№ 742
гр. Стара Загора, 22.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Я.
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500294 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал.
1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
жалбоподателя адв. Н.И. Я. от Старозагорската адвокатска колегия, адрес на
кантората: гр.С.З., ***, в качеството на пълномощник на В. П. П., с настоящ
адрес: гр. С.З., ***, адрес за призоваване - гр.С.З., *** -кантората на адв. Н.Я.
срещу Определение с № 864/04.04.2022 г., постановено по гр.д. №
20215530105583 по описа за 2021 г. на Районен съд гр.Стара Загора, с което
първоинстанционният съд е определил и прогласил, че РС-Стара Загора не е
местно компетентния съд да разгледа и реши исковата молба на ищцата П. с
правно основание чл.127, ал.2 от СК по гр. дело с № 5583/2021 год. на СТРС и
е постановил да бъде прекратено производството по същото гр. дело поради
местната неподсъдност на предявения по делото иск пред Старозагорския
районен съд и е постановил делото да се изпрати на компетентния съд – РС –
Дупница.
На датата 11.04.2022 г. жалбоподателката получила Определението с №
864/04.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20215530105583 по описа за 2021 г.
на Районен съд гр. Стара Загора, с което е прекратено производството по
делото и делото се изпраща по подсъдност на Районен съд гр.Дупница.
Не са доволни от горепосоченото определение и го обжалват в
законоустановения срок. Същото е незаконосъобразно и молят да бъде изцяло
отменено, като производството по делото да бъде продължено в PC гр.Стара
Загора. Съображенията им за това са следните:
Районен съд гр.Стара Загора е сезиран с исковата молба, подадена от
ищцата - В. П. П., с правно осн. чл.127, ал.2 от СК. С нея, се иска да бъдат
предоставени упражняването на родителските права и да се определи
местоживеенето по отношение на родените от съвместното й съжителство с
1
ответника по делото Д. Р. В. деца - М.Д. В., ЕГН ********** и Е.Д.В., ЕГН
**********. Със същата искова молба кумулативно са съединени искове за
издръжката на двете деца, както и за режима на лични отношения с баща им.
В нея са посочили, че ищцата и двете й деца, към датата на завеждане на
исковата молба са се установили да живеят в гр.С.З.. Представили са
удостоверения за настоящ адрес изх.№ 204/25.11.2021 г., изх.№205/25.11.2021
г. и изх. №206/25.11.2021 г., всички издадени от Община Стара Загора, от
които е видно, че доверителката й и двете й деца са регистрирали настоящ
адрес в гр.С.З., на адрес: ***. Представили са трудовия договор на В.П. от
01.12.2021 г., сключен с детска градина под №10, „Светлина” гр.С.З., от който
е видно, че доверителката й е започнала работа в гр.С.З.. Няма оспорване от
страна на ответника, че децата М.Д. В. и Е.Д.В. не живеят в гр.С.З., напротив.
На стр. 4 от насрещната искова молба имало признание на твърдението им, че
средата на месец ноември 2021 г. ищцата и двете им деца се преместили да
живеят в гр.С.З., като „към настоящия момент живее там в дома на майка си”.
На стр. 4 от насрещната искова молба ответникът по първоначалната искова
молба сам твърди, че цитирам: „Ищцата по делото е записала децата,
съответно сина ни - на училище и дъщеря ни - на градина....Децата са
преместени да живеят в друг град и записани в нови училище и детска
градина....В.П. е започнала работа на 01.12.2021 г. в ДГ „Светлина” - гр.С.З.,
като учител”. При тази фактическа обстановка, както и от представените
доказателства е видно, че доверителката й и двете й деца, към датата на
завеждането на исковата молба в деловодството на PC Стара Загора имат
настоящ адрес и пребивават в същия град.
Считат обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на задължителната за съдилищата практика на ВКС.
Подробните съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя
В. П. П. са изложени в подадената от нея частна жалба № 8229/18.04.2022г.
В тази връзка считат, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и молят същото да бъде изцяло отменено,
ведно с всички законни последици от това и въззивната инстанция да
разпореди делото да бъде изпратено за разглеждане от компетентния и
надлежен PC гр.Стара Загора.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от другата страна
ответника Д. Р. В..
Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело с № 5583/21г. по описа на РС-Стара
Загора е образувано по исковата молба подадена от жалбоподателката и ищца
2
- В. П. П., с правно осн. чл.127, ал.2 от СК. С нея, се иска да бъдат
предоставени упражняването на родителските права и да се определи
местоживеенето по отношение на родените от съвместното й съжителство с
ответника по делото Д. Р. В. деца - М.Д. В., ЕГН ********** и Е.Д.В., ЕГН
**********. Със същата искова молба кумулативно са съединени и исковете
за издръжката на двете деца, както и за режима на лични отношения с баща
им. В нея са посочили, че ищцата и двете й деца, към датата на завеждане на
исковата молба са се установили да живеят в гр.С.З.. Представили са и
удостоверенията за настоящ адрес изх.№ 204/25.11.2021 г., изх.
№205/25.11.2021 г. и изх. №206/25.11.2021 г., всички издадени от Община
Стара Загора, от които е видно, че жалбоподателката и двете й деца са
регистрирали настоящ адрес в гр.С.З., на адрес: ***. Представили са трудовия
договор на В.П. от 01.12.2021 г., сключен с детска градина под №10,
„Светлина” гр.С.З., от който е видно, че ищцата е започнала работа в гр.С.З..
Няма оспорване от страна на ответника, че децата М.Д. В. и Е.Д.В. не живеят
в гр.С.З., напротив. На стр. 4 от насрещната искова молба има дори и
признание на твърдението им, че средата на месец ноември 2021 г. ищцата и
двете им деца са се преместили да живеят в гр.С.З., като „към настоящия
момент живее там в дома на майка си”. На стр. 4 от насрещната искова молба
ответникът по първоначалната искова молба сам твърди, че /съдът цитра/:
„Ищцата по делото е записала децата, съответно сина им - на училище и
дъщеря ни - на градина....Децата са преместени да живеят в друг град и
записани в нови училище и детска градина....В.П. е започнала работа на
01.12.2021 г. в ДГ „Светлина” - гр.С.З., като учител”. При тази фактическа
обстановка, както и от представените доказателства е видно, че
жалбоподателката П. и двете й деца, към датата на завеждането на исковата
молба в деловодството на PC Стара Загора имат настоящ адрес и пребивават в
същия град.
Въпреки това, първостепенният съд с определението си, постановено в
закрито съдебно заседание под № 864 на датата 04.04.2022г., постановено по
гр. дело с № 5583/2021г. на Районен съд гр. С.З., същият съд е определил и
прогласил, че РС-Стара Загора не е местно компетентен да разгледа и реши
исковата молба на ищцата П. с правното основание чл.127, ал.2 от СК по гр.
дело с № 5583/2021 год. на СТРС и е постановил да бъде прекратено
производството по същото гр. дело поради местната неподсъдност на
предявения по делото иск пред Старозагорския съд в съответно е изпратил
делото по компетентност на РС-Дупница.
Въззивният съд намира, че в сега действащия СК /нов 2009 год./ липсва
легалната дефиниция на понятието „настоящ адрес на детето”. Такава е
дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД, според която „настоящ адрес на дете” е
адресът, на който то пребивава. Съобразно съдебната практика обективирана
в определение под № 185/23.04.2013г., постановено по гр.дело с №
3
2198/2013г. на ВКС, II г.о. на ВКС на РБ за настоящият адрес на детето се
приема неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяването на исковете по 127, ал.2 СК. В съдебната практика на
Върховния касационен съд е изяснено, че за настоящ адрес на детето се
приема неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, в който смисъл следва да се
тълкува законовата разпоредба, изхождайки именно от характера на
производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което
производство основната цел е закрила интересите на детето. При спор за
определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото
пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на
живот. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по
чл. 105 ГПК, респ. и по чл.112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата
интересите на детето.
При тези съображения и предвид изложеното, въззивната инстанция
счита, че компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд гр.Стара
Загора, съобразно именно защитата на правата и законните интереси на
децата.
Определението на първостепенния съд се явява неправилно и
незаконосъобразно и поради следните съображения:
Неправилно и необосновано първоинстанционният съд се е произнесъл,
че в конкретният случай е налице именно обичайното и общо правило на
чл.105, ал.1 от ГПК и компетентен да разгледа делото е съда по постоянния
адрес на ответника. В конкретния случай специалната разпоредба на 127, ал.2
от СК дерогира общото правило, залегнало в чл.105 от общия ГПК.
Специалните СК /нов 2009 год./ и ЗЗакр.Д и разпоредбите по тяхното
тълкуване определят трайното пребиваване на роденото от съвместното
съжителство дете /в случая децата М.Д. В. и Е.Д.В., които действително
живеят с майка си в гр.С.З./. Една от съществените предпоставки относно
това да се предяви иск, такъв какъвто е предявен от ищцата П. е иска да бъде
предявен на адреса, на който пребивава детето, /в конкретния случай и двете
горепосочени деца на страните по делото/, какъвто именно е посочен адреса в
гр. С.З., ***.
Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване
на правото на иск и в този смисъл са и разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК,
че съдът се произнася само по редовни искови молби, които са надлежно и
местно подсъдни на компетентните за това български съдилища, а когато при
проверка на подсъдността исковата молба е изпратена на ненадлежен съд,
Въззивният съд констатира, тази нередовност и съответно изпраща делото на
надлежния и компетентен съд, който в конкретния случай е именно РС-Стара
Загора.
В разглежданата хипотеза, въпреки че се е съобразил със задължението
4
си да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на
страните /чл.7, ал.1 от ГПК/, Районен съд -Стара Загора е допуснал
неправилно приложение на закона, като не е приложил същия в точния му
смисъл. Освен това въззивният съд следва да отбележи, че съобразно
константната практика на ВКС на РБ съдът следва да следи и служебно за
специалната подсъдност по чл.127 от СК и не е необходимо дори наличието
на възражение от другата страна. И нещо последно, не може да бъде изготвен
съответния задължителен социален доклад от съответната и посочена ДСП-
Дупница, след като и двете деца се намират, живеят и пребивават на
територията на гр. С.З..
Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя В. П.
П. определение на Старозагорския РС, се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено, ведно с
всички законни последици от това.
Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателя П. следва да
бъде уважена, ведно с всички законни последици от това, по съображенията
подробно изложени по-горе.
На основание чл. 122, ал. 1 от ГПК, тъй като не е предвиден специален
ред за обжалване на това определение, същото не подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката
направените от последната разноски по делото пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, и тъй като въззивният съд
намира, че такива разноски са поискани от въззивницата В. П. П., и са
представени и съответните доказателства в тази насока, като ответникът с
направеното от него възражение за прекратяването на делото и изпращането
му на първоинстанционното дело на РС-Дупница е станал и повода за
завеждането на настоящата частна жалба, като разноските направени от
жалбоподателката по обжалването на Определението на първостепенния РС-
Стара Загора, възлизат на 200 лева, които следва да бъдат присъдени от
въззивният съд счита, пред настоящата инстанция съобразно представения
договор за правна защита и съдействие под № 0235254 от датата 15.04.2022
год.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение с № 864/04.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 20215530105583 по описа за 2021 г. на Районен съд гр.Стара Загора, с
което първоинстанционният РС-Стара Загора е прекратил пред него
производството по същото гр. дело с № 5583/2021 год. поради местна
некомпетентност на този съд да разгледа и реши исковата молба на ищцата В.
5
П. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С.З., ***, адрес за призоваване -
гр.С.З., *** -кантората на адв. Н.Я. от Старозагорската адвокатска колегия, с
правно основание чл.127, ал.2 от СК по гр. дело с № 5583/2021 год. на СТРС и
е постановил делото да се изпрати на компетентния съд – РС - Дупница, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА гр.д. № 20215530105583 по описа за 2021 г. на Районен съд
гр.Стара Загора, за продължаването на съдопроизводствените действия по
същото дело.
ОСЪЖДА ответника и въззиваем Д. Р. В. с ЕГН ********** от гр. Д.,
*** да заплати на В. П. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С.З., ***,
адрес за призоваване - гр.С.З., *** -кантората на адв. Н.Я. от Старозагорската
адвокатска колегия, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените
от последната разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6