Р Е Ш
Е Н И Е № 117
`
гр.Кюстендил, 30.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание на
шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Р. С.
с участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД № 396 по описа за 2019г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
Адв.М.О.- защитник на подсъдимата
по НОХД № 900/2018 г. на Дупнишкия районен съд И.А.П. обжалва с въззивна жалба присъда № 57, постановена на 03.07.2019г. от Дупнишкия районен съд по
посоченото дело. С посочената присъда П. е призната за
виновна че на ***г., около *** часа, в с. ***, в района на бившето ТКЗС, е
повредила противозаконно чужда движима вещ- 1 бр. МПС – л.а. м. „****”, с рег.
номер ***, собственост на В.П.Г.,***, размера на причинената вреда е 1522 лв. На основание
чл.54 НК ДнРС й е наложил наказание ЛС в размер на 3 месеца, като на осн. чл.66
от НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимата е осъдена да заплати и сторените по делото разноски.
В жалбата са изтъкнати доводи за
неправилност на присъдата, изразяващи се в недоказаност на авторството на
деянието, за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и за несправедливост на същата. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Окръжна
прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Пледира се за потвърждаване на присъдата
на ДнРС.
Частният обвинител В.Г. чрез повереника си
адв. В.С. пледира за потвърждаване на
присъдата на ДнРС.
Защитникът на подсъдимата- адв. М.О. поддържа въззивната жалба и
иска постановяване на оправдателна присъда. Изтъква доводи за недоказаност на обвинението.
Подсъдимата И.А.П. твърди, че е невинна и иска
постановяване на оправдателна присъда. Поддържа пледоарията
на защитника си.
Кюстендилският окръжен съд, след
проверка на фактическия и доказателствен материал по делото, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл.
313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото е предявена от
надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка подробно
е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия
обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал е анализиран поотделно и в своята съвкупност. Въз
основа на приетите по надлежния ред доказателствени източници, ДнрС е приел
фактическа обстановка, която се споделя и от въззивния съд.
Подс. П. ползва
сгради в двора на бившето ТКЗС в с. ***, общ.***, където заедно със съпруга си
отглеждали овце. В съседство се ползват сгради и от св. Г., който също отглежда
животни. Отношенията между двамата били изключително влошени от дълги години
поради претенции изразявани от П. спрямо св. Г. досежно ползването на сградите,
прилежащи терени и мястото, на което същият паркирал лекия си автомобил.
На *** г. св.Г. паркирал
автомобила си м. „***“, м. „**“ с рег. № *** пред имота, който той самият
ползва на обичайното място. По този повод към *** ч. на същия ден подс.П.
предизвикала поредния конфликт, като двамата влезли отново в спор. В развоя на
същия, тъй като Г. отказал да премести автомобила, подс. П. взела лопата и
започнала да нанася множество удари по автомобила. След известно време я
оставила и продължила нанасянето на ударите със секира. Ударите са нанасяни по
всички възможни части на същия. Свидетел на тези действия били освен св. Г. и
неговата майка св.Д. Г..
Конфликтът се развивал на
висок тон и още в началото му живущите в бившата административна сграда на ТКЗС
ромски семейства чули караницата. Част от тях се намирали в двора и излезли по-напред, за да имат видимост към мястото на
паркиралия автомобил. Същите, сред които и св. Б. С. и св. Е. Е. наблюдавали
развитието на свадата и възпирели нанасянето на удари от страна на подсъдимата
по автомобила на Г..
Св. Г. чрез обаждане на
телефон 112 уведомил органите на МВР. Пристигнала ОИГ за обслужване на
местопроизшествието, ката бил извършен оглед на същото, обективиран в надлежен
протокол. В същия са отразени вида и
размера на нанесените повреди на автомобила – счупени предно панорамно, предно
ляво и предно дясно стъкло, задно ляво и задно дясно стъкло, фаровете,
стоповете, предно ляво огледало за задно виждане. От съдебно-оценителната
експертиза по делото се установява, че стойността на причинените щети по
описания автомобил са в размер на
1 522 лева.
В хода на съдебното
следствие е назначена АТЕ във връзка с установяване механизма и начина на
причиняване на пораженията по автомобила и установяване вида на предмета, който
е използван. В.л.инж. У., след запознаване с данните от огледния протокол и
приложения фотоалбум, е дала заключение, че е възможно местоположението на
потрошените парчета стъкла да съответства на отразеното в протокола- в
непосредствена близост до автомобила. В
зависимост от посоката и локацията на удара /нанесен отвън/, е възможно
по-голяма част стъклата на същия да се разпръснат навътре в автомобила, а по-малка
част от стъклата и малки парчета стъкла- встрани, както е отразено на снимковия
материал. По отношение на задното стъкло е посочила, че то е паднало навътре,
тъй като е ламинирано. В тази връзка същата е направила съпоставка между
техническите характеристики на закалено стъкло и стъкло триплекс, които се
поставят на леките автомобили, като по този начин се отговаря на въпроса за
разпръскването и разстоянието, на което
са паднали счупените стъкла от автомобила съобразно спецификите на техните
технически характеристи, респ. е даден научно обоснован отговор на въпроса защо
ламинираните задното стъкло е паднало вътре
в автомобила, а страничните извън него. От обясненията й в с.з. се
установява, че в случая счупването може
да се причини и от твърд, и от остър предмет, като водещата е силата на удара,
както и е възможен вероятен механизъм на претърпяната щета по описания начин.
