Р Е Ш Е Н И Е
№
13.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Д.М. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№9234/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “МАКС КОЛЕКТ”ООД, гр. София, чрез юрк. В. ***, против И.А.Д., с която
се твърди, че между ответника и „Макс Телеком”, ООД, е сключен договор за
предоставяне на услуга мобилен достъп до интернет услуги, №
BG230097040213006/04.02.2013г. Твърди се, че въз основа на сключеният договор ,
отв. Д., се е задължил да заплаща месечна такса, в размер на 29,90лв., в
15-дневен срок от издаване на фактурата, като в случай на просрочие, се дължи
неустойка в размер на законната лихва, за всеки ден от забавата- съобразно
Общите условия по договора, приети от ответника с подписването му. Твърди се,
че таксите по договора са дължими за всеки период на отчитане, като периодът на
отчитане е месечен, а таксите имат абонаментен характер. Посочва се също,че въз
основа на Общите условия, неполучаването на фактурата не е основание за неплащане
на сумата. Твърди се, че е издадена фактура № **********/01.12.2013г, на
стойност 39,04лв., за отчетен период 01.12.2013-31.12.2013г, включваща 24,92лв-
без ДДС-абонаментна месечна такса, за посочения период и сумата от 14,12лв- без
ДДС , задължение за предходен период-14.11.2013-30.11.2013г. Твърди се, че
сумата по фактурата не е платена от отв. Д., поради което, на основание т.6.8
от Общите условия, договорът едностранно е прекратен. Твърди се, че поради
предсрочното прекратяване на договора, отв. Д. дължи, на основание т.6.8б и
т.10.20 от Общите условия, неустойка, в размер на 352,84лв., за периода 01.01.2014-04.01.2015г,
равна на сбора от дължимите месечни такси на срока на договора, които стават
изискуеми при прекратяване на договора. Твърди се, че на 18.12.2014г, между
„Макс Телеком”, ООД и ищецът „Макс Колект”, ОО23Д е сключен договор за цесия,
въз основа на който вземането е прехвърлено на новия кредитор – цесионер.
Твърди се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№
6216/2016г на ПлРС, по което е издадена заповед за изпълнение, против която
длъжникът е възразил. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника Д., че същия дължи сумата от общо 399,69лв.-
главница, по фактура №**********/01.12.2013г.
В с.з. на 15.03.2017г., съдът, на
основание чл.214 от ГПК, е приел направеното изменение на иска, като същият е
приет за разглеждане, за сумата от 378,39лв., от които сумата от 46,85лв-
главница и сумата от 331,54лв- неустойка. С протоколно определение от същата
дата, съдът е констатирал допусната техническа грешка в изписването на периода
на претендираната неустойка, като същият да се счита 01.01.2014-04.02.2015г.
Ответникът
И.А.Д., р. пр., в срока за отговор не изразява становище по иска.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №4007/17.08.2016г, по ч. гр.д.№ 6216/2016г по описа на
ПлРС. В указаният от съда срок, след възражение от длъжника, ищецът е предявил
настоящия иск, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
По делото
се установява, факта на сключването на договор за услуги № BG230097040213006/04.02.2013г.,
между ответника и МАКС ТЕЛЕКОМ, за активиране на услугата мобилен достъп до
интернет услуги. Договорът е сключен при промоционални условия- „Коледна
промоция”- при подписване на 24 –месечен договор, месечната такса е намалена
както следва: за първите 6 месеца от първата година и за последните 6 месеца от
втората година, е в размер на 19,90лв, а за останалият период- в размер на
29,90лв. установява се също, че с подписването на Договора, абонатът се е
задължил с Общите условия, представени по делото. От съдържанието на Общите
условия- т. 10.9, се установява, че доставчикът на услугата МАКС ТЕЛЕКОМ,
издава ежемесечни фактури, за използваните услуги, като не получаването на
фактура, не освобождава абоната от задължението му да заплати съответните суми,
в определеният за това срок. В т. 10.12 е посочено, че сумите се заплащат в 15-
дневен срок от издаването на фактурата. По делото се установява факта на
издаването на фактура № **********/01.12.2013г, на
стойност 39,04лв., за отчетен период 01.12.2013-31.12.2013г, включваща 24,92лв-
без ДДС-абонаментна месечна такса, за
посочения период и сумата от 14,12лв- без ДДС , задължение за предходен
период-14.11.2013-30.11.2013г.; общата стойност на фактурата е 46,85лв. с ДДС.
От представените Общи условия се
установява също, че съобразно т.6.8, доставчикът има право едностранно да
прекрати Договора, при просрочване на задължения, като в този случай- т. 6.8б,
абонатът дължи неустойка, в размер, равен на сбора от дължимите месечни такси,
за остатъка на срока на договора. Тази отговорност на абоната е обективирана и
в т. 10.20, съобразно която при прекратяване на договора, стават изискуеми и
всички останали задължения.
