№ 6114
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110150477 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 ГПК
Подаденото по делото заявление вх.№47180/30.08.2021 г. от ЮБЦ ЕООД с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Л. У..
По делото в срока по чл.414а ГПК длъжникът е депозирал възражение вх.№89040/16.11.2021 г.
по чл.414а ГПК (а не както невярно е посочено-по чл.414 ГПК-след като твърди плащане в хода
на заповедното дело, очевидно възражението не може да е по чл.414 ГПК) с приложени
доказателства за плащане в полза на заявителя на част от сумите по заповедта, извършено на
01.11.2021 г.
Кредиторът с молба вх.№106001/10.12.2021 г. в срока по чл.414а, ал.3 ГПК заявява, че на
01.11.2021 г. в полза на заявителя длъжникът е заплатил 44,97 лв.-главница, и 25,00 лв.-държавна
такса, но не е погасил останалите разноски по заповедта-180,00 лв. адв.възнаграждение.
Плащането е извършено след подаване на заявлението, поради което длъжникът е дал повод за
завеждане на делото. Самото плащане е признание на задълженията, а ако длъжникът е оспорвал
разноските по делото, е следвало да подаде частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските. Прави се искане за издаване на изпълнителен лист за
непогасената част от разноските по заповедта съгласно ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК.
Длъжникът с възражение вх.№115046/23.12.2021 г. сочи, че не е бил уведомен за извършените
цесии и затова не е платил дължимата неустойка по договора; не дължи неплатените разноски,
защото не е станал причина за завеждане на делото-при покана е щял да заплати претендираната
неустойка. Разноските по делото в този случай съгласно чл.78, ал.2 ГПК следва да останат в
тежест на заявителя.
След влизането в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) в
заповедното производство са регламентирани две отделни възражение: това по чл.414а ГПК-
основано на твърдения, че сумата е заплатена в хода на заповедното производство (или в
срока по чл.412, т.8 ГПК), и възражението по чл.414 ГПК-за всички останали хипотези на
1
оспорване на задължението, като само възражението по чл.414 ГПК може да не се
обосновава и да не съдържа мотиви защо длъжникът намира, че не дължи (съгласно
изричната норма на чл.414, ал.1, изр.ІІ ГПК-възражението по чл.414а ГПК винаги следва да
се основава на твърдението за плащане в хода на заповедното производство-чл.414а, ал.1,
изр.І ГПК, и да съдържа доказателства за тези твърдения- чл.414а, ал.1, изр.ІІ ГПК).
Съгласно чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК „Ако становището е подадено в срок, съдът се
произнася по възражението и постъпилото становище“-следователно и при подадено
възражение по чл.414а ГПК (което винаги следва да се основава на твърдението за плащане
в хода на заповедното производство), а дължимостта на процесните вземания и разноските
по делото следва да се разреши от съда с разпореждането по чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК.
При подадено възражение по чл.414а ГПК според изричната разпоредба на закона
(чл.414а, ал.2 ГПК) длъжникът може да възрази срещу разноските (пред заповедния съд) и
без да подава частна жалба по чл.413 ГПК, поради което възражението на заявителя в тази
насока е неоснователно.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК представлява покана до длъжника да изпълни
посоченото в нея задължение (чл.412, т.7 ГПК), а след влизането й в сила-и изпълнително
основание за принудителното изпълнение на това задължение.
Тъй като предмет на делото са исканията на кредитора в заявлението: да се издаде
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, то по реда на чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК след
издаване на заповедта съдът може да се произнесе само по искането за издаване на
изпълнителен лист, направено в заявлението.
1. С оглед безспорните между страните обстоятелства относно извършеното плащане от
длъжника, представените от последния доказателства и съгласието между страните по
делото относно това кои суми са погасени, съдът приема, че това са задължението за
неустойка от 44,97 лв. и 25,00 лв.-разноски за платена държавна такса.
Следователно за тези суми искането за издаване на изпълнителен лист следва да се
отхвърли, доколкото в заповедното производство за платени задължения не може да се
издава изпълнителен лист.
2. Спорен между страните е въпросът относно непогасената част от разноските по
заповедта-180,00 лв. платено от заявителя адв.възнаграждение.
Вярно е твърдението на длъжника, че не е уведомяван за извършените цесии-по делото
няма представени никакви доказателства в тази насока.
Вземането за процесната неустойка обаче, така както е уговорено в договора (стр.4 от
него-л.13 от делото), става изискуемо с възникването му-с настъпване на прекратяването на
договора между първоначалния кредитор и длъжника; последният не оспорва изискуемостта
на задължението си за неустойка, а обратно-изрично я признава чрез извършеното плащане.
Цесията на едно вземане го прехвърля във вида, в каквото то е към датата на цесионния
договор и не се отразява на настъпилата изискуемост на вземането. След като вземането за
2
неустойка е било изискуемо при прекратяване на договора с БТК ЕАД, за тази изискуемост
не е необходима покана, а длъжникът дължи сумата и без такава (покана би била
необходима за изпадането му в забава за неустойката-ако за неплащането й се претендира и
мораторна лихва, каквато не се търси в случая). Длъжникът не твърди, че е платил
неустойката на стария кредитор, поради което възражението му, че би платил след покана е
неоснователно-той дължи неустойката и без да е нужна покана до него, а уведомлението за
извършената цесия е необходимо, за да знае той на кого да плати-на стария или на новия
кредитор; след като не твърди, че е платил на стария кредитор (поради липса на информация
за цесията и за новия кредитор), а плаща едва в хода на делото, то възражението му е
неоснователно. Длъжникът не плати едно свое изискуемо задължение нито на стария, нито
на новия кредитор, поради което неуведомяването му за цедирането на това задължение е
без значение за това дали самият длъжник е дал повод за завеждане на делото.
Отделно от това длъжникът е заплатил част от разноските по делото (тези за държавна
такса), които също те би дължал, ако не е дал повод за съдебното производство-с частичното
плащане на тези разноски длъжникът е признал ясно, че дължи такива по настоящото дело.
По изложените съображения искането на заявителя е основателно.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя ЮБЦ ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника К. Л. У., направено със заявление вх.№47180/30.08.2021 г. по ч.гр.д.№50477/2021
г. на СРС-161 с-в за сумата 44,97 лв. със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски №*** от 18.08.2017 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на "С.Г.Груп" ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., а от "С.Г.Груп" ЕАД на заявителя-с договор за цесия от 01.10.2019 г., както и
за разноски по делото в размер на 25,00 лв.-държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ след влизане в сила на настоящото разпореждане изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение за сумата:
1. 180,00 лв.-разноски по делото за платено от заявителя адв.възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3