№ 319
гр. Сливен, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №4056 от 30.08.2021г. по ч. гр. дело № 20212230103884 по описа
на Районен съд Сливен за 2021г. в частта, с която е отхвърлено искането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******* за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Г.Х. и И.Г.Х. за следните
суми 489.05лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
1.07.2019г. до 11.08.2020г., непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в
размер на 937.10лв, такса в размер на 40лв, както и претендираните разноски за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер.
Против разпореждането, в тази част, е подадена частна жалба от заявителя „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че е
неправилно и следва да бъде отменено. Заповедният съд не разполага с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. С промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК законодателят предоставил
правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което
обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно
преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави.
Поради заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за
потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на
добрите нрави. С оглед гореизложеното съдът по заповедното производство е превишил
своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Заповедният съд
неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на
1
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както
и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава
преценка. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен
Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия договор за кредит. От него е
видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна
информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри,
както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е декларирал, че е получил
екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изготвен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски
кредит. Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В
същия подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и
достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице е да прояви грижа на добър стопанин,
да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото съдържание, ако не разбира част
от него, да се обърне към кредитния експерт за разяснения и допълнително обяснение, да се
консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва
тогава да го подписва. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения
договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора. Кредиторът няма
задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на
разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има
единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Спазена е и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая страните са уговорили годишния лихвен процент в
индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и годишен
процент на разходите в законовите граници. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и
ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. При условие, че са спазени
императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението
на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява
неравноправна клауза. Това е така и по аргумент от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.Излагат се още
аргументи в подкрепа на тезата, че в случая са налице всички предпоставки за издаване на
заповед за изпълнение и в обобщение се иска да се отмени разпореждането в обжалваните
части.
За да отхвърли искането, районният съд приел, че вземанията за които е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение, произтича от договор сключен с
потребител, поради което следва да се направи преценка дали е налице неравноправна
2
клауза по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, като въз основа на представените писмени
доказателства от страна на заявителя, съдът следва да прецени, дали е налице обоснована
вероятност за наличието на неравноправни клаузи. Приел е, че исканията за осъждане на
длъжниците да заплатят сумата от 489.05лв, представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 1.07.2019г. до 11.08.2020г, непогасено възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги в размер на 937.10лв, такса в размер на 40лв, следва да се
отхвърлят, тъй като се основават на неравноправни клаузи. Исканията за непогасено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 937.10 лв се основава на
неравноправна клауза. Отпуснатата главница по договора за кредит е в размер на 1500 лв, а
възнаграждението за договорени допълнителни услуги е в размер на 1125.12 лв. Реално в
представеното споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги не е извършено
договаряне на допълнителен пакет услуги, самите допълнителни услуги са изготвени в
типов формуляр част от самия договор за потребителски кредит. Неоснователно е искането
за присъждане на договорна лихва. Никъде в договора не е посочен размера на договорната
лихва за целия период. След сборуване на сумите за договорна лихва се установява, че
договорната лихва по договора за потребителски кредит е в размер на 725.52 лв или над
половината от главницата.
Няма спор в съдебната практика и теория, че съдът е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието,
че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са
налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-
618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава
членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява
служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на
клауза. Потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на
изложеното няма съмнение, че съдът в заповедното производство, при проверката по чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК, следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит. При това положение ако съдът констатира служебно че клауза, от
която произтича претендирано вземане в заповед за изпълнение, е евентуално
неравноправна, е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Тази
проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за
обстоятелства, от които произтичат вземанията. При това, ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава
3
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне
на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя,
от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на потребителя. В случая е направено искане за присъждане на сумата от 489.05
лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 1.07.2019г.
до 11.08.2020г, непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
937.10 лв, такса в размер на 40лв. Отпуснатата главница по договора за кредит е в размер на
1500 лв, а възнаграждението за договорени допълнителни услуги е в размер на 1125.12 лв.
Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително - независимо дали се
ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално
е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване. Поради това изложените от
районният съд съображения са обосновани правилни и законосъобразни, а подадената
частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление: гр. София, ******* против разпореждане
№4056 от 30.08.2021г. по ч. гр. дело № 20212230103884 по описа на Районен съд Сливен за
2021г. в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение срещу
Д.Г.Х. и И.Г.Х. за следните суми 489.05 лв, представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 1.07.2019г. до 11.08.2020г., непогасено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 937.10 лв, такса в размер на 40
лв, както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран
размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5