Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 26.11.2019
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., в закрито
съдебно заседание на двадесети и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА 2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Маврова ч.гр.
дело №10861 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК.
Образувано е по жалба от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, срещу разпореждане от 03.07.2019
г. на ЧСИ М.П., по изпълнително дело № 20198510401115, с което е отказано да се намали адвокатското
възнаграждение до сумата от 200 лв., както и да намали определения по
изпълнителното дело, размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се излага, претендираният от взискателя размер е над установения
минимум, предвиден в НМРАВ, във връзка с което е начислена и пропорционална
такса над предвидения размер. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 5 ГПК, като адвокатския хонорар за изпълнителното дело е прекомерен.
Извършените процесуални действия не са необичайни и не налагат определянето на
такова адвокатско възнаграждение, поради което е неприложим чл. 10, т. 2 от
наредбата, тъй като касае по-голяма сложност на делото, съответно активно
поведение от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на
длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на
производството и т.н., каквито действия в настоящето производство не са
предприемани. Ето защо, моли да бъде намален размера на адвокатския хонорар до
минимално дължимия от Наредба 1 от 2004 г., в размер на 200 лв. На следващо
място, счита определената такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална
такса за прекомерна, като включването на адвокатското възнаграждение, което е
отделно вземане за разноски в изпълнителния процес, в събраната такса е
незаконосъобразно.
Взискателят ЗД „Б.И.“ АД не взима
становище в установения срок.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител поддържа, че
обжалваното постановление е законосъобразно, като разноските са съобразени с
нормативната уредба. Сочи, минималния размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 200
лв., а минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство върху материалния интерес от 1181.97 лв. (в което се включват главница в размер на 564 лв., законна лихва върху
главницата, считано от 21.06.2018 г. в размер на 57.97 лв. и присъдени разноски
в размер на 560 лв.), е в размер на 156.37 лв.,
или дължимият размер на адвокатско възнаграждение е общо 427.64 лв. с ДДС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият
състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество и основателна.
Изпълнително дело №20198510401115 на
ЧСИ М.П. е образувано по молба от 26.06.2019 г. от ЗД „Б.И.“ АД, въз основа на
изпълнителен лист от 05.04.2019 г., по гр.д. № 41027/2018 г. по описа на СРС,
157 състав, за следните суми: 564 лв. главница и 560 лв., съдебни разноски.
Установява се от изпълнителното дело, че в срока за доброволно изпълнение (в двуседмичния срок, който тече от 02.07.2019 г., видно от обратната
разписка, приложена към поканата за доброволно изпълнение, на която няма
удостоверено връчване) , дължимата сума от длъжника ЗАД „ОЗК З. е събрана чрез запор, наложен на 16.07.2019 г., като
сумата от 1803.17 лв. е преведена изцяло на ЧСИ. Други изпълнителни действия за
събиране на вземането не са извършвани.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските. В
случая, вземането по изпълнителния лист, чрез изплащане на сумата
в резултат на запор върху банкова сметка ***, в срока за доброволно изпълнение.
Предвид което, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят на
200 лв., единствено за образуване на изпълнителното дело (мин. размер по чл.
10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва
да се определят към приключване на делото,
като се отчете сложността на делото при релевирано искане за
прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС). При определяне
на размера на определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ (в размер на
110.29 лв. , съгласно сметка от 29.07.2019 г.), не е включен размера на възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело,
като таксата е съобразена с размера на дълга и не следва да бъде преизчислявана.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.07.2019 г.,
по изпълнително дело № 20198510401115 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до
определената сума от 350 лв.
НАМАЛЯВА определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнително дело №
20198510401115 на ЧСИ М.П., дължими от длъжника
ЗАД „ОЗК З. “АД, до размера от 200 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.