По
делото се установява също, че въз основа на договора за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата 18.12.2014г,
сключен между доставчика на услуги МАКС ТЕЛЕКОМ, – като цедент и ищеца “МАКС КОЛЕКТ”ООД, гр. София-
като цесионер, са прехвърлени всички вземания, произтичащи от договори за
интернет услуги, вкл. изтекли лихви и съдебни разноски, по списък- Приложение
№1, неразделна част от договора. В договора за цесия, чл.4,4, е посочено, че с
настоящият договор, цедентът упълномощава цесионера, да изпраща писмени
уведомления до длъжниците, за станалата цесия, за целта на което, в полза на цесионера
ще бъде дадено изрично пълномощно. По делото е представено уведомление за
станалата цесия, адресирано до отв. Д.; същото изпратено с писмо с обратна
разписка, на адреса, посочен в Договора, но пратката не е потърсена от
получателя.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в
счетоводството на ищеца, е установено издаването на процесната фактура, на
стойност 46,85лв. с ДДС. ВЛ е установило, че няма данни фактурата да е
заплатена, в срок до 16.12.2013г., когато е падежът на задължението. ВЛ е
изчислило, че общият размер на месечни такси, за остатъка на срока на договора-
или до 04.02.2015г., за периода от 01.01.2014г, е в размер на 331,54лв. ВЛ е
съобразило факта, че Договорът е сключен при промоционални условия, изложени
по- горе. ВЛ е изчислило, че общият размер на задължението- главница по
издадената фактура и неустойка, е в размер на 378,39лв.
По делото няма представени
доказателства от страна на ответника, съобразно на разпределената му
доказателствена тежест, за извършване на плащане на дължимата сума.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съдът
намира, че настоящият установителен иск е предявен от лице, имащо качеството на
кредитор спрямо ответника Д., въз основа на валиден договор за цесия, от
18.12.2014, по силата на който, цедентът- МАКС ТЕЛЕКОМ, е прехвърлил в полза на
цесионера– ищец „МАКС
КОЛЕКТ”ООД, гр. София, своите вземания по договори за интернет услуги, по
списък- Приложение №1. В случая, съдът приема, че отв. Д. е надлежно уведомен
за станалата цесия, най- късно с получаване на преписа от ИМ и доказателствата
към нея /решение № 3/16.04.2014г по т.д.№ 1711/2013г на І т.о. и решение №
78/09.07.2014г по т.д.№ 2352/2013г на ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК. С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и
заключението на ВЛ, съдът намира, че в случая е налице валидно облигационно
отношение, по повод сключен договор за услуга- интернет достъп, между
доставчика- МАКС КОЛЕКТ и абоната- отв. И.Д.. В изпълнение на задълженията по
Договора, доставчика и издал фактура за стойността на използваните услуги- в
случая- за м. декември 2013г., включваща задължението за текущия месец и част
от задължението за м. ноември 2013г. Съдът намира за установен и факта на
прекратяването на договора, от страна на доставчика, съобразно Общите условия,
с неплащането на задължението по фактурата, на падежа- 16.12.2013г. Съобразно
Общите условия, обсъдени от съда по- горе- т.10.20, в този случай, абонатът
дължи неустойка, в размер, равен на сбора на месечните вноски, за периода на
остатъка на договора- или за периода 01.01.2014-04.02.2015г.
На
основание гореизложеното, следва да бъде постановени решение, с което бъде
признато за установено спрямо отв. И.А.Д., че дължи на ищеца МАКС КОЛЕКТ ООД,
сумата от общо
378,39лв., от които сумата от 46,85лв- главница и сумата от 331,54лв-
неустойка, дължима за периода 01.01.2014-04.02.2015г.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него в настоящето производство разноски в размер на 295лв. Съдът определя
размер на юрк. възнаграждение, на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, в минимален
размер от 100лв., което съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
Следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по
ч. гр.д.№ 6216/2016г на ПлРС, в размер на 68,83лв., съразмерно на частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК и за която е предявен установителен иск. Съдът определя размера
на юрк. възнаграждение, също в минимален размер от 50лв., определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. до 150лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, че И.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ НА кредитора “МАКС КОЛЕКТ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Хр. Ботев” №17, ет.1, офис 208, представлявано от ***, сумата от общо 378,39лв., от които сумата от 46,85лв- главница и сумата от 331,54лв-
неустойка, дължима за периода 01.01.2014-04.02.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.08.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №4007/17.08.2016г, по ч. гр.д.№ 6216/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора “МАКС КОЛЕКТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Хр. Ботев” №17, ет.1, офис 208, представлявано
от ***, сумата от 295лв., съставляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора “МАКС КОЛЕКТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Хр. Ботев” №17, ет.1, офис 208, представлявано
от ***,, сумата от 68,83лв. съставляващи
направени разноски по ч. гр.д.№6216/2016г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: