ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
гр. Бургас, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр.чл.418, ал.4
ГПК и е образувано по частната жалба на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.Сийка Маринкова от САК, против
Разпореждане № 12665 от 28.10.2022 г. по ч.гр.д.20222120105466/2022 г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е оставя без уважение заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу А. А. Т. от ***, за сума в размер на
разликата между сумата 605,91 лв и сумата от 687,17 лв, дължима на
основание договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************,
както и за разноски в размер разликата между сумата 339,47 лв и сумата 385
лв.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно.
По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на заповедния
съд, че неприлагането на препис от сключения между страните договор е
нарушение на материалния закон, вследствие на което не може да бъде
обосновано валидно възникване на вземане в полза на заявителя. Твърди се,
че по своя характер заповедното производство по чл.410 ГПК е формално
производство, чиято цел е не установяване на самото вземане, а само
проверка дали същото е спорно, и в него съдът не събира доказателства,
съотв. от приложените към заявлението документи не могат да се правят
изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което
същото се претендира. В този смисъл се твърди, че заявителят има
възможността, а не задължението да предостави всякакви налични документи,
1
които доказват неговото вземане.
Излагат се съображения, че подаденото Заявление и последващата
уточняваща молба по Разпореждане № 10245 от 02.09.2022 г., заедно с
приложените по делото документи - сключен договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 18.8.2020 г. и договор за лизинг от
18.8.2020 г. за Базови аксесоари, изпълняват изцяло изискванията на
материалния закон и доказват наличието на договорни правни отношения
между длъжника Т. и заявителя. Сочи се, че приложените фактури също
удостоверяват наличие на договорни отношения на длъжника със заявителя и
от тях се установява, че длъжникът има сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 18.8.2020 г. за услуга Интернет за дома
(план Internet) със стандартен месечен абонамент е в размер на 15,99 лв, въз
основа на който е използвал електронни услуги, предоставени от Заявителя,
генерирал е потребление и респективно е дължал заплащане на цена за
използваните от него услуги. Твърди се, че извършените от длъжника
плащания по този договор, на самостоятелно основание установява наличие
на валидно правоотношение между страните, поради което следва да се
приеме, че безспорно е налице договорно отношение между длъжника и
заявителя, което пък е валидно правно основание за възникване на вземане в
полза на „Йеттел – България“ ЕАД в размер на 81,26 лв, представляващи
непогасени задължения за предходен период от 18.08.2020 г. до 04.12.2020 г.
в размер на 37,75 лв. - месечни абонаментни такси и такси за потребление на
допълнителни услуги, и сума в размер на 43,51 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги, представляваща част от максималния размер (три
стандартни месечни такси) на договорните неустойки. С оглед издадените и
приложени към заявлението фактури се твърди, че вземанията са напълно
индивидуализирани по размер, основание и период, поради което заявителят
напълно е изпълнил изискванията на закона по отношение на надлежното
индивидуализиране на своята претенция.
В случай, че съдът приема, че е налице хипотезата на чл.410, ал.3 от
ГПК, се излагат твърдения, че българското законодателство не изисква
задължителна писмена форма за действителност при сключване на договор за
предоставяне на мобилни услуги и доколкото договорите на заявителя са
сключвани при общи условия, наличието на съгласие от потребителя за
приемане на общите условия е достатъчно основание да се установи наличие
на валидно споразумение между страните. Към частната жалба се прилага
подписана от А. Т. Декларация - съгласие на 18.08.2020 г., с която длъжникът
се е съгласил с Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
Претендира се съдът да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаване на заповед за изпълнение за пълния размер на
претендираните суми, както и за пълния размер на направените от заявителя
разноски.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
2
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира
за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Производството пред заповедния БРС е е образувано по заявлението
на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. А.
Т. от ***, за сумата от 687, 17 лв, представляваща общ размер на задължения
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
18.08.2020 г. (47,78 лв – абонаментна такса и такса потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги, дължими за периода 18.08.2020 –
04.09.2020 г.; 31,79 лв - абонаментна такса и такса потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги, дължими за периода 05.09.2020 –
04.10.2020 г.; 30,01 лв - абонаментна такса и такса потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги, дължими за периода 05.10.2020 –
04.11.2020 г.; и 94,34 лв – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги),
по договор за лизинг от 18.08.2020 г. за базови аксесоари (5,78 лв –
частична вноска по договор за лизинг от 18.08.2020 г. за базови аксесоари,
дължими за периода 18.08.2020 – 04.09.2020 г.; 17,36 лв - вноска по договор за
лизинг от 18.08.2020 г. за базови аксесоари, дължими за периода 05.09.2020 –
04.10.2020 г.; 17,36 лв - вноска по договор за лизинг от 18.08.2020 г. за базови
аксесоари, дължими за периода 05.10.2020 – 04.11.2020 г., 2,71 лв – частична
вноска по договор за лизинг от 18.08.2020 г. за базови аксесоари, дължими за
периода 05.11.2020 – 04.12.2020 г.; 358,69 лв – дължими лизингови вноски за
периода 05.12.2020 – 04.01.2021 г.), по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************ (23,77 лв - абонаментна такса и такса
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги, без посочен
период; 13,98 лв - абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги
по договор за мобилни услуги, отново без посочен период; и 43,51 лв –
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги); лихва за забава, както и за
присъждане на разноски, направени в заповедното производство. В
заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от неизпълнение на
задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************
от 18.08.2020 г., договор за лизинг от 18.08.2020 г. за базови аксесоари и по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************.
Към заявлението са приложени Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 18.08.2020 г. и приложенията към него,
Договор за лизинг от 18.08.2020 г. за базови аксесоари, 5 фактури – 4 бр. за
номер ************, и 1 – за общия размер на претендираното задължение, и
Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
С разпореждане № 10245 от 02.09.2022 г. заповедният съд е оставил
без движение заявлението, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК, и е указал на
3
заявителя в тридневен срок от съобщаването да представи договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************, съгласно разпоредбата
на чл.410, ал.3 ГПК.
В предоставения му срок заявителят е депозирал писмена молба, в
която е обяснил, че договорът за мобилни услуги с предпочетен номер
************ е сключен между заявителя и длъжника Т. на 14.09.2020 г. за
предоставяне срещу заплащане на мобилни услуги – Интернет за дома (план
Internet), за срок от 24 месеца считано от датата на подписването му и при
стандартен месечен абонамент от 15,99 лв. Изрично е посочено, че заявителят
„към настоящия момент не разполага с копие на посочения договор“.
С разпореждане № 11204 от 26.09.2022 г. заповедният съд отново е
оставил без движение заявлението, поради това, че то не отговаря на
изискванията на чл.410, ал.3 ГПК, и отново е указал на заявителя в тридневен
срок от съобщаването да представи договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ************.
В предоставения му нов срок заявителят не е представил договора за
мобилни услуги с предпочетен номер ************.
Със заповед по чл.410 от ГПК от 28.10.2022 г. заповедният съд е
разпоредил длъжникът да плати на заявителя сумата 605,91 лв,
представляваща общ размер на задължения по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************, договор за лизинг от 18.08.2022 г., лихва за
забава, както и разноски, съобразно уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение
заявлението в частта над сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, до претендирания размер – т.е.за претендираните суми по
договора за мобилни услуги с предпочетен номер ************, както и за
съответната на отхвърлената част от претенцията, част от разноските на
заявителя. Съдът се е позовал на на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК,
съгласно която, когато вземането произтича от договор, сключен от
потребител към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива.
Настоящият състав напълно споделя изводите на заповедния съд.
В настоящия случай предявеното вземане е надлежно
индивидуализирано от заявителя, съобразно изискването на чл.410, ал.2 от
ГПК, чрез подробно посочване на фактите, от които произтича, но към него
са приложени само два от трите договора, от които произтичат вземанията на
заявителя.
Съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е
4
в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. Настоящият състав не споделя
твърдението на заявителя, че в производството по чл.410 ГПК заявителят има
възможността, но не и задължението да предостави всякакви налични
документи, които да доказват неговото вземане, тъй като изискването по
чл.410, ал.3 от ГПК кореспондира със задължението на заповедния съд да
извърши проверка относно действителността на договора като, в частност,
ако установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или
обоснована вероятност за това. В този смисъл е и правомощието на
заповедния съд да остави без уважение искането в съответната част, по
аргумент от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което в настоящия случай заповедният
съд е сторил, като два пъти е оставил заявлението без движение, давайки на
заявителя необходимите указания.
На следващо място съдът намира за неоснователно твърдението на
частния жалбоподател, че предвид липсата на изискване за задължителна
форма за действителност при сключване на договор за предоставяне на
мобилни услуги, в случая било достатъчно да се приеме за доказано от
останалите представени със заявлението доказателства, наличието на валидно
споразумение между страните. Разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК
предвижда със заявлението задължително да се представи договора, „ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива“. Заявителят не твърди, че
договорът между страните не е бил в писмена форма. Нещо повече, заявил е,
че „към настоящия момент не разполага с копие на посочения договор“,
т.е.писмен договор е имало между страните, но заявителят не разполага с
него.
Ето защо съдът приема, че правилно и в съответствие с разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, вр.чл.410, ал.3 ГПК, заповедният съд е отказал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите, претендирани на
основание договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12665 от 28.10.2022 г. по
ч.гр.д.20222120105466/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е
оставя без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. А.
Т. от ***, за сума в размер на разликата между сумата 605,91 лв и сумата от
687,17 лв, дължима на основание договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ************, както и за разноски в размер разликата между сумата
339,47 лв и сумата 385 лв.
Определението е оконачтелно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6