№ 14447
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110115273 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу Т. А. Й. и В. А. Н. обективно и
пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумите, ,при условията на разделна отговорност , както следва:
Т. А. Й.: ½ част : сумата в размер на 818,96 лв.,представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със
законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 109,58
лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.07.2022 г. , сумата в
размер на 22,22 лв.,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.07.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 4,52 лв.,мораторна лихва за периода от
31.08.2019г. до 26.07.2022 г .
За В. А. Н.: ½ част : сумата в размер на 818,96 лв.,представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019год. до
30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 109,58 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
26.07.2022 г. , сумата в размер на 22,22 лв.,представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.07.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва
от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,52 лв.,мораторна лихва за
периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г .
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с
ответниците, по силата на което им предоставя топлинни услуги в ап. 19, намиращ се в гр.
София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 151, вх. А, ет. 5, аб. № 300885, като ответниците дължат
поравно и разделно цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответниците не са
заплатили в определения в общите условия срок стойността на доставените му топлинни
услуги за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г.Ето защо, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите , за периода от м.05.2019 г. до
1
м.04.2021 г. за процесния имот - ап. 19, намиращ се в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 151,
вх. А, ет. 5, аб. № 300885, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.08.2022
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.
Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на ответницата Т. Й., при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,а длъжника В. Н. е подал в срок възражение , поради което и
в изпълнение на указания на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът – Т. А. Й. ,представлявана от особен представител, оспорва исковете по
основание и размер. При условията на евентуалност релевира възражение за давност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, като претендират разноските по производството.
Ответникът , В. А. Йорданов,чрез адв.М. Петров е подал писмен отговор ,в който
оспорва исковете по основание и размер.Сочи ,че не е собственик на топлоснабдения имот в
периода м.12.2020год. – м.04.2021год.,поради което не дължи плащане на суми на
ищеца.Релевирано е и възражение за погасяване на част от задълженията по давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, счита
исковете за основателни, като моли същите да бъдат уважени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 43246/2022год. по описа на Софийски районен съд,65
състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, 10.08.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2022 г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника Т. Й. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,а от длъжника В. Н. в срока по
чл.414 от ГПК е подадено възражение , поради което и в изпълнение на указания на съда в
срока по чл. 415, ал. 2 ГПК ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже: съществуване на
облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението
да достави реално на ответниците топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща
на претендираната стойност, както и изискуемост на вземането – изтичане на срока за
плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да докажат
погасяването на дълга.
Съгласно НА за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване №
74,дело №257/2020год. на 04.12.2020год. В. А. Н. е дарил на Грациела И. Петрова
собствената си ½ идеална част,придобита по наследство от ап.19,в
гр.София,ж.к.Надежда,бл.151,вх.А,ет.5 като е запазил пожизнено отграниченото вещно
право на ползване върху описаната идеална част.При извършването на акта са представени
доказателства : договор от 29.12.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот
,удостоверение за наследници на Александър Н. Н. и Елена Минчева Н.а.
Видно от Договор от 29.12.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ , Александър Н. Н. и Елена Минчева Н.а са придобили правото на собственост на
недвижим имот в гр.София,ж.к.Надежда,бл.151,ап.19.
От справка в НБД се установява ,че Александър Н. е починал на 28.04.2006год.,а
съпругата му Елена Минчева Н.а е починала на 28.12.2007год.
2
Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че всеки от
ответниците, заедно с Елена Минчева Н.а, е наследил по 1/3 част от притежаваната от
Александър Н. Н. 1/2 част от процесния имот, т.е. по 1/6 част от имота,а след нейната смърт
са наследили и нейните 4/6 ид.части.
Следователно, по делото се доказва, че ответникът Т. Й. е собственик на 1/2 част от
процесния имот,а ответникът В. Н. е запазил правото си на ползване върху другата ½
идеална част.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е
и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения
имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото
им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат
право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в
писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците да са
предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен
договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за
писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при действащите публично
известни общи условия.
Не е основателно възражението на ответника В. Н. ,че не е установена
облигационна връзка с ищеца ,тъй като няма доказателства по делото правото му на
ползване да е погасена ,поради неговия отказ.
Същевременно когато спрямо недвижим имот правото на собственост принадлежи
на едно лице,а вещно право на ползване е учредено в полза на друго лице,какъвто е
настоящият случай , ползвателят отговаря за задължението, да заплаща цената на доставена
топлинна енергия.
С оглед обстоятелството,че носителят на вещно право на ползване има възможност
да реализира фактическа власт върху недвижимия имот,съдът счита,че носителят на вещно
право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на топлинна
енергия. Както бе посочено ,в случая правото на ползване не е било погасено, нито е налице
надлежен отказ от същото. Собственикът на ½ ид. Част от имота,който е т.н. „гол
собственик“ не е поискал откриване на партида и топлопреносното дружество не е имало
3
основание за откриване на такава. След като за имота има учредено право на ползване на
ответника, то собственикът притежава само голата собственост и щом не е налице негово
искане за откриване на партида, то той не е надлежен длъжник.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна
уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съсобствениците на имота имат качеството
на потребители на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са
обвързани от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и без изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на
договор, като източник на облигационно правоотношение между страните по действащия
ЗЕ, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на
страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка
на топлоенергия (фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на
престацията от страна на потребителите.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях
права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна енергия за целия имот, а всеки от ответниците
да заплаща по 1/2 част от стойността на доставената топлинна услуга.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално
на ответниците топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. възлиза на сумата в размер на 1637,93 лв., като вещото лице при определяне на
дължимата цена е съобразил сумата за получаване от изравнителните сметки (111,95 лв.), в
които се съдържат данни за размера на реално отчетената топлинна енергия. В заключението
освен това е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди
и по компоненти. Вещото лице дава заключение, че сумите за топлинна енергия в имота на
ответниците са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, дяловото разпределение през процесния период е извършвано от дружеството
за дялово разпределение съгласно изискванията на НТ, средството за търговско измерване,
измерващо количеството доставена топлинна енергия в имота, е в метрологична годност.
