№ 360
гр. Русе, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520103826 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ .
Ищецът С. В. И. твърди, че с ответника са били в трудово
правоотношение по Трудов договор от 02.08.2021 г., сключен на основание
чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от КТ, за длъжността ”Обслужващ
бензиностанция и газстанция” при месечно възнаграждение от 710 лв.,
прекратен със Заповед № 47/27.05.2022 г., считано от 28.05.2022 г., на
основание чл.188 т.3 във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ, поради наложено
наказание “уволнение“.
Счита актът на работодателя за незаконосъобразен. Твърди, че е била
нарушена процедурата по чл.195 ал.1 във връзка с чл.189 ал.1 от КТ–
ответникът не е посочил мотиви за налагане на наказанието, от които да е
видно, че е направил преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата,
при които то е било извършено.Ищецът твърди, че на 21.05.2022 г. и на
23.05.2022 г., когато следвало да работи по график, не се явил на обекта по
уважителни причини-влошено здравословно състояние.
Иска от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го
възстанови на заеманата длъжност и да осъди дружеството да му заплати
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в общ размер на 5 418,12 лв., ведно със
законната лихва от завеждане на иска.Търсят се разноски за производството.
Ответникът “...“ ЕООД-Русе оспорват исковете.Претендират
отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
1
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение
от 04.08.2021 г., възникнало на основание чл.67 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 ал.1 от
КТ по Трудов договор от 02.08.2021 г., като ищецът се съгласил да изпълнява
длъжността “Обслужващ бензиностанция и газстанция“, с място на работа-
обект на дружеството в гр.Русе, ОМВ бензиностанция.В ЛТД е приложена
длъжностна характеристика, във връзка с която служителят няма възражения,
че му е била надлежно връчена.
В трудовия договор е посочено, че в полза на работодателя е бил
уговорен 6-месечен срок на изпитване, изтекъл на 04.02.2022 г. Последното,
получено от служителя брутно трудово възнаграждение, възлиза в размер на
903, 02 лв. (л.279).
Страните нямат разногласие по въпроса, че на 21.05.2022 г. (събота) и
на 23.05.2022 г. ищецът следвало да се яви по график на работа, което той не
направил.
На 23.05.2022 г. работодателят отправил покана до служителя по чл.193
ал.1 от КТ във връзка с постъпили до него сигнали-Рапорт от 20.04.2022 г.
(л.224-за получено на 19.04.2022 г. устно оплакване от клиент, че служителят
С. И. поискал от лицето допълнително заплащане за измиване на стъкло на
автомобил, с което прекият ръководител, изготвил рапорта, намира, че е било
допуснато уронване авторитета на фирмата), Рапорт от 04.05.2022 г. ( л.223-за
поредна допусната от ищеца грешка, изразяваща се в неправилно по вид
заредено гориво на клиент, като на зададения от прекия ръководител въпрос
на какво се дължи пропуска, С. И. отговорил неадекватно, че цяла нощ не е
спал, защото “някой е в гардероба му, влязъл е без да разбие врата, просто си
живее там и го тормози“- убеждението за живеещи в гардероба хора, теглещи
кредити от негово име, ищецът е споделил и при изслушването му от съда) и
Рапорт от 23.05.2022 г. (л.208-упавителят бил уведомен, че след като отново
заредил грешно гориво, ищецът спрял да се явява на работа от 21.05.2022 г.
Не уведомил прекия си ръководител какво налага това отсъствие и не
представил документ, удостоверяващ наличието на уважителна причина).
Трите рапорта са изготвени от св.Л. Л. Р., административен
ръководител в дружеството.От показанията на същата, както и тези на
св.Цв.У., касиер, става ясно, че първата жена отговаря за организацията на
работа на обекта, където ищецът полагал труд.
В рапорта от 23.05.2022 г. е записано, че Л.Р. правила многократно
опити да се свърже със С.И., след като същият не се явил на работа на
21.05.2022 г.Посочено е, че на 26.05.2022 г. тя поискала от ищеца писменото
му обяснение за отсъствията.Тогава С.И., след като не дал някакъв адекватен
отговор за причината да не се яви на обекта, й заявил, че повече няма да
работи при тях. В съдебно заседание свидетелката е пояснила, че е допуснала
грешка в третия рапорт, като е имала предвид, не че се е свързала с колегата
си на 26.05.2022 г., а че е поканила ищеца да се яви на нея дата, за да даде
писмени обяснения по случая.
2
В поканата от 23.05.2022 г., изходяща от управителя на дружеството,
независимо от цитираните три рапорта, е посочено, че от служителя се искат
обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина само във връзка с
неявяването на работа в два последователни дни съгласно предварително
утвърден график-на 21.05. и на 23.05.2022 г.
В документа на л.210 от дело двама свидетели са удостоверили, че на
26.05.2022 г. ищецът отказал да му бъде връчена поканата по чл.193 ал.1 от
КТ.Представени са ръкописно изписани обяснения, без положен в тях подпис.
Ищецът признава, че той е автор на документа. В обясненията си лицето е
посочило, че не се е явило на работа на 21.05. и на 23.05.2022 г., тъй като се
почувствал обиден за това, че не е бил финансово поощряван при добре
свършена работа.
Твърденията на С.И. са, че на 21.05.2022 г. се свързал със свой колега
по телефон, за да каже, че него ден не се чувства добре и затова няма да се
яви на работа.По делото липсват ангажирани доказателства в тази
насока.Според свидетелките Л.Р. и Цв.У., тогава от други колеги разбрали, че
ищецът заявил (не става ясно точно кога), че повече не желае да работи в
дружеството.
По исковата молба е посочено, че С. И. няколко дни бил със
здравословни неразположения-имал гадене и световъртеж.
На зададения му въпрос в открито заседание защо след като не се
чувствал добре, не се е обадил на прекия си ръководител, какъвто бил редът в
дружеството, данни за което изнася св.Цв.У., което е потвърдено и от ищеца,
последният е заявил, че на 21.05.2022 г. телефонът му бил повреден, освен
това нямал зареден ваучер. За съда остана неясно в такъв случай как лицето
се е обадило на някой от колегите си, както е посочено в молбата на
л.56.Следват поредица от обяснения по каква причина С. И. не е успял да
представи на работодателя оправдателен документ за двата дни отсъствия-
ищецът сочи, че в петък след работа прескочил ограда, паднал и си ударил
главата.Тогава преценил, че не се нуждае от медицинска помощ. Личният
лекар, който И. посетил на 23.05.2022 г., го уведомил, че няма как да му
издаде болничен лист за 21.05.2022 г.Да отиде пак на преглед на 25.05.2022 г.,
когато вече ще може да получи оправдателен документ за втория ден.Според
ищеца обаче, когато в четвъртък (26.05.2022 г.) управителят го попитал дали
ще предаде болничен лист, личният лекар вече отказал да му издаде такъв.
Впоследствие С.И. е заявил, че е бил финансово затруднен да си заплати
издаването на болничен лист на 23.05.2022 г. Плащането се налагало, тъй като
не бил осигуряван от предходен работодател.
По делото е представен документ за амбулаторен преглед, извършен на
ищеца на 23.05.2022 г. от д-р П.Д.С..Снетата анамнеза е за гадене и
световъртеж.За диагноза е прието световъртеж от централен произход.
Ответната страна не оспорва факта, че на посочената дата служителят е
посетил лекар, но сочат, че никъде в документа не е отразено, че на нея дата
3
С.И. е бил в невъзможност да полага труд. В подкрепа на този техен довод
сочат обстоятелството, че на лицето не е бил издаден болничен лист.
Разпитаните в производството свидетелки установяват, че
първоначално ищецът се справял добре с трудовите си
задължения.Впоследствие обаче започнал да допуска съществени грешки при
зареждане на видовете гориво, да изисква от клиентите заплащане на услуги,
които дружеството им предлага безплатно, да се държи агресивно и да
обижда колегите си.
На св.Л.Р. направило впечатление, че когато изисквала разяснения за
това му поведение, С.И. изтъквал странни и несвързани причини.Това е видно
и от разменената между нея и ищеца кореспонденция по Вайбър след датата
на издаване на процесната заповед (л.117-л.159).Л.Р. установява, че
служителят често се явявал в неадекватно състояние на работа, имало случай
дори по този повод да им се искат обяснения от кварталния отговорник.
Свидетелката сочи, че на 21.05.2022 г. ищецът не я уведомил, че ще
отсъства от работа него ден.Успяла да се свърже с лицето на 23.05.2022
г.Тогава също не станало на въпрос И. да има някакви здравословни
неразположения.Ищецът заявил, че не желае да работи повече в дружеството,
което преди това казал и на други техни колеги.Двамата със свидетелката се
разбрали той да се яви на обекта на 26.05.2022 г., за да даде писмени
обяснения по случая.
Св.Цв.У. потвърждава, че преди да преустанови явяването си на
работното място, ищецът споделил с техни колеги, че повече няма да работи
на бензиностанцията.Тогава не казал, че има някакви здравословни проблеми.
След това последвали двата последователни дни отсъствия от работа.На
26.05.2022 г., когато ищецът се явил, за да даде обяснения, между него и
управителя на дружеството възникнали някакви пререкания.Тогава също И.
не посочил като причина за отсъствията си наличието на здравословен
проблем.св.Ц.У. установява, че при нужда, всеки техен служител е във
възможност денонощно да установи контакт с управителя на дружеството.
Със Заповед № 47/27.05.2022 г. на Управителя на “...“ ЕООД на ищеца
било наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“ на основание чл.188
т.3 от КТ във вр. с чл.190 ал.1 т.2 от КТ.В акта е отразено, че са били спазени
изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ.При вземане на
решението си, работодателят съобразил рапорт от 20.04.2022 г., рапорт от
04.05.2022 г. и рапорт от 23.05.2022 г. от св.Л. Р., административен
ръководител в дружеството и дадените обяснения от служителя. Ищецът бил
наказан с “уволнение“ за това, че в два последователни дни, когато е следвало
да бъде на работа по предварително утвърден график-на 21.05.2022 г. и на
23.05.2022 г. , той не се явил на работа без уважителни причини.В документа
липсва подпис на наказания.
В исковата молба се твърди, че заповедта е била връчена на И. на
28.05.2022 г.Данните по делото сочат на извод, че документът е бил изпратен
4
чрез куриер и получен от ищеца на 20.07.2022 г.
По делото няма данни към 08.03.2023 г. С. И. да е почнал работа при
друг работодател.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По делото безспорно се установява, че страните са били в трудово
правоотношение, като със Заповед № 47/ 27.05.2022 г. на служителя било
наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” за това, че два
последователни дни, когато е следвало да бъде на работа по предварително
утвърден график, а именно на 21.05.2022 г. и на 23.05.2022 г., ищецът не се
явил на работното си място без уважителна причина.
С. И. признава, че на посочените дати е следвало да бъде трудово
ангажиран, но отсъствал от бензиностанцията, без да уведоми както прекия си
ръководител, така и управителя на дружеството.Твърденията са, че е имал
уважителни причини за неявяването на работното място-влошено
здравословно състояние, като са наведени доводи, че тежестта на наложеното
наказание не съответства на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при
които то е било извършено, както и че заповедта не отговаря на изискванията
на чл.195 ал.1 и чл.189 ал.1 от КТ.
Съдът намира исковете за неоснователни.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани
или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя. Същият следва да установи при условията на главно и пълно
доказване релевантните за повдигнатия спор факти–спазване на установената
в чл.193 КТ процедура и извършените от работника/служителя нарушения на
трудовата дисциплина, за които е наказан дисциплинарно с „уволнение“.
Искането за даване на обяснения може да бъде направено и/или прието
и от друго лице, комуто работодателят е възложил да стори това.За
извършването на тези действия няма законово изискване за формално
упълномощаване.От значение е единствено обстоятелството на
работника/служителя да е била дадена възможност да даде обяснения по
повод на вменените му нарушения на трудовата дисциплина, които да
достигнат до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарна власт и да
бъдат съобразени в дисциплинарното производство.
Съдът намира, че в процесния случай тези изисквания са били спазени
по отношение на ищеца.Първоначално поканата за даване на обяснения е
била отправена от прекия ръководител, а след това на 26.05.2022 г.
5
управителят на дружеството писмено е уведомил И. за започналата срещу
него проверка за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, а именно
неявяването на работа два последователни дни.Съдът намира, че
работодателят е спазил изцяло предвидената в КТ процедура по Глава ІХ,
Раздел ІІІ от КТ. Ответникът е издал заповед, която съдържа реквизитите,
предвидени в чл.195 от КТ.Трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл.188 т.3 във вр. с чл.190 ал.1 т.2 от КТ и са
описани конкретни фактически обстоятелства, които според работодателя
представляват нарушение на трудовата дисциплина.Заповедта е мотивирана, в
нея е посочен нарушителят, нарушението и кога е било извършено,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
Неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, в
това число и разделените от почивни дни и от официални празници, законът е
определил като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
разстройва създадената организация на труда. В случая е доказан
фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено
наказанието.Това деяние съставлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като се отнася до най-съществения елемент на трудовото
правоотношение–престирането на работната сила в рамките на установените
работни дни. По делото не се събраха доказателства, че ищецът ням авина за
допуснатото нарушение. На първо място, в обясненията дадени на
работодателя, С. И. не е твърдял, че през двата дни е бил със здравословен
проблем.На второ място, по делото липсват доказателства, че въпреки
явяването на лекар на 23.05.2022 г., мъжът е бил в невъзможност на нея дата
да полага труд.Ищецът признава, че няма издаден болничен лист за нито един
от двата дни, когато е следвало да работи по график. Ето защо, при така
събраните доказателства, трябва да се приеме, че от обективна и субективна
страна служителят е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с
оглед своята тежест и значимостта на неизпълненото трудово задължение, е
достатъчно да обоснове наложеното от работодателя наказание "уволнение".
Доколкото ответникът не е искал обяснения на И. във връзка с двата рапорта
от 20.04.2022 г. и от 04.05.2022 г., съдът намира, че визираните в тях
проблеми в поведението на служителя, потвърдени и от разпитаните в
производството свидетелки, се явяват ирелевантни за процесния случай.
Както беше посочено по-горе, за ответника е било достатъчно, че ищецът е
допуснал предвиденото в чл.190 т.2 от КТ нарушение на трудовата
дисциплина, за да му наложи най-тежката санкция по закон, предпоставила
прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед отхвърляне на главния
иск, неоснователни се явяват и акцесорните претенции.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК в полза на ответника се следват
разноските за производството.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. В. И., ЕГН **********, от гр.Русе,
***********, срещу “...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, *********, представлявано от Д.И.П., със съдебен адрес:
гр.Русе, ул.“Борисова“ № 8, ет.3, чрез адв.Д. И. от АК-Русе, да бъде призната
за незаконна и отменена Заповед № 47/ 27.05.22 г., с която му е било
наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“, да бъде възстановен на
заеманата преди това длъжност и да бъде осъдено дружеството да му заплати
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в общ размер на 5 418,12 лв., ведно със
законната лихва от завеждане на иска, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********, да
заплати на “...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, *********, представлявано от Д.И.П., със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“Борисова“ № 8, ет.3, чрез адв.Д. И. от АК-Русе, сумата от 780 лв.–
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7