Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 07.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Емилия
Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 3330 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 32693/ 11.03.2019 г., подадена от С.П.С. от
гр. София, кв. „********, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител,
против З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, за
осъждането му да и заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на ПТП,
произтекло на 14.02.2018 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно
л. а. м. „БМВ 328 И“ с ДК№ ********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.12.2018 г.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 14.02.2018 г., в около 7. 20 ч. в гр. София, л. а.
м. „БМВ“, модел „328 И“ с ДК№ ********, управляван от Г.С.Т.,*** в посока от
бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“, на нерегулирано кръстовище, нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с движещия се от дясната му
страна л. а. м. „Хюндай“, модел „Лантра“ с ДК№ ********, управляван от С.П.С..
В резултат на последното ищцата получила следните увреждания: изкълчване на
лявата раменно – ключична става; частично разкъсване на надбодилковия мускул на
лява лопатка; посттравматично възпаление на раменно – ключична става и
кръвонасядане по лявото бедро. Била транспортирана до УМБАЛСМ „Пирогов“, където
и била оказана спешна помощ и са били дадени препоръки за домашно лечение за 30
дни. В резултат на ПТП претърпяла болки и страдания, но също така затруднение в
ежедневните задължения и бита и негативното отражение, което травмите са оказали
върху живота и, считано от датата на ПТП /съдът намира, че в обстоятелствената
част на исковата молба, стр. 2, е
допусната техническа грешка относно изписването на годината – 2017, вместо
2018/. Ищцата преживяла психологически шок, трудно преодоляла стреса,
страхувала се да управлява автомобил, сънят и бил нарушен, станала
чувствителна; изпитвала болки в травмираните места и страдания въз основа на
тях. Оздравителният процес протекъл бавно и възстановяването и било непълно.
Срещу виновния водач Г.С.Т. било образувано административнонаказателно
производство. За управляваното от него МПС била валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със З. „Л.И.“ на 21.11.2017 г., валидна до 21.11.2018
г. При тези съображения ищцата намира, че разполага с правен интерес да предяви
прекия си иск срещу застрахователя на МПС, управлявано от виновния водач, като
настоява да бъде осъден да и заплати обезщетение за претърпените от нея болки,
страдания в резултат на получените от нея травми ПТП и в резултат на лечението
им, ежедневни затруднения, стрес, психологически шок и последващи трудно
възстановяване и съпътстващи болки в размер на 30 000 лв., ведно със
следващата се законна лихва върху тази парична сума, считано от 28.12.2018 г.,
когато ищцата предоставила на ответника личната си банкова сметка ***то от нея
обезщетение. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът З. „Л.И.“, чрез процесуалния си представител, е
депозирало писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на заявената
претенция. Твърди се неоснователност на описания в исковата молба механизъм на
ПТП, както и на обстоятелствата, нарушения на водача, причините и условията за ПТП.
От представения от ищцата Констативен протокол не се съдържали данни относно
вината на който и да е водачите – участници в ПТП. Получените от управлявания
от С.П.С. автомобил повреди предимно в неговата предна дясна част не отговарят
да са получени по описания от ищцата начин, когато би трябвало да са предимно
от лявата му част, а и вредите говорили за движение с висока скорост. Липсвали
безспорни доказателства относно механизма на ПТП, причината и броя на ударите
помежду им и вината на водачите. Протоколът за ПТП нямал доказателствена тежест
относно обстоятелствата и причините за ПТП, нямало данни за влязло в сила
наказателно постановление. Ищцата носела отговорност за причинените и телесни
увреждания, като нарушила чл. 20, чл. 21 и чл. 50 а от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 494 ал. 1 т. 1 от КЗ застрахователят не дължал обезщетение. Искът
бил твърде завишен по размер, поради което ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което налагало редуциране на
обезщетението и на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Освен нарушения на чл. 20 и
чл. 21 от ЗДвП, С.П.С. нарушила и чл. 137 а от ЗДвП, тъй като управлявала МПС
без поставен обезопасителен колан. Оспорени са твърденията на ищцата, че продължавала
да търпи болки и страдания и оздравителният процес не бил приключил. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и понятието за справедливост, дадено в
т. 8 от ППВС № 4/ 1968 г., тъй като претендираният от ищцата размер значително
го надвишавал. Исковата претенция била погасена чрез плащане, извършено на
10.04.2019 г. Настоява се за отхвърляне претенцията в цялост, евентуално
редуциране на нейния размер поради високата степен на съпричиняване и
обществените критерии за справедливост. Претендира адвокатско възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Прекият иск на ищцата, в
качеството и на увредено лице, спрямо което застрахованият Г.С.Т. е отговорен,
за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен
протокол № К-109/ 14.02.2018 г., изготвен от дежурен ПТП – О“ПП“ – СДВР,
посетил местопроизшествието, става ясночас, че на същата в около 7.20 ч. е
настъпило ПТП в гр. София на ул. „Антим I“ в района на кръстовището с
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ между два леки автомобила: л. а. м. „БМВ“, модел
328 И с ДК№ ********, управляван от Г.С.Т., и л. а. м. „Хюндай“, модел „Лантра“
с ДК№ ********, управляван от С.П.С.. В протокола е посочено, че водачът на л.