За да стигне
до идентична фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за
правилно решаване на делото. Този съд е направил анализ на събрания по делото доказателствен материал,
като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Проведен
е подробен разпит на свидетелите В.Г., Д. Г., Б. С., Е. Е., С. М., Т. М., Н. С.,св.К., които съдът е
кредитирал, както и на св. Е. Й. и св. В. П., които са изключени от
доказателствения материал. Разпитани са и поемните лица св. Т.М. и св.Ст.М.,
присъствали на съставения огледен протокол непосредствено след случая /това
следствено дейстиве е започнало още
същия ден в 17, 00 часа и е приключило в 17, 20 часа/. Фактите се установяват и
от оценителните, авто-технически и фоноскопски експертизи, както и от цитирания
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, писма, справки,
диск от Дирекция „Национална система
112“, постановления за прекратяване на наказателно производство на ДнРП, справка за съдимост и характеристика на
подсъдимата. В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и
да ги съпостави помежду си. Това е сторено при спазване на процесуалните
правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава, в коя
част и защо. ДнРС е проверил всички гласни доказателствени
средства и ги е съпоставил помежду им, като е посочил в коя част на тези показания кредитира и кои
отхвърля. Следва изрично да се подчертае, че ДнРС е дал много подробен отговор
на отделните портиворечия в
доказателствените източници, като е анализирал задълбочено същите както поотделно, така и в съвкупност. В тази
насока не се споделя развития във
въззивната жалба за довод, че вътрешното убеждение на решаващата инстанция не е
изградено въз основа на всестранно изследване на всички обсотятелства по
делото, респ. че е допуснато нарушение на разп. на чл.13 от НПК; както и че
тенденциозоно и превратно са интерпретирани доказателстевните материали по
същото, нито пък че е нарушена разп. на
чл.107, ал.3 НПК,у задължаваща съда да събира и оуличаващи, и
оправдаващи доказателства. В този аспект и във връзка с доводите във въззивната
жалба КнОС отбелязва следното:
Показанията на посочените по- горе свидетели съдържат факти относно
началото на случката и причините за възникналия конфликт, респ. неговото
приключване, поради което правилно са включени в доказателствената съвкупност.
Същевременно всеки от тях предава своите възприятия за отделни моменти от развитие на инцидента,
които са логични и последователни, взаимноподкрепящи се в отделни части и
позволяват да се изгради пълна картина на случващите се събития. Така
показанията на св. В.Г. се подкрепят от пок. на св. Д.Г. относно повода за възникване на инцидента, а в частите относно последващите
развитие на същия- от показанията на св. Б.С. и Е.Е.. Няма основания за
изключване на показанията на първите двама свидетели от материалите по делото,
независимо от факта, че първият е
пострадал, а втората е негова майка, доколкото същите са напълно
последователни относно идентификацията на лицето, чупещо автомобила, относно средството, с
което то е сторено- лопата, относно реакцията на св. Г. /потвърждаваща се от
фоноскопската експертиза, от която се установява, че той е подал сигнала до
тел. 112/. В този аспект същите, както и
пок. на св.Г. са достоверни и следва да се кредитират. ДнРС подробно е анализирал и показанията на
другите две очевидки- св. С. и Е., които, чувайки разправията, са излезли по посока на същата и са възприели
непосредствено момента на нанасянето на ударите
от страна на подсъдимата по автомобила.
Доводите на защитата за необходимостта от тяхното изключване са
несъстоятелни, тъй като същите, освен че
се подкрепят взаимно, кореспондират напълно помежду си. Единственото им
различие относно средството, с което е осъществено счупването на стъклата / св.
С. сочи като оръдие лопата, а св. Е.-
секира/, не е убягнало от вниманието на ДнРС, който е отстранил същото чрез
провеждането на очна ставка между двете и в мотивите е дал обоснован отговор
защо приема, че деянието е осъществено чрез използване и двете средства. Това
разминаване в тези показания не е основание за цялостно отхъвлряне на техните
показания, нито пък сочи на заинтересованост или предубеденост, а е резултат от субективинте възприятия на
всеки свидетел, още повече, че всяка от тях е възприела конфликта в отделни
отрязъци от време /първите удари са били нанесени с лопата, а последващите със
секира/. Доколкото останалите свидетели
са категорично, че средството е било лопата и секира, то извода на ДнРС в тази насока е обоснован. При наличето на
посочените преки доказателства, сочещи автора на деянието, то доводите за
недоказаност на същото, се явяват неоснователни. В този аспект поставянето на
акцент върху несъществени противоречия в показанията на свидетелите и то не по
отношение относно главния факт на доказване / авторството на деянието/ е
несъстоятелно.
Следва изрично да се
подчертае, че от показанията на полицейския служител св. К. се установява
безспорно наличието на подаден сигнал към компетентните органи /потвъредно и от
фоноскопската експретиза относно записите на тел.112/. От тези показания, както
и на поемните лица св.М. и М. се установява състоянието на автомобила
непосредствено след подаването му. Тези показания са напълно безпротиворечиви
относно поведението на първия при изпълнение на служебните им задължения,
относно предприетите от него действия и относно състоянието на автомобила при
тяхното пристигане на място. Същевременно
акцентирането на последващ развой на отношенията между подсъдимата и
пострадалия, изразяващо се в подаден
сигнал в късните часове на деня към 22, 00 часа / далеч след приключването на
следствените действия/ е неотносимо към предмета на доказване и не се отразява
върху изводите на съда относно начина,
времето и мястото на извършване на деянието, предмет на обвинението.
ДнРС е обосновал изводите и въз основа на експертното заключение на в.л. инж. Т., прието като обективно и компетентно, доколкото
същите съдържат изводи досежно стойността на счупените стъкла на
автомобила, както и на в.л. У. относно
вероятния механизъм и средство на
нанесените върху автомобила удари. Не се споделят
доводите за необходимостта от отхвърляне
на посоченото заключение относно начина на счупване на стъклата на автомобила.
Следва да се отбележи, че механизма на счупването освен с посочените научни доводи,
се установява и с преките доказателства,
посочени по- горе, поради което и тези доводи се отхвърлят.
Доводите относно
неправилното изключване на пок. на св. Й.
и П., правещи опит за оневинят поведението на подсъдимата, са
несъстоятелни. ДнРС подробно ги е анализирал,
направил е детайлна съпоставка между тях и ги е проверил чрез разпита на св. С..
Изтъкнатите доводи относно тяхната несъстоятелност изцяло се споделят от
окръжния съд.
В този аспект ДнРС е изпълнил
задълженията си да обсъди доказателствения материал, да го съпостави и провери. Това е сторено при
спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви
доказателствени средства се дава вяра, в коя част и
защо. В този аспект в оценъчната
си дейност ДнРС е спазил принципа
на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение; мотивирал е своите решения, поради което КнОС отхвърля доводите в жалбата
за недоказаност на обвинението и превратно тълкуване на доказателствения
материал.
Представените пред въззивния
съд доказателства- постановление от
27.02.2019 г. на ДнРП за отказ за образуване ДП
по жалба на подсъдимата срещу лице отсемейството на пострадалия за
деяние, извършено на 01.02.2019 г. сочи
за наличие на влошени отношения между нейното семейство и това на пострадалаия
/което е безспорен факт по делото/, но не е относимо към предмета на доказване
по настоящето дело, поради което не следва да се кредитира.
ДнРС е дал аргументиран отговор за наличието на признаците на деянието по чл. 216, ал.1 НК от обективна и субективна страна, които се споделят от въззивния съд. От обективна страна на ***г. подс. П. чрез действия-
нанасяне на удари с лопата и секира е причинила повреда на автомобила,
собственост на пострадалия В.Г., изразяващи се в счупени предно панорамно, предно
ляво и предно дясно стъкло, задно ляво и задно дясно стъкло, фаровете,
стоповете, предно ляво огледало за задно виждане, всички на стойност 1 522 лева. Деянието е извършено при пряк умисъл, доколкото подсъдимата е съзнавала,
че поврежда автомобила на
пострадалия, чупейки стъклата му и огледалата му, и въпреки това е насочила
всичките си усилия към осъществяване на деянието, с ясното съзнание за негативните обществено
опасни последици и желание за
настъпването им. Изтъкнатите доводи на ДнРС отсно правната квалификация на
деянието правилни и се споделят от окръжния съд.
При
определяне на вида и размера на
наказанието следва да се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност,
както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на
обществена опасност на деянието е висока и в този аспект КнОС допълва мотивите
на ДнРС /който не е изложил доводи в тази насока/. Високата степен на
обществена опасност се определя от начина на извършване на деянието /с помощни технически средства, с голяма сила
и продължителност/ и със значителиня размер на вредата, които обстоятелства
несъмнено сочат на висока степен на обществена опасност на деянието.
Степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска предвид чистото й съдебно минало, което правилно е
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Определеното от ДнРС наказание за подсъдимата- ЛС в размер на 3 месеца е
определено законосъобразно и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Този размер на наказанието е
достатъчен за постигане целите на
специалната превенция и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното
въздействие на наказателната репресия.
При обсъждане начина на изтърпяване на същото ДнРС обосновано е счел, че за
постигане в максимална степен на целите
на наказателната репресия, следва да се приложи на института на условното осъждане по чл. 66 НК,
доколкото предпоставките, предвидени в тази разпоредба са налице. Именно чрез
условното осъждане ще се осигури
превъзпитателния ефект на
специалната превенция в най- пълна степен и ще се постигнат съответните положителни
промени в съзнанието на дееца.
По тези съображения присъдата
на ДнРС следва да
бъде потвърдена като обоснована, парвилна и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 334 т.6 НПК вр. чл.338 НПК, КОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 57, постановена на 03.07.2019
година от Дупнишкия районен съд по НОХД № 900/2018г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.