Решение по дело №423/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

14.01.2020 год.

 

Номер  8                                                    Година 2020                            Град ***

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – ***                                                   трети  състав

На 31 (тридесет и първи) октомври                                           Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 423 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.З.А. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 5443 от 29.10.2018 г., издадено от Началник на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура” гр. ***.

            Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно. На първо място, сочи, че имената, посочени в АУАН и НП не съвпадат с неговите. Липсвали доказателства за оправомощаването на издалия атакуваното наказателно постановление. Оспорва и констатациите в акта за установяване на административно нарушение, тъй като намира, че мястото, на което било извършено измерването било с наклон, който се отразил на данните. Освен това, по време на извършване на проверката не присъствал представител на полицията, каквото било изискването на закона. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде изцяло отменено.

            В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

            В съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от пълномощник, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 12.10.2018 г. И.А.А. – главен инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, съставил акт за установяване на административно нарушение № 0006605 от 12.10.2018 г. срещу А.Н.З. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 12.10.2018 г. в 11,30 ч., по път I-7 км 144 на 7 км, след разклона за гр. *** в посока гр. *** управлява МПС с четири оси с две управляеми оси марка „**“ модел „***“ с рег. № ****. Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на ИГППС – тежко ППС по чл. 3, т. 2 от Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира превишаване на нормите на Наредбата, както следва: при измерено разстояние между осите 1,40 м по двойката задвижващи оси (3-та и 4-та) на МПС сумата на натоварването на ос по двойната задвижваща ос е 22,840 т при допустимо максимално натоварване на оста 18 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство ролетка № 1302/18-5 м и електронна везна модел CAPTELS ORA 10 с № 0784. ППС превозва фракция „0/40”, с което нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба№ 11/03.07.201 г., на МРРБ.”.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 5443 от 29.10.2018 г., с което на А.З. с ЕГН ********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 2000 лв., на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за това, че „на 12.10.2018 г. в 11,30 ч, на път I-7, км 144, на 7 км след разклона за гр. *** в посока гр. *** – гр. ***, управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „**“ модел „***“ с рег. № ****. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от на ос на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та ос) е 22,840 т при допустимо максимално натоварване 18 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство ролетка № 1302/18-5 м и електронна везна модел CAPTELS ORA 10 с № 0784. Водачът е осъществил движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, респ. тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV от Наредбата. ППС превозва фракция, с което нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.”.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на И.А. (актосъставител) и П.П. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

            Въз основа на сключен трудов договор с „***“ ООД гр. ***, жалбоподателят Н.З.А. изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“. На 12.10.2018 г., при осъществяване на трудовите си функции, същият управлявал товарен автомобил марка „**“ модел „***“ с рег. № **** по маршрута с. *** – с. ***, през гр. ***. При отпътуването си, превозното средство било натоварено с 21 860 кг фракция. Около 11:00 – 11:30 часа водачът преминал през гр. *** и на разклона на пътищата I-7 и II-74 (на изхода на града) бил спрян за проверка от служителите на АПИ И. А. и П. П., които проверили документите на А.. Тъй като още на място А. преценил, че превозното средство е претоварено, а на това кръстовище било невъзможно да бъде извършена проверка, жалбоподателят бил попитан за избрания маршрут и след като заявил, че възнамерява да се придвижва по пътя гр. *** – гр. ***, му било разпоредено да се придвижва съвместно с проверяващите до място, удобно за осъществяване на проверката. Така, след около 7-10 км по пътя, в прохода ***, в местността „***“, товарният автомобил повторно спрял. На място, избрано от проверяващите като такова без наклон и без да се създават пречки за участниците в движението, с помощта на ролетка и на електронна везна било извършено измерване, при което се установило, че при измерено разстояние между осите 1,40 м по двойката задвижващи оси (3-та и 4-та) на МПС, сумата на натоварването на ос по двойката задвижваща ос е 22840 кг при допустимо максимално натоварване на оста 18 тона. Тъй като при тези данни било необходимо представяне на разрешително от водача, а той не притежавал такова, бил съставен АУАН.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление било издадено от лице, което не разполага с правомощия за това, е неоснователно, тъй като с адиминистративно-наказателната преписка е представено пълномощно от председателя на УС на АПИ, оправомощаващо Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ гр. *** при А. „П.и.– Г.С.да издава наказателни постановления. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на НП поради обстоятелството, че навсякъде в преписката жалбоподателят фигурира с имената „А.Н.З.“, а всъщност неговите имена са Н.З.А.. Безспорно, в случая се касае за техническа грешка – факт, установим от правилното посочване на друг идентификационен за физическите лица признак – ЕГН, както и от липсата на спор, че именно А. е водачът, управлявал ППС на процесните дата и място. Относно оспорването от жалбоподателя на часа на извършване на нарушението, твърдейки, че същият е неверен: същият се позовава на кантарна бележка, в която фигурира като час на товарене на автомобила 11:28 часа и невъзможността водачът да се намира в 11:30 часа в друга област. По това възражение следва да се съобрази, че данните за времето, съдържащи се в различни електронни системи не са синхронизирани, респ. точни, поради което не следва да се дава вяра на описания частен документ, а на отразяванията на контролните държавни органи.

            Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001 г., изд. от Министъра на РРБ, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 м – 18 тона (19 тона).

            Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на „извънгабаритни ППС“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 11/2001 г. на МРРБ – такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 и извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, МЗ и техните ремаркета от категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории ОЗ и О4. Установява се от писмените и гласните доказателства по делото, че процесното пътно превозно средство – МПС с четири оси, с една двойно задвижваща ос (3-та, 4-та), марка „**“ модел „***“ с рег. № ****, е извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че измерването, извършено от служителите на АПИ било невярно. Напротив, доказа се, че същите са извършили измерването на равен терен с помощта на одобрени типове средства за измерване. Позоваването на отразеното в кантарна бележка е неоснователно, тъй като посоченият частен документ отразява теглото на товара на автомобила, а официално извършеното измерване – теглото на автомобила и товара.

            В случая се касае за път от републиканската пътна мрежа, поради което от водача е следвало да се представи разрешение съобразно чл. 14, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Наредбата.

            От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на датата на извършване на проверката – 12.10.2018 г. от органите на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. ***, жалбоподателят управлявал извънгабаритното превозно средство по път I-7, км. 144, в посока гр. *** – гр. ***, без да е било издадено надлежно разрешение от компетентните органи. Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата.

            Поради това, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на Н.А. е правилно ангажирана, като му е наложено наказание на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

            Досежно размера на наложеното наказание:

            В нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидена административнонаказателна отговорност за нарушението, извършено от жалбоподателя – „глоба“ в размер от 1000 до 5000 лева.

            Настоящият състав, като обсъди доказателствата по делото, намира следното: отразено е, че процесното нарушение е първо за Н.А.; определеният от административнонакзаващият орган санкционен размер надвишава почти четирикратно размера на получаваното от нарушителя месечно трудово възнаграждение. От друга страна, безспорно отегчаващо отговорността му обстоятелство се явява продължаване на управлението на без да се е снабдил с разрешително. При съпоставка на описаните смекчаващи и отегчаващо отговорността обстоятелства, настоящият състав намира, че с оглед постигане целите на наказанието, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Именно наказание в този размер ще съответства на тежестта на санкционираната деятелност, при съобразяване в същото време и на конкретната обществена опасност на дееца и неговото имуществено състояние.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление № 5443 от 29.10.2018 г., издадено от Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ гр. *** в АПИ следва да бъде изменено.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 5443 от 29.10.2010 г., издадено от Г.В.С.– Началник на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура гр. ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 0006605 от 12.10.2018 г., съставен от И.А.А. – главен инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на Н.З.А. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.„а“ от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 2000,00 лв. на 1000,00 лв. (хиляда лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                              Районен съдия: