РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Силистра, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Теодора В. Василева
Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора Св. Г. Т.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Частно наказателно дело №
20223400200080 по описа за 2022 година
и като взе предвид данните по делото, прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по искане на Федерална служба правосъдие, Германия,
обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № 19.3014834.9
от 02.07.2021., в сила от 06.08.2021 г., издадено от Централна служба „Глоби
и парични санкции“, Полицейски президиум Райнпфалц, Германия, с което
на българския гражданин Г.С.М., от с.Долно Ряхово, обл.Силистра, е
наложена финансова санкция в общ размер от 98.50евро, от които 70 евро-
глоба и 28.50евро-разходи в производството, за извършено на 16.04.2021г.
нарушение по чл.41 ал.1 вр. Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение
по пътищата/ StVO/, чл. 24 от Закон за движение по пътищата /StVG/, 11.3.4
от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/.
Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност
на искането и моли за уважаването му.
Служебно назначеният защитник обосновава становище за
основателност на искането на издаващата държава.
От изисканата по делото справка от НБН е видно, че регистрацията на
1
М. по постоянен адрес е на територията на област Силистра и е актуална.
Обстоятелството, че лицето има настоящ адрес в Белгия не води до извод, че
местоживеенето му на територията на страната е неизвестно, при наличните
данни за постоянния му адрес, който е и адрес за кореспонденция на
българските граждани, съгл. чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската
регистрация. При тези данни не е налице хипотезата на неустановено
местоживеене или обичайно местопребиваване, за да е приложим текста на
чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС, в който случай подсъдността
на делото се възлага на Софийски градски съд/Определение № 92/2019 г. на
ВКС по ч. н. д. № 772/2019 г., III н. о./.
Ето защо, съдът приема, че именно ОС-Силистра е
местнокомпетентният съд да се произнесе по съществото на делото.
От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата
санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен орган в
Германия, с който е наложено задължение за плащане на парична санкция,
наложена във връзка с нарушение правилата за движение и на разходите по
процедурата, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва
решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1
т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От описаните факти в Удостоверението е видно, че:
На 16.04.2021 г. в 20:53 ч., движейки се в землище Нойщадт, по
федерална магистрала 3 при 45.550км, в посока гр.Франкфурт на Майн,
засегнатото лице в качеството си на водач на лек автомобил с регистрация В
6929 НР, превишило допустимата максимална скорост извън населени места
с 24 км/ч.
Допустима скорост: 100 км/ч. Констатирана скорост (след приспаднат
толеранс): 124 км/ч.
Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението,
така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна
наказуемост не се изисква.
Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да
има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от
справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от алтернативните
предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие за
признаване и изпълнение.
Горното обосновава извода за наличието на общите положителни
предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3
ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от
2
признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а
именно:
Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на
издаващата държава.
Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за
налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по
българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не
са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението не се отнася за деяние, което не е престъпление или
административно нарушение според българския закон в случаите на чл. 30,
ал. 1 от закона.
Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно
отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението.
Производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено за
правото и срока на обжалване, като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т.
9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т.
6 от закона.
Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня
на постановяване на решението, равностойността на общата дължимата сума
е в размер на 192.65 лева.
Давностният срок за изпълнение на наложеното административно
наказание глоба изтича на 06.08.2024г. , а за събирането на съдебните
разноски изтича на 31.12.2024г.
Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата
държава – Република България, а НАП следва да се задължи да уведомява
съда за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на
изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона. С оглед
изчисляване сроковете на давността при допуснати улеснения на плащането,
на НАП следва да се изпрати за попълване и уведомяване формуляра на
издаващият орган приложен към удостоверението.
Ето защо, и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 19.3014834.9 от 02.07.2021., в сила от 06.08.2021
3
г., издадено от Централна служба „Глоби и парични санкции“, Полицейски
президиум Райнпфалц, Германия, с което на българския гражданин Г. С. М.
е наложена финансова санкция в размер от 192.65лева, представляваща
левова равностойност на наложената глоба и на направените разходи в
производството в общ размер от 98.50евро, за извършено на 16.04.2021г.
нарушение по чл.41 ал.1 вр. Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение
по пътищата/ StVO/, чл. 24 от Закон за движение по пътищата /StVG/, 11.3.4
от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/, И ГО ИЗПРАЩА НА
НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски
Апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението му.
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно Окръжен съд за
предприетите действия по изпълнението, както и при приключване
изпълнението на решението.
На НАП да се изпрати копие от формуляра на издаващата държава за
попълване и уведомяване в случай на отсрочване или разсрочване на
плащането, за което да се уведоми издаващият орган.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно на
Министъра на правосъдието, а на издаващият орган- стандартизиран
формуляр 2, на EJN, придружаващ процедурата по прилагане на
трансгранични финансови санкции.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4