№ 23506
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110148908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Л. Г. Г. срещу „Еврокомпания
Нептун“ ЕООД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да
му плати 6000 лева – неизплатена главница по договор за заем от 28.04.2021 г.
между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 01.09.2023 г., до окончателното плащане; 859,62 лева –
възнаградителна лихва по същия договор за периода от 01.01.2022 г. до
31.12.2023 г., и 300 лева – неустойка по договора, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г., до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2021 г. страните сключили
договор за заем, по силата на който ищецът следвало да предостави на
ответника 6000 лева, като ответникът да му ги върне до 2 години от
подписване на договора, като плати и 10 % лихва годишно, а също така било
уговорено, че ако ответникът се забави да плати, дължи и неустойка в размер
на 0,5 % на ден от забавеното плащане, но не повече от
5 % от заеманата сума. Ищецът твърди, че превел на ответника 3000 лева на
28.04.2021 г. и още толкова – на 15.07.2021 г. Поради това иска връщането на
парите и лихвите.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Еврокомпания Нептун“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че дружеството е платило задълженията си, като се
представят и документи за това. Иска отхвърляне на иска.
В съдебното заседание ищецът поддържа, че представените от
1
ответника документи са били дописвани, като са отразявали плащания по
други отношения на страните, и това било установено с експертизите по
делото, а ответникът поддържа, че няма добавки в текста, които да са
изпълнени преди подписите на ищеца, и в този смисъл при преценката си
съдът следва да приеме, че са налице разписки за плащане, като да отхвърли
исковете. И двете страни претендират разноски, като ответникът възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото (на лист 31 – 32 от същото)
съдът е обявил за безспорно между страните, че те са сключили договор за
заем на 28.04.2021 г., като ответникът е следвало да върне на ищеца 6000 лева
и лихва, както и че ищецът е внесъл в дружеството 6000 лева, като спорно е
само дали ответното дружество е върнало тези пари.
Съгласно неоспорен от ответника договор за заем от 28.04.2020 г.,
представен от ищеца на лист 6 от делото, заемът е отпуснат с лихва от 10 %
годишно, а падежът е бил две години след сключване на договора, като в т. 6
от договора е уговорена изрично и неустойка за забавено плащане – 0,5 % от
заеманата сума на ден, но не повече от 5 % от същата, или 300 лева.
Съгласно представена на лист 28 от делото вносна бележка ответникът
е платил на ищеца на 01.02.2022 г. сумата от 340,38 лева – лихва по заема за
2021 г., като този документ не е оспорен от ищеца.
Съгласно представен на лист 43 от делото в препис и неоспорен от
ответника Трудов договор № 12/06.10.2020 г. ищецът е назначен в
дружеството „Оризовото кралство – България“ ЕООД като служител на
длъжност „организатор работа с клиенти“, като договорът е подписан за
последното дружество от управителя Катерина Атанасова Атанасова.
Съгласно представена на лист 44 от делото и неоспорена от ответника извадка
от информационната система на Националната агенция за приходите, ищецът
е прекратил това трудово правоотношение на 31.01.2023 г.
На лист 56 от делото е представена част от лист от тетрадка размер А 5,
в която на шест последователни реда са записани дати, суми, след това следва
подпис във форма на параф и пет текста „по заема“, а шести – „ст лихви“, и
отдолу е написано на английски в полето на листа „Happy New Year“ и три
удивителни, т.е. написаното изглежда така:
06.12.2022 –300(нечетлив подпис)по заема
11.12.2022 –500(нечетлив подпис)по заема
15.12.2022 –500(нечетлив подпис)по заема
20.12.2022 –500(нечетлив подпис)по заема
29.12.2022 –300(нечетлив подпис)по заема
2
29.12.2022 –229(нечетлив подпис)ст лихви
Happy New Year !!!
На гърба на листа са изписани четири реда, оформени по подобен начин,
всчки за заплащане на по 300 лева – на 09.03.2023 г., 14.03.2023 г., 19.03.2023 г.
и 23.03.2023 г., като срещу тях е изписан текст „нов заем“.
На лист 57 от делото е представен бланков разходен касов ордер на
розов образец, на който като издател е вписано „Еврокомпания Нептун“ ООД,
на получател на сумата – Л. Г., като сума е записана 1988 лева, има подпис,
приличащ на този от листа от тетрадка и е вписана дата 29.08.2021 г., а в
полето „за:“ текстът „договор за заем.
На лист 58 е представен подобен разходен ордер, но от 28.07.2021 г. и за
сума от 1984 лева.
В качеството на сравнителен материал на лист 93 – 98 от делото са
представени платежни ведомости на дружеството „Оризовото кралство –
България“ ЕООД за месеците декември 2020 г., и януари, април, май, юли,
септември и октомври 2021 г.
Съгласно заключението на първоначалната почеркова експертиза по
делото, прието в откритото заседание на 10.069.2024 г. (на лист 122 от делото),
а в писмен вид – на лист 106 – 118 от делото, което съдът кредитира в по-
голямата му част като логично, последователно и посочващо методите си на
изследване, но не кредитира относно подписа в сравнителния образец –
ведомост за декември 2020 г., който според вещото лице не е положен от
ищеца по изложени по-долу съображения. Съдът кредитира извода на вещото
лице, че подписите в двата описани по-горе разходни ордера са на ищеца, като
това не се оспорва и от самия него. Текстът на ордерите обаче не е изготвен от
ищеца. Вещото лице установява и че ищецът е подписал всички ведомости,
представени по делото, с изключение на тази за месец декември 2020 г.
Съдът не кредитира вещото лице по отношение на последния извод,
доколкото самото вещо лице посочва, че е достигнало трудно до изводите си,
след редица технически манипулации с лупа и цифров фотоапарат, поради
застъпващи се щрихи в различните ведомости, които са го затруднили, като
втората експертиза по делото (повторна по този въпрос) е дала по-
аргументиран отговор в противоположната посока, който съдът кредитира. В
съдебното заседание на 13.03.3024 г. (на лист 71) ищецът е заявил, че
подписът в тази ведомост не е негов, но и това може да се отдаде на
различната графика (подписът е по-широк) и застъпването на щрихи.
Съгласно заключението на допълнителната почеркова експертиза
(повторна само по въпроса за подписа на ведомост за декември 2020 г.) по
делото, прието в откритото заседание на 18.09.2024 г. (на лист 163 от делото),
а в писмен вид – на лист 143 – 149 от делото, което съдът кредитира като
логично, последователно и посочващо методите си на изследване, и което не е
оспорено от страните, подписът в платежната ведомост от декември 2020 г. е
3
положен от ищеца, а в листа от тетрадка, възпроизведен по-горе като таблица
текстът е написан от едно и също лице, което не е ищеца, като страните не
спорят, че подписите са на ищеца.
В съдебното заседание на 13.03.2024 г. е разпитан свидетелят на ищеца
Р. А., който дава показания, че е работил с ищеца за „Оризовото кралство –
България“ ЕООД, като е отговарял пред В. Н., когото свидетелят познавал
като управител на последното дружество, и който съставял всички документи.
Свидетелят и ищецът отговаряли за доставчиците на храна, като заплатите се
получавали в брой срещу подпис в тетрадка, която била в обичаен размер, с
широки редове. Свидетелят се подписвал срещу датата за посочени суми, а
после някой допълвал другата страна. Свидетелят бил подписвал и розови
разходни касови ордери по бланка, като бил предоставил на ответното
дружество, отново чрез управителя В. Н. заем в размер на 6000 лева. Това
било поискано от последния, за да продължат трудовите си отношения.
Свидетелят бил подписал договора за заем, защото се подвел, че така щял да
запази трудовото си отношение, като свидетелят работел с платформа, която
знаел, че се разработва. Освен заплатата си получавал и допълнителни
възнаграждения („бонуси“) – в зависимост от обема на поръчките в
платформата, с която работели. Свидетелят знае от ищеца, че и последният
бил давал заем, но не е очевидец на подписване на договора. Подписал
разходните касови ордери, защото това му искали, за да му дадат заплатата, а
след това въвели системата с тетрадката. Преди това не бил подписвал празни
листове. При предявяване на представените като сравнителен материал
ведомости посочва, че подписите на повечето са негови, като отрича да е
подписвал тези за май 2021 г. и декември 2020 г.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля – в частите за
трудовите му отношения и практиките по изготвяне на разписки за получени
пари, тъй като същите съответстват на писмените доказателства по делото и
заключенията на почерковите експертизи относно механизма на съставяне на
документи. Съдът обаче не кредитира показанията в частта им относно
мотивите на свидетеля да даде заем на ответника – от достоверните му
показания за начина му на работа и заплащане чрез комисионни, съдът прави
извод, че свидетелят укрИ. по-различни отношения с управителя на ответника,
които очевидно са били ориентирани към някаква форма на обща търговия
(бизнес проект), в който е следвало да се развие предприятие на база на заетия
капитал, но явно тези планове не са се изпълнили. Въпреки това показанията
на свидетеля относно механизмите на прехвърляне на пари са житейски
достоверни и подкрепени от писмени доказателства по делото, поради което
съдът ги кредитира.
Съгласно представено от ответника на лист 78 от делото платежно
нареждане последният е платил на свидетеля А. 359,17 лева по договор за
заем, но това обстоятелство при преценка по реда на чл. 172 ГПК отново не
води до извод за недостоверност на показанията на свидетеля относно
съставянето на документи – напротив, това доказателство потвърждава
истинността на показанията в тази част, като свидетелят не отрича
заинтересоваността си.
4
По делото са представени нотариални покани до ответника, които нямат
значение за изхода на спора, тъй като заемите са с установен падеж и не се
претендира предсрочна изискуемост.
Представените от ответника медицински документи нямат значение по
делото, тъй като с тях се е целяло допускане на разпит на свидетели, които
така и не са доведени от ответника (вж. лист 123).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
По делото е безспорно, че ищецът е дал заем на ответника, който
последният следва да върне по правилото на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а доколкото е
уговорена писмено и лихва, се дължи такава на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
както и уговорената неустойка, която чл. 92, ал. 1 ЗЗД допуска.
Ответникът твърди, че е направил плащания по договора, но не доказва,
че те са били точно по този заем – отношенията на страните очевидно са били
много по сложни и е имало множество плащания между тях, като отговорност
на длъжника е да уреди разписките за направените от него плащания и
яснотата за какво са същите – вж. чл. 77 ЗЗД във връзка с правилото за
разпределяне на доказателствена тежест по чл. 154 ГПК. В случая как и от
кого са попълвани платежните документи се оказва без значение, тъй като на
гърба на един от тях – листа от тетрадка, се съдържат разписки за плащания по
друг заем между страните, като при наличието на признание от ответника, че е
имало повече от един заем, в негова тежест е да докаже по кой точно заем са
плащанията. Това не е направено. Казано по-просто, в случая действа
максимата на римското право „който плаща зле – плаща два пъти“. Поради
това искът за главница следва да се уважи изцяло за сумата от 6000 лева.
Ищецът признава, че са му платени 340,38 лева лихва по договора.
Доколкото е уговорена договорна лихва върху сумата по заема, която е в
размер на 10 % годишно за 2 години, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и останалата лихва – от общия размер от 1200 лева се изваждат 340,38
лева, и остават за плащане 859,62 лева, за която сума искът се уважава – 600
лева за 2022 г., и 259,62 лева за 2023 г.
Искът за неустойка също следва да се уважи в поискания размер от 5 %
от сумата по заема, или 300 лева, като това задължение се е натрупвало (по 0,5
% от 6000 лева, или по 30 лева на ден) от 29.04.2022 г. до 09.05.2022 г. Няма
пречка да се присъди тази неустойка заедно с лихвата за забава след исковата
молба, тъй като по принцип неустойките не се изключват от обезщетенията за
други вреди – чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД, като в случая неустойката и лихва
за забава се искат за различни периоди.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 550 лева – депозит за вещо лице;
286,38 лева – държавна такса; 40 лева – държавна такса в обезпечителното
производство по частно гражданско дело № 554/2023 г. на Районен съд –
5
Сливница, и 1600 лева – адвокатски хонорар по договор от 01.08.2023 г. (на
лист 152 от делото), който съдържа и разписка за плащане, както и четири
отделни разписки на лист 157 – 161, като претендираните 500 лева хонорар в
обезпечителното производство не се основават на представен по настоящото
дело документ и съдът няма достъп до обезпечителното дело, като тези
разноски остават недоказани. Ответникът прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца, което обаче е неоснователно с
оглед на фактическата сложност на делото и цената на иска, поради което на
ищеца следва да се присъдят общо 2436,38 лева разноски в исковото
производство, и 40 лева – в обезпечителното.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Еврокомпания нептун“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, кв. „Лозенец“, ул. „Сребърна“ №
31, да плати на Л. Г. Г., с ЕГН: **********, и адрес: Д., ул. „З. С.“ № **,
сумите от 6000 лева (шест хиляди лева) – неизплатена главница по договор за
заем от 28.04.2021 г. между страните, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.09.2023 г., до окончателното плащане; 859,62
лева (осемстотин петдесет и девет лева и 62 стотинки) – възнаградителна
лихва по същия договор за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., и 300 лева
(триста лева) – неустойка за забава по договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Еврокомпания нептун“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, кв. „Лозенец“, ул.
„Сребърна“ № 31, да плати на Л. Г. Г., с ЕГН: **********, и адрес: Д., ул. „З.
С.“ № **, сумите от 2436,38 лева (две хиляди четиристотин тридесет и шест
лева и 38 стотинки) – разноски в исковото производство, и 40 лева
(четиридесет лева) – разноски за обезпечение на иска по частно гражданско
дело № 554/2023 г. на Районен съд – Сливница.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6