№ 12314
гр. С, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110138960 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу В. Д. Ф., ЕГН: ********** и Б.
Д. Ф., ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците
съществуването на следните вземания, в условията на разделна отговорност при квоти от 1/2
за всеки от ответниците, като сумите се разпределят както следва:
1. за В. Д. Ф., ЕГН: ********** - 1/2 от сумите, а именно: сума в общ размер на 442,85
лв., от които сумата от 351,54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл.
61, вх. А, ап. 7, аб. № 82212 за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., сумата от 52,22
лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г., сумата от 32,59 лв. –
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г.,
както и сумата от 6,50 лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 10.01.2024
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите,
2. за Б. Д. Ф., ЕГН: ********** - 1/2 от сумите, а именно: сума в общ размер на 442,85
лв., от които сумата от 351,54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл.
61, вх. А, ап. 7, аб. № 82212 за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., сумата от 52,22
лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г., сумата от 32,59 лв. –
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г.,
1
както и сумата от 6,50 лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 10.01.2024
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите.
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7950/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот (съгласно уточнителна молба от
21.08.2024 г.), въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение
за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД.
Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на
ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била
заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на
главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват наличието на облигационна
връзка с ищеца за доставка на топлинна енергия по аргументи, че живеят на друг адрес и с
тяхно съгласие е сключен договор с ищеца и другия съсобственик за този адрес. Оспорват
наличието на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия. В тази връзка
се позовават на нищожност на процедурата, предвидена по реда на чл. 61 и сл. от Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. и на формулата, приета в т. 6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Релевират
възражение за недължимост на част от процесните вземания поради погасяването им по
давност. Считат, че не са изпаднали в забава, тъй като не са били надлежно уведомени от
ищеца за дължимите от тях суми. На следващо място считат, че ОУ на ищеца са нищожни, в
частта в която се приема, че ищецът и третото лице - помагач могат да уговорят задължения
за потребителите без тяхно участие и съгласие. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
2
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,ал.3. Съгласно чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
Установява се от представеното саморъчно завещание, че МЙД с ЕГН ********** е
завещала на ответниците Б. Д. Ф. и В. Д. Ф. по ½ ид.ч. от притежавания от нея недвижим
имот – апартамент № 7 в гр. С, ж.к. М 1, бл. 61, вх. 1, ет. 3. След смъртта на завещателката,
починала на 13.11.2019 г. , завещанието е обявено съгласно Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 20.112020 г. на нотариус М Д – С, рег. № на НК 621. В съответствие
с посоченото завещание е съставен и Нотариален акт за признаване правото на собственост
върху недвижим имот от 20.112.2021 г. № 109, т. III, рег. № 7521, дело № 394/2021 г. на
нотариус М Д – С, рег. № на НК 521, с който ответниците са признати за собственици при
равни квоти на посочения недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.891.1.7. Не се твърди и не се установява от събраните
доказателства някой съсобствениците да е извършвал разпоредителни сделки с придобитото
към датата на смъртта на завещателя правото на собственост или да е учредявано право на
ползване за имота.
Предвид посоченото, а и с оглед признанията на ответниците, че са съсобственици,
съдът намира, че в рамките на процесния период от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. същите са
били съсобственици на процесния имот при равни квоти – по ½ ид.ч. всеки и следователно
клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на целия процесен период.
Не е доказано в производството само единият от съсобствениците или трето лице да е
сключило индивидуален договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия,
поради което и възраженията на ответниците в този смисъл са неоснователни. Не води до
различен извод воденето на партидата само на единия от съсобствениците, тъй като не е
установено в производството изразена от него воля да се задължи да заплаща пълния размер
на задълженията. Обстоятелството кой и дали фактически живее в имота е неотносимо към
въпроса за възникване на облигационната връзка и задълженията по нея, поради това и
възраженията на ответниците, че не живеят в имота са ирелевантни.
Потребителите като страна по правоотношение с топлопреносното предприятие по см.
на чл .150 ЗЕ дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на
3
отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
Ответниците посочват, че не оспорват размерите на начисленията и извършените
изчисления съобразно нормативната уредба, а оспорват валидността на тази уредба.
В случая за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл. 61, вх. А, ап. 7, аб. № 82212, е претендирана от ищеца стойност
на ТЕ в размер на 703,08 лева. Според представените от третото лице помагач доказателства
изравнителните сметки, изчислени по действащите към съответните периоди нормативни
правила, са на стойност общо 616, 56 лева без ДДС /или 739,87 лева с ДДС/, от които 19,56
лева без ДДС за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., 158,68 лева за периода от
01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., 204,04 лева без ДДС за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г., сумата 234,28 лв за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
Неоснователни са възраженията на ответниците за недължимост на стойността на ТЕ,
поради липса на правно основание за начисляване на топлинна енергия. Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост заплащат
консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с
наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. В процесния период са действали Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), издадена от министъра на икономиката и
енергетиката, обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр.
58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм.,
бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от
9.06.2015 г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. и
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването (2020 г.), Издадена от
министъра на енергетиката, oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.; изм. с Решение № 7276 на ВАС
на РБ от 3.07.2023 г. и Решение № 1037 на ВАС на РБ от 10.02.2025 г. - бр. 16 от 25.02.2025
г., в сила от 25.02.2025 г.; доп., бр. 42 от 23.05.2025 г., в сила от 25.02.2025 г. Съгласно чл.
195, ал. 1 АПК отмяната на формулите от методиката за дялово разпределение, установени с
посочените актове има действие само за в бъдеще, поради което не се отразява на
приложимите правни норми за конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно
действие.
Освен това съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС
по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. №
4
15/2009 г., е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното
предназначението е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава
мнозинството". При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би
могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и
как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата.
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17
Съдът на Европейския съюз (СЕС) е прието, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Предвид посоченото съдът намира, че полза на ищеца е възникнало вземане срещу
всеки от ответниците за по ½ от сумата 703,08 лева – стойност на ТЕ за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. за процесния имот.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба от ответниците е своевременно релевирано възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията за част от процесния период, което следва да
бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу
ответниците.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
5
б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 09.02.2024 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал .1 ГПК се
счита предявен иска.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.07.2020 г. до 01.10.2020 г., а за периода от 01.10.2020 г.
до 30.04.2023 г. не е. Доколкото периодът, за който вземанията са погасени по давност
обхваща период без отопление на сградата, то същите съдът определя на основание чл. 162
ГПК в размер на общо 4,38 лева с ДДС само за БГВ на база съотношение между посочените
в изравнителната сметка за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. общи размери на
разходите за ТЕ за топла вода, сградна инсталация и отопление на имот и общата начислена
сума за ТЕ в размер от 158,68 лева без ДДС. С посочената сума следва да бъде намалено
общото вземане за ТЕ от 703,08 лв, поради което съдът приема, че е установена дължимостта
на непогасеното вземането на ищеца за обща сума в размер на 698,70 лева, от която всеки от
ответниците дължи по ½ , т.е. по 349,35 лева, до който размер следва да се уважи иска, а за
разликата до пълния предявен и за остатъка от периода- отхвърлен.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск с правно основание чл. 86, ал .1 ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти
юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният
6
сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32,
ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този
срок, освен това преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера
на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в
цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е
отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен срещу всеки от ответниците.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то потредителят дължи заплащане на
предоставената услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът
определя на 65,18 лева. Предвид посоченото исковете срещу всеки от ответниците следва да
бъде уважен в пълния му размер за по ½ от тази сума – 32,59 лева.
Неоснователни са наведените възражения за погасяване по давност на вземанията,
доколкото към подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекъл давностния срок.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
7
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК всеки от ответниците
следва да заплати на ищеца по 75,46 лева разноски съразмерно на уважените искове от общо
сторени разноски в размер на 75 за д.т. и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, както и
по 32,50 лв за заповедното производство.
Ищецът дължи разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от
претенциите. В исковото и в заповедното производството на ответниците е оказана
безплатна адвокатска защита – в заповедното и за двамата – от адв. Р. Д., а в исковото на В.
Ф. – от адв. К. Г- Б със съд. адрес: гр. С, бул. В 1А, ТД, вх. Б, ет. 3, к-ра 315, а на Б. Ф. – от
адв. Р. Д. със същия адрес. При съобразяване с липсата на фактическата и правна сложност
на производството на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат Р. Д. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 34,39 лева за оказаната в исковото производство
безплатна защита в полза на Б. Ф. от общо определено възнаграждение в размер на 250 лева
и в размер на 6,88 лева за оказаната в заповедното производство безплатна защита в полза
на Б. Ф. и В. Ф., изразена единствено в подаване на бланково възражение по реда чл. 414
ГПК. На адв. Г – Б следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 34,39 лева
за оказаната в исковото производство безплатна защита в полза на В. Ф. от общо определено
възнаграждение на адвоката в размер на 250 лева
При определяне на адвокатските възнаграждение в посочените размери, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая съдът отчита, че в исковото производство защитата на всеки от ответниците е
реализирана от различни адвокати, но същите са с еднакъв адрес на кантората, а видно от
8
депозираните отговори съдържанието на действията по оказаната защита е абсолютно
идентично. Поради това и определеното на всеки възнаграждение, от което е изчислено
съразмерната на отхвърлените искове част, съдът намира за съответно на положения
адвокатски труд и реалната фактическа и правна сложност на делото. По отношение на
заповедното производство действията за всеки от длъжниците от единия адвокат се
изчерпват в подаването на възражение, което не изисква мотивиране и излагане на доводи и
съображения, поради това и общо определеното възнаграждение на адвоката за оказаната
защита на двамата длъжници съдът намира за достатъчно да възмездни оказаната услуга.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че В. Д. Ф., ЕГН:
********** дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, сумата 349,35 лева – представляваща ½ от стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл. 61, вх. А, ап. 7, аб.
№ 82212 за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 32,59 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 09.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 349,35 лева и за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., иска по чл.
86 ЗЗД за сумата от 52,22 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г. и
сумата от 6,50 лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 10.01.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Б. Д. Ф., ЕГН:
********** дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, сумата 349,35 лева – представляваща ½ от стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл. 61, вх. А, ап. 7, аб.
№ 82212 за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 32,59 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 09.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 349,35 лева и за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., иска по чл.
86 ЗЗД за сумата от 52,22 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г. и
сумата от 6,50 лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 10.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. Ф., ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. „М“, бл. 61, вх. А, ап. 7 гр. С, ж.к. С, бл.15, вх. А, ет.7, ап.24, да заплати на „Т С” ЕАД
с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 32,50 лева – разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№ 7950/2024 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата
75,46 лева – дължими съдебни разноски за исковото производство съразмерно с уважената
част от исковете.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Д. Ф., ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. „М“, бл. 61, вх. А, ап. 7 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 32,50 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
7950/2024 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 75,46 лева – дължими съдебни разноски
за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, „Т
С” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. К. П. Г – Б - САК с адрес на кантората: гр. С, бул.
В 1А, ТД, вх. Б, ет. 3, к-ра 315, сумата от 34,39 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на В. Д. Ф..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, „Т
С” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. Р. Л. Д. - САК с адрес на кантората: гр. С, бул. В
1А, ТД, вх. Б, ет. 3, к-ра 315, сумата от 34,39 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на Б. Д. Ф. и сумата 6,88 лева - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Б. Д. Ф. и В. Д. Ф.
по ч.грд. № 7950/2024 г. на СРС, 118-ти състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10