Решение по дело №10189/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 246
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20203110110189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Варна , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга С. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20203110110189 по описа за 2020 година
Производството е по делото е образувано по предявен от Д. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. *, ул. „* *“ № * срещу К. Д. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., кв. „*“, ул. „* *“ № * за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца неустойка, настъпили в резултат
на действията на ответницата – отдаване под наем на ПИ № *. Претендират се
и разноски.
В исковата молба се излага, че по силата на договор от * г. ищецът
придобива от ответницата и още едно лице ПИ № *. На * г. г- н Д. сключва с
трето лице предварителен договор за продажба на същия имот, при условие,
че имота не е обременен с вещни тежести. При проверка в Служба „З.“ – гр.
Варна, ищецът установява, че имота е предоставен за ползване от ответника
(вписване с вх. № */* г.). В резултат на последното, в изпълнение на поетите с
предварителния договор задължения, ищецът заплаща на купувача неустойка
в размер на 2000 лева.
Ответникът – К. Д. П., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
с който релевира възражения за неоснователност на иска. Оспорва възникване
на основанието за заплащане на неустойка, като възразява срещу валидността
на предварителния договор, като сочи че страните по същия се намират във
фактическо съжителство. Същевременно, излага, че наемното
правоотношение не е пречка за сключване на окончателен договор, при воля
за това. Оспорва и настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на
неустойка, поради което и ищецът не е следвало да заплаща същата. Оспорва
и факта на заплащане на неустойката от ищеца към купувача по
предварителния договор. Възразява, също така, че сключването на договор за
наем не съставлява вещна тежест. Отправя искане за отхвърляне на иска и за
1
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск, с правно основание основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника
неправомерно деяние - отдаване на ПИ № * под наем през * г., неговата
неправомерност, причинени вреди, причинно – следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат; размерът на вредите.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си относно валидността на предварителния договор и
изискуемостта на вземането за неустойка.
По делото липсва спор, а и се установява от приобщения на л. 5
нотариален акт, че на * г., между К. Д. П. и П. Д. Г., от една страна, и Д. П. Д.,
е сключен договор за покупко – продажба, по силата на който последния
придобива собствеността по отношение на ПИ № * по КККР на гр. Варна.
Пункт 2 от договора, обективира изявление от продавачите, че са единствени
собственици на продавания имот, че не са прехвърляни реални и/ или идеални
части от него в собственост или други вещни права на трети лица, че за имота
не са сключвани с трети лица предварителни договори, договори за наем,
имотът не е предмет на съдебни спорове, за него няма вписани искови молби,
ипотеки, възбрани или други вещни тежести. Видно от съдържанието на
нотариалния акт, уговорено е между страните правото на купувача да получи
обратно заплатената продажна цена, при евентуална евикция.
На следващо място, видно от представения предварителен договор от *
г., от страна на ищеца е поето задължение за прехвърляне собствеността по
отношение на имот № *, на лицето Д. Б. В.. Уговорената цена е в размер на
10000 лева, 2000 лв. от които са заплатени при сключване на договора.
Срокът за изпълнение на задължението е до 17.07.2020 г., като между
страните е постигнато съгласие за заплащане на неустойка от страна на
продавача, в размер на 2000 лева, при невярност на декларираните
обстоятелства относно липсата на вещни тежести и/ или други ограничения
върху имота.
Установено по делото е, връщане на заплатената от купувача цена,
ведно с неустойка в размер на 2000 лева, от ищеца, на 17.07.2020 г.
От друга страна, представените по делото документи, не установяват
ответницата да е извършила твърдяното от ищеца действие – отдаване под
наем на вече продадения имот, на трето лице, през м. декември * г. В
подкрепа на този извод е обяснителната част на представената на л. 7 скица за
имота, доколкото в графа „Носители на други вещни права“ липсва
отбелязване. Същевременно, доколкото представлява частен документ, който
не носи подписа на г- жа П., представеният констативен протокол, по никакъв
2
начин не обвързва ответницата, досежно неблагоприятните за нея факти и
обстоятелства, в случая – причината, обусловила заплащане на неустойка от
ищеца. Независимо от разпределената тежест на доказване и уваженото
доказателствено искане, ищецът не се възползва от предоставената
възможност, посредством издадено съдебно удостоверение, да се снабди от
„Служба по З.“ гр. Варна, със заверено копие от преписка вх. № */* г.
Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, не е
осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищеца не е възникнало
правото да претендира обезщетение за настъпили имуществени вреди.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответницата
следва да бъде присъдена сумата от 400.00 лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул.
„* *“ № * срещу К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., кв. „*“, ул. „* *“ №
*, иск за заплащане на сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца
неустойка, настъпили в резултат на действията на ответницата – отдаване под
наем на ПИ № *, въз основа на договор, вписан в ОСЗ – Варна под вх. № */*
г., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „* *“ № *, да
заплати на К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., кв. „*“, ул. „* *“ № *,
сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3