а. „Хюндай Лантра“ е освободена от болницата с работна диагноза „контузия на
врата и ляво рамо“. Като обстоятелства и причини за ПТП е описано, че водачът
на л. а. „БМВ 328 И“ се е движил по ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ в посока от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“
и в района на нерегулирано кръстовище с ул. „Антим I“ причинил ПТП с движещия се
от дясната му страна л. а. „Хюндай Лантра“.
Ищцата е била отведена в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където и била поставена диагноза „изкълчване на
акроимиосклавикуларна става“. Представено е и изследване от проведен на
20.02.2018 г. ЯМР, в който е описано частично травматично разкъсване на м.
супраспинатус; реактивен синовит и бурсит; посттравматичен реактивен артрит на
акромиоклавикуларната става; субкортикална киста с давност на главата на
хумеруса.
На водача на л. а. м. „БМВ 328 И“ с ДК№ ******** Г.С. Тодоро бил съставен АУАН № 492728/ 14.02.2018 г. и бил наказан с Наказателно постановление № 18-4332-002613/ 31.03.2018 г. за извършено от него нарушение по чл. 48 от ЗДвП.
За л. а. м. „БМВ 328 И“ има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, валидна от
21.11.2017 г. до 21.11.2018 г.
На 23.02.2018 г. ищцата, чрез
пълномощника си, сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение за
причинените вреди. След образуване на настоящото производство ответникът превел
по банков път на ищцата сумата от 11 300 лв., от които 300 лв.,
обезщетение за причинените и имуществени вреди и 11 000 лв., обезщетение
за причинените и неимуществени вреди.
Ищцата е ангажирала гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. Г.С.Т., участник във
въпросното ПТП като водач на л. а. м. „БМВ 328“ заявява, че на 16.02.2018 г. се движил по ул. „Антим I“ от бул. „Христо
Ботев“ към ул. „Опълченска“, когато на нерегулирано кръстовище автомобилът на
ищцата дошъл от дясно и настъпил удар между предната дясна част на автомобила
на свидетеля и странично – този на ищцата. Пътната настилка била асфалтова и
мокра. Свидетелят възприел идващия автомобил едва когато видял неговата
водачка. След ПТП изчакали КАТ, които му съставили акт за нарушение.
Св. Н.П.С., съпруг на ищцата,
е заявил, че на въпросната дата С.П.С. водела сина им и приятелката му на
училище. След катастрофата отишъл веднага на място, съпругата му получила
травми на врата и рамото, била в шок, предписали и шина и ортопедична
превръзка, които носела около месец. Приели я в „Пирогов“, а след изписването
си продължила да се възстановява. Дълго време след катастрофата се бъдела нощем
и плачела. Не можела да се обслужва сама, свидетелят я водел до тоалетната. И
към настоящия момент имала проблеми – нощем се събуждала изтръпнала, трудно
дишала, връщали се спомените от случилото се. Ръката и дълго време била
обездвижена, понастоящем не вдигала тежко с нея. Имало разлика в поведението и
преди и след катастрофата, сега се пазела повече.
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че в резултат на
ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания с травматичен характер:
изкълчване на лявата раменно – ключична става и частично разкъсване на
надбодилковия мускул на лявата лопатка, причинили и трайно затруднение в
движението на горен ляв крайник за срок, по – дълъг от 30 дни; навяхване на
шията, кръвонасядане на лявото бедро, причинили и болка и страдание. Според
вещото лице, механизмът на причиняване на увредите е вътреавтомобилна травма
при водач, удар страничен отляво с политване на тялото наляво и контакт с
детайли от интериора на купето. Проведено и е било консервативно лечение в
амбулаторно – домашни условия. По спешност е била транспортирана от ЦСМП в СО -
УМБАЛСМ „Пирогов“, където са и били направени прегледи, назначени
рентгенографии, консултирана е била от специалисти – травматолог, хирург,
неврохирург, рентгенолог, била е диагностицирана и е била поставена мека
имобилизация – митела на горен ляв крайник, която е продължила около месец, с
последваща рехабилитация и физиолечение, при общ възстановителен период от
около 4 месеца. Причинените и болки и страдания са били най – интензивни
непосредствено след травмата и около 8 – 10 дни след нея, както и в началото на
раздвижването. Вещото лице е дало заключение, че към момента на изготвяне на
заключението ищцата няма функционален дефицит в областта на лявата ключично
лопаткова става, а при натоварване и промяна във времето съобщава за болка и
дискомфорт в местата на увредите.
По искане на ищцата съдът е
назначил съдебно – психологическа експертиза, от заключението по която се
установява, че С.П.С. е претърпяла остра стресова реакция в резултат на ПТП,
изразено в тревожност, депресивност, ограничено социално функциониране след
ПТП, ограничено функциониране и липса на автономност. Вещото лице е
констатирало непреработена психотравма с данни за негативни емоционални
преживявания като депресивност, тревожност, плачливост и чувство за вина.
От заключението по назначената
САТЕ се установява мястото на ПТП, което е и графично отразено. Според вещото
лице, най – вероятната скорост на л. а. „Хюндай Лантра“ непосредствено преди
удара е била 32,96 км./ ч., а на л. а. „БМВ 328“ – 38, 17 км./ ч. При тази
скорост опасната скорост за спиране на л. а. м. „Хюндай Лантра“ е 14,58 м., а
на л. а. м. „БМВ 328“ – 17,89 м. Вещото лице е дало заключение, че ищцата,
водач на л. а. м. „Хюндай Лантра“ не е имала техническата възможност да
предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона за
спиране на управлявания от нея автомобил е била многократно по – голяма от
отстоянието, на което се е намирала преди мястото на удара, когато е настъпила
опасността. Водачът на л. а. м. „БМВ 328“ също не е имал техническата възможност
да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като опасната зона за спиране на
управлявания от него автомобил е била многократно по – голяма от разстоянието,
което е изминал след като е навлязъл в кръстовището до мястото на удара.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се установи, че за МПС л. а. м. „БМВ“, модел
328 И с ДК№ ********, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД.
Приложените АУАН и НП
установяват, че е била реализирана административнонаказателната отговорност на Г.С.Т.
за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата – не
пропуска движещия се по път с пред, регламентирани в чл. 48 от ЗДвП, за това,
че не пропуска ППС, намиращо или приближаващо от дясната му страна на
кръстовище с равнозначни пътища. Наказателното постановление не представлява
акт със задължителна сила за гражданските съдилища съгласно чл. 300 от ГПК, но
представлява официален документ, чиято обвързваща доказателствена сила не е
оспорена. Описаният в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП се
потвърждава от заключението на вещото лице по назначената САТЕ.
В отговора си ответникът е
навел възражение за допринасяне вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй
като сама е нарушила правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 20, чл. 21
и чл. 50 а от ЗДвП. Съгласно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а според
ал. 2 на с. чл. водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Чл. 21 от ЗДвП предвижда максимално
допустимата скорост за МПС, категория В, в населени места от 50 км./ ч. Чл.
50а. от ЗДвП забранява навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на
светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение. От заключението назначената
САТЕ се установява, че ищцата не е допуснала сочените от ответника в отговора
нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което не е допринесла за
настъпване на вредоносните последици.
От заключението по назначената
СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила изкълчване на лявата
раменно – ключична става и частично разкъсване на надбодилковия мускул на
лявата лопатка, както и навяхване на шията и кръвонасядане на лявото бедро. Тези
увреждания са причинили на ищцата болки и страдания за период от около 4
месеца, особено интензивни в първите 8 – 10 дни след ПТП и при раздвижване.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че липсват обективни данни да не е настъпило
пълно възстановяване на ищцата, единствено по нейни твърдения изпитва болки и
дискомфорт при натоварване или промяна във времето. При тези данни Градският
съд достига до извода, че причинените на ищцата увреждания – изкълчване на
лявата ключица и частично разкъсване на надбодилковия мускул са затруднили
движението на лявата и ръка за период около 30 дни, а всички увреждания са
отшумели за период от около 4 месеца, който период не твърде значителен и
възстановяването и е пълно към настоящия момент.
По отношение твърденията на
ищцата за негативно влияние на ПТП върху психологическата и сфера, то от
заключението по СПЕ се установява, че С.П.С. е преживяла остра стресова реакция
в резултат на ПТП, изразено в тревожност, депресивност, ограничено социално
функциониране след ПТП, ограничено функциониране и липса на автономност. Психотравмата
е останала непреработена с данни за негативни емоционални преживявания като
депресивност, тревожност, плачливост и чувство за вина.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпяла пострадалата, възрастта и към
датата на ПТП – 44 години, както и отражението, което е дало и продължава да
дава процесното ПТП върху живота и. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на С.П.С. съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лв.,
поради които исковата и претенция над този размер до предявения такъв от
30 000 лв. е неоснователна.
Страните по делото не спорят,
че след образуване на настоящото производство дружеството – ответник е
изплатило на ищцата обезщетение в размер на 11 300 лв., от които
11 000 лв. – обезщетение за причинените и неимуществени вреди и 300 лв. за
имуществени вреди. Така извършеното плащане погасява напълно и дори надхвърля вземането
на ищцата за обезщетение, поради което исковата и претенция и в размер на 11 000
лв. е неоснователна.
При тези съображения
настоящият състав на СГС достига до извода за неоснователност на предявения
иск.
По делото са налице
доказателства, че ищцата е предявила пред ответното дружество искане за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение, като на 28.12.2018 г. е
предоставила банковата си сметка, което действие и съгласно разпоредбата на чл.
380 ал. 3 от КЗ е прекъснало кредиторовата забава и поставило длъжника в
забава. От този момент до датата на погасяване на задължението на 10.04.2019 г.
върху вземането на ищцата, като лихвоносно, се е начислявала лихва за забава,
изчислена и на основание чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва. За този
период върху вземането на ищцата се е начислила лихва в размер 317.78 лв.,
която следва да и бъде присъдена с настоящото решение.
Независимо, че главният иск
подлежи на отхвърляне, ответното дружество е дало повод за завеждане на делото
и ищцата е сторила разноски за държавна такса и експертизи в общ размер на 1855
лв., от които съобразно размера на вземането и, погасено поради плащане, следва
да и бъдат присъдени 688. 17 лв. На
пълномощника на ищцата, защитавал я безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 1 130 лв.
На дружеството – ответник също
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
поради тяхната неоснователност, в размер на 984. 83 лв. С оглед цената на иска,
срещу който ответникът се защитава, заплатеното от него в полза на адвоката му
възнаграждение не е прекомерно.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, да заплати на С.П.С. от гр.
София, кв. „********, с ЕГН **********, сумата от 317.78 лв. /триста и
седемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на главното парично задължение от 11 000 лв., изчислено
по размер на законната лихва за периода на забавата от 28.12.2018 г. до
10.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.С.
от гр. София, кв. „********, с ЕГН **********, против З. „Л.И.“ АД със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск за осъждането му да и заплати
сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от причинените и в
резултат на ПТП телесни увреждания: изкълчване на лявата раменно – ключична
става и частично разкъсване на надбодилковия мускул на лявата лопатка, както и
навяхване на шията и кръвонасядане на лявото бедро и тяхното лечение и тревожност,
депресивност, ограничено социално функциониране след ПТП, произтекло на
14.02.2018 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно л. а. м.
„БМВ 328 И“ с ДК№ ********, като част от иска, в размер на 19 000 лв.
/деветнадесет хиляди лева/ е неоснователен, а част, в размер на 11 000 лв.
/единадесет хиляди лева/ е погасена поради плащане от ответника в полза на
ищцата на 10.04.2019 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, да заплати на С.П.С. от гр.
София, кв. „********, с ЕГН **********, сумата от 688. 17 лв. /шестстотин
осемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ съразмерно на основателната част
от иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, да заплати на адв. В.В.О.
от САК, с адрес ***, с ЕГН **********, възнаграждение в размер на 1 130 лв.
/хиляда сто и тридесет лева/.
ОСЪЖДА С.П.С. от гр. София,
кв. „********, с ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ********, сумата от 984. 83 лв. /деветстотин
осемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ съразмерно на
неоснователната част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: