Р Е
Ш Е Н
И Е № 376
09.12.2016г., гр.Хасково
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Хасковският
административен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря А.Л.
и в присъствието
на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №144 по описа на съда за 2016г.
Съдебно-административното
производство е по реда на чл.145 и следващи от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Р.Н.Я. *** против Заповед №272з-495 от 16.03.2016г. на Директора
на ОД на МВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
В
жалбата се сочи, че липсвали мотиви в заповедта на директора на ОДМВР Хасково.
От нея не ставало ясно какво нарушение било извършено от наказания служител,
кога било извършено същото и за какво точно нарушение се ангажирала
отговорността, за колко на брой нарушения било наложено наказанието и коя норма
била нарушена. Не можело да се установи изпълнителното деяние, не било посочено
точно кое задължение било нарушено. В заповедта се цитирали редица норми, но
нито една от тях не включвала конкретно задължение, а същите се характеризирали
с висока степен на абстрактност и очертавали основни принципи. Дисциплинарната
отговорност обаче се налагала за конкретна проява, която от обективна и
субективна страна следвало да разкрива белезите на дисциплинарно нарушение. В
заповедта липсвало посочване на конкретно нарушение.
Оспорват
се всички факти и обстоятелства, отразени в заповедта, като се твърди, че жалбоподателят
не бил извършил описаното деяние.
На
следващо място се твърди, че били допуснати редица процесуални нарушения, които
повлияли върху правото на защита на наказания служител, както и се оспорва, че
същият нарушил посочените в жалената заповед разпоредби.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник адв. В,, която поддържа
оспорването, така както е заявено в жалбата, без да излага други доводи.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от юрк. Г,, която оспорва жалба.
Съдът,
като съобрази приетия по делото доказателствен материал, намира от фактическа
страна следното:
Р.Н.Я.
бил назначен за ст.полицай в гр.“ООР“, сектор „ОП“ в РУП-Хасково, считано от
16.11.2010г. до датата на уволнението си.
Съгласно
протокол рег. № 1970р-5321 на 19.03.2015г. Р.Я. се запознал с утвърдения от
Министъра на вътрешните работи Етичен кодекс за поведението на държавните
служители в МВР, като това било удостоверено с подпис на служителя /л.74/.
До
Н-ка на РУ на МВР Хасково Гл.инсп. Бакърджиев била подадена докладна записка
/л.25/, рег. №1970р-5 от 02.01.2016г. от КО гр.“ООР“ – СОП-РУ Хасково относно
„възникнал инцидент със служители на РУ-Хасково“, върху която била поставена
резолюция със следното съдържание „СОП Д.Стоев За изготвяне на справка до
Директор ОДМВ Хасково с предложение за отпочване на дисциплинарно производство
и временно отстраняване от длъжност. 04.01.2016г. Подпис“.
До
Директора на ОДМВР Хасково била подадена справка, рег. № УРИ- 1970р-68 от 04.01.2016г.
/л.23/, изготвена от Гл.инсп.Б, относно: „получени данни за извършено тежко
дисциплинарно нарушение от служител на гр.“ООР“ – СОП – РУ-Хасково от докладна
записка рег. № 1970р-5/02.01.2016г. В справката е направено предложение за
образуване на дисциплинарно производство против полицай Я. и за издаване на
заповед за временното му отстраняване от работа. Справката, ведно с приложени
материали към нея, постъпила в ОДМВР Хасково на 04.01.2016г., заведена под рег.
№ УРИ-1970р-97 и била резолирана от Директора на ОДМВР Хасково на 05.01.2016г.
така : „Н-к СЧР да се подготви заповед за дисциплинарно производство и доклад“.
Със
заповед №272з-85/12.01.2016г. на Директора на ОДМВР Хасково било образувано
дисциплинарно производство по постъпили предварителни данни за извършено тежко
дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1 от ЗМВР против
инспектор Р.Н.Я., бил определен дисциплинарно-разследващ орган. До мл. инсп. Р.Я.
била отправена покана рег. №272р.975/14.01.2016г., л.30, за запознаване със
заповедта за образуване на дисциплинарното производство, която била получена от
него на 14.01.2016г. Препис от заповедта за образуване на дисциплинарното
производство бил връчен на Р.Я. на 14.01.2016г., като същият изписал текст със
следното съдържание: „Запознах се с настоящата заповед. Не съм в
законоустановен отпуск или болнични. Отказвам се от правото си да ползвам
защитник служител на МВР. В три дневен срок ще дам първоначални обяснения по
случая. подпис“.
На
14.01.2016г. обяснения във връзка с дисциплинарното производство дал мл.експерт
В.Д. ***, л.47. На 15.01.2016г. до Директора на ОДМВР Хасково били подадени
обяснения по случая и от служителя Б.С.Д. /л.36/, който дал и допълнителни
обяснения /л.38/.
Обяснения
били дадени и снети от следните служители на МВР и цивилни лица: М.Щ. /л.48/, Х,Х.
/л.49/, Г. Г. /л.50/, С. С. /л.51/, Д. Б. /л.52-53/, С. Г. /л.54/, З. М.
/л.55/, Х. Р. /л.56/.
На
01.02.2016г. директорът на ОДМВР Хасково издал Заповед №272з-257 за изменение
на заповед №272з-85/12.01.2016г., в частта на назначения дисциплинарно
разследващ орган, както и бил удължен срокът на производството от 29.01. до
29.02.2016г. Р.Я. бил запознат с тази заповед на 10.02.2016г., чрез отправена
му нарочна покана /л.61/.
По
делото се удостоверява, че на 18.01.2016г. Р.Я. подал до Директора на ОДМВР
обяснения, във връзка с образуваното против него дисциплинарно производство със
Заповед №272з-85/12.01.2016г. /л.57/. На същата дата от Р.Я. били подадени
допълнителни обяснения рег. № 1970р-1203 до Директора на ОДМВР Хасково. На 26.02.2016г. Р.Я. подал
ново обяснение до Директора на ОДМВР Хасково, рег. № 1970р-5064. И трите документа
били резолирани от директора на ОДМВР Хасково на 01.03.2016г. по следния начин
„Приех обясненията. Директор ОДМВР Хасково. Ст.комисар А.Цанков“.
В
удължения срок на дисциплинарното производство се установява, че са дадени
обяснения и от: ст.инсп. В. П. /л.62/, Х. Я. /л.63/, Т.Т. /л.64/.
По
делото се представят още: протокол рег. № 1970р-1329/20.01.2016г. /л.66/;
справка рег. №УРИ 1970р/13.01.2016г. /л.67/, докладни записки на ст.инсп.А.
/л.69 и л.82/, характеристика на Р.Н.Я. /л.75/, разпореждане за ППД на МВР, за
разстановката на силите и средствата изпълняващи ППД в обслужваната от гр.“ООР“
при РУ-Хасково територия за времето от 07,00ч. на 02.01.2016г. до 07,00ч. на
03.01.2016г., л.76-79.
На
29.02.2016г. до Р.Я. била отправена покана рег. №1970р-5605 за запознаване с
обобщена справка рег. № 1970р-5102 от 26.02.2016г. В поканата било посочено, че
служителят се призовавал на 29.02.2016г. да се яви за запознаване с обобщената
справка и в срок до 01.03.2016г. да даде допълнителни обяснения и възражения.
На
29.02.2016г. на Р.Я. и Б.Д. била връчена обобщена справка рег. №1970р-5102 от 26.02.2016г.,
като Р. Янков изписал собственоръчно следния текст : „запознах се със справката
на 29.02.2016г. в 10,00ч. Имам възражения спрямо обясненията на КО В.Д., като
никой от присъстващите около нас не са чули, че съм каза /л/, че съм го ударил.
Същият е съпричастен със своите обяснения, със което не съм съгласен. Не съм
съгласен с комисията, че същия е ударен с юмруци. Не съм в законоустановен
отпуск или болнични. Дата, място и подпис.“.
На
29.02.2016г. от Р.Я. *** била подадена докладна записка рег. №1970р-5595
относно „запознаване със справка за дисциплинарно производство“. Директорът на
ОД МВР Хасково резолирал обобщената справка на 01.03.2016г. така : „Нк СЧР.
Подгответе заповед за налагане на дисц. наказание „уволнение“.
До
Директора на ОДМВР Хасково било подадено становище рег. № 1970р-6269 от 09.03.2016г. изготвено от дисциплинарно
разследващата комисия относно наличието на основания за реализиране на
дисциплинарна отговорност от държавния служител Р.Я.. Върху становището се
удостоверява поставена резолюция от Директора на ОДМВР Хасково от дата 01.03.2016г. „н-к СЧР“.
На
16.03.2016г. Директорът на ОДМВР Хасково издал заповед № 272з-495, с която
наложил на Р.Н.Я. дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил служебното му
правоотношение в МВР. Заповедта била съобщена /връчена/ на служителя Я. на
17.03.2016г. в 15,00 часа. Жалбата против нея е подадена директно в съда на
30.03.2016г. и заведена под рег. № 1488.
По
делото съдът приложи за сведение и преписката по ДП №19/2016г. срещу Р. Я. за
престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. с чл.1, т.2, вр. с чл.130, ал.1 от НК.
По
делото съдът допусна като свидетели лицата Б.Д., В.Д. и М.Щ.. Свидетелят Д. сочи, че работил в ОД на МВР - Хасково към РУ - Хасково
от 2011 г. На 02.01.2016г. бил на работа, като пеши патрул №511 в центъра на
града при смяната от 19:00 часа на 02.01.2016г. до 07.00 часа на 03.01.2016г.
След обход на центъра, който им бил по район, влезнали /с жалбоподателя/ в
игрална зала „Бевърли“, някъде към 19:40 часа, малко след началото на смяната и
след проведения инструктаж. Било много студено и решили да влязат вътре в
залата, за да се стоплят и да проверят гражданите, които били вътре. Бил заедно
в наряд с колегата Р.Н.Я.. Помолил го многократно да се върнат по установъчните пунктове, след като се стоплили.
Идеята да влязат в игралната зала беше и на двамата. Вътре нямало граждани, но те
престояли около 2 часа. Свидетелят многократно молил колегата да си отидат по
установъчните пунктове и да не престояват толкова време в залата, но той му
отказвал, защото гледал филм. Свидетелят бил старшия в наряда. След
многократното помолване Янков не се съгласил и свидетелят решил да излезе да
обходи сам центъра, а него /Я./ оставил
в игрална зала „Бевърли“.
При излизането от залата батерията
на станцията му паднала и отишъл до РУ Хасково, което се намирало на около
500м. да смени батерията на станцията. След като влязъл вътре /в РУ/ видял, че
командирът на отделение го нямало, бил някъде на сигнал и затова помолил
оперативния, да му смени батерията. След това излязол по разстановката. От
районното управление тръгнал към Читалище „Заря“, банка „ДСК“ и повече не срещнал
Р.. До този момент нямало инцидент и през престоя им в игралната зала също
нямало инцидент.
Докато свидетелят бил до районното
управление, той /Р./ продължавал да стои в игралната зала. Свидетелят не
докладвал за случая нито на оперативния дежурен, нито на командира на
отделението. Отишъл до магазин „Венера стил“ и застанал на ъгъла на магазина,
за да има пряко наблюдение към хотел „Аида“, защото там се събирали много
сводници и др. Огледал района, но нямало абсолютно никой. След известно време Р.Я.
дошъл в посока от игрална зала „Бевърли“ и минал покрай сцената. Свидетелят още
бил до магазин „Венера стил“. Я. сам решил да дойде, свидетелят не му се бил обаждал.
Когато идвал към нето, Р. започнал да го псува. Свидетелят бил там, нямало нито
външни хора, нито колеги. С приближаването на Я., последният започнал да псува св. Д. така: „Да еба мама
ти, какво правиш бе“ и го ударил един път с юмрук на лицето, на скулата. В този
момент свидетелят го попитал: „Росене, какво правиш“, но той /Я./ нищо не
отговорил и го ударил още два пъти с юмрук.
Свидетелят сочи, че не бил пил
алкохол в игралната зала, но не знае дали Р. е пил алкохол. След като го ударили,
тръгнал в посока магазин „Сезони“ и се отдалечил. Я. се държал много
неадекватно, дори се хванал за пистолета, понеже и двамата били въоръжени и свидетелят
възприел това, че можел да използва оръжието и тръгнал да се отдалечава. Тогава
се обадил на командира на отделението да докладва за случилото се. Докато
свидетелят се обаждал на командира, Я. вече тръгнал в посока общината и той се
обаждал на някого, но не разбрал на кого.
Свидетелят
сочи и следното: след като оставих Я. в игрална зала „Бевърли“, той /Р./ му
звъннал да го пита къде бил, а той му казал: „Р., и двама сме били на
инструктажа…“, но не му казал къде бил. Я. му се обадил на личния мобилен
телефон, след като излязох от районното управление и след като смених станцията,
и ми се обади по път, за да го пита къде бил, а неговите думи били: „Р., и
двамата получаваме заплата, и двамата сме били на инструктаж, длъжни сме и
двамата да знаем всеки един установъчен пункт, ако имаш някакви въпроси и искаш
да знаеш къде си по установъчен пункт отиди в Районно управление – Хасково и
питай командира на отделение“. Я. му казал: „ Ти луд ли си бе, да питам Д., ще
ме накаже“ и му затворил телефона.
Свидетелят
В.Д. *** като командир на отделение. На 02.01.2016г. бил нощна смяна в периода
от 19.00 часа на 02.01.2016г. до 07.00 часа на 03.01.2016г. Познавал
жалбоподателя. Тогава той му бил подчинен. На 02.01.2016г. по личния му телефон
се обадил Б.Д. и го извикал пред областния съвет. Това било между 22:00
часа-23:00 часа. Работел тогава с доведени лица в районното управление и нямал
възможност да отиде веднага и му отказал, защото имал работа, но Б. му казал,
че колегата му го е ударил. Тогава свидетелят изпратил един от патрулите да
доведе Б.Д., защото последният не искал да идва в районното управление. След
това му се обадил и Р. и казал, че бил станал проблем в центъра. Свидетеля му
казал да не правели глупости и веднага да се прибират в районното управление. Р.
се прибрал пеш, а Д. го докарал колега с патрул. Когато довели Д., той бил целия
в кръв около устата и го изпратили в спешно отделение, за да го прегледат.Свидетелят
уведомил началниците и му разпоредили да отстрани двамата полицаи от работа.
След болницата свидетелят разговарял с Д. за станалото, защото трябвало да си
напишат обяснения. Д. написал обяснения, а Р. отказал да пише и казал, че щял
да пише с адвокат. Свидетелят сочи, че Р. му казал, че ударил един-два юмрука
на Б.. Свидетелят писал докладната, защото трябваше да се докладва писмено на
ръководството. Не си спомнял Д. да му бил казал, че Р. извадил пистолет, само му
казал, че го бил ударил.
Свидетелят
Щ. *** като мл. инспектор, отдел „Охранителна полиция“. На 02.01.2016г. бил на
работа като автопатрул, нощна смяна от 19:00 часа на 02.01.2016г. до 7.00 часа
на 03.01.2016г. Тогава работили по един случай в районното управление, когато
командирът на отделение - В.Д. между 22:00 часа – 23:00 часа го извикал и му
казал по най-бързия начин да отиде до площад „Общински“, че колеги се били
сбили. Не му казал кои колеги. Свидетелят отишъл до площад „Общински“, но там
нямало никой. Звъннах на колегата Д. и той му казал, че бил до областния съвет
и свидетелят отишъл с патрулката, като го намерил между областния съвет и
магазина за бельо „Венера стил“. Попитал какво било станало и видял, че Д. имал
кръв по устата, а той му казал, че се сбил с колегата Р.Я.. Св.Щ. качил Д. в
колата и го закарал в районното управление. Д. му казал „сбихме се“. Свидетелят
не бил виждал тогава Р.Я.. Той не разпитал Д. за подробности, но разбра, че
двамата /Д. и Янков/ се сбили.
При
така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По
допустимостта: оспорването е
процесуално допустимо, доколкото жалбата е подадена от активно легитимирано да
обжалва лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в
законоустановения 14 - дневен срок и пред местно компетентния съд. Не се
установяват други обстоятелства по чл.159 от АПК, които да правят оспорването
недопустимо.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена
от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Съгласно Приложение №1А, т.IХ.1 от Класификатора
на длъжностите в МВР, Директорът на ОДМВР е служител на ръководна длъжност и в
правомощията на същия е да налага всички наказания по чл.197 ал.1 от ЗМВР, т.е. вкл. и това по т.6-уволнение, по
отношение на служителите на младши изпълнителски длъжности. Съгласно Приложение
№2 от същия Класификатор, раздел Б-държавни служители със средно образование,
т.16 длъжността „старши полицай“, каквато длъжност е заемана от жалбоподателя,
е определена като младши изпълнителска в системата на МВР.
Ето защо процесният
административен акт следва да се определи като издаден от материално
компетентния административен орган и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.
При извършената
служебна проверка за наличие на допуснати съществени нарушения на общите и
особените административно-производствените правила при издаване на заповедта,
съдът намира следното:
Жалбоподателят основно възразява, че в акта липсват мотиви,
че не става ясно какво нарушение е извършил, кога е извършено, колко нарушения
му се вменяват и коя е нарушената норма, т.е. конкретно визира нарушение на
чл.210, ал.1 от ЗМВР. Освен този довод, в с.з. се въздига и довод за нарушение
на правото на защита на наказания служител, поради допуснати нарушения на
процесуалните правил, които не се конкретизират нито в зала, нито в писмени
бележки.
Съдът на осн. чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с
обсъждане на наведените доводи от страните, а е длъжен да извърши цялостен
контрол за законосъобразността на жаления административен акт с оглед
критериите по чл.146, т.1-5 от АПК.
В
конкретния случай съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че е налице нарушение на особеното правило, залегнало в чл.210, ал.1 от ЗМВР,
частен случай на общото изискване за мотивираност на административния акт.
Съгласно този текст, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. От обективираното съдържание на процесната заповед, съдът намира, че
същата съдържа всички установени законови реквизити, като описаното
дисциплинарно нарушение, за което е санкциониран старши полицай Я., е
индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна
страна. Нарушението, като изпълнително деяние от обективна страна се визира по
следния начин: „на 02.01.2016г., около 22,30 часа в град Хасково, на площад
„Свобода“, в непосредствена близост до сградата на областта администрация Я. е
нанесъл 2 броя юмручни удари в областта на лицето /нос и уста/ на колегата си и
държавен служител в МВР мл.инспектор Б.С.Д.,***.“. Т.е. от това описание
безспорно се следва извода, че в акта еднопосочно и безпротиворечиво се визират
– нарушителя, т.е. дееца, мястото, времето и обстоятелствата на извършване на
наказуемото деяние.
Много подробно в заповедта се визира и
целокупният доказателсвен материал, въз основа на който се установяват фактите
от обективна страна на дисциплинарното нарушение. В акта едновременно с посочване
на фактическите основания за издаването му се сочат и правните норми, които
органът приема, че с поведението си служителят нарушава, а именно разпоредбите
на т.15 от Гл. първа, т.19; т.21; т.30, предл. второ; т.34 от Гл. втора; т.67
от Раздел V от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г.
В заповедта не на последно място и
безспорно е видно, че се визира и правното
основание за налагане на конкретното наказание, вкл. и пред кой орган и
в какъв срок може заповедта да се обжалва. Т.е. съдът не намира, че процесната
заповед се явява лишена от мотиви по см. на императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР.
Напротив в този случай се установява подробна фактическа и правна обосновка и
липсва нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР.
При
преценка относно наличие на допуснати други съществени нарушения на
административно-производствените правила при провеждане на дисциплинарната
процедура, съдът намира следното:
Относно спазени ли са преклузивните
срокове по чл.195, ал.2 от ЗМВР, съдът намира на първо място, че конкретното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на оспорващия, съдът намира, че е „открито”
по см. на чл.196, ал.1 от ЗМВР, на 01.03.2016г., когато обобщена справка рег.№1970р-5102
от 26.02.2016г., л.17, е резолирана от наказващия орган. Т.е. именно на тази
дата следва да се приеме, че наказващият орган има достатъчно данни за
извършено конкретно нарушение с оглед неговите обективни и субективни предели
от служителя на МВР.
Доколкото извършеното от Р.Я. нарушение
е определено като „тежко“ такова по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, относно
сроковете за издаване на акта по чл.210, ал.1 от ЗМВР намират приложение тези
по чл.195, ал.2 от ЗМВР, т.е. два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от две години от извършването му.
Безспорно при установена дата на
откриване на нарушението по см. на чл.196, ал.1 от ЗМВР – 01.03.2016г., към
дата на заповедта – 16.03.2016г. сроковете по чл.195, ал.2 от закона не са изтекли.
Освен това е и безспорно, че на 15.02.2016г. с Постановление на Зам. Районен
прокурор при РП-Хасково против Р.Я. е образувано ДП №19/2016г. за извършеното
от него на 02.01.2016г. престъпление по см. на чл.131, ал.2, т.3, вр. с ал.1,
т.2, вр. с чл.130, ал.1 от НК, което към дата на процесната заповед не е
приключило, нито е прекратено.
Ето защо и с оглед чл.195, ал.4 от ЗМВР
следва да се приеме, че актът е издаден в срок, доколкото нарушението, съставлява
и престъпление по см. на НК, в който случай ЗМВР постановява, че срокът по чл.195,
ал.2 започва да тече от влизане в сила на присъдата.
Така аргументиран, съдът не установява
нарушение на чл.195, ал.1 от ЗМВР и липса на основание за прекратяване на вече
образуваното дисциплинарно производство.
Няма
нарушение и на други специфични изисквания относно провежданото дисциплинарно
производство, които ЗМВР и Инструкция №8121з-470/2015г. установяват. Самото производство е инициирано с нарочна Заповед на Директора на ОДМВР-
Хасково /л.33-34/ за образуване на същото срещу ст.полицай Я., с която е определен
и дисциплинарно-разследващ орган. В този смисъл са чл.207, ал.1 от ЗМВР и
чл.34, ал.1 от Инструкцията. Издаването на заповедта е предхождано от внесено
от Началник РУ-Хасково предложение /наименувано справка/ за образуване на
дисциплинарно производство срещу Р.Я. за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина, л.22-23. В предложението, както и в заповедта за
образуване на дисциплинарното производство има подробно изложение на
действията, за които се твърди, че са извършени от Я. и които прекият
ръководител и наказващият орган приемат, като повод и основание за образуване
на производството. Я. е надлежно запознат със заповедта за образуване на
дисциплинарното производство против него, което сочи на изпълнение на
задължението на разследващия орган по чл.207, ал.8 от ЗМВР и чл.40 от
Инструкцията. Налице е и акт за промяна на дисциплинарно разследващия орган и
за удължаването на срока на дисциплинарното производство, което е допустима
възможност, доколкото такава се предвижда в чл.46 от Инструкцията, като
единствено е налице задължение за органа по чл.207, ал.1 от закона да запознае
служителя, срещу когото се води производството, със заповедта за удължаване на
срока. Това е безспорен факт, удостоверен по делото, л.60-61.
Видно от целокупния материал по преписката,
дисциплинарно разследващият орган извършва обстойно разследване на релевантните
обстоятелства и факти, което сочи на изпълнение на задължението му да осъществи
пълно доказване на дисциплинарното нарушение.
Също така се удостоверява по делото, че на жалбоподателя още в
поканата за образуване на дисциплинарното производство против него от
14.01.2016г., л.30, му е указана възможността да даде обяснения, като лично
посочва, че ще се възползва от тази възможност и съотв. депозира такива
обяснения на 18.01.2016г. и допълнително на 26.02.2016г. /л.57-58/. Обясненията
са дадени пред наказващия орган.
В заключение на своята разследваща дейност назначеният
дисциплинарно-разследващ орган издава и задължителната обобщена справка рег.
№1970р-5102/26.02.2016г. /л.17-21/, което е в изпълнение на задълженията му по чл.207,
ал.7 от ЗМВР, като този документ съдържа и посочените в чл.50, т.1-7 от
инструкцията реквизити. Обобщената справка е изготвена в рамките на удължения
срок на дисциплинарното производство. На жалбоподателя е изпратена нарочна
писмена покана №1970р-5605 от 29.02.2016г. да се запознае със справката, като
му е дадена и възможността в 24 часа след запознаването си с нея да даде
допълнителни обяснения и възражения, т.е. до 01.03.2016г. Такива са дадени още
на 29.02.2016г. /л.81/ и са приети от наказващия орган на 01.03.2016г.
Доколкото в тези обяснения се съдържат допълнителни доказателствени искания, от
дисциплинарно наказващия орган са предприети и допълнителни разследващи
действия, като по преписката се установява,
че записи от игралната зала за времето на престой на двамата служители по време
на носене на службата не са запазени /вж. л.82-83/, а данни за установеното от
записите на камерите пред банка „Про кредит“АД се съдържат в обобщената
справка, с която надлежно е запознат служителят Я.. Съдът установява, че по
делото е изготвено от разследващия орган и становище от 09.03.2016г., с което
не се удостоверява да е запознат наказаният служител, но решаващият състав
приема, че това не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не
засяга правото на защита на жалбоподателя, първо, защото това становище няма
характеристиката на обобщената справка по чл.207, ал.7 от ЗМВР, а на следващо
място и защото в нея не се съдържат нови факти от значение за случая, които да
не са отразени в обобщената справка от 26.02.2016г.
Ето
защо съдът намира, че пред него не се доказва да има извършени съществени
процесуални нарушения на особените производствени правила по реализиране на
дисциплинарната отговорност на полицай Я., а навежданите в тази насока
неконкретизирани доводи се явяват неоснователни и недоказани. Съотв. не са
налице основанията по чл.146- т.2-3 от АПК за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Следва заповедта да се провери и с оглед нейното съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съдът намира за
безспорно доказани следните обстоятелства – че за времето от 19,00 часа на
02.01.2016г. до 07,00 часа на 03.01.2016г. полицай Б.Д. и Р.Я. са назначени на
дежурство като пеши патрул „511“ в 6-ти патрулен участък в град Хасково, като
след приемане на дежурството и дадения им инструктаж същите напускат без да
известят КО границите на разпределения им участък за обслужване, като
престояват близо два часа /за периода около 19,40 – 21,40/ в игрална зала
„Бевърли“ /заведение за хазарт/ под претекст, че ще проверяват клиентите. Също
за безспорно съдът приема, че към 22,00 часа полицай Д. напуска игралната зала
и се връща в РУ, за да презареди батерията на станцията си, а полицай Я.
продължава да стои в игралната зала. Полицай Д. не се връща в игралната зала и
към 22,20 часа се намира пред офис на „Про Кредит Банк“АД в централната градска
част на град Хасково в близост до сградата на областна администрация. Също за
безспорно съдът приема и обстоятелството, че към 22,30-22,35 на това място
пристига и полицай Я.. Този факт се признава и от самия жалбоподател в дадените
от него обяснения пред наказващия орган.
Що
се отнася до главният факт – нанесъл ли е полицай Я. на 02.01.2016г. около
22,30 часа няколко юмручни удари в лицето на колегата си полицай Д. /без да се вземат в предвид
личностните отношения помежду им/, съдът приема, че по делото няма налични
еднопосочни доказателство, тъй като липсват преки очевидци на такова поведение,
но въпреки това по преписката, а и от материалите по ДП /19/2016г. са налице достатъчно силни индиции, че това е
така.
Няма спор, че на полицай Д. на
02.01.2016г. след 22,35 часа му е причинено увреждане от тъп предмет /според
експертизата на Д-р Еленски, което включва и удар с юмрук / в областта на
лицето и носа, в резултат на което му е причинена телесна повреда. Спорното е
дали това е причинено именно от полицай Я.. Въпреки, че жалбоподателят отрича
този акт, съдът приема, че от всички други доказателства /докладни записки,
дадени от служителите на МВР по случая/, не се установява нещо друго освен, че
при възникнало спречкване между двамата служители на МВР полицай Я. нанася
няколко удара в лицето на колегата си пол. Д.. Дори и да се приеме защитната
теза на жалбоподателя, че обясненията на КО В.Д. и засегнатия Д. са давани про
кауза против него, било поради влошени
личностни отношения с В.Д., то съдът намира опора за извода си, че именно Я.
нанася ударите в лицето на Б.Д., позовавайки се на първо място на данните от
разпитите на свидетелите, призовани в това им качество по ДП №19/2016г., тъй
като тези показания са давани под заплахата от носене на наказателна
отговорност, а чрез тях отново се установява същото обстоятелство, че именно
при спречкването между двамата полицай на 02.01.2016г. около 22,30 -22,35 часа
единият /полицай Я./ нанася юмручни удари на другия /пол. Д./, в следствие на
което му причинява телесна повреда, а на второ място и от свидетелските
показания, дадени пред този съд, вкл. и от св. Д.. Освен това по делото е
налична и характеристика на полицай Я. /л.231/, което доказателство не се
оспори от страна на жалбоподателя. Същото съдържа данни, че полицай Р.Я. по
време на службата си се проявява, като служител с избухлив характер, не търпи
градивна критика от колеги и по –старши от него. Проявявал е и агресия към близки хора, за което е и
наказан.
Според съда, от извършената целокупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, се следва извода за доказаност на описаните
обективни факти в процесната заповед, като осъществени от полицай Я.. Безспорно
е и субективното отношение на дееца към извършеното от него, като спор относно
виновността по делото не се повдига.
Според ответника с това си поведение
полицай Я. нарушава няколко текста от Етичния кодекс за поведение на
служителите от МВР. Следва да се отбележи факта, че полицай Я. е запознат с
този етичен кодекс още на 19.03.2015г., а и самият той не оспорва това
обстоятелство.
Съгласно
оспорената в настоящето производство заповед и според
нейния издател, с извършеното от Р.Я. на 02.01.2016г., същият нарушава т.15,
т.19- т.21, т.30, предл. второ, т.34 и т.67 от ЕК, което се определя, като
дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал. 2, т.4,
вр. с чл.203, ал.1, т.13
от ЗМВР. За това нарушение според ответника се следва наказанието по чл.197,
ал.1, т.6 от ЗМВР-уволнение и свързаното с него прекратяване на служебното
правоотношение на осн. чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР.
Съгласно т.15 от ЕК - държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.
Точката е в глава първа „Общи разпоредби“.
Съгласно т.19 от ЕК - държавният служител пази доброто име
на институцията, която представлява. Съгласно т.20 – държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.
Съгласно т.21 – държавният служител се отнася с уважение към всички
представители на обществото. Съгласно т.30, предл. второ - държавният служител
защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и
защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни
ситуации. Тези четири точки са в гл.втора „Правила за етично поведение на
държавния служител“, раздел I –Поведение
и облик на държавния служител в обществото.
Съгласно т.31 – Държавният служител зачита и спазва правата
и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско
законодателство и международните договори.. Съгласно т.34 – държавният служител
затича правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право
само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин. Тези две точки са
в раздел II –отношение към гражданите.
Съгласно т.67 – в отношенията между държавните служители не
се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, сексуален и
всякакъв друг характер.
Съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР неспазването на правилата
на ЕК за поведение на държавните служители в МВР съставлява дисциплинарно
нарушение. В чл.203, ал.1 от ЗМВР се изброяват изчерпателно онези тежки
дисциплинарни нарушение, за които се налага наказанието по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР – уволнение. В т.13 от текста се визира, че такова наказание се налага на
служител, който извърши деяния несъвместими с етичните правила за поведение за
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Според съда, всяко
действие, което е несъвместимо с правилата на ЕК води до уронване на престижа
на службата.
Ответникът претендира, че извършеното от Р.Я. деяние, така
както се описва в заповедта нарушава цитираните по-горе текстове от ЕК. Съдът
обаче намира, че извършеното от полицай Я. на 02.01.2016г. деяние, не
съставлява поведение което може да се обхване от всеки от така визирани
текстове от този кодекс.
Безспорно е, че поведението, което демонстрира пол. Я. на
02.01.2016г. по отношение на колегата му пол. Д. е несъобразено със
законността, доколкото води до осъществяване състав на конкретно престъпление,
предвидено в НК на Р.България. Ето защо правилно ответникът визира този текст
от ЕК. Правилно се явява и позововането в заповедта на т.19 от ЕТ, доколкото
принцип е, че с поведението си държавният служител /не само в МВР/ следва да
пази доброто име на институцията, която представлява. Поведението, което се
доказва, че проявява на 02.01.2016г. по време на дежурство полицай Я.,
безспорно уронва доброто име на тази институция.
Също правилно съдът приема, че ответникът визира и т.67 от
ЕК, на първо място, защото тя е в раздел „Взаимоотношения между държавните
служители“, каквото де факто се установява да е налице при инцидента на
02.01.2016г. Не само пол. Я., но всеки служител на МВР е длъжен да не допуска
поведение, което да се окачествява, като психически, физически, сексуален и пр.
тормоз. Нанасянето на няколко юмручни удара в областта на лицето /носа/ на друг
служител от системата на МВР безспорно съставлява физически тормоз. Дали е
еднократен или повторяем за нормата е ирелевантно. Фактът на упражнен дори и
само веднъж такъв по отношение на друг служител от МВР, сочи на поведение,
което е несъвместимо с приетите етични правила на поведение в системата на
МВР. На второ място това поведение е
насочено към друг служител на МВР, което дори и осъществява състав на престъпление
по НК.
Що се отнася до другите текстове от ЕК, съдът ги намира за
неотносими към фактите, които се изнасят в заповедта и съотв. в тази насока е
налице неправилно приложение на закона. Това е така, защото противоправното и
несъобразено с ЕК поведение на пол. Я. е насочено не общо към някой гражданин,
а е целенасочено към друг служител на МВР, поради което относими са само
разпоредбите за поведение от Раздел V. В общ план пол. Д. също е гражданин, но в този случай той
е бил на служба, съотв. е бил в качеството си на длъжностно лице, служител на
МВР и за това относими са текстовете от посочения по-горе раздел.
Същественото за спора е това, че ответникът визира текстове
от ЕК, които задължават държавния служител Я. да има определение поведение в
отношенията си с другите колеги държавни служители, което обаче пол.Я. с
извършеното от него на 02.01.201г. нарушава /не изпълнява/.
Доколкото се установява извършено от Я. поведение,
нарушаващо конкретни текстове от ЕК, с което и се уронва престижа на службата,
на него му се следва наказанието по чл.203 от ЗМВР- уволнение. Именно това е и
наложеното наказание, като изцяло правилно е и постановеното прекратяване на
служебното му правоотношение на осн. чл.226, ал.1, т.8, вр. с чл.203, ал.1, т.13
от ЗМВР.
Ето защо заповедта се явява съответна и на приложения материален закон и неговата цел.
В заключение съдът намира, че оспорената заповед на Директора на
ОДМВР - Хасково в конкретния случай е постановена от компетентния орган, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с
материалния закон.
Ето защо жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответната страна в последното по делото с.з. прави искане за
присъждане на разноски за юрк.възнаграждение, поради което такива й се следват
в размер на 400лв. на осн. чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.Я. *** против ЗАПОВЕД № 272з-495
от 16.03.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Р.Н.Я. ***, ЕГН- ********** *** разноски по
делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.