Към дължимата цена за топлинна енергия, изчислена от вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, следва да се добави сумата в размер на 44,45 лв., дължима
за дялово разпределение през процесния период съгласно приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
4
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Ето защо и във връзка с приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. всеки от ответниците
дължи на ищеца по 1/2 част от сумата в общ размер на 1637,92 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за аб. № 300885 или по 818,96лв. и по 22,23лв. за услугата
дялово разпределение.
По възражението за давност:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват
с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който са отчетени. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, от който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с
подаването на която давностният срок е прекъснат -10.08.2022год. , извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 10.08.2019г. Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е
станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички
срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от
ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Или в случая не са налице основания да се приложат правилата за погасителната
давност,поради това ,че падежът на най-старото задължение ,което е това за м.05.2019год. е
настъпил на 15.06.2019год. и като се вземе в предвид спирането на давностния срок ,то
същия би изтекъл на 22.08.2022год.,ако не бе прекъснат с подаването на заявлението в съда
на 10.08.2022год.
5
Ето защо възражението на ответниците ,че част от задълженията са погасени по
давност не е основателна.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на исковете следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на ответниците в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за топлинни услуги, определен в общите условия.
В тежест на ответниците и при доказване на горните обстоятелства е да докажат
погасяването на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг,
представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни
услуги.
За процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
Съгласно заключението на вещото лице ,за периода 15.09.2020г. до 26.07.2022 г.
Обезщетението за забава възлиза на 219,15лв. или всеки един от ответниците дължи на
ищеца по една втора от тази сума или по 109,78лв. ,което надвишава претенцията на ищеца
,поради което същата следва да се уважи в предявения размер от по 109,75лв.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
9,04лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 88,21лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции му се следват 87,79лв. или всеки един от двамата
6
ответника да заплати сумата от 43,89лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
1129,08лв. – 79,08лв. д.т. ,550лв. – депозити за вещи лици,400лв. – депозит на особен
представите и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда ,съобразно
чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват
разноски в исковото производство в размер на 1123,74лв. като всеки един от ответниците
следва да заплати по 561,87лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът В. Миколов има право на разноски
,съобразно отхвърлената част от претенциите на ищеца,като на същия съгласно Договор за
правна помощ и съдействие от 18.09.2023год. от адвокат М. И. Петров му е предоставена
безплатна правна помощ .
Доколкото този ответник е защитаван безплатно по договор, сключен по реда на
чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в полза на адв. Петров следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
С оглед естеството на спора и защитавания по него материален интерес
съответстващият хонорар възлиза на 400 лева ,а в заповедното производство – 50лв. от
които, съобразно изхода от спора, в полза на адв. Петров следва да се присъдят 1,10 лева.
Мотивиран от посоченото,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу В. А. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 151, вх. А, ет. 5, ап. 19, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 от ЗЕ, че В. А. Н. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на на 818,96 лв.,представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год. за
топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 151, вх. А, ет. 5,ап.19, аб. №
300885,ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 109,58 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.07.2022 г. ,
сумата в размер на 22,22 лв.,представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от
10.08.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №24430/25.08.2022год. по ч.гр.д.№43246/2022год. по
описа на СРС,65 състав като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че В. А. Н. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата в размер на 4,52 лв.,мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Т. А. Й., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 151, вх. А, ет. 5, ап. 19, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 от ЗЕ, че Т. А. Й. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на на 818,96 лв.,представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год. за
топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 151, вх. А, ет. 5,ап.19, аб. №
300885,ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 109,58 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.07.2022 г. ,
сумата в размер на 22,22 лв.,представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от
10.08.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
7
парично задължение по чл.410 от ГПК №24430/25.08.2022год. по ч.гр.д.№43246/2022год. по
описа на СРС,65 състав като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че Т. А. Й. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата в размер на 4,52 лв.,мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г .
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 151,
вх. А, ет. 5, ап. 19, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
43,89лв.,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер
на 561,87лева,представляваща деловодни разноски в исковото производство ,съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. А. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда I“, бл. 151,
вх. А, ет. 5, ап. 19, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
43,89лв.,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер
на 561,87лева,представляваща деловодни разноски в исковото производство ,съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б да заплати на адвокат М. И. Петров ,САС с адрес в
гр.София,ул.“Пиротска“ №5,ет.3,офис 1 , на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от
ЗАдв. сумата в размер на 1,10 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на В. А. Н. в заповедното и исковото производство,съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ООД, на страната на ищеца -“Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8