.1, 1.2, 1.3, 1.4 и 1.7 от исковата молба, а тези по т.1.5 и 1.6, както и за неимуществени вреди по т.1.8 са отделени в отделно производство по което е образувано адм.дело № 465/2011 г. на АдмС Бургас.

Производството по адм.дело № 423/2011 г. по описа на АдмС Бургас е прекратено с определение на съда № 1036 от 01.06.2011 г., оставено в сила с определение № 13216 от 17.10.2011 г. по адм.дело № 10880/2011 г. на ВАС.

По адм.дело № 465/2011 г. на АдмС Бургас е постановено решение № 27 от 03.01.2014 г., което е частично обезсилено и отменено с Решение № 14547 от 03.12.2014 г. по адм.дело № 3719/2014 г. на ВАС.

Определение на АдмС Бургас № 1036 от 01.06.2011 г. по адм.дело № 423/2011 г., както и определение № 13216 от 17.10.2011 г. по адм.дело № 10880/2011 г. на ВАС, са отменени с Решение № 14148 от 21.11.2017 г. по адм.дело № 11295/2017 г. на ВАС, като делото е върнато на Административен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда. Същото е преобразувано в адм.дело № 3240/2017 г. на БАдмС, като същото след отвод на всички съдии е изпратено за разглеждане на АдмС Сливен и по него е образувано настоящото производство.

Решение № 27 от 03.01.2014 г., адм.дело № 465/2011 г. на АдмС Бургас и Решение № 14547 от 03.12.2014 г. по адм.дело № 3719/2014 г. на ВАС, са отменени с Решение № 15984 от 22.12.2017 г. по адм.дело № 11296/2017 г. на ВАС, като делото е върнато на Административен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда. Същото е преобразувано в адм.дело № 3527/2017 г. на БАдмС, като същото след отвод на всички съдии е изпратено за разглеждане на АдмС Ямбол и по него е образувано адм.дело № 100/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол. Предмет на разглеждане в производството по адм.д. № 100/2018 г. бил иск за обезщетяване на неимуществени вреди от бездействието на Общински съвет – Приморско да изпълни съдебни решения на Върховен административен съд, с които на ищеца ЕТ „Е. П.- Е. С.“ е предоставено правото да извърши приватизация на магазин "Д.", находящ се в [населено място], като обособен обект на ОФ "Т.“ -[населено място].

В хода на настоящото съдебно производство е постановено Решение № 241/28.11.2019 г., с което е прогласена нищожността на Заповед № 134/14.02.2006 г. и Заповед № 142/15.02.2006 г. на Кмета на О. П.. Със същия съдебен акт е отхвърлен предявения иск за заплащане на имуществени вреди от двете заповеди и е върната исковата молба за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, с прекратяване на производството в тази му част. В последната му част на определение съдебният акт е обжалван пред Върховен административен съд и с Решение № 13366/10.12.2024 г. – отменен и върнат за разглеждането му по същество.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че предявеният в настоящото производство иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, произтекли от Заповед № 134/14.02.2006 год. в размер на 39000 лв. заедно със законната лихва върху нея от 14583,55 лв. и от Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община Приморско главница в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв. е допустим.

Макар допустима, исковата молба се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна, при следните съображения:

Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета АПК (чл.203, ал.1, ал.2), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ постановява, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на следните предпоставки, които да са взаимно свързани, а именно: причинена вреда; нищожен акт или действие (за процесния случай), незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице на Държавата, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между нищожния акт, нищожно или незаконосъобразното действие и настъпила вреда. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.(чл.204 ал.3 от АПК) Такава е и процедурата относно иск за вреди от незаконосъобразно действието или бездействието.

Предвид очертания по - горе фактически състав и по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ, на изследване за случая подлежи: 1. налице ли е нищожен, респективно незаконосъобразен оттеглен административен акт или незаконосъобразно действие от страна на орган на О. П.; 2. причинена ли е имуществена вреда на ищцата; 3. налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка, между нищожен, респективно незаконосъобразен оттеглен административен акт или незаконосъобразно действие от страна на орган на О. П. и настъпила вреда.

Както се посочи по-горе, с Решение № 241/28.11.2019 г. по настоящото дело Заповед № 134/14.02.2006 г. и Заповед № 142/15.02.2006 г. на Кмета на О. П. са прогласени за нищожни. В тази му част съдебният акт е оставен в сила с Решение № 13366/10.12.2024 г. на Върховен административен съд, постановено по адм.д. № 6694/2020 г. С влизане в сила на първоинстанционното съдебно решение е формирана сила на пресъдено нещо по този спор, разпростираща се спрямо страните по него. Следователно в процесния случай е налице първата от нормативно изискуемите от нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки – нищожен административен акт.

С оглед събраните по делото доказателства – медицински документи, свидетелски показания и изготвени експертизи, не може да се отрече, че ищцата С. преживява депресивно състояние, както и че е преболедувала и о. такова. Не се установява от доказателствата обаче наличието на третата изискуема предпоставка – причинно – следствена връзка между прогласените за нищожни индивидуални административни актове и вредата. Дори да се приеме, че установеното от експертите наличие на д. и п. проблеми у ищцата С., то от събраните доказателства не може да се формира извод, че тези психо-емоционални състояния са причинени от издадените две нищожни заповеди на ответника Кмет на О. П.. На първо място, по делото не са представени доказателства, че към момента на премахване на процесния магазин - 18.02.2006 г., в него са се намирали стоки и лични вещи на ищцата. От представените по делото доказателства се установява, че магазина е работил през летния сезон, поради което дали през зимния сезон, когато е премахнат, в него е имало стоки и лични вещи, по делото не е установено. Към исковата молба са приложени фактури за закупени от ЕТ „Е. П. – Е. С.“, [населено място] стоки в периода 2001-2005 г., но каква част от тях са реализирани чрез търговската дейност на ищцата и какво част са останали и са се намирали в магазина по делото не е установено. Това обстоятелство не може да бъде доказано, чрез приложения към исковата молба опис, тъй като това е документ изхождащ от страната и съставен във връзка образуването на съдебното производство. В тежест на ищцата е да установи тези обстоятелства, като недоказването им води до извода, че посочените в исковата молба стоки и вещи не са унищожени с премахването на магазина, поради което не може да се приеме, че С. е преживяла болки и страдания и изключително силен с. от плячкосване на намиращо се в търговския обект имущество.

От доказателствата по делото се установява, че първата от прогласените за нищожни заповеди – тази с № 134 е издадена на 14.02.2006 г. и отменена на следващия ден с втората Заповед № 142/15.02.2006 г. на кмета на община Приморско. Разрушаването на търговския обект е започнало на 18.02.2006 г., т.е. не в резултат на разпоредителни действия от страна на ответника кмет на Община Приморско. Действията по разрушаването не са извършени и от общинската администрация, което изключва участие и на втория ответник – Община Приморско в същите. В разглеждания случай разрушаването на магазина е извършено от неизвестни лица, а не въз основа на двете процесни заповеди. Общинска администрация Приморско не е пристъпвала към принудителното изпълнение на издадената от кмета заповед, а фактическите действия по премахването и са извършени от трети лица, което обстоятелство не се оспорва от ищцата. Ако в случая е имало непозволено увреждане, то същото е причинено от тези трети лица и то не в резултат на изпълнение на процесиите заповеди, а по тяхна лична инициатива и отговорност. В тази връзка, ищцата в чиято тежест бе да установи извършителя на премахването, не доказа че премахването на постройката е извършено както в изпълнение на процесиите заповеди, така и че фактическите действия по премахването са извършени от общинската администрация.

Предвид изложеното предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ищецът дължи на ответниците заплатените от същите разноски в производството. В случая претенцията на Кмета на Община Приморско и Община Приморско, заявена от процесуалния им представител е за заплащане на адвокатско възнаграждение и същата се явява неоснователна. По арг. от § 6 от ЗИДЗОДОВ, приложима е разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от закона, при която хипотеза при отхвърляне на искова молба, предявена преди 03.12.2019 г. в тежест на ищеца се присъждат само разноските по делото, но е и адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл на ответниците не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, а други такива не са извършени.

Водим от горното и на основание чл. 203 ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на ЕТ Е.-П.-Е. Стамова”, [населено място], ЕИК ******, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против Община Приморско за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от Заповед № 134/14.02.2006 год. в размер на 39 000 лв. заедно със законната лихва върху нея от 14 583,55 лв., а относно Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община Приморско в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв., както и законната лихва върху главницата на претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.