Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 20.02.2017 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въ ззивен състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Анелия Маркова
мл.с. Велизар
Костадинов
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело №
13810 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.08.2016 г. по гр.д. № 16712/15 г.,
СРС, ГО, 128 с-в е отхвърлил иска на Л.Л.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес *** за осъждане на Ю.Е.К.,
с адрес ***, и адрес на практика гр.С., ул.”*****” № *, Медицински университет,
фактултет „Дентална медицина”, катедра „Протетична дентална медицина” да заплати
на ищцата сумата от 17 400 лв., представляваща заплатена цена по договор от
29.03.2010 г. за стоматологично лечение, развален на 02.04.2010 г., поради
неизпълнение на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата от
02.04.2010 г. до окончателното плащане на дължимото. Осъдил е Л.Л.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** да заплати на Ю.Е.К., с адрес *** и адрес на практика гр.С.,
ул.”*****” № 1, Медицински университет, фактултет „Дентална медицина”, катедра
„Протетична дентална медицина” сумата от 1 700 лв., представляваща направени по
делото разноски от последната.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Л.Л.Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат Н.А., със съдебен адрес ***, с мотиви, изложени в нея. Твърди, че съдът неправилно е приложил чл.164,
ал.1, т.3 ГПК като е приел, че отношенията между страните по договора за
извършване на стоматологично лечение не може да се доказва със свидетелски
показания, тъй като е бил на стойност над 5 000 лв. Не отчел, че по делото
е приложена като доказателство и неоспорена от другата страна, касова бележка
от 29.03.2010 г., написана саморъчно от ответницата, в която е отразено, че тя
е получила 17 000 лева капаро от Л.Т.. При наличието на документ за
получаване на сумата, за останалите елементи от договора няма забрана за
установяване им със свидетелски показания. Съдът не е обсъдил приключеното НЧХД
№ 15830/2011 г. на СРС, с приложена към него прокурорска преписка, както и
собственоръчни написани обяснения на ответницата Ю.К. от 26.10.2010 г., в които
описва договорката с ищцата за извършване на стоматологично лечение, видовете
работа, както и че е получила сумата от 17 000 лв., че е издала касовата
бележка. Съдът не е обсъдил приложеното по делото становище на д-р А. от
19.04.2010 г., който е извършил преглед на жалбоподателката на 01.04.2010 г. и
е констатирал болестното състояние на жалбоподателката следствие на лечението
на ответницата, включително умъртвени 17 зъба. Не е обсъдил заключенията на
вещите лица по НЧХД № 15830/2011 г. на СРС, от които е видно, че при лечението
ответницата е допуснала нарушения на медицинските стандарти, довели до болка,
страдания, умъртвени зъби, усложнения като пулпити и др.Нарушил е чл.300 ГПК,
като от съдържанието на решение № 440/27.04.2016 г. по КНД № 1420/2015 г. ВКС
приема, че ответницата е причинила деликт на жалбоподателката следствие
извършено стоматологично лечение, като е уважен гражданския иск за причинени
неимуществени вреди. Това решение има доказателствено значение за вината,
противоправността на деянието на извършителя, т.е. на ответницата, тъй като
предмет на изследване в наказателния процес е нейното поведение. Заявява, че е
налице договор за изработка, разновидност на процесния, който е неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден и съдържанието ме у надлежно доказано.
Заявява още, че е нарушен чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, като е безспорно,
че при изпълнение на договорните задължения ответницата е допуснала лошо изпълнение
като е причинила деликт на жалбоподатеката, поради което последната е развалила
договора между страните. Развалянето на договора има обратно действие между
страните, поради което получената от ответницата сума от 17 400лв., като
получена на отпаднало основание, следва да бъде върната. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде уважен предявения
иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Ю.Е.К., с адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат А.Т. оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.258 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.87 от ЗЗД
от Л.Л.Т. срещу
д-р Ю.Е.К. за осъждане на последната да заплати на ищцата
сумата от от 17 400 лв., представляваща
заплатена цена по договор от 29.03.2010 г. за стоматологично лечение, развален
на 02.04.2010 г., поради неизпълнение на ответницата, ведно със законната лихва
върху главницата от 02.04.2010 г. до окончателното плащане на дължимото.
Ищцата Л.Л.Т. твърди, че страните са
били обвързани от договор за изработка, въз основа на който ищцата е заплатила
на ответницата на два пъти капаро - в размер на 10 000 лв. - на 29.03.2010
г. и още 7400 лв. на 30.03.2010 г., като ответницата е следвало да излекува
парадонтозата й и да облече всичките й зъби с циркониеви коронки. На 29.03.2010 г. ответницата е поставила 10 упойки на ищцата,
като за времето от 14.00 ч. до 21.00 ч. й е изпилила всички зъби, от които 17
здрави. На 30.03.2010 г. манипулацията продължила с обработване на венците с
лазер. Ищцата сочи, че от една страна по време на лечението е търпяла силна
болка, а от друга, че ответницата й е поставила временни зъби, които са се
различавали от уговореното, както и че е отказала да й предостави сертификат за
качество, че коронките ще бъдат изработени от цирконий. Сочи за неспазен срок за
изработка на постоянните коронки, което е потвърдено и от зъботехническата
лаборатория, която ги изработва. Според ищцата поради силна
болка на 01.04.2010 г. около 17.00 - 18.00 ч., когато ответницата отказала да я
приеме, тя е посетила друг стоматолог д-р А.. На 02.04.2010 г. ищцата посетила
ответницата с Е. Т., като е поискала обяснения за провежданото лечение, както и
касова бележка за платените до момента суми, но д-р К. е отказала да й даде. Излага и твърдения за измама от страна на
ответницата по отношение предложеното лечение и реално извършените манипулации
по него. Ответницата отказала да приеме ищцата и да я лекува от причинената й
болка, поради което на 02.04.2010 г. ищцата развалила договора поради
неизпълнение от страна на д-р К.. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да върне платените
по договора суми от 17 400 лв.
Ответницата Ю.Е.К. оспорва исковете
с твърдение, че по делото липсват доказателства за
сключен между страните договор и платени по него суми в посочения размер, като
в тази насока излага съображения, че в случая е налице забрана по чл.164, ал.1,
т.З ГПК за установяване на такъв с гласни доказателства. Оспорва твърдяното
неизпълнение на договора, с излагане на обстоятелства, че неизработването на
коронките в уговорения срок не е по вина на ответницата, а на трето лица -
зъботехническата лаборатория. В случая не е било необходимо получаване на информирано съгласие в писмена форма с оглед вида на
медицинската интервенция и описността за здравето, която тя създава, като се
цитират чл.88 и 89 от Закона за здравето. Неприложимо е изискването на Наредба № 52/26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „ортодонтия”, тъй като този нормативен акт е приет по-късно.
Сочи, че съгласно Закона за здравето
лекарят, вкл. и по дентална медицина, не носи отговорност при прекъсване на
лечението от страна на пациента. Прави възражение за погасяване по давност на правото на ищцата да иска
унищожаване на договора поради измама, както и за погасяване по давност на иска
за лихва.По същество оспорва твърдението на ищцата за неизпълнение, като заявява, че не е било необходимо вече извършени манипулации да се повторят от друг лекар,
както и че при развалянето на договора не е спазено изискването на чл.87, ал.1
от ЗЗД да се даде подходящ срок за изпълнение.
СГС констатира следното:
По тъжба на ищцата е било образувано НЧХД № 15830/2011 г. по описа на СРС,
по което след жалба от ответницата е била постановена присъда № 88/17.03.2015
г. по ВНЧХД № 3030/2014 г. по описа на СГС, потвърдена е решение №
440/27.04.2016 г., постановено по КНД № 1420/2015 г. по описа на ВКС, с която Ю.К.
е била призната за невиновна в това, че на 29.03.2010 г. в кабинет, находящ се
в сградата на Стоматологичен факултет на МУ, посредством преизпиляване на
зъбите с оглед последващо лечение на парадонтит с лазер, е нанесла на Л.Т. лека
телесна повреда, изразяваща се в депулпиране /умъртвяване/ на 17 зъба в устната
кухина на Т., довело до нарушение на функциите на същите. По отношение
повдигнатото обвинение за причинена лека телесна повреда, с протоколно
определение от 08.10.2014 г. по ВНОХД № 3030/2014 г. по описа на СГС,
производството по него е било прекратено поради изтекла абсолютна погасителна
давност. След инстанционния контрол, била потвърдена
първоинстанционната присъда в гражданската част, в която били определени
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от 15 000
лв. и от 5 000 лв.
По развитите във възивната жалба доводи, СГС
приема следното:
Настоящата инстанция също приема, че както осъдителната, така и оправдателната присъда има задължителна сила за
гражданския съд по силата на разпоредбата на чл.300 от ГПК, като тя предпоставя
тъждество между деянието, предмет на присъдата и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес пред гражданския съд /решение № 25 от 17.03.2010 г.
на ВКС по т. д. № 211/2009 г„ II т. о.,ТК/. В решение № 360 от 14.IV.1975 г. по
гр. д. № 128/75 г., I г. о., се приема, че наказателната присъда на общо
основание обвързва гражданският съд и той следва да се съобразява с нея в
случаите, когато с нея е бил разрешен и въпросът за гражданските последици от
деянието. Уточнява се, че това ще е така, когато било ищците, било техният
праводател са участвували в наказателното дело в качеството на граждански ищци
и присъдата е била произнесена по идентичен граждански иск.
В казуса, безспорно предявеният в наказателното производство граждански иск касае
същите действия, от които и по настоящето дело ищцата черпи права, като твърди,
че те съставляват лошо и неточно изпълнение на сключения с ответницата договор
за изработка. За разлика от СРС обаче, настоящата инстация приема, че е налице валидно сключен договор за
изработка.
Нормата на чл.258 сочи, че с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната - да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено
по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Този договор е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Договорът е неформален, поради
което е задължение на ищеца е да установи с допустими доказателствени средства съществуването на всички елементи от фактическия състав на този договор, отразяващи съдържанието му. Ето защо, писмено
доказателство за договора може да
бъде и приложената в досъдебното производство към наказателното дело, касова
бележка написана саморъчно от
ответницата, в която е отразено, че тя е получила 17 000 лева капаро от Л.Т..
Освен това, налице са собственоръчни написани обяснения на ответницата Ю.К. от 26.10.2010 г., в
които описва договорката с ищцата за извършване на стоматологично лечение,
видовете работа, както и че е получила сумата от 17 000 лв., като е издала
касовата бележка. Изводът е,
че по делото се е установило наличие на валидно сключен договор за изработка, в конкретния казус договор за
извършване на стоматологично лечение с предмет лечение на
парадонтозата и обличане на всичките зъби на ищцата с циркониеви коронки. Между
другото, това обстоятелство не се оспорва от ответницата вече в депозирания към въззивната
жалба писмен отговор на процесуалния й представител. Това действително не се
установява от свидетелските показания, които съгласно нормата на чл. 165, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, са недопустими за установяване на договор на стойност,
по-голяма от 5000 лева. Свидетелските показания
установяват факти, касаещи отношенията между страните.
При
наличие на валидно сключен договор и твърдяно прекратяване на същия от страна
на ищцата на 02.04.2010 г., трябва да бъде изследвано обстоятелството дали са
били налице основанията, визирани в чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Нормата на
чл.87, ал.1 ЗЗД сочи, че когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Същата не намира приложение в настоящия казус, тъй
като е безспорно установено, че ищцата не е дала на ответницата подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. От друга страна, чл.87, ал.2 ЗЗД
предвижда, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е
станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. В решение № 100 по т.д.№
307/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС е изведено,
че страната, която твърди, че е упражнила правото си
да развали без предупреждение договора, следва да докаже, че е налице една от
хипотезите на чл. 87, ал.2 ЗЗД
/невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс сделка/. Настоящият състав
се присъединява към това становище и счита, че при твърдяно упражнено право на
разваляне на договора без предупреждение, страната следва да се позове на
наличието на хипотеза от изчерпателно посочените в чл.
87, ал. 2 ЗЗД, да обоснове фактически твърдения и докаже нейното съществуване, или да се
основе на уговорена в договора,
независимо от отсъствието на законовите предпоставки, възможност за безусловно разваляне. Както е посочено и решение № 86
от 10.05.2016 г. по т.д. № 595/2015 г., ТК, І Т.О. на ВКС, нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна и страните
могат да уговорят правото на разваляне да бъде упражнено без предупреждение,
независимо от отсъствието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. В редица решения на състави на ВКС последователно е проведено, че
основание разваляне в случая на чл. 87, ал. 2, предложение второ ЗЗД е само доказана безполезност като субективната представа на длъжника не е
достатъчна за развалянето му, а следва да се предпостави от конкретна обективна
причина за отпадане на интереса, настъпила в периода на забавата /Решение по
т.д. № 1611/2013 г. на І т.о./, както и, че безполезността трябва да е
настъпила в резултат на виновна забава на длъжника /Решение по т.д. № 279/2014
г. на І т.о. и цитираната в него съдебна практика/. Относно твърдяното от
ищцата некачествено и неточно изпълнение от страна на ответницата, същото се
установява само в показанията на разпитаните свидетели, които нямат специални
познания, а се основават на собствените си представи за начина на провеждане на
денталното лечение. Освен това, по делото липсват доказателства, че
изпълнението е станало невъзможно, че действията на ответницата д-р К. по
изпилване на зъбите и третиране на зъбите и венците с лазер, са били
безполезни, че задълженвието е трябвало да бъде извършено в конкретен срок.
Що се отнася до позоваването на деликта, следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че договорната и деликтната отговорност са самостоятелни и
различни една от друга и не трябва да се смесват.
Въззивницата/ищца/ се позовава и на нарушение на чл.55, ал.1, предл. трето
от ЗЗД. За да е налице тази правна норма следва да е налице сключен валиден договор между страните, ищецът
да е изправна страна по договора, ответникът виновно да не е изпълнил
договорните си задължения, в следствие на което изпълнието да е станало
невъзможно и ищцовата страна е развалила договора, а ответникът да не е върнал
полученото по договора. Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже първите четири предпоставки, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
Настоящата инстанция приема, че по делото не е доказано ответникът виновно да
не е изпълнил договорните си задължения, в следствие на което изпълнението да е
станало невъзможно. Ищцата не е провела пълно и главно доказване на фактите от
правопораждащия вземането й фактически състав и съответно не е налице основание
за ангажиране на отговорността на ответницата като изпълнител по развален
договор да върне получената на отпаднало основание сума, представляваща платено
капаро.
Другата част от доводите, като развити едва в приложената на 13.02.2017 г.
писмена защита, се явяват преклудирани.
Ето защо и на
основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, но предвид горните мотиви.
С оглед изхода на делото
и предявената претенция въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за настоящето производство във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лв. По делото не е било направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.08.2016 г. по гр.д.
№ 16712/15 г. на СРС, ГО, 128 с-в.
ОСЪЖДА Л.Л.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Н.А., със
съдебен адрес *** да заплати на Ю.Е.К., с
адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Т., преупълномощен от адв. И.
С. направените
разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 1700 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач “Д.з.“ АД.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.