№ 119
гр. Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20214100100496 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищцовата страна – В. Й. Й. - излага в исковата си молба, че на 20.10.2019
година в село Катранджии, Дряновско, претърпял транспортно произшествие. Пътувал на
дясната предна седалка на автомобил, управляван от застрахован срещу риска гражданска
отговорност на автомобилистите в ответното дружество водач. Водачът загубил контрол и
автомобилът се ударил в бетонен стълб. Вследствие на удара ищецът получил фрактура на
дясното коляно. Наложило се хирургично лечение, съпроводено с обездвижване и физически
страдания, продължително възстановяване и разходи за терапия и рехабилитация.
По реда на настоящото производство претендира репарация в размер на
сумата от 50 000 лв. за неимуществените вреди и в размер на 1 515,66 лв. за имуществените
– разходи за лечение и рехабилитация, ведно със законна лихва върху всяко вземане,
считано от 08.04.2021 година насетне, и разноски.
Ответната страна – „БУЛ ИНС“-АД, гр. София – признава времето, мястото на
транспортното произшествие и твърдяното по исковата молба застрахователно
правоотношение. Оспорва исковете с довод за съпричиняване на увреждането – ищецът не е
ползвал предпазен колан. Търсеното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно.
Законната лихва оспорва по период. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:
1
На 20.102019 година в село Катранджии, Община Дряново, при управление на
лек автомобил с регистрационен номер ВТ *** ВН, *** нарушил правилата за движение по
пътищата, ударил се в бетонен стълб и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на ищеца, пътуващ в автомобила – вътреставно счупване на дясната голямопищялна
кост на подбедрицата, довело до трайно затруднение на движението на крака за период, по-
дълъг от тридесет дни и със срок на лечение и възстановяване, не по-малък от осем месеца –
одобреното по реда на чл. 384 от НПК споразумение във връзка с чл. 383 от НПК и чл. 300
от ГПК.
Възстановяването на ищеца не е приключило, въпреки изминалия период от
време и положените медицински грижи. Това директно се отразява на двигателната
активност на долния десен крайник – приетата от съда и неоспорена от страните медицинска
експертиза. Страданията и обездвижването са наложили ежедневна помощ. Ищецът е бил
изцяло зависим от грижите на съпругата си - показанията на свидетелката *** Макар да е от
кръга на потенциално заинтересованите свидетели, показанията й са достоверни, защото
съответстват на констатациите на експертизата.
Разходите за лечение и рехабилитация възлизат на исковата сума –
приложените фактури и платежни документи.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност на предявените
искове.
Ищецът е пострадал от транспортен инцидент, причинен от водач, ползващ се
от застрахователното правоотношение с ответното дружество. Фактите покриват
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1от КЗ и сочат
доказаността на исковете по основание.
Претенцията за имуществени вреди е основателна в търсения размер и следва
да се уважи изцяло. Същото важи за търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Търсената стойност е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение. Травмата и
съпровождащите я страдания, обездвижване и битови неудобства могат да бъдат
репарирани с търсената сума. Искът е изцяло основателен и следва да се уважи, според
заявеното. Обезщетенията се дължат със законна лихва от 08.04.2021 година – чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ.
Доводите на ответника са неоснователни.
Тезата за съпричиняване се сблъсква непримиримо с легитимиращия ефект на
одобреното от наказателния съд споразумение по чл. 382 от НПК. Според чл. 300 от ГПК
този ефект се отнася до всички обективни елементи на престъпния състав, в това число и
причинната връзка между деяние и увреждане, защото се касае за резултатно престъпление
– причиняване на средна телесна повреда. Да се търси съпричиняване означава да се
установяват фактически положения, различни от присъдата – нещо, което чл. 300 от ГПК не
допуска.
В разрез с доказаната по делото степен на увреждане е доводът за
2
прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Всяка стойност, по-ниска
от търсената, би се разминавала с регламентираното от закона изискване репарацията на
вредите да стане по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Не законна лихва по чл.497 от КЗ претендира ищецът, щото да е от значение
евентуална забава на застрахователя в изплащане на дължимото обезщетение. С оглед
фиксирания момент, от който се търси лихва, очевидно е, че ищецът я претендира като част
от дължимото застрахователно обезщетение. Затова от значение е периодът, посочен в
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ.
Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат,
че в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, по
размер възлизащо на сумата от 2 075,47 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да заплати
държавна такса върху разгледаните искове в размер на 2 060,63 лв. и част от авансираните
от съда средства за събиране на доказателства в размер на 400 лв. – възнаграждение за
вещото лице, изготвило медицинска експертиза.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати на В. Й. Й., ЕГН:
********** от гр. Велико Търново, ул. ***, сумата от 50 000 (петдесет хиляди лева) лв.,
обезщетение за неимуществени вреди - фрактура на дясното коляно, обездвижване и
физически страдания, пряка и непосредствена последица от транспортно произшествие на
20.10.2019 година в село Катранджии, Дряновско, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите,
ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 08.04.2021 година
до окончателното му заплащане.
Осъжда „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати на В. Й. Й., ЕГН:
********** от гр. Велико Търново, ул. ***, сумата от 1 515,66 (хиляда петстотин и
петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лв., обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение и рехабилитация, пряка и непосредствена последица от транспортно
произшествие на 20.10.2019 година в село Катранджии, Дряновско, на основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от
08.04.2021 година до окончателното му заплащане.
Осъжда „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати на Д.Т. Д., адвокат от гр.
Велико Търново, ул. ***, сумата от 2 075,47 (две хиляди и седемдесет и пет лева и
3
четиридесет и седем стотинки) лв., адвокатско възнаграждение върху уважените искове, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати по сметка на
Великотърновски окръжен съд сумата от 2 460,63 (две хиляди четиристотин и шестдесет
лева и шестдесет и три стотинки) лв., държавна такса и авансирани от съда средства за
събиране на доказателства